Регионален исторически музей – Добрич има удоволствието да Ви покани на събитие две в едно. НА 29 ЮНИ, СРЯДА, ОТ 18.00 ЧАСА В ДОМ-ПАМЕТНИК  „ЙОРДАН ЙОВКОВ“ ще бъде открита една уникална фотодокументалната изложба на Националния литературен музей „БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА – СРЕЩИ И ДИАЛОЗИ СЪС СВЕТА“. Наш гост ще бъде един от авторите на експозицията – колегата и приятелят Катя Зографова.

След откриването на изложбата ще бъде представена най-новата книга на Катя Зографова

„БЕЛЕЖИТИ ЖЕНИ НА/ЗА БЪЛГАРИЯ (ОТ КЕРА ТАМАРА ДА ПЕТЯ ДУБАРОВА)“, Велико Търново: Фабер, 2022 г.

БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА –

СРЕЩИ И ДИАЛОЗИ СЪС СВЕТА

В тази единствена по рода си изложба Националният литературен музей представя най-значимите имена и събития в многовековния културен диалог между България и света. В 30 пана чрез документален разказ се проследяват духовните мостове между българската, европейската и световната литература от Средновековието до средата на ХХ век.

Експозицията започва с най-значимия ни принос в световната култура – делото на светите равноапостоли Кирил и Методий, провъзгласени за съпокровители на Европа. Техните достойни ученици и последователи, разпространили светилника на писмената сред целия славянски свят, задават високия начален хоризонт на българската култура. След падането на България под османска власт духовни мъже като Григорий Цамблак и Св. Киприан успяват да пренесат и съхранят не само образци на църковнославянската литература, но и традициите и достижения на българската книжовна школа. Богомилското учение от Х век е представено със своя път към Западна Европа и влиянието му върху шедьоври на световната литература като „Ад” на Данте Алигиери и „Изгубеният рай” на Джон Милтън.

Една от най-интригуващите и непроучени досега теми са българските мотиви в европейските литератури. Като се започне с появата на образа на българите и България в културното пространство на Европа през XVI в. и се акцентуват знаковите му преображения във времето – от този у ренесансовия Лудовико Ариосто, през световния отзвук от Априлското въстание, та до авангардната звукова поема за българския аероплан, сътворена от Томазо Маринети.

Вдъхновяващи са европейските творци с българско родословно начало. Сред тях са „принцът на поетите” Пиер дьо Ронсар, поетесата Ана дьо Ноай, потомка на Софроний Врачански. Включени са и Никола Пиколо, Григор Пърличев, Любен Каравелов, Панайот Станчов-Черна, които заемат видно място и в гръцката, сръбската и румънската литература.

Първата фаза в проникването на европейската култура през Възраждането са учебниците по френски, немски, гръцки, италиански – дело на Иван Богоров, Васил Берон, Иван Вазов, Константин Величков и др. Първите учители, получили образованието си в чужбина, пишат и превеждат учебници, побългаряват литературни творби, създават училища по европейски образец. Показани са както първите преводи на художествени произведения, така и първи антологии на чуждите литератури. В отделни пана са проследени контактите на български интелектуалци с европейските академични средища, усвояването на френско и немскоезичните култури. Между тези наши „посланици” са проф. Иван Шишманов, Пенчо Славейков, Мара Белчева, проф. Боян Пенев, Теодор Траянов, Чавдар и Фани Мутафови, Николай Лилиев, Гео Милев, Димитър Митов, Димо Кьорчев и др. Сред творците, живели, учили и работили в Русия и славянските страни, се открояват имената на Нешо Бончев, Марин Дринов, Найден Геров, Елена Мутева, Райко Жинзифов, Любен Каравелов, Христо Ботев, Алеко Константинов, проф. Боян Пенев, Дора Габе. Не е пропуснато и влиянието с идеи и образи на скандинавската литературна школа върху творчеството на българските писатели.

Модерните естетически търсения на Европа са представени чрез световете на Пейо Яворов, Теодор Траянов, Димчо Дебелянов, Христо Ясенов, Димитър Бояджиев, Гео Милев и Чавдар Мутафов. С „вечните заглавия” от световната литературна класика се срещаме чрез преводите им от най-големите наши автори или в оригинални издания в личните писателски библиотеки.

