Проявете инициатива, за да разберете повода и да потушите напрежението, препоръчват експертите по комуникация
„Точният човек“ е специален проект на „24 часа“ за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
В прекрасни отношения бяхте вчера, а днес колежката Средкова ви говори с половин уста, леко сопнато, мръщи се, докато вършите общата си работа. В паузата отказва заедно да пиете кафе.
Долавяте признаци за пасивно-агресивно поведение, както го наричат специалистите. И техният съвет е веднага да изясните причината, за да не се задълбочи напрежението и да пречи на сътрудничеството ви.
Някои хора си казват, когато са се разсърдили за нещо. Други мълчат и се държат нацупено, защото не искат да влизат в конфликт. Но той така или иначе тлее и правилното поведение е да проявите инициатива, за да разберете повода и да потушите напрежението.
Трябва да действате открито, но внимателно.
Ако се сещате защо колегата може да ви се е разсърдил, честно е да се извините. Кажете искрено „Вчера ти повиших тон. Съжалявам, извинявай“.
Изчакайте да приеме, не започвайте веднага да се оправдавате, защитавате и обяснявате. Това разваля извинието, макар че може да сте имали причина за поведението си.
Щом нямате представа дали и къде може да сте сгрешили, експертите препоръчват да попитате директно. Трябва обаче да сте насаме с колежката, за да ви отговори откровено.
Задайте въпроса спокойно и деликатно. Нека да почувства, че сте искрено загрижени за отношенията ви и действате добросъвестно. Ако изглеждате досадени, раздразнени, ядосани, заплашителни, няма да намалите напрежението, ще го увеличите.
След като попитате, млъкнете и слушайте. Щом по принцип имате добри отношения, колегата ще си каже какво конкретно го е разсърдило. Често става дума за недоразумение, което се урежда с разговор.
Може обиденият да преувеличава, но и тогава не е задължително да спорите. По-безболезнено е да оправите отношенията с нещо от сорта на „Не ми мина през ума, че ще те засегна. Съжалявам. Ще се постарая това да не се повтаря“.
Важно е да потиснете желанието си да доказвате на колегата, че не е прав да се сърди, защото този е начинът да постигнете хармония и да продължите да си вършите общата работа.
Заслужава си да влизате в режим на обяснения и опровержения само ако става дума за нещо много значимо, което ще влияе на по-нататъшните ви взаимодействия, посочват експертите.
Възможно е колегата ви изобщо да няма защо да се сърди, а вие да няма защо да се извинявате.
Не бъдете неискрени, но се дръжте уважително. Благодарете за отговора, кажете, че ще помислите върху онова, което го е разсърдило. Надявате се и той да помисили, защото добрите отношения и сътрудничество между вас са съществени, за да вършите успешно работата си. Подчертайте, че държите да се разбирате.
Неприятен вариант е, ако колегата не ви отговори, след като го попитате директно защо се сърди. Очевидно предпочита да продължи с пасивно-агресивното поведение, вместо да изясните проблема и да отстраните напрежението.
Често така постъпват хора със затворени характери, които имат трудности да изразяват чувствата си, или с ниско самочувствие.
Но не е изключено и друго – колегата ви да предпочита по-коварни начини да изрази недоволството си и да си върне за реалната или въображаема обида.
Преценете дали след „Няма нищо“ да настоявате с „Виждам, че има нещо. Нека го обсъдим“. Във взаимен интерес е двамата да можете да си вършите общите задачи спокойно. Не сте обаче в детската градина, възрастни хора сте, на работа. Вие не носите отговорност за ничие инфантилно държание, за да хабите много енергия и време да го оправяте. Направили сте усилия, но нека колегата ви продължи да се преструва, че „няма нищо“, щом това не проваля взаимодействието ви. А ако го проваля, тогава трябва да съберете факти и да водите друг разговор, може би вече с участието на шефа.
Има вероятност на директния си въпрос да получите и агресия в отговор. Колегата само е чакал да го попитате, за да избухне и да започне скандал.
Е, тогава бъдете хладнокръвни и се постарайте да го удържите в рамките на конструктивно – да разберете къде е проблемът и как да се договорите, за да го уредите.
- Емоционална честност е нужна и в делова среда
Всеизвестно е, че психически стабилният възрастен човек упражнява самоконтрол, не изхвърля импулсивно и взривно чувствата си. Никога и никъде, особено пък в делова среда.
Но едновременно с това експертите говорят и за емоционална честност – човек да си казва какво чувства.
Задължително е с близките и приятелите. Мълчаливото цупене и чакане той/тя да се сети силно вреди на отношенията.
На работа обаче също е добре да се проявява емоционална честност. „Нямаме предвид викове и гневни тиради, а изричане на това, което мислите. Много хора се страхуват да покажат уязвимост и си слагат маски. Емоционалната честност означава да споделяте открито начина начина, по който се чувствате, да не се страхувате да бъде себе си и да цените автентичността у другите“, обяснява Марсел Шванц, треньор по лидерство.
Шефовете и специалистите по човешки ресурси обръщат внимание на създаването на условия за емоционална честност в екипите, защото тя е част от т.нар. психологическа безопасност на работа (в която влиза и липсата на страх от свободно изказване на мнения например) и доказано повишава ефективността.
Ако вие не премълчавате, а спокойно и уважително казвате на колега от какво сте недоволни, ако той постъпва по същия начин, бързо уреждате проблема помежду си. Не губите време и енергия в преживяването на негативни чувства наум (Мисловното предъвкване – коварен капан). Не вредите на сътрудничеството си, защото затаени те подсъзнателно му влияят.
Обратното – пасивно-агресивното поведение неминумо води до по-лошо взаимодействие и по-лоши резултати от общата работа.
В човешките отношения при сложните, динамични и напрегнати професионални ситуации, които сервира всекидневието, е неизбежно някой да сгреши и да засегне колега. Често пъти е нужна емоционална интелигентност, за да се постави засегнатият на мястото на другия и да не драматизира случката. Но понякога е нужна емоционална честност – да си каже какво чувства, за да му олекне или да избегне повторение на подобно поведение.
Психолозите съветват да не игнорирате постоянен проблем в отношенията с колега, а да го обсъдите с него, без да се страхувате от конфликт. Той може и да не разбере емоционалната ви честност (защото е простак, егоист, интригант, манипулатор и т.н.), но вие ще сте положили усилия да му обясните.
После ще сте в пълното си право да потърсите съдействие от шефа или от специалист по „Човешки ресурси“, щом проблемът в отношенията вреди на общата ви работа. И ще е негова отговорност да постави на място онзи, който пречи на добрата атмосфера в екипа.
В „Точният човек“ можете да прочетете още:
Защо бърнаутът се усеща през пролетта и 4 начина да не изпушите от работа
Изпитани трикове да си проветрите главата и да ви осени професионално вдъхновение
Как психофеноменът „ефект на фалшивия консенсус“ пречи на успеха
Нова женска тенденция: мързелива работа
Техники да се отървете от фиксирано мислене и да приемате обратна връзка
Мисловното предъвкване – коварен капан за успеха
Наръчник да се оправяте с колега, лишен от разговорна интелигентност
Защо никога да не правите непоискано добро на работа
Как да бягате от поведенческо-психологически грешки, които убиват успеха
Има нещо вярно в „Не е важно какво знаете, а кого познавате“
