Сателитни изображения потвърдиха прехвърлянето на ирански зенитно-ракетни комплекси С-300PMU-2 на нови позиции за противовъздушна отбрана в близост до столицата Техеран, както и около втория по големина град – Исфахан. Разполагането им става на фона на мащабно струпване на американски сили в региона и засилени опасения от евентуална офанзива срещу ирански цели, пише Military Watch.
По данни от последните седмици САЩ са прехвърлили стотици самолети през Атлантическия океан и от Тихоокеанския регион. Сред тях има специализирани платформи за потискане на противовъздушна отбрана, включително няколко ескадрили самолети EA-18G Growler на Военноморските сили и две ескадрили изтребители F-16CJ на Военновъздушните сили.
Един от най-мощните щитове на Иран
С-300PMU-2 е една от малкото чуждестранни системи за далекобойна противовъздушна отбрана, закупени от Иран след Студената война. Другата е късобойната система Tor-M2, придобита през 2000-те години за защита срещу крилати ракети.
Първоначално Техеран поръчва С-300PMU-1 от Русия през 2007 г., но договорът е прекратен едностранно от администрацията на президента Дмитрий Медведев под западен и израелски натиск. През 2016 г., на фона на обтегнати отношения между Москва и Запада, е постигнато споразумение за доставка на по-модерния С-300PMU-2 – система, считана за пряк предшественик на С-400, който днес е гръбнакът на руската ПВО.
Иранските комплекси използват ракети 48N6DM с обсег до 250 километра и високи скорости, позволяващи прехващане на цели при много високи свръхзвукови скорости. Системите разполагат с 96L6 триизмерен обзорен радар, оптимизиран за засичане на нисколетящи цели като безпилотни апарати и крилати ракети, както и с радари 30N6E2 и 64N6E2 за насочване и управление на боя.
Спорове около реалните способности
Разгръщането на системите край Техеран и Исфахан идва след информации от западни източници, че всички С-300 в иранския арсенал са били унищожени в рамките на часове при израелски удари през октомври 2024 г. Тези твърдения бяха оспорени от редица анализатори, които посочиха, че израелските F-35 по това време не разполагат с необходимия софтуер Block 4 за използване на определени оръжия „въздух-земя“.
Въпреки това липсата на модерни изтребители-прехващачи в иранските ВВС поражда въпроси за устойчивостта на наземната ПВО при евентуална мащабна американска атака. През юни 2025 г. редица ирански позиции бяха временно извадени от строя по време на сблъсъци с подкрепяни от Запада и Израел паравоенни формирования.
През юли 2025 г. заместник-началникът по операциите на иранските въоръжени сили контраадмирал Махмуд Мусави заяви, че всички повредени системи са били заменени. По думите му част от ПВО е била засегната, но е подменена с резервни комплекси, за да се гарантира сигурността на въздушното пространство.
Възможна китайска подкрепа и местни разработки
Регионални източници по-рано този месец съобщиха, че Иран може да получава китайски далекобойни системи за ПВО, които биха предоставили по-високи способности от С-300PMU-2. Известно е, че Техеран е придобил само два полка от руските комплекси, макар през 2020 г. да са били поръчани допълнителни ракети.
Иран разполага и със собствена система за далечна противовъздушна отбрана – Bavar 373, разработвана от началото на 2010-те години и приета на въоръжение в няколко варианта след 2016 г. Въпреки това решението за покупка на С-300PMU-2 тогава бе тълкувано като знак, че местната система все още не покрива напълно нуждите на страната.
Първоначално се очакваше възможностите на С-300 да бъдат значително подсилени чрез интеграция с нови руски изтребители Су-35, които разполагат с мощни радари и могат да действат като „височинни сензори“ за наземните комплекси. До момента обаче няма данни такива самолети да са доставени, въпреки че Иран продължава да получава нови ударни хеликоптери Ми-28.
Допълнително предизвикателство за Техеран е фактът, че сходни системи са добре познати на НАТО. Гръцките С-300PMU-1 са използвани за обучение на различни военновъздушни сили от Алианса и на Израел, а Турция придоби С-400 през 2019 г. През ноември 2025 г. Корпусът на морската пехота на САЩ проведе учения, насочени конкретно към противодействие на системи от типа С-300PMU-2. https://trud.bg/
