От 14-годишна свири на Главната в Пловдив, за да покрива разходите за тренировки и състезания
Има ли място в една малка спортна лодка за цигулка и тежки учебници по право? Има ли шанс да гледаш в две очи, а в тях да виждаш събрани шампион по гребане, умел музикант и бъдещ юрист? Звучи рядко срещано явление, дори леко невероятно. И е така. Но има! Има си и име. Линда. Линда Бонева, позната и като момичето, което свири на цигулка на Главната в Пловдив.
Е, това всъщност е важен, но само един щрих от цветната история на току-що навършилата 24 години Линда. Първата ѝ голяма любов е цигулката. Следващата е гребането. Понеже спортът изисква ресурси, с каквито семейството на Линда не разполага, тя вмъква силата на първата си любов – създава настроение с цигулката си на Главната в Пловдив, а изкараните парички влага, за да може да тренира и да се състезава. Пътят напред и стремежът за личностно усъвършенстване я отвеждат до една от най-тежките специалности във висшето образование – “Право”.
Но разбира се, всичко започва в ранна детска възраст.
“Още преди първи клас моите родители искаха да ме запишат да свиря на някакъв инструмент. А дори преди това ме записваха на различни спортове, тъй като бях от хиперактивните деца и
трябваше да си изразходвам енергията,
иначе вкъщи ставаше страшно
Записаха ме на гимнастика, на балет, на танци… Когато тръгнах на училище, явно повлия любовта на баща ми към китарата. Около 40-годишна възраст той решил, че иска да се научи да свири на китара. И се научил сам. В предучилищна възраст майка ми и баща ми ме изпратиха при една госпожа, тяхна приятелка – преподавателка по пиано. Тя им каза, че по-подходящият инструмент за мен е цигулката. Така започна всичко. Аз съм в първата паралелка в Музикалното училище от първи клас. Преди нашия набор 2001 в Музикалното можеше да се влезе чак след четвърти клас, но се събраха родители, които поискаха от директора да даде шанс и на деца да влизат още от първи. Така образуваха паралелката. Аз влязох и започнах да свиря в Музикалното училище с цигулка. И така до шести клас – само с цигулката”, разказва Линда пред “24 часа”.
Покрай свиренето с часове се разтоварвала с тичане на Гребната база в Пловдив. И там веднъж я била забелязала треньорка по кану-каяк. Казала ѝ, че има перфектно тяло за този спорт. След лятната ваканция Линда се върнала при лодките, но вместо на кану-каяк се записала на академично гребане. “Живея близо до Гребната. Малко по малко започна да ми харесва. Все по-често и по-често ходех на тренировки. Започнах да ставам все по-добра и по-добра. Още на първата година станах републиканска шампионка. Осъзнах, че съм добра. Цигулката вече беше част от мен, но се запали и желанието за гребането”, продължава Линда.
Именно тогава осъзнава, че няма достатъчно средства за реализация в превърналия се в неин любим спорт. “След като започнах да тренирам по-сериозно гребане, някъде на 14-15-годишна възраст, трябваше да започна да имам по-високи доходи, защото преминаването към професионалния спорт е свързано и с доста разходи. Дали свързани със спортна екипировка, дали с лагери, със състезания, на които трябва да отидем. Всяка година ходехме на поне 4 състезания извън България. Налагаше ми се да поемам сама тези разходи, дори и най-малките, свързани с качествена храна за възстановяване, с витамини, необходими при усилени тренировки. И така – просто излизах с цигулката на Главната в Пловдив и свирех – класическа музика, съвременна музика. Създавах настроение, за да си набавя необходимите средства, за да мога да спортувам професионално.
Това продължава и до днес, тъй като още съм студентка и нямам възможността хем да уча качествено, да ходя на лекции и на упражнения, хем в същото време да работя на пълен работен ден, тъй като нашите упражнения и лекции са в различни периоди от време и чисто практически е много трудно да се съчетаят с нормална работа. Затова все още продължавам да свиря на Главната. Пък и наистина ми доставя удоволствие, тъй като виждам, че
внасям настроение в града,
виждам, че хората ми се радват,
снимат се с мен. Аз не го приемам като работа, а като забавление. Нещо, което обичам да правя”, разказва още Линда.
Покрай сериозното учене и цигулката сега отново ѝ предстои и състезание – републиканското първенство по гребане за мъже и жени на 21 и 22 юни. Тя ще участва минимум на две дисциплини – четворка скул и четворка без рулеви. Логично зачестяват и тренировките по гребане. “Дори ми излязоха мазоли, но вече се пооправиха”, смее се тя. На въпрос не пречат ли мазолите от гребането на фината работа с цигулката, тя продължава да говори с усмивка: “От спорта съм научена, че без болка няма победа. Трябва да има болка, за да стигна дотам, където аз искам. Дори вече такива дребни неща като мазоли не ми правят впечатление. Е, малко е дискомфортно, но се свиква.”
