Новоизбраният председател на Управителния съвет на Камарата на архитектите в България (КАБ) арх. Борислав Владимиров заяви в интервю за БТА, че най-важното е да се намали излишната административна тежест в сектора. „В момента проектантите и инвеститорите се сблъскват с усложнени и тромави процедури, голям обем хартиени документи и дълги срокове. Необходима е ясна координация между институциите, правилно дефинирани отговорности и въвеждане на електронни услуги“, каза арх. Борислав Владимиров. По думите му, ако процедурите станат по-ясни, по-бързи и дигитални, това ще облекчи целия процес – от момента, в който едно семейство иска да си построи дом до реализацията на големи инвестиционни проекти. Така ще се спести време, ще се намалят разходите и ще се повиши доверието към институциите, допълни председателят на Камарата.
В навечерието на Световния ден на архитектурата – 6 октомври, който традиционно се чества в първия понеделник на октомври, председателят на Камарата посочи, че ролята на архитекта не се изчерпва с проектирането на естетични и функционални сгради – тя е в създаването на стойност, идентичност и устойчива среда за живот. Той пожела на колегите си здраве, вдъхновение и смели проекти, които да им носят удовлетворение и да допринасят за развитието на по-качествена градска среда за бъдещите поколения.
Арх. Борислав Владимиров съобщи, че продължава инициативата на КАБ за промени в Закона за устройство на територията с цел облекчаване на административната тежест. „Ще поставим акцент върху няколко основни фактора. Първо – регламентиране на ролята на главния проектант, защото той е човекът, който носи цялостната отговорност за проекта. Второ, отпадане на дублиращите съгласувания и опростяване на процедурите там, където е възможно. Трето – реална дигитализация на процесите. И не на последно място, експертно участие на КАБ в процеса по усъвършенстване на ключовите наредби в сектора“, каза арх. Борислав Владимиров.
Oбосновано е да се очаква повишаване на цената на архитектурния проект в бъдеще, каза председателят на КАБ. По думите му това се налага заради редица икономически фактори – инфлация, покачване на цената на труда и материалите, промени в законодателството, които могат да доведат до повече разходи, бюрокрация, ограничена конкуренция в определени райони и други.
Санирането е само първата стъпка – то удължава живота на сградите и повишава енергийната им ефективност, но не решава всички проблеми, коментира председателят на КАБ бъдещето на панелните жилищни комплекси в големите градове в страната. „Следващият етап е цялостно обновяване на средата: модернизиране на общите пространства, прилежаща инфраструктура, междублокови пространства, детски площадки, озеленяване. Когато всички тези елементи се развиват заедно, панелните комплекси могат да се превърнат в квартали на бъдещето – зелени, живи и привлекателни за хората“, каза председателят на КАБ. Той изрази надежда в близко време да стартира процес за цялостно обновяване на средата в съществуващите панелни комплекси.
В отговор на въпрос дали София има нужда от небостъргачи, председателят на КАБ посочи, че ако такива високи сгради са проектирани качествено и са ситуирани правилно, те могат да се превърнат в градски символ и да създадат нови възможности за развитието на зоната. Така че отговорът е да, но само когато проектът е градоустройствено обоснован и в обществен интерес, каза председателят на КАБ.
Арх. Борислав Владимиров смята, че в бъдеще моловете в България ще комбинират културни, образователни, здравни и обществени функции. „Ще бъдат по-гъвкави и адаптивни с възможности за временни събития, изложби, обществени инициативи, покривни градини и пространства за отдих. Архитектурата ще бъде по-отворена и свързана с градската среда, така че моловете да не се усещат като изолирани сгради, а като естествени части от живота на квартала“, каза арх. Владимиров.
Следва пълният текст на интервюто:
Арх. Владимиров, наскоро двадесет и четвъртото Общо отчетно-изборно събрание на КАБ Ви избра за председател на Управителния съвет. Какви са приоритетите Ви като ръководител на Камарата – в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план?
