Класическият образ на българското винарство векове наред е бил представян от старото мелнишко вино, добивано от местния сорт – Широката мелнишка лоза. Това вино е било показна привилегия на трапезите в замъците на венецианските дожове, испанските херцози и френските графове.
Пътят към най-изтънчените ценители на вината сред европейската аристокрация е прокаран от дубровнишките търговци през ХІІІ в., с получаването на големи търговски привилегии от цар Иван Асен ІІ. По обратния път, керваните на дубровнишките търговци донасят в Мелник европейски платове, оръжия, украшения, стъклени съдове, порцелан.
Периметър на мелнишкото вино през средновековието и Възраждането – Беломорието, Дубровник, Триест, Будапеща, Виена, Венеция, Генуа, Марсилия, Париж, Барселона, Ливърпул. В най-ново време то е било сред любимите вина (например) на сър Уинстън Чърчил – купувал е по 500 литра годишно.
На какво се е дължал невероятния успех на това вино?
-Казват, на неговото упойно блаженство, съчетало в недостигнат от другите вина букет от рубинена тъмнота, тънък аромат, възблага тръпчивост, плътност.
– „И да го пиеш, и да го дъвчеш!“, „Вино от плът и кръв“, „Вино – в кърпа да го носиш!“
Природни условия и производство на мелнишкото вино
Град Мелник и селата около него – Хърсово, Кромидово, Марикостино, Капатово, Хотово, Виногради и др., се намират в най-югозападния край на България. Районът е обкръжен от високите планини Пирин, Беласица и Огражден. Климатът е мек, слънчев и сух. Само там вирее Широката мелнишка лоза. Опитите да бъде пренесена и култивирана Широката мелнишка лоза в други райони, винаги са завършвали неуспешно. Виното, добито от този сорт притежава редки биологични свойства за стареене и отлежаване – колкото по-дълго отлежава, толкова по-силно се развива неговият букет. Мелнишкото вино отлежава дълги години в дълбоките тъмни и студени тунели под мелнишките винарски къщи.
Ферментацията на гроздето е затруднявана, ако гроздето е затоплено от слънцето. Заради това, лозарите в миналото са правели гроздобера рано сутрин, призори или през лунните септемврийски нощи. Берачите са спели по лозята през деня. През ноща са запалвали буйни огньове. По нито една мелнишка улица не е могла да премине каруца. С коне, катъри, мулета или магарета, натоварени с чебури, гроздето е стигало да избите. Конярите са осветявали пътя си с факли.
Който е ходил някога в Мелник, завинаги отнася в съзнанието си чара на този град, вбитите къщи в тясната долина, над която се издигат причудливи пирамиди от жълт и червен пясъчник.
Почти всяка къща прилепва плътно до стръмните скатове и нейните основи ограждат дълбоки изби, продължени с тунели под скатовете.
В избите на мелнишките къщи, при постоянната ниска температура е протичало тайнството на зреенето и стареенето на виното. Тунелите им оформят безкрайни лабиринти. При горещия климат на района, студът в мелнишките изби е бил основният технологичен гарант за доброто виноделие, затова гроздето се е стичало тук, въпреки дългия и труден транспорт.
Докараното грозде се е оронвало в предверието на избите. Пренасяло се е на гръб и се е насипвало в линове. В средновековието, в Мелник са предпочитали не дървените линове, а (както в античността) каменните, замазани отвътре с мазилка от трас, зехтин и хоросан. Газенето на гроздовата маса е ставало с крака, от голи хора, както всъщност са газили гроздето и на други места, и в древността . В дълбоките тунели концентрацията на въглероден двуокис е ставала голяма – нерядко линаджии са губели съзнание и са падали в дълбоките линове. Разказват се случаи и за удавяне в ширата. Такива инциденти са били приемани като жертвоприношение.
След прекипяването на гроздовата маса, виното се е наливало в бъчвите. Поради стремежа на винарите към многогодишно отлежаване на виното, в Мелник се налагат МНОГО големите бъчви. Рекордът е държала една четиридесет хиляди литрова бъчва в избата на Кордопулос.
