Звуците на Антарктика записва по свой проект Марина Великова – музикант и музикален редактор в програма „Хоризонт“ на Българското национално радио.
Тя разказа за БТА, че идеята за проекта се е родила, след като слушала интервю с професор Пимпирев, в което той казал, че най-удивителният звук на Антарктика за него, който винаги ще помни, е грохотът на падащите ледени блокове в кристалната тишина на океана. Творецът в нея открил вдъхновение в тези думи и така тя решила създаде проект, чрез който да запише звуците на това далечно място. Професор Пимпирев приел и подкрепил идеята. Марина Великова споделя, че се вълнува от това, каква е причината хората да отиват да работят в Антарктика. Тя смята, че всички те извършват много отдаден труд с кауза, който е важен за човечеството в бъдеще.
Това е втората поредна експедиция за Великова. „Звуците на Антарктика“ е бил основният й проект през предходния полярен сезон. За него тя споделя, че се оказал по-продължителен и трудноизпълним от очакваното. В момента работи по завършването му с вече натрупан опит и по-качествено записване на звуците. Проектът ще бъде в две части – едната е чиста звукова картина, комбинирана от записаните звуци, а другата е с авторски музикални композиции, вплетени със звуците от Антарктика. Великова споделя, че през този сезон след 24 часов престой на звукозаписната техника на терен, е записала успешно падащите в океана ледници.
В настоящата полярна експедиция, освен за завършване на започнатото, тя се връща на Ледения континент с още три проекта. Два от тях са „Антарктическите хора“ и „Морските антарктици“ – фотографски изложби, целящи да покажат портрети на терен на учените и екипажа на научноизследователския ни кораб. Марина споделя, че иска да покаже какво и при какви условия правят те, колко различна и уникална е средата им на работа. Паралелно с това тя излъчва и интервюта за програма „Хоризонт“ на Българското национално радио. Според нея е важно учените да се представят на широката общественост. Да разказват за своите проекти – какъв е смисълът им, какви изследвания правят, какво изучават и каква е ползата от техния труд, какво се случва на Антарктика и защо тези хора толкова много години се връщат, за да работят в тези не леки условия.
Научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421) отплава от Варна за своята трета експедиция до Антарктида на 7 ноември 2024 година и след почти двумесечно плаване достигна до остров Ливингстън на 28 декември. Българската антарктическа база „Свети Климент Охридски“ бе открита за новия полярен сезон на 23 ноември 2024 година.
БТА има Национален пресклуб на борда на кораба и за трета поредна година изпраща кореспондент до Антарктида. Материалите на пратеника на БТА Милена Островска са със свободен достъп в специалната тематична рубрика на български и английски език # България – Антарктида / Bulgaria – Antarctica и могат да се използват от всички медии свободно с позоваване на БТА.
През юни 2023 г. БТА издаде на български и на английски език брой на списание ЛИК „До Антарктида и назад под български флаг“. През месец май 2024 г. БТА издаде брой на списание ЛИК, посветен на българската наука на Антарктида, който е свободно достъпен в електронен формат. Броят е преведен на английски и на испански език.
През февруари миналата година БТА откри Национален пресклуб и в Българската антарктическа база “Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън. Пресклубовете съществуват благодарение на безвъзмездната подкрепа на българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и на българската база “Св. Климент Охридски” с предоставените помещения, които се прибавят към другите 40 национални пресклуба (33 в България, 6 извън страната – в съседни страни и в страни с големи български общности, и един мобилен Национален пресклуб на книгата).
Така националната информационна агенция на България дава принос към представянето на българската наука на Антарктида и изпълнява мисията си да популяризира България.