– В краткосрочен план за мен е важно КАБ да бъде по-отворена, диалогична и активна в подкрепата на своите над 5000 членове. Затова първата ми задача е да улесним максимално административните процеси – вече работим по пълна дигитализация на услугите, така че архитектите да могат да подават онлайн документи за вписване в регистъра на КАБ. В средносрочен план целта е да постигнем устойчиво законодателство, което да облекчи административната тежест в полза на обществото. В дългосрочен план виждам КАБ като активен партньор на държавата и общините – организация, която не просто защитава професията, но и допринася активно за създаването на по-качествена градска среда.
Какви реформи според Вас са необходими в законодателството в архитектурно-строителния сектор?
– Най-важното е да се намали излишната административна тежест в сектора. В момента проектантите и инвеститорите се сблъскват с усложнени и тромави процедури, голям обем хартиени документи и дълги срокове. Необходима е ясна координация между институциите, правилно дефинирани отговорности и въвеждане на електронни услуги. Ако процедурите станат по-ясни, по-бързи и дигитални, това ще облекчи целия процес – от момента, в който едно семейство иска да си построи дом до реализацията на големи инвестиционни проекти. Така ще се спести време, ще се намалят разходите и ще се повиши доверието към институциите.
Кои нормативни предложения ще бъдат във фокуса на Камарата през мандата Ви?
– Продължаваме инициативата на КАБ за промени в Закона за устройство на територията с цел облекчаване на административната тежест. Ще поставим акцент върху няколко основни фактора. Първо – регламентиране на ролята на главния проектант, защото той е човекът, който носи цялостната отговорност за проекта. Второ, отпадане на дублиращите съгласувания и опростяване на процедурите там, където е възможно. Трето – реална дигитализация на процесите. И не на последно място, експертно участие на КАБ в процеса по усъвършенстване на ключовите наредби в сектора.
На 6 октомври отбелязваме Световния ден на архитектурата, който традиционно се чества в първия понеделник на октомври. Какво послание бихте отправили към архитектурната колегия по този повод?
– Този ден е повод да си припомним отговорността и вдъхновението, които носи архитектурната професия. Ролята на архитекта не се изчерпва с проектирането на естетични и функционални сгради – тя е в създаването на стойност, идентичност и устойчива среда за живот. Вярвам, че именно архитектите са сред хората, които могат да насочат развитието на градовете към по-балансирано и хармонично бъдеще. Пожелавам на всички колеги здраве, вдъхновение и смели проекти, които да им носят удовлетворение и да допринасят за развитието на по-качествена градска среда за бъдещите поколения.
Какво според Вас трябва да се промени, за да се подобри обликът на големите градове, така че да отговарят на климатичните промени и пестенето на енергия?
– Големите градове са най-уязвими към климатичните промени и в същото време имат най-голям потенциал да бъдат двигател на промяната. Трябва да ги възприемаме като живи организми – със зелени системи, транспорт, енергия и хора, които е важно да бъдат в баланс. На първо място, трябва да заложим на устойчив градски дизайн – повече зелени площи, дървета и паркова среда, които да охлаждат градовете и да пречистват въздуха. Второ, енергийна ефективност на сградите: не само чрез саниране, но и чрез внедряване на модерни материали и технологии, които намаляват разхода на енергия. Трето – смарт инфраструктура, която позволява по-добро управление на трафика, осветлението и ресурсите. Но най-значимата промяна е в подхода: да се планира стратегически, с дългосрочна визия. Когато градът е проектиран да бъде удобен и устойчив за хората, той автоматично става по-подготвен и за климатичните предизвикателства. Освен това е важно гражданите да бъдат информирани своевременно за бъдещите дейности, насоките за развитие и сроковете за реализация на планираните проекти.
София има ли нужда от небостъргачи?
