Криела ли се е в пещера царкиня Мара

Старото име Ески Джумая е свързано и с легенда за прочут дервиш – лечител

В началото местните не харесали новото име на града, предложено от комисия в София

За първи път някогашното име на града Ески Джумая се среща през 1573 г. в данъчния регистър на Османската империя. В превод от турски означава “Стар петъчен пазар” и в това няма нищо случайно – тукашният пазар, в наше време известен като “панаира”, е навярно най-дълго просъществувалото тържище у нас. Тази година го проведоха за 247-и път.

Всъщност думата “джума” от турски се превежда като “петък” – свещен ден за молитва на мюсюлманите, но и традиционно пазарен ден.

Казват, че началото на този пазар е някъде в средата на XVIII век, когато

в района започнали да организират кушии – надбягвания с коне

Покрай собствениците на коне и многобройните зрители се завъртели търговци на храна и напитки, кафеджии, джамбази, които продавали и купували коне, и всякакъв добитък. Кушиите престанали някъде към 1840 г., но “камшик панаирът” се запазил. Това му име означава голям пазар за добитък.

Според Уикипедия до 1885 г. панаирът се провеждал в центъра на града, а от 1886 г. е изместен извън него. Имало около 500 дюкяна, разположени върху 10 хектара оградена площ.

За панаира се разказва, че бил посещаван от търговци от цялата Османска империя и дори от Западна Европа. Феликс Каниц пише, че през 1874 година австрийски кораби превозват до Русе над 500 000 кг стоки за този панаир. На него се продавали занаятчийски стоки. Стъкларски стоки и столове се представят от Австрия, прежди и вълнени платове – от Англия, бронзови и метални предмети идвали от Русия, сукна и кожени изделия карали от Румъния, а емфие, кафе, шалове и кокосови орехи – от Близкия изток.

Характерна за панаира е продажбата на породист добитък, най-вече коне

Ескиджумайският панаир постепенно започва да запада от началото на XX век, но в наши дни традицията му е възродена – освен с фермерски и занаятчийски пазари също и с богата културна програма и много атракции.

За началото на този панаир има и местна легенда, която разказва по-различна история. Според нея някога в малка къщичка на пътя до река Врана, която минава през Търговище, живял силно вярващ турчин. Занимавал се с изработване на муски, приготвял лекарства от билки, лекувал и помагал на болни. В свободното си време кърпил и поправял скъсани чехли на пътуващи търговци и пътници. Казвали му “ескиджи-баба” – човек, който поправя стари неща като обувки, но в същото време и човек, който съчетава възвишеното с практичното. Заради духовността му и умението да лекува хората го смятали за свещено лице – дервиш.

Славата му на лечител бързо се разнасяла от уста на уста, а все повече хора се стичали всеки петък да се срещнат с него. Постепенно събиранията ставали все по-големи, а междувременно хората, докато чакали, започнали да търгуват – разменяли вещи и други продукти.

Дервишът починал, бил забравен, но селището останало и търговията продължавала да се развива. Постепенно хората

започнали да го наричат Ески Джумая, а името останало чак до 1934 г.,

когато с министерска заповед №2820, обнародвана в “Държавен вестник” от 14 август 1934 г., градът получава българското име Търговище. Това става, след като три месеца по-рано чрез военен преврат на власт идва правителството на Кимон Георгиев. Любопитен, но днес вече позабравен факт е, че преди 92 години местните никак не харесали новото име на града си, наложено им от комисия в София. Идеите им за името били съвсем други.

Днес, разбира се, вече никой не си спомня това, но въпреки всичко не “рождената дата” на името Търговище 14 август в наше време стана официалният ден на града, а 14 май – дата, свързана отново с панаирната традиция. Тъкмо на тази дата през 1880 г. княз Александър Батенберг издава указ, който повелява всяка година в Ески Джумая да се провежда “търг”, който да започва на 1 май стар стил (нов стил 14 май) и да продължава 8 дни. За първи път Търговище чества своя ден през 2015 г. и се оказа, че е навярно

последният областен град у нас, определил конкретна дата за свой официален празник

Изложба на Регионалния исторически музей в Търговище под надслов “Хора и улици, град като град” днес разказва историята за съпротивата на местните срещу сегашното име на града. Тя припомня, че още през 20-те години на ХХ век се чуват гласове, че градът трябва да получи българско име, както това вече се било случило с много селища в освободена България най-вече чрез превод на предишното име от турски на български език. През 1926 г. в тукашния “Ескиджумайски вестник” се изказва черно на бяло същото мнение.

Но едва през 1932 г. Министерството на вътрешните работи и народното здраве назначава в София комисия, в която са включени учени историци, общественици, журналисти, граждани, някои от които родени и израснали в града. Търсейки приблизителен превод на името Ески Джумая, тази комисия предлага името Търговище.

Това се разчува бързо и много преди “Държавен вестник” да официализира предложението на комисията, в града се разгаря оживена дискусия за неговото име. Музейните работници са открили в архивите интересни публикации в местната преса по тази тема.

Една от тях е дописката “Преименувание на града ни” във вестник “Обществена трибуна”, брой 346 от 19 юли 1932 г. В нея неподписан журналист пише:

“Преименуванието на населените места, села и грдове, които сега носят чужди имена, е решено отдавна. Преименувани са досега много села и градове, дойде редът и на нашия град, който носи турско име. Министерството на вътрешните работи и народното здраве е назначило комисия в София от вещи лица, професори и общественици, която е привършила своята работа. Софийски вестници хроникират, че тази комисия е дала мнение нашият град да носи в бъдеще името Търговище.

