- Аномалия през 70-те – цяла вечер на 31.12. бушува топъл вятър, в полунощ рязко застудява и на сутринта столицата е побеляла от сняг
Най-студената Нова година у нас в последните 100 г. е била през 1940-а, когато в София и Пловдив са измерени минус 20,5 и минус 20,4 градуса, показват данните на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН. Тогава дори и в Сандански е било мразовито – минус 15,3. Мнозинството от българите сигурно са празнували около бумтящата печка с дърва на село. Все още малка част са в градовете. Тъкмо е изминала най-успешната година за българската икономика.
През 1939-а брутният вътрешен продукт (БВП) е 2367 долара на човек – по-висок от този на Португалия, Полша, Унгария, Румъния, Турция и Югославия. Почти е колкото този на Италия и Финландия. Едрите индустриални предприятия са вече 2116, което за 5 години е увеличение с 1125 броя. Банките са 89.
Няколко месеца преди мразовитата Нова година България е декларирала неутралност по повод нападението на Германия
над Полша на 1 септември 1939 г., но обществото е разделено между Берлин, от една страна, и САЩ, Великобритания и Франция, от друга. В същото време страната е зависима от Германия – тя заема над 65% от вноса и износа. Два дни преди Коледа се провеждат предсрочни избори за Народно събрание, след които гласовете на опозицията намаляват. Прогерманските сили вземат превес и през 1941 г. България се включва на страната на Третия райх.
С Втората световна война е свързан и най-студеният 1 януари по Черноморието. Годината е 1942-ра. Във Варна е измерена температура минус 11,2, а в Бургас – минус 12,8 градуса. Южният черноморски град е един от малкото,
в които няма полицейски час за българските евреи
благодарение на демократичния кмет Дянко Пръвчев, който по-късно отива до София, за да моли да не бъдат депортирани. Така на тази студена Нова година те могат да се придвижват свободно из Морската градина, главната улица или да вечерят, за разлика от други в София, Пловдив и Варна например.
“Студът през 1942-ра обаче не е само по Черноморието. Тогава времето е повлияло върху политиката и хода на историята – коментира климатологът от Софийския университет гл. ас. д-р Симеон Матев. – Това е разгарът на Втората световна война, войниците на Хитлер достигат до Москва и впоследствие и до Сталинград и биват отблъснати. Една от причините инвазията да не успее е именно студът, властвал в тази част на Европа. Обхванал е целия континент и по нашите земи е регистрирана една от най-суровите зими.”
Мразът е нахлул откъм Сибир. Когато атмосферните фронтове идват оттам и произходът им е арктичен, наблюдаваме мразовит сезон, обясняват климатолозите. Според регистрираните данни една от доказано най-студените зими е тази през 1893-та. Тогава са измерени дори температури под минус 30 градуса в София. “След Нова година, че и през пролетта стойностите на температурите са били сурови”, коментира още гл. ас. Матев.
Не знаем дали някои наши сънародници са посрещнали 1 януари по планините през 1942-ра, но по върховете вече има метеорологични станции. Най-студено в последните 100 години високо горе е било през 2002 г. На връх Мусала са измерили минус 26,1 градуса, на Ботев – минус 22 градуса, а на Черни връх – минус 21,9 градуса.
“2002 г. не е от най-студените зими като цяло. Много често обаче наблюдаваме т.нар. температурни инверсии – обяснява климатологът. – Това е състояние на атмосферата, в която в по-високите части е по-топло от по-ниските.
В София може да е минус 10 – 15 градуса, а на Черни връх – минус 5.
Само преди няколко седмици се случи. Дължи се на по-високото атмосферно налягане.
Студеният въздух е плътен и тежък и завзема ниските части, а отгоре е топлият, който е лек. Получава се обратно на нормалното състояние. В котловините и низините има мъгли, въздухът е застоял, с влошено качество, а в планините е т.нар. кралско време – без или със слаб вятър, слънчево и по-топло, отколкото в низините.”
На Нова година никога не са наблюдавани абсолютни рекорди на най-ниски зимни температури. Това обикновено се случва през януари. В Пловдив например са отчели минус 31 градуса. В Казанлък и Чирпан пък термометрите са показали още 2 – 3 градуса по-надолу. В столичния квартал Лозен е стигало до минус 35 в средата на януари.
Една от най-студените зими е била през 1893-та,
когато на 16 януари в София са измерени минус 31,6 градуса. Абсолютният минимум в страната ни е измерен в Трън – минус 38 градуса на 27 януари 1947 г. Особеното на граничния град е, че се намира на 800 м надморска височина и в същото време в котловина.
Рекорди е имало в Севлиево и Кнежа – до минус 35 – 36 градуса, но не на Нова година. Любопитното е, че тези температури са по-ниски от измерените на Мусала. Върхът не позволява въздухът да изстине така, както в ниските части, обясняват специалистите.