– Въпросът за небостъргачите винаги предизвиква полярни мнения. Небостъргачите имат своето място в съвременните столици, защото могат да концентрират повече функции на ограничена площ и да освободят пространство за зелени зони и обществена среда. Но те трябва да бъдат част от цялостната визия за развитието на града. За София това означава ясен регламент за зоните, в които е допустимо подобно строителство, както и строги критерии за транспортна достъпност, енергийна ефективност и естетика. Ако небостъргачът е проектиран качествено и е ситуиран правилно, той може да се превърне в градски символ и да създаде нови възможности за развитието на зоната. Така че отговорът е – да, но само когато проектът е градоустройствено обоснован и в обществен интерес.
Каква трябва да бъде ролята на държавата в жилищната политика?
– Държавата трябва да зададе дългосрочна рамка – правила и стимули, които да гарантират достъп до жилище за всяка група от обществото. Това включва социални жилища за най-уязвимите, стимули за младите семейства и подкрепа за обновяване на съществуващия жилищен фонд. Необходими са ясни нормативни стандарти относно пространствената структура и визуалната идентичност на кварталите, за да бъдат те хармонични, удобни и функционални за живеене. В този смисъл държавата трябва да бъде координатор и регулатор, а реалното изпълнение да се осъществява чрез общините и частните инвеститори.
Какво следва за панелните комплекси след санирането?
– Санирането е само първата стъпка – то удължава живота на сградите и повишава енергийната им ефективност, но не решава всички проблеми. Следващият етап е цялостно обновяване на средата: модернизиране на общите пространства, прилежаща инфраструктура, междублокови пространства, детски площадки, озеленяване. Когато всички тези елементи се развиват заедно, панелните комплекси могат да се превърнат в квартали на бъдещето – зелени, живи и привлекателни за хората. Надявам се в близко време да стартира процес за цялостно обновяване на средата в съществуващите панелни комплекси.
Как ще изглеждат моловете след 20 години?
– Вече виждаме как моловете се променят – от изцяло търговски центрове към места за преживяване. В бъдеще те ще бъдат по-мултифункционални, комбинирайки културни, образователни, здравни и обществени функции. Ще бъдат по-гъвкави и адаптивни с възможности за временни събития, изложби, обществени инициативи, покривни градини и пространства за отдих. Архитектурата ще бъде по-отворена и свързана с градската среда, така че моловете да не се усещат като изолирани сгради, а като естествени части от живота на квартала.
Каква е визията на Камарата за облика на националните ни курорти?
– България има невероятни природни дадености и ние трябва да ги пазим. Курортите трябва да се развиват балансирано – с качествена архитектура, която се вписва в природата, с добра инфраструктура и с ясна визия за дългосрочна устойчивост. Вярвам, че трябва да търсим повече идентичност и качество, вместо обем и бърза печалба.
Ще има ли промяна в членския внос за 2026 г. и колко са членовете на Камарата?
– Камара на архитектите в България е професионална организация на практикуващите архитекти, ландшафтни архитекти и урбанисти. Броят на членовете й достига над 5000 души. Дейността й изисква финансов ресурс, който в голяма степен се осигурява от членския внос. За мен по-важният въпрос е как се използват средствата на членовете и дали се постига очакваният ефект. Не е тайна, че с повече средства може да се постигне повече, но ключовият момент е балансът. В момента подготвяме финансовите анализи, както и програмите и целите на КАБ за следващата година и в дългосрочен план. Размерът на членския внос ще бъде определен съобразно приетите от членовете програми за дейността на КАБ.
Очаква ли се повишаване на цената на архитектурен проект за жилище и какви са в момента цените на ново строителство?
– Oбосновано е да се очаква повишаване на цената на архитектурния проект в бъдеще. За това има редица икономически фактори – инфлация, покачване на цената на труда и материалите, промени в законодателството, които могат да доведат до повече разходи, бюрокрация, ограничена конкуренция в определени райони и други. За мен е от ключово значение клиентите да получават висококачествен продукт и професионална експертиза от колегията, което да повишава тяхната удовлетвореност и това може да бъде основание за по-високи цени на архитектурния труд. Убеден съм, че качеството и компетентността трябва да бъдат водещи критерии за оценка на труда на архитекта от страна на клиентите.