Преди година с Линда се свързват ръководителите на група “Мистик” – музикална формация, обединяваща дами, носещи в себе си любовта към музиката. “В началото беше нещо непознато за мен. Била съм в различни лодки в гребането, били сме по лагери, трябвало е да си партнираме в различни състезания. Но с музиката не бях си партнирала дотолкова до онзи момент. Не знаех как ще се чувствам да съм в такъв отбор, дали ще ми хареса. Но от първото излизане на сцената почувствах, че това е уникално и неповторимо. Да си в отбор с хора, с които заедно създавате настроение и усмивки, правите деня на други хора по-добър. Изпитах удовлетворение. В такъв миг осъзнаваш, че щастието е в малките неща”, сподели талантливата цигуларка. Така тя вече е открила и музикалното отборно щастие чрез “Мистик”.
В гребането Линда има над 50 медала от републикански първенства, над 30 от които златни. Има и четири бронзови медала от балкански първенства. И още, и още от различни международни регати. Общо над 100 медала.
Когато към това добавим и отдадеността на цигулката, някак още по-неочаквано се появява и “третият елемент” от нейната същност с днешна дата – правото и успехите в тези “води”. За отбелязване е, че към момента средният ѝ успех в правото е 5,85.
В края на 2023 г. е наградена за “Изявен студент” на Юридическия факултет на Пловдивския университет. “Наградиха ни заедно с още две момичета. Почувствах се много добре оценена, защото сме общо пет курса с по около 150 души, което прави над 700 души. Да съм сред трите наградени, беше голямо признание”, коментира тя.
Но всъщност признанията ѝ са и на национално ниво в областта. Националното представителство на студентските съвети
я отличава в топ 3 на студентите
в специалност “Право” в България
от абсолютно всички юридически факултети в страната.
“За да стигна до тези награди, ми се наложи да мина през други състезания, само че не във водата, а докато пледирам. Едно от спечелените състезания беше
симулативен процес пред
Европейския съд за правата на човека,
който е по Конвенцията за защита правата на човека. Заедно с моята приятелка Габриела, която също е част от група “Мистик”, заслужихме първото място в това юридическо състезание между студенти от различните български университети. През 2023 и 2024 г. отново с моята колежка Габриела и друг колега постигнахме успех и на междууниверситетското състезание по гражданско-правни науки за решаване и пледиране на казус. Всъщност в две поредни години спечелихме трето място. Това състезание е като републиканско първенство в правото, тъй като участват абсолютно всички университети”, разказва Бонева.
“Винаги съм се стремяла да дам възможно най-доброто от себе си, което ми е помагало да постигам колкото може по-добри резултати. За мен не е достатъчно да бъдеш посредствен и да се опитваш да отбиеш номера. Вярвам, че в избраната от теб област трябва да се стремиш да разгърнеш целия си потенциал и да се раздадеш”, обяснява още тя. И тъй като ѝ харесва да учи, смята да запише още едно висше образование. Влече я и психологията.
“Психологията е нещо, което би ми помогнало и чисто житейски, и дори някой ден като адвокат. С по-дълбоки познания от психологията човек може да анализира и да си обясни много неща. Самата комуникация с хората би била по-лесна и по-добра. Отделно осъзнах и колко много неща не знам за самата себе си, налага ми се да се самоанализирам, без да имам тези специални познания, защото всеки има някакви проблеми, някакви травми, неща, които трябва да осъзнае, за да се почувства по-добре и за да бъде и по-добър човек”, разсъждава Линда.
Ако надникнем в графика ѝ точно в този момент, със сигурност би било любопитно да разберем какво време на ден ѝ отнема всяка една успоредна линия от трите линии на живота ѝ – гребане, цигулка и право.
“В момента най-много време отделям за правото, тъй като съм в сесия и се старая да
уча поне по 7-8 часа на ден.
За цигулката се стремя
да ми остава вечерното време.
За гребането – тренирам три пъти седмично. Най-много наблягам върху правото и цигулката”, разкрива Линда.
През 2023 г. тя предизвиква себе си и с участие в телевизионния формат “Фермата”. “Там и тогава бях много по-незряла, отколкото съм в момента. Две години по-късно виждам голяма промяна в мен като човек. Сигурна съм, че и “Фермата” ми помогна да израсна още повече и съм благодарна за тази емоция, която изпитах. Също неповторимо изживяване, трудно да се изпита в нормалния начин на живот. А и предизвикателство, което ти помага. След като излязох от “Фермата”, не се чувствах добре. Психиката и самото усещане коренно се променят там. Не знаех къде съм, трябваха ми седмици, за да вляза в кондиция. Но вече животът ми е напълно нормален и съм благодарна за всичко, което ми се е случвало”, завършва пъстроцветната Линда Бонева.
