КРАСИМИРА ОБРЕТЕНОВА: У НАС ДЕЦАТА С УВРЕЖДАНИЯ СА СТОКА ЗА ПОМИНЪК НА АДМИНИСТРАЦИИ, ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ И НПО

0
1446
Красимира Обретенова е председател на родителската организация на семейства с деца с увреждания и техни приятели „Св. Мина” – Добрич. Спечелила е съдебно дело срещу МТСП за административен тормоз и липса на безплатен достъп до помощни средства за деца с церебрална парализа. Номинирана за наградите на Българския хелзинкски комитет “Човек на годината” през 2015 г. за принос към защита правата на хората с увреждания

–      Г-жо Обретенова, сред събитията, с които 2016 г. ще бъде запомнена, са и националните протестите на родители на деца в неравностойно положение, в чиято организация Вие имате ключова роля. Какво наложи тези протести?

–      „Ключова роля”, едва ли…Просто съм „последователна”, така да се каже, в гражданската си дейност по темата, в качеството ми на майка на вече 14-годишна дъщеря с множество увреждания и в тази връзка потърпевша и свидетел на продължаващата безобразна и малоумна „социална политика” в сектора увреждания.

–      Имаше ли ефект от протестите? 

–      Да! Ефектът е, че огромна част от родителите на деца с у вреждания, най-вече, а и хората с увреждания осъзнават, че проблемите им не са от уврежданията, а от малоумната дейност на един куп институции/ държавни и в местната власт/ и НПО.

–      Какво е да си родител на дете с увреждания в България? Не мога да си представя колко е трудно на един родители да е изправен пред дилемата дали да остави детето си в институция или да реши да го отгледа, независимо от трудностите, пред които е изправен в държава, като нашата…

–      Най-циничното е, че „държавата” стимулира изоставянето на деца с увреждания и това се доказва най-вече с процеса „деинституционализация”.  Според последни данни, за това до момента са похарчени над 100 милиона лева, а, с малки изключения, услугите са все толкова негодни, колкото бяха и преди „деинституционализацията”…..В тази връзка родителите най-накрая осъзнахме, че децата  с увреждания и не само, са СТОКА за поминък  на администрации, политически партии, неправителствени организации – от проекти, услуги, които не се правят за децата, а за приходи на строителни фирми, влияние върху безработицата в малки общини, назначаване в услугите на „наши” хора… Същевременно семействата, които не си изоставят децата, затъват в обедняване, административни битки…..

–      Какви са добрите световни практики?

–      За страните от ЕС базисна роля в политиките за хора с увреждания има Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Там с различни механизми се ИНВЕСТИРА в хората с увреждания, в семействата. Имат система , в която сферата на уврежданията работят държава,местна власт, НПО сектора….. А тук имаме социални помощи и услуги без система за оценка на последствията от уврежданията. В скоби да отбележа, че в сектора най-големия цинизъм са т. нар. „национално представени „ НПО на и за хора с увреждания. Неведнъж съм казвала, че това е нашата номенклатура, аристокрацията ни. На държавна издръжка обслужват администрация и политици, издържат се от проекти без мултиплицираща стойност за сектора, обикалят по-добрия свят за наша сметка, но не правят нищо от по-добрия свят в България…..

–      Какво трябва да се направи, за да не бъдат унижавани хората с увреждания у нас и техните близки?

–      Ние го заявяваме  вече с четвърти протест в рамките на година и половина. РЕФОРМА- нормативна, административна, с която хората с увреждания да излязат от политиката за социално подпомагане като начин на интеграция. Създаване на административна структура към МС, структура компетентна за ПОСЛЕДСТВИЯТА от уврежданията, която да създава и координира дейността на изпълнителната власт за хората с увреждания. Тази реформа е предвидена в План за реформи за прилагане на конвенцията на МС, който план е част от стратегически план за развитие на ЕС „Европа 2020”, а по него не е пипната и една буква като изпълнение.

–      Защо това не се случва у нас?

–      Вече го казах – хората с увреждания са СТОКА, лесен начин администрация, политици и НПО да припечелват, да се изхранват  от сектора. По света децата с увреждания са в масови училища или в интеграционни центрове, т.е в пряк достъп до “нормалните” хора, а у нас са в изолатори, наречени “дневни центрове”- кога ще се интегрират? Никога! АСП НИКОГА не може да направи, каквото и да е за хората с увреждания, защото тя функционира, за да ОГРАНИЧАВА достъпа на хората с увреждания до “помощи”- пише го в правилника за прилагане на ЗСП. Навремето АХУ беше създадена за реална политика за хората с увреждания, но, докато тя е на подчинение на Агенцията за социално подпомагане, а не на Министерски съвет, е просто паразитна структура, харчеща пари за издръжката си.

–      Преди време имаше информация, че служители в социалното министерство са получавали щедри бонуси над заплатата между 30 000 лева и 50 000 лева годишно заради участието си в управлението на иначе неуспешни проекти… През последните години по оперативни програми бяха разработени редица проекти, насочени именно към лица с увреждания. Имаше ли ефект от тях?

–      Никакъв! А ефектът е никакъв поради липса на реформи. Не можеш да правиш проекти в система, в която ТЕЛК функционално работи по начин от времето на социализма- отчита % негодност, а не с категории, отчитащи потенциала на човека при определени медицински и терапевтични грижи. Като си обявен за 100% негоден според ТЕЛК, какво интегриране и социализиране може да се очаква от теб????

–      Спечелила сте съдебно дело срещу МТСП за административен тормоз и липса на безплатен достъп до помощни средства за деца с церебрална парализа. За това бяхте и номинирана за наградите на Българския хелзинкски комитет “Човек на годината” през 2015 г. за принос към защита правата на хората с увреждания. Спечеленото дело промени ли нещо?

–      Не, нищичко. Социалната администрация, а и не само, е такъв октопод, че няма сила, която да го убие, освен огромен , непрестанен граждански натиск. Но пък група майки вече сме в подготовка на иск в съда за правата на човека в Страсбург, чрез Адвокатска кантора „Екимджиев” . Между другото точно номинацията ми за Човек на годината, от абсолютно непознат човек, дама , която не познавам ме е предложила, ме кара да продължавам да се боря с този социален октопод.

–      Алармирали сте за ситуацията и чужди дипломати у нас?

–      Да, представителството на ЕК в България. Освен съчувствие, друго не получихме. Но и няма какво да очакваме, ние трябва да си свършим работата сами, а не да чакаме неволята.

–      Неотдавна призовахте „не подкрепяйте Българската коледа, не ставайте съучастници в бездействието на институциите, на които плащаме заплатите“. Защо?

–      Защото в самото начало „Българската коледа“ беше добра инициатива, която със своята представителност трябваше да инициира реформи такива, че да не вършим работата на огромна армия от чиновници, в безброй институции, които издържаме с данъците си. Сега вече това е рекет и експлоатация на човешкото милосърдие и ако продължаваме да наливаме пари в този рекетьорски формат, ставаме съучастници в тази експлоатация и стимулираме бездействието на институциите.

–      Имате ли надежда, че през 2017 г. България може да стане по-добра Родина за децата с увреждания и техните семейства?

–      Не харесвам думата надежда. Тя отразява състояние, в което човек очаква нещо от извън себе си. Аз просто знам, че нищо няма да се промени….скоро, ако не изригнем хиляди и хиляди родители.