Виното се е транспортирало в два вида съдове: кози мехове (при сухопътен транспорт) и бъчви (за презморска търговия). Ето какво казва за козите мехове дядо Кольо Пазитов, тулумджия (майстор на мехове):
„Истинските мераклии и познавачи на мелнишкото вино хич не искаха да го купят в бъчва или буре. Само в кози тулум го искаха. Тулумът държи виното все на един „карар“ (температура) и не го е еня дали е петровска жега или никулденски студ. Дето има нещо, увито в козя кожа – манерка ли, раница ли – козята кожа ги държи хладни и нищо в тях не се разваля. Ние едно време само в кози мехове държахме всичко. Козият мех не само държи хладината. Има и друго. Колкото и вино, сирене или зехтин да се извади от него, кожата ляга върху останалото и не дава въздух да проникне вътре – така няма развала. Затова нямаше някога по-хубаво вино от мелнишкото. Хем е гъсто като катран и дъха на сила, хем тулумът го пази от въздух и развала. Който не е пил мелнишко вино от тулум, малко знае от него. Като ми дойдеш на гости и пийнеш вино от тулум, тогава ще му видиш чудото.“
Търговия с мелнишкото вино
Към Мелнишката кааза (до 1912 г.) в пределите на Османската империя се числели 51 села, а градът е имал 20-25 хиляди жители. Основният поминък е бил виното. Два пъти седмично в Мелник ставал голям пазар. Тук се стичали търговци и купувачи от далечни краища. Привечер на всеки пазарен ден от града тръгвали кервани от камили и коне, натоварени с вино, налято в кози мехове. Весело потегляли керванджиите. Тъпани, зурни, гайди и кеманета ги съпровождали. Всеки керван е имал официален придружител – турско заптие, но надеждната му охрана са самите керванджии, въоръжени като за военен поход. С кервана пътувал и „граматик“ – доверено лице на най-едрия винар, което носело търговските книжа и парите. При завръщането си, керваните донасяли ценни стоки от страните, в които се е продавало виното. Тази двупосочна търговия е поддържала пазара в Мелник до ХХ в. като притегателен търговски център за целия югозапад на Балканския полуостров.
В средата на ХІХ в. Италианският търговец Алфредо Перенготи пътува от Ниш за Солун с един мелнишки керван. Ето част от неговите записки за Кордопуловата къща и нейните обитатели:
„Керванът спря пред голяма къща с много прозорци. Вратата над стълбището на първия етаж се отвори и там застана едър мъж, стопанинът на къщата, наметнат с кадифяна антерия, чийто дълъг шлейф се влачеше на два метра след него. На чист италиански език той изрече властно:
-Синьората и синьорът да заповядат горе, в голямата одая!
Качихме се горе, в салон, застлан с бухарски килим и с прекрасни стенописи, с гравирана година 1754, когато е бил построен този дом. Поднесоха ни ароматна ракия, подсладени напитки и домакинът ни представи синовете си, с малки черни мустачки, и дъщерите си, девойки в облекло донесено от Виена. Синьор Кордопулос ни обясни, че той търгува само с вино, ракия, коприна и вълна. Това се търсело най-много на Венецианския пазар. Поканени бяхме да разгледаме дома. Минахме през богато наредени стаи, през огромна готварница, пекарница, баня и безкрайна винарска изба с грамадни бъчви. Видяхме и домашен затвор, в който господарят затваря провинените си слуги и синове. Същински самостоятелен феод.“
Последният представител на най-прочутата мелнишка винарска фамилия – Манолис Кордопулос – се завръща през 1886 г. от Франция с диплома на инженер-технолог по винарство. Предприема със свои средства обучение на лозарите от района по пръскане на лозята с бордолезов разтвор и им преподава обща винарска технология. Сприятелява с Яне Сандански, който пребивава често в Кордопуловата къща. И до днес е запазено скривалището на бореца за свобода на Македония.
Гръцкият владика отлъчва Манолис Кордопулос от църквата, защото виното, кръвта на Христос, не можело да се замърсява със син камък. Не му прощават и турците. През последната нощ на тяхното владичество в Мелник – на 14 октомври 1912 г., когато отрядът на Яне Сандански победоносно влиза в града от единия край, бягащите турци извеждат със себе си Манолис Кордопулос от другия край, и го намушкват със щикове, заедно с още 28 будни жители от града и околността.
Истории за мелнишкото вино
За Михаил Палеолог, от византийския хронист Никита Акоминат
През 1252 г. византийският император Йоан Ватаци назначава за свой наместник в Мелник Михаил Палеолог (бъдещ велик византийски император, възстановил Византийската империя след властта на кръстоносците). Получава се донос до императора, че Михаил Палеолог се готви да вземе императорския престол с помощта на българите. Йоан Ватаци пристига в Мелник и организира съд. Всички добре си пийват мелнишко вино преди заседанието на съда. Обвинителите шикалкавят и не удовлетворяват императора. Накрая, митрополит Фока, интригант и не особено благочестив свещеник предлага подсъдимият да бъде проверен с нагорещено желязо, като преди допирането на желязото натопи ръцете си в мелнишко вино. Ако е невинен, виното – символ на Божията кръв, ще го предпази от изгаряне. Михаил Палеолог виква: „Аз не съм чудодеец и ръцете ми не са мраморни, като тези на Фидиевите статуи. Нека светейшият митрополит със своята светост и близост с бога пръв да пипне нагорещеното желязо!“ Императорът, който добре познавал „светостта“ на митрополита, разтурва съда и наказва обвинителите. На Михаил предлага за жена племенницата си Теодора.
Гайдата с вино на Парижкото изложение
Мелнишкото вино се представя на Голямото световно изложение в Париж през 1889 г. Мелнишките винари позакъсняват и са разположени някъде накрая на изложението, нямали никакъв успех, въпреки опитите на Манолис Кордопулос да намери по-прилично място. Прочутият тогава български гайдар Коста Раданов се отбива при тях и им предлага да им направи своеобразна реклама с гайдата си. Пъха един малък ярешки мех в гайдата си и го напълва с вино. Музикантът застава пред Айфеловата кула, свири с гайдата, и когато се насъберат слушатели, спира да си почива и източва по една чаша винце от ручилото. Предлага на желаещите да опитат. Гайдата с вино става сензация на изложението, особено заради качеството на мелнишкото вино. Гайдарят раздава много визитки на мелнишките винопроизводители. Накрая на изложението, на събранието на винарите-изложители, Манолис Кордопулос обявява, че е получил толкова поръчки, които ще могат да се изпълняват от неговите правнуци в следващите 184 години. Той обаче твърдо отказва да увеличи производството, защото съзнава, че малкото количество на произведеното вино поддържа високата му цена.
Филоксерата – началото на края
Една болест плъзва из лозята на Европа в началото на ХХ в. и става причина за трайното им унищожаване – филоксерата. Мелнишките лозя са едни от последните оцелели до 1911 година, но и те не успяват да се спасят. През пролетта на 1911 г. из Мелнишкия край се появява английски търговец, който прави много поръчки. Както е обичайно, обикаля повечето от лозята в района. Не след дълго мелнишките лозя се заразяват, но никой не свързва появата на болестта с посещението на младия англичанин. През 30-те години на ХХ в., в Египет е заловен международен контрабандист и мошеник, който признава че като агент на конкурентни фирми е разнасял биологически вредители по технически култури. Той посочва, че е започнал кариерата си в Мелник през 1911 г. Щетите са големи и непоправими. Мелничани са успели да пресадят мелнишката лоза на нови, устойчиви на филоксерата американски сортове, но гроздето от присадените лозя, вече не е съвсем същото.
Гръцкото присъствие, войните, и … краят на прочутото вино
Навсякъде в туристическите справочници и в екскурзоводските беседи за Мелник се пропуска един исторически факт – градът от ХІІІ в. до началото на ХХ в. е бил населен преобладаващо с гърци. Те са големите майстори и големите търговци на прочутото вино (както и в други големи винарски центрове като Асеновград, Пловдив, Поморие).
През средновековието в Мелник са били заточвани опасни за Константинополския престол аристократични родове, които са пристигали заедно с целите си семейства и прислуга. Строили са къщи-дворци, някои от които са били запазени непокътнати до началото на века (днес във внушителни руини).
В града са действали над 70 църкви, а в околността е имало четири манастира. Три мъжки училища и едно девическо са възпитавали младежите от многолюдния град през Възраждането.
След Балканските войни градът остава в пределите на България. Избягалото гръцко население, в по-голямата си част се завръща, тъй като предпочита да остане в домовете си, макар и в рамките на България. По време на Първата световна война, гръцките войски напредват до района на Кресна и, естествено, превземат Мелник. Ньойският договор обаче, отново оставя града в рамките на България. Този път оттеглящите се гръцки войски са жестоки към сънародниците си. Мелнишките гърци са предупредени от гръцката армия да напуснат домовете си, защото къщите ще бъдат разрушени и опожарени. Несъгласните са изведени насила и с побои, а покъщнината им е натоварена на каруци. Хилядолитровите бъчви са разбити, и наистина реки от вино потичат от всякъде. Повечето къщи са разрушени или запалени, включително и многовековните византийски къщи. От 21 хиляди жители в Мелник остават около 600, а днес – по-малко от 300. С изселените гърци си отиват последните майсторлъци и тайни на прочутото Мелнишко вино.
Днес …
Днес, потомците на мелнишките гърци живеят в първия гръцки град след граничната линия между двете държави – Сидирокастро. Това селище пък, преди войните е било българско (Валовище), но и българите там са прокудени. Наследниците им живеят в днешния град Сандански.
НДТ/rodenkrai.com
