- Мара Бунева застреля Велимир Прелич насред Скопие
- В Париж възторжено нарекоха екзекуторката втора Шарлота Корде
В Скопие още помнят 13 януари 1928 година. Тогава няколко изстрела разкъсаха заснежената тишина. Мара Бунева повали насред града българомразеца Велимир Прелич. После обърна дулото на револвера към себе си.
В Париж възторжено нарекоха екзекуторката втора Шарлота Корде. Като самоубиец обаче, тя бе погребана неопята. Сърбите заличиха гроба є, а днешните безродници македонисти редовно поругават паметната плоча, където Мара извърши подвига си. През 2014 г. няколко бабаити дори се изпикаха върху нея.
Когато пада под куршумите на българката, жертвата е овенчана с мрачна слава. Родом от Сеница, Новопазарски санджак, Велимир Прелич е завършил гимназия в Скопие и право в Белград. Бил е околийски и окръжен управител. През 1924 г. го назначават юрисконсулт в Скопското велико жупанство.
“Прелич познавал много добре положението и хората в Македония и нанасял страшни удари на Македонския революционен комитет”, портретува го белградският вестник “Време”.
Много са злодеянията на правника, но таланта си на инквизитор разгръща с пълна сила по време на Скопския студентски процес. Само защото са с българско национално самосъзнание, двадесет следствени са подложени на средновековни изтезания. Македонският водач Иван Михайлов свидетелства:
“По негова заповед е стягана главата на Чучков, разтягани мускулите на Борис Андреев с въже, закопаван е до шия Нецев в гроб в турските гробища Гази-Баба, изваждан е Чкатров пред отворен гроб с насочени върху него револвери, чупени са ръцете на Чучков с дъсчици между пръстите (от което отичат ръцете), проплювал е кръв Петър Хаджипанзов и пр. и пр., а да не говорим за Гюзелев, който е смазан от бой, воден край Вардара, за да го хвърлят в него…”
На 10 декември 1927 г. студентите са осъдени на каторга. ВМРО обаче също произнася присъда. За главния инквизитор смърт, отсичат комитите! Оттук насетне дните на Прелич са преброени, защото неговото възмездие е с име на жена. За екзекутор революционерите посочват Мара Бунева.
Родена през 1901 г. в Тетово, тя е завършила прогимназия и стопанско училище. В македонското движение я посвещава брат є Борис Бунев. След Първата световна война Мара няколко пъти минава границата с конспиративни задачи.
В Скопие отваря шивашко ателие, за да проникне във висшето сръбско общество. По същите съображения наема квартира у видния търговец Хаджи Ристич, който е съсед на Велимир Прелич. Жена му дори си поръчва дрехи при Бунева.
“Моля ти се братче, изпрати ми телеграфически 1500 динара. Те ми са нужни да изплатя някои дългове, които не желая да останат неизплатени”, пише Мара на Борис в навечерието на покушението. Тя е наясно със себе си, чака само удобен момент да изпълни присъдата.
Веднъж Бунева се вмъква в комшийския двор, за да устрои засада. Братът на Прелич обаче я забелязва. “Што желите, госпогя Маро?”, пита той. Атентаторката отвръща, че търси загубена кокошка.
Друг път Мара научава, че в един локал са се събрали висши сръбски чиновници. Черпели се генерал Томич, жупаните Видович, Маткович и други първенци. В компанията бил и Велимир Прелич.
Мара грабва пистолета, зарежда го и тръгва към заведението. Влиза вътре с ръка в дамската чанта, където стиска оръжието. Оказва се обаче, че е закъсняла, онези вече са се разотишли.
“Разгневена, тя хвърли пистолета и ми каза да го укрия, като излезе на улицата, за да се фотографира с желание да остане за вечен спомен тоя є гняв”, хроникира в дневника си нейната сестра Надя.
Бунева крои да ликвидира Прелич и на Йордановден при ритуалното хвърляне на кръста във Вардар. Този опит също се осуетява, макар че в крайна сметка тъкмо голямата река става свидетел на разигралата се драма.
Мара Бунева е имала историческо мислене – искала е да повтори стореното от Шарлота Корде. Френската екзекуторка ликвидира Жан Пол Марат на 13 юли 1793 година. Българката избира същото фатално число.
По обяд на 13 януари 1928 г. Велимир Прелич излиза от жупанството и тръгва към дома си. На улица “Войвода Путник” пред печатница “Стара Сърбия” го застига Мара Бунева. В ръката є лъсва нов 9-милиметров маузер.
Точно от метър, клетвеното разстояние на македонските революционери, стреля един път, после още един път и за всеки случай още един път. Прелич се просва по очи на паважа.
Атентаторката хуква към близкия мост над Вардар. След нея се спускат телохранителят на юриста и случаен стражар. Бунева се опитва да скочи в реката, но в същия миг потерята я настига. Тогава обръща дулото и прострелва гърдите си.
След години телохранителят, някакъв албанец, признава: “Тая жена беше мужка жена, ама беше и инсафлия* – защото можеше и мене да убие.”
Още живи, Прелич и Бунева са откарани във военната болница. Алармиран е Белград, откъдето с аероплан пристига дворцовият лекар генерал Костич. “Защо убихте Прелича, госпожа Мара?”, пита той. “Умрял ли е Прелич?”, отвръща тя на въпроса с въпрос.
Когато докторът є казва, че още диша, българката отронва: “Обичам своето Отечество и умирам за него.” После издъхва.
“Ево ти жена!”, възкликва изуменият генерал.
Хирурзите установяват, че единият куршум е проникнал долу шията на Прелич и е поразил гръбначния стълб. Оловото е излязло вдясно от гръкляна, като е засегнало и челюстта. Този изстрел се оказва фатален за юриста. Въпреки спешната операция умира на 15 януари по обяд.
След атентата лидерът на сръбските “демократи” Любомир Давидович заявява: “Македонският комитет трябва да знае, че Македония не може да се вземе нито с чети, нито с тройки и четворки, нито с полкове, нито с дружини, нито с дивизии и армии. За да се вземе, трябва да паднат стотици хиляди глави. Това не се разбира в България.”
Проблемът не е в стотиците хиляди глави, а в премахването на онзи, който персонифицира великосръбската асимилаторска политика. Подвигът на Мара Бунева е повече акт на протест, отколкото обикновено изпълнение на смъртна присъда. Тъкмо затова българката прибавя към смъртта на палача и своята.
До края на живота си Иван Михайлов таи вина, че при последната им среща не е прегърнал Мара Бунева за сбогом. “Ако наистина има друг свят, в който искаме да вярваме, там ще поправя грешката си, мила сестро Мара!”, горестно обещава той.
Минал в отвъдното през 1990 година, Ванче сигурно го е сторил.
https://trud.bg/
