South ChinaMorning Post, най-старият вестник на английски език в Хонконг, съобщава, че новата китайска балистична ракета JL-3, която е част от въоръжението на модернизираните подводници проект 094A Цин, е способна да нанася удари по цели дълбоко в САЩ . Обхватът на полета според експерти е от 10 до 14 хиляди км, което надвишава съществуващите американски аналози. В същото време носи до четири ядрени бойни глави. Ако това е вярно, тогава за първи път в историята си Китай е създал стратегически средства, способни да предизвикат САЩ и Русия с двигатели с твърдо гориво, пише за ТАСС военният анализатор Дмитри Литовкин.
Според изданието в Хонконг вече са проведени три теста на JL-3. Пекин обаче не съобщава официално за това, но и не отрича. Въпреки това от другата страна на Тихия океан вече се чува аларма. Американски анализатори са уверени, че подводницата Цин ще се превърне в допълнителна заплаха за САЩ. JL-3 ще бъде едно от онези стратегически средства, които могат да предоставят на Народната освободителна армия на Китай (НОАК) способността да поразява цялата континентална част на Северна Америка.
Подводниците от клас Цин 094А са една от новостите на китайския флот. Откриването бе на 30 април в чест на 72-ата годишнина от формирането на Военноморските сили на НОАК. Характеристиките не са разкрити. Източник от South China Morning Post коментира само, че „подводницата 094A е модернизирана версия на подводницата 094. При нейното създаване е било възможно да се реши един от ключовите проблеми свързани с шума, чрез подобряване на хидрокинетичните и турбулентни системи. Това позволя да носи по-мощни ракети JL-3“, пише вестникът.
Ако се погледне снимката на подводницата, тя много прилича на съветските стратегически подводници от проект 667 – в която са скрити 16 ракетни силоза с балистични ракети.
Най-вероятно китайските корабостроители са копирали точно една от най-успешните серии съветски подводници. Ядрените подводници по проект 667 все още формират гръбнака на военноморския компонент на стратегическите ядрени възпиращи сили, заедно с подводници, въоръжени с ракета „БулаваБулава“. Като част от руския флот са на въоръжение шест подводници с последна модификация 667BDRM Dolphin или според западната класификация, DELTA-IV. Всяка от тях е въоръжена с балистични ракета R-29RMU2 „Синева“ / „Лайнер“.
И двете руски ракети са с течно гориво. Тоест двигателите им се захранват от амиламил и хептил, силно токсични и силно летливи химикали. На първите ракети, изстреляни на повърхността, резервоари за гориво се пълнят непосредствено преди изстрелването. Това е много опасна операция, най-малката грешка в процеса може да доведе до разлив и в резултат на това, до смъртта на участниците в зареждането на ракетата. В историята на руския флот това се е случвало много пъти. Има и опасност дори при правилно заредена машина по време на зареждане, поради най-малкото въздействие – удар, резервоарите за гориво да получат микропукнатини и от тях да изтече гориво.
С течение на времето проблемът е решен чрез фабрично зареждане на ракетите с гориво и последващо заваряване на клапаните за зареждане и източване. Докато този проблем обаче се решаваше, ръководството на Министерството на отбраната постави задачата пред дизайнерите да създадат по-безопасни ракети с твърдо гориво. Първата от тях е направен в същото конструкторско бюро Макеев – R-39 – с тегло 100 тона, с десет индивидуално управляеми ядрени бойни глави. Като част от въоръжението на ядрените подводници на проект 941 „Акула“, тя дава името на целия комплекс – „Тайфун“. В резултат на това флотът приема в експлоатация и двата типа междуконтинентални балистични ракети – както с твърди, така и с течни горива.
Същността на противоречията, разбира се, се свежда до въпросите за безопасността при работа. Апологетите на твърдите горива обвиняват несигурността на ракетите с течно гориво, пренебрегвайки тяхната модернизация и възможността да бъдат съхранявани дълго. Противниците от другия лагер обясняват, че твърдите горива не са толкова голям обхват и товароподемност и че самото гориво губи свойствата си с течение на времето и се нуждае от подмяна.