Най-значимите българисти, изключителните преводачи, самоотвержените издатели с паметни библиотечни поредици са почетени като строители на трайни духовни мостове между България и света. Българските писатели не остават равнодушни към големите събития на своето време. Образ и оценка на Първата световна война, Октомврийската революция, Испанската гражданска война, зараждащия се фашизъм откриваме в творчеството на Николай Хрелков, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Светослав Минков, Димитър Димов, Веселин Ханчев, Александър Вутимски, Ламар.

Как писатели видяха света е също сред темите на тази изложба. По-кратко или по-дълго пребиваване в чужда страна, среща с природни феномени, запознаване с историята на друг народ, социални и национални конфликти, пряк или косвен контакт с емблематични творци отключват творческото въображение. Разбира се, по количество интерпретации Париж държи палмата на първенството – Николай Лилиев, Елисавета Багряна, Веселин Ханчев, Атанас Далчев, Тодор Генов, Петър Увалиев и още много други са вдъхновени от града на Сена. Що се отнася до Италия, Иван Вазов ù е посветил едноименната си стихосбирка, а Константин Величков – своите прекрасни „Писма от Рим”. Аржентина намира място в слово и картина при Борис Шивачев, Лондон откриваме в творчеството на Асен Христофоров, Япония – при Светослав Минков. „До Чикаго и назад” ни води Алеко Константинов. Германия и Австрия присъстват талантливо в световете на Теодор Траянов, Кирил Христов, Гео Милев. При своите пътувания нашите писатели осъществяват лични контакти, които често прерастват в трайни приятелски и творчески връзки.

Потърсена е и обратната информация – доколко светът познава българската литература, кои наши писатели са най-превеждани, къде познават творчеството им, какви международни награди имаме. Ярки примери за световно признание са предложението за Нобелова награда на Пенчо Славейков, Наградата за мир на Никола Вапцаров, наградата „Андерсен” на Леда Милева. Тук е включен и „поданикът на Русе” писателят нобелист Елиас Канети.

Много са чужденците – писатели, художници и театрали, сродени с България. Изследователските трудове на Юрий Венелин и Константин Иречек имат решаваща роля за националното ни самоосъзнаване и себеопознаване. Не са пропуснати най-ярките творчески присъствия на белоемигранти у нас: Константин Балмонт, Александър Фьодоров, Любов Столица, Иван Бунин, Вадим Лазаркевич. С България свързват съдбите си и чешкият журналист Владимир Сис и полският евреин Юлий Розентал, загинал в Илинденско-Преображенското въстание.

Пътищата са двупосочни, диалогът трае и се задълбочава, гради сложна и прелюбопитна хроника във времето. Днес, когато отново сме пълноправни членове на европейската културна общност, пред него се отварят нови хоризонти. Изложбата, реализирана по спечелен проект в програма „Мобилност” на Министерство на културата, е изградена основно с документалните богатства от фондовете на Националния литературен музей, къщите музеи и мемориалните кабинети – негови филиали. Включени са и ценни материали от Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, музея на Народния театър, Държавна агенция „Архиви”, къща музей “Константин Величков” в Пазарджик, къща музей „Гео Милев” в Стара Загора, специалност „Скандинавистика” към Факултета по класически и нови филологии на СУ, както и от частните колекции на проф. Михаил Неделчев и д-р Тони Зарев.

„Срещите и диалозите” ни със света са онагледени с безценни литературни реликви – ръкописи, снимки, издания на вечни и емблематични книги, вещи, документи, писма, художествени произведения от най-висока класа: портрети, шаржове и илюстрации. Експозицията е адресирана до широка и разнообразна публика. Тематиката е интригуваща и образоваща и представлява интерес както за хора с определени културни интереси, така и за широк кръг зрители, за ученици и студенти. Приносната информативна и естетическа стойност правят изложбата подходяща за представяне както в националните експозиционни пространства, така и в българските културни центрове в чужбина и в европейски музеи и галерии. