Създателите на филма нямали намерение да потулят обвиненията за педофилия срещу певеца, но наследниците му се намесват
„Майкъл“ на Антоан Фукуа тръгна по кината, след като беше разкритикуван още преди излизането си.
Дан Рийд, режисьор на документалния филм „Да напуснеш Невърленд“ (Leaving Neverland) за сексуалното малтретиране на деца от страна на Майкъл Джексън, прочете сценария и го нарече „удивително неискрен“.
Фукуа, сценаристът Джон Логан и продуцентът Греъм Кинг очевидно не са съгласни с обвиненията срещу Джексън, но със сигурност нямаха намерение да потулят темата във филма. Под натиск от семейството на Джексън и техните адвокати обаче „Майкъл“ беше върнат за презаснемане и полученият филм е не само плах, но и странно подозрително захаросан. Зоологическата градина на Майкъл Джексън, наскоро станала известна и богата, включва жираф, лама и шимпанзе като домашен любимец. Единственото липсващо животно е слон.
По подобен начин „Майкъл“ избира да игнорира „слона в стаята“ – тоест, разбира се, малтретирането на деца, в което е обвинен Краля на попа. Във филма няма нито дума за това, дори намек, въпреки гръмките изявления на продуцента Греъм Кинг („Бохемска рапсодия“), който в началото настояваше, че няма да се дърпа от тази чувствителна тема.
Твърденията се появяват за първи път през 1993 г., когато семейството на Джордан Чандлър съди Джаксън. Момчето е било на 12 години, когато се запознава с певеца. Делото завършва със споразумение, а наказателното разследване е прекратено през 1994 г.
През 2005 г. са повдигнати още обвинения, но журито признава Джаксън за невинен. Въпреки това през 2013 г. – след смъртта на звездата, двама млади мъже, които са свидетелствали в негова защита като деца – Уейд Робсън и Джеймс Сейфчък, оттеглят предишните си показания и заявяват, че вече не възнамеряват да крият истината. Техните истории могат да бъдат чути във въпросния документален филм от 2019 г. Leaving Neverland.
Оттогава е невъзможно да се направи филм или да се напише книга за Майкъл Джексън под каквато и да е форма, без да се застане, съзнателно или несъзнателно, на страната на един от двата лагера. Или приемате обвиненията за верни и справедливи – в този случай никаква защита няма да проработи и неоспоримият гений на героя само ще добави трагични нюанси. Или ги отричате, съгласявайки се с многобройните контрафилми и репортажи, които хвърлят съмнение върху почтеността на Робсън и Сейфчък.
Но какво ще стане, ако просто искате да направите изискан биографичен филм за велик музикант? Няма начин, тази опция просто не съществува. Като мълчите за скандала с блудството с деца, вие се присъединявате към онези, които безусловно оневиняват Джаксън. Това е черно-бяла ситуация, която едва ли допуска сиви зони.
Създателите на „Майкъл“ сами са виновни за попадането в този прост капан. Те се заемат със задача, която във всяко едно отношение е била непосилна. Наемат опитния сценарист Джон Логан („Гладиатор“, „Суини Тод“, „Авиаторът“), който измисли рамка за биографията – филмът трябваше да започне през 1993 г. И тогава се намесиха семейството и наследниците на Джаксън: първоначално те предоставиха на режисьорите творческа свобода, но по-късно си възвърнаха контрола над проекта. Ще видите името „Джаксън“ в надписите – предимно като продуценти.
Резултатът е катастрофален. Третият акт на историята се променя до неузнаваемост. Вече абсурдно високият бюджет (150 милиона долара) нараства с още 50 милиона долара, превръщайки „Майкъл“ в най-скъпия музикален биографичен филм на всички времена. Но поне семейство Джаксън покрива финансово презаснеманията. Така че вече не може да се говори за баланс или обективност.
Фукуа е талантлив режисьор, създал въздействащи филми за природата на злото („Тренировъчен ден“) и доста прилични екшън филми (трилогията „Закрилникът“). „Майкъл“ обаче е изработен в необичаен за този режисьор жанр: агиография или нещо като житие на светец. Да не кажем „госпъл“, както наричат музикалния жанр на пеене на религиозни химни главно от афроамериканци.
Когато виждаме Майкъл за първи път, той дори няма десет години, но вече пее с по-големите си братя в The Jackson 5, има ангелски глас и върши очарователни лудории, а и не можете да откъснете поглед от младия дебютант актьор Джулиано Кру Валди. Веднага щом той узрява в млад мъж с вечна усмивка (сензационна главна роля прави племенникът на Майкъл – Джафар Джаксън, който е удивително спокоен и пластичен както у дома си, таки и на екрана и сцената), биографията внезапно се превръща в агиография.
Слава Богу, младият гений предимно пее и танцува. Масовите сцени са режисирани с удивителен размах и почти документална прецизност. Уви, междувременно героят гради кариерата си с кротостта на агне, изричайки банални истини и проповеди: „Любовта ще спаси света“, „Музиката ще обедини чернокожите и белите“, „Аз ще донеса светлина“ и т.н. Неловко е да се слуша – за всички освен за второстепенните герои, които изпадат в почти молитвен транс и следват новоизпечения месия, танцувайки в ритъма.
Основната мистерия на „Майкъл“ е защо такъв умен човек е кръстил най-добрия си албум „Трилър“ и е изиграл едновременно върколак и зомби във видеото със същото име. В края на краищата, той е обичал (според Логан и Фукуа) изключително Мики Маус, Питър Пан и Чарли Чаплин.
Разбира се, тази благородна концепция е подпомогната и от многобройните страдания на Джаксън – от малтретирането в детството до ужасяващ инцидент на снимачната площадка на реклама, когато фойерверк едва не го убива, след като се оплита за косата му, през многобройните му благотворителни проекти. Вярно е, че гукането на Майкъл към болни деца не може да не ви накара да ви побият тръпки.
„Майкъл“ мъдро прекъсва разказа в пика на кариерата на Джаксън, в началото на турнето Bad. Това е в края на 80-те години на миналия век, малко преди закупуването на Neverland Ranch. Авторите имат достатъчно кадри за поне два пълнометражни филма. Биографичният на Фукуа е трябвало да има продължение, което да разказва за втората половина от живота на певеца и трагично ранната му смърт. Сега студиото срамежливо чака да види как ще се представи първият филм в боксофиса, преди да реши дали да продължи със следващия.
