Дружеството, което ще прави съвместен завод с “Райнметал”, засега отчита загуби
Създаденото през миналата година дружество “Иганово”, чиято цел е да изгради съвместните заводи на ВМЗ и “Райнметал” за боеприпаси, засега отчита 46 хил. евро загуби, а приходи няма. Това показва първият публикуван финансов отчет на дружеството, който е за първото тримесечие на 2026 г.
38 хил. от тези 46 хил. евро са изхарчени за заплати. Наетият персонал до момента е 5 човека – трима членове на Съвета на директорите и двама аналитични специалисти. Останалите разходи са извършени за външни услуги. Наличните парични средства са 2,33 млн. евро.
В отчета е описано, че при регистрирането си на 29 октомври 2025 г. дружеството е с капитал 50 000 лв., използван за регистрацията и стартирането на дейността. Впоследствие на 12 ноември капиталът е увеличен със 718 хил. лв. за започване на изграждането на заводите. На 23 декември държавата прави още една вноска в размер на 82 144 900 лева. Част от този ресурс е планиран и целево прехвърлен в капитала на “Иганово”. Така общият регистриран капитал в Търговския регистър е 42 285 579 евро.
Съвместните
заводи с “Райнметал” бяха договорени първоначално от
Румен Радев миналата година, тогава президент. Сегашният вицепремиер Александър Пулев обаче обвини тогавашното правителство на Росен Желязков, че е действало фиктивно – пари за проекта не са били заложени, няма обосновка за финансовите параметри и инвестиционното намерение. А първоначално предвидената вноска на държавата от 400 млн. евро е набъбнала до 700 млн. евро, обезпечени само на хартия.
“Залагат се 180 млн. лева в бюджета, които след серия трансакции стигат до ВМЗ – Сопот, под формата на увеличение на капитала. Преди да бъдат осчетоводени и вписани в Търговския регистър, те се връщат като дивидент към централния бюджет. Това е схема с цел да заблуди европейските ни партньори, че имаме първоначален капитал”, разкри Пулев.
Така или иначе, засега правителството на Румен Радев не се е отказало от проекта и дори смята да го надгради. За да потвърдят намеренията си за сътрудничество, в България наскоро дойдоха и представители на “Райнметал”.
Иначе военната индустрия у нас задълбочава кризата си. Още през първото тримесечие на годината ВМЗ отчете намаление на печалбата си спрямо същия период на миналата година – от 48,28 млн. до 16,97 млн. евро. Приходите от продажби паднаха още повече – от 151,5 на 100,8 млн. евро. Този спад се случва в контраст с последните години – след началото на войната в Украйна, когато печалбите рязко скочиха.
Към края на юни
финансовите резултати продължават да се влошават
и печалбата пада до 16,091 млн. евро, а за същия период на миналата година тя е била 60 млн. евро. Приходите от продажби все пак нарастват спрямо предходното тримесечие до 135,5 млн. евро, но това е почти двойно по-малко отпреди година, когато са били 257,6 млн. евро. Повече от половината – 63%, идват от артилерийски боеприпаси. Основната продукция през 2026 г. е на противотанкови управляеми и неуправляеми снаряди, авиационни неуправляеми ракети, артилерийски муниции, взриватели, инструменти и нестандартно оборудване за специалното производство.
Заводът обаче прави и инвестиции – въведена е в експлоатация сграда на стойност 2,2 млн. евро, машини и оборудване за 937 хил., съоръжения за 865 хил. Общо направените разходи за дълготрайни активи са 4,5 млн. евро.
Приходите на казанлъшкия завод НИТИ също намаляват драстично. Към края на юни те са 1,276 млн. евро, като 1,2 млн. идват от специална продукция. Преди година те са били 3 млн. евро, а през първото тримесечие на 2026 г. – 973 хил. евро. Като причина се посочва спад в обема на поръчки, освен това са отпаднали два договора – с Индия и с ВМЗ.
За полугодието
загубата е в размер на 111 хил. евро
при отчетена печалба от 1,23 млн. евро през миналата година и 107 хил. евро за първото тримесечие.
Дружеството посочва, че е успяло да реализира инвестиции в нови производства и да ремонтира активите си. Но подчертава, че военно-промишленият комплекс е в криза заради липса на финансиране, тенденция към намаление на конвенционалните боеприпаси и насочване към дронове и ракети със среден и голям обсег, които не се произвеждат от НИТИ на този етап.
И казанлъшкият завод, и оръжейният търговец “Кинтекс” се оплакват от адмистративни трудности. “Кинтекс” обаче е в много добро финансово положение. Печалбата му е в размер на 2,63 млн. евро, докато преди година дружеството е било на загуба от 630 хил. евро. Развиват се нови пазари като Бхарат, Казахстан и Азербайджан, Западна Африка, Турция, Нигерия, наблюдава се увеличение на оборота, нови сключени договори, диверсификация на доставките.