Съществуват и икономически нюанси при създаването. Течната технология е по-сложна. Вътре са двигателят, резервоарите с горивни компоненти, тръбопроводите за подаване на гориво, помпите и друго оборудване, което осигурява необходимото налягане в системата, за да работи двигателят, независимо от промените в ситуацията на полета.
Ракетите с твърдо гориво, много образно казано, са сами по себе си двигатели. Сложността на тази технология е, че е необходимо много внимателно да се контролира процесът на полагане на материала, тъй като векторът на горенето ще зависи от това. При най-малкото нарушение може да се образува фистула в двигателя. В резултат на това вместо прав полет може да се получи криволичене или салто. В интернет може да се намерят кадри от тестовете на американските тристепенни балистични ракети с твърдо гориво Trident, на които ракетата, изскачаща изпод водата в началото, вместо да се изкачва, започва да пада. В същото време ракетите с твърдо гориво са по-скъпи от тези с течно гориво поради разходите за гориво и материали.
А що се отнася до Китай – експертите са единодушни в мнението си, че Пекин системно се стреми да създаде пълноценна ядрена триада, същата като тази на Русия и САЩ, състояща се от сухопътна, морска и въздушна група от ядрени сили. Днес Китай наистина се доближава до възможността за разрушаване на стратегическата хегемония на Вашингтон и Москва в областта на ядрените оръжия.
Според Пентагона, Китай разполага с около 90 междуконтинентални балистични ракети: силоз DF-4 Dongfeng-4, DF-5 Dongfeng-5А и разположени на мобилно шаси DF-31, DF – 31A Dongfeng-31A, както и най-новите DF -41 Dongfeng-41. Според американските оценки Поднебесната империя разполага с впечатляващ арсенал от балистични ракети със среден обсег – 80 единици. DF-26 е от този тип, Dongfeng-26 лети на 4000 километра и е способна да нанася прецизни удари срещу наземни и морски цели. Пентагонът изчислява броя на балистичните ракети със среден обсег на 150-450. Този тип ракета включва четири версии: DF-21A, DF-21C, DF-21D и DF-21E, от които две са ядрени – DF-21A и DF-21E.
Парадът през октомври 2019 г. в Пекин също така за първи път разкри балистичната ракета със среден обсег DF-17, чиято бойна глава според китайските държавни медии може да достигне хиперзвукова скорост, което прави Китай втората по големина хиперзвукова сила след Русия.
Според доклад на The Military Balance на Международния институт за стратегически изследвания (IISS), военноморският компонент на китайските ядрени възпиращи сили е представен от четири атомни подводници от проект Цин 094 и приблизително 200-240 бойни глави, което превръща Китай, а не Франция (както се смяташе по-рано), в третата ядрена сила след САЩ и Русия, всяка от които има 1500 ядрени блока. Експертите обаче вярват, че Пекин няма да спре дотук и ядреният му арсенал ще продължи да се разраства.
Разбира се, китайският арсенал все още не достига количеството на руския или американския. По никакъв начин не е възможно Пекин да бъде включен в процеса на преговори за контрол на ядрените оръжия. И опитът на Вашингтон да го направи тристранен на вълната за удължаване на руско-американския договор START-3 се провали. Това е разбираемо, защото в този случай Китай ще трябва да изгради своя ядрен арсенал до тяхното ниво или Русия и САЩ ще трябва да го понижат до китайски.
Но въпросът изобщо не е в броя на ракетите и бойните глави за тях. Важното е, че Поднебесната империя е направила много сериозен технологичен пробив в областта на създаването на междуконтинентални балистични ракети. Появата на морската ракета с твърдо гориво JL-3 е едно такова доказателство. Особено, ако характеристиките за обхвата полета се потвърдят. В този случай тя все още няма равна на себе си.
https://news.bg