Най-студено на Коледа пък за 100 години е било за плевенчани – минус 18,2 градуса през 1957 г. В Пловдив, в който през лятото не се живее от горещина, на Рождество през 1962 г. е било минус 16,5.
Снегът обаче не е характерен за България за Бъдни вечер или в следващите дни, въпреки всички реклами, които ни заливат. “Празниците се свързват и с домашния уют, снегът го създава.
Но е направо маркетингов трик на филмовата индустрия – категоричен е гл. ас. Симеон Матев. – Не са били много годините със снежна покривка на Коледа – по-малко от половината, откакто се правят измервания.
Единствено по високите полета – Софийско, Самоковско, Трънско и Предбалкана, е валяло повече сняг. А на юг – Тракия, Черноморието, долината на Струма, можем да говорим за едва 10 – 15 пъти за 100 години. Така че снегът не е най-характерната черта на Коледа и Нова година у нас. В последните 10 години въобще не сме имали снежна Коледа.
Вече става нещо нормално. Не случайно се шегуваме, че на Коледа ходим по къс ръкав, а на Великден – със зимни якета. Температурите по празниците тази година – над 10 градуса, нямат нищо общо със зимата.”
През 2001 г. пък е най-снежната Коледа у нас. Дебел сняг от 20 до 60 см покрива всички части на страната с изключение на Видин. Най-плътна е снежната покривка в Бургас – 61 см, където иначе децата рядко се возят на шейни. В София е била 57 см, а в Пловдив – над 50 см. “Всичко това се дължеше на средиземноморски циклон, който изскочи от нищото като коледно чудо. 2 дена преди това се предполагаше, че няма да засегне сериозно страната”, добави климатологът.
А в продължение на години се забелязваше тенденция на суха Коледа и дори сух 31 декември, а на 1 януари осъмвахме със сняг. В този случай около 25 – 28 декември страната ни попада в топъл сектор на циклони. Народната метеорология го определя като “коледно затопляне”. След края на периода времето се променя, зимата се завръща и завалява сняг.
“Има един интересен феномен през 70-те години, когато на 31 декември цяла вечер в София вилнее южен вятър, нанася щети по сградите, има и паднали дървета. Точно в полунощ спира рязко и от северозапад нахлува студ. На 1 януари столицата осъмва в бяло. Така от лято изведнъж отиваме към зима”, разказа Симеон Матев.
Една от най-снежните Нови години е 2000 г. Поздравлението на Петър Стоянов на площад „Александър Батенберг” като държавен глава е на фона на обилен снеговалеж. В София се образува снежна покривка от 40 см, като такава е тенденцията в цялата страна с изключение на най-южните части. Във Великотърновско и в Северна България преспите достигат до половин метър. В същото време цялата година пък се характеризира със суша въпреки заледените улици по Нова година.
С доста сняг са се борили и през 1954-та. Тогава от североизток нахлува студ, а в същото време и носещи влага циклони от Средиземноморието. Така топлата маса от юг се сблъсква с мраза и това води до силни снеговалежи. На 1 януари в Бургас е измерена покривка от 50 см.
Два месеца по-късно Тодор Живков е избран за генерален секретар на ЦК на БКП, за да изпълнява тази длъжност до 10 ноември 1989 г. и ръководи страната като най-верния съюзник на Съветския съюз. Около половин година след снежната Нова година е открит Дунав мост, който обаче по времето на соца се ползва не толкова за връзка с Румъния, колкото за доставките от и за СССР. Изнасяме въглища и плодове и зеленчуци, внасяме техника.
Същата година е наблюдавано необичайно за нашите географски ширини полярно сияние над Варна, възприето от местните като отблясъци от пожар, но то не съвпада със снежната Нова година.
В последните години рядко наблюдаваме сняг като през 1954-та на 1 януари. Много често я посрещаме с необичайно високи температури. Няма нахлуващ студ от Сибир. Спират го циклоните, образувани под влиянието на Атлантическия океан.
На много места в страната най-високите температури на Коледа и Нова година са измерени след 2009 г. В София на 25 декември същата година сме празнували на 17,6 градуса. И 2010-а е година на максимуми. Тогава са поставени рекорди в повечето равнинни места в страната. Същото важи и за 1971-ва, когато е приета т.нар. Живковска конституция и Тодор Живков става и председател на Държавния съвет освен генерален секретар на ЦК на БКП.
В планините доста топла Нова година е 1982-ра. Но това не е гаранция какво предстои. “Година с година времето не си прилича. На Черни връх най-ниската температура за последните 70 години е измерена през 2002 г. – минус 21.9 градуса, а само година по-късно е отбелязана и най-високата – плюс 4,8 градуса. В последните години посрещаме празника с близки до рекордните температури”, коментира Матев.
Метеоролозите са категорични, че от това какви температури сме наблюдавали в конкретен ден, не можем да си вадим никакви изводи. И че нови рекорди може да има и в двете посоки. Особено като се отчетат климатичните промени.
Източник 24 часа