Всеки, който прочете това съобщение, не одобрява това точно име, защото то нито е подходящо, нито благозвучно

Доколкото ми е известно, при преименуванието на населените места на първо място се гледа да се даде български превод на досегашното име. Ако това е невъзможно и непрактично, да се даде име, което да подхожда на местоположението или историята на града или селата. Името Търговище не е точен превод на Ески Джумая. То не отговаря на фактическото настояще и минало на града, нито е благозвучно.

По повод на това кметът на града ни свика комисия от граждани и учители на 14-и този месец, за да създадат мисли по решението в София да се даде името Търговище. Всички поканени се изказаха неодобрително за новото име по по-горе изброените съображения. Изказаха се няколко мнения,

предложи се името Разбойна, понеже старият град се казвал така,

Славейково, по името на Петко Славейков, който е работил в града ни в турско време като учител и уредил читалището ни, друг предложи градът да носи името Китен, отговарящо на китната околност на града ни. Комисията не се спря на никое име, защото имаше и друго съобщение по частен ред, че градът ни щял да се преименува на град Омортаг. (Всъщност това име получава през същата тази 1934 г. съседният околийски град Осман пазар, по-късно и сега името на града се изписва като Омуртаг – б.а.)

Общинското управление ще запита министерството за решението на комисията в София, след което въпросът за преименуванието ще бъде поставен на разискване между гражданите и общинския съвет. Въпросът е от голяма важност и разглеждането му заслужава голяма сериозност, защото новото име на града ще остане за вечни времена.

Преобладаващото мнение е градът да се преименува на Китен – това име е благозвучно, късо, а производните имена от него ще са лесни и благозвучни, освен това то отговаря на местоположението и китната околност – венец от красиви, обрасли с гори възвишения. (Оказва се, че от 1932 г. името Китен вече е получил днешният ни черноморски курорт, и то по почти същите съображения – б.а.) Имената Търговище, Разбойна и Омортаг не са нито благозвучни, нито производните от тях са такива. Според нас нито едното тях не бива да се поставя за име на града. Пред нас се лансира мнение градът да се нарича Маринград, което е благозвучно и е свързано с пещера, където се е крила царкинята Мара. Пещерата е най-хубавото място в околността на града, добре е да бъде прието това мнение. За това ние имаме всички интелектуални сили, всички интересуващи се, всички учители, които сега се намират в града на събрание на читалището в недела, 23 юли, в 10 часа сутринта, за да разменим мисли по възприемане на средно мнение”.

Че дискусията е била ожесточена, доказва друга публикация от онова време – във вестник “Нови дни”, брой 33 от август 1933 г., който се връща към идеята за Маринград в доста злъчен коментар със заглавие “За името на града” в рубриката си “Седмичен бележник” – явно двата вестника са били конкуренти. Там се казва: “В един от последните си броеве редакторът на вестник “Обществена трибуна” повдига отново въпроса за наименованието на града, като предлага за втори или за трети път интелигенцията да се събере в читалището, за да се спрат на едно име. За съжаление, на определената дата никой не дойде, даже от редакцията на казания вестник.

Да бъдем извинени, но ще направим една малка корекция на вестник “Обществена трибуна”, който пък пише в брой 346 от 19 юли 1932 г. за преименуването на града ни, с молба, който е решил да борави с историята, да се отнесе много по-сериозно към историческите факти, за да не се смеят и децата. В статийката на казания вестник се предлага нашият град да се нарече Маринград, защото било звучно, а и

в Марината пещера в Боаза се криела царкинята Мара от цар Мурад. Нищо подобно

Последният български цар Иван Шишман, за да запази страната, станал васал на султана Мурада, като му дал сестра си Мара за жена, която Мара дотогава живеела в столицата Търново и нямало какво да търси във въпросната пещера.

За този исторически факт народът е създал известната песен “Цар Мурад Мари думаше”. Колкото за наименованието на въпросната пещера Марина дупка най-вероятно е, както потвърждават стари хора, да води началото си от турската дума “маара”, която значи пещера. Маарата, оттам маарина дупка, пещерната дупка. За наименованието на града в римско време, в началото на Боаза, точно на мястото на Ловния парк, е съществувал стар римски град Мизионис. (Днес тази крепост е известна като Мисионис – б.а.) Освен това североизточната част на България се наричала Мизия, може би по името на града. На основание на това някои граждани предлагат градът да се нарече Мизия. Име, макар и гръцко, но звучно и подходящо. София, Варна и почти всички наши градове носят също гръцки имена”.

Сред предложенията на местните било и името Липовград, тъй като в града растат и много липи, макар че никога не е бил определян като “града на липите”, подобно на Стара Загора.

Въпреки многото идеи и съпротивата на местната общественост надделява думата на софийската комисия, която се спира на Търговище. Но това далеч не е краят на този спор. През 1937 г. покрай раждането на престолонаследника Симеон Търновски общинският съвет в града гласува той да бъде преименуван на Симеоновград, но и това решение не е изпълнено. Може би и заради това, че в страната вече имало град с името Симеоновград. По време на тържествата през 1929 г. по случай 1000 години от царуването на цар Симеон (893-927) тогавашният Търново-Сеймен в Хасковска област е преименуван в Симеоновград и това няма отношение към днешния Симеон Сакскобургготски. Между 1946 и 1981 г. социалистическата власт отнема царското име на града и той носи обединяващото (тук е включен и квартал „Йорданово”) име Марица по името на реката, която преминава през него. От 1981 г. с указ на Държавния съвет на НРБ името Симеоновград все пак е възстановено.

Така вече 92 години градът в Североизтока носи името Търговище. С него през 1959 г. той става окръжен град, с него днес е областен център. И с него носи гордо девиза си “Бях, съм, ще бъда”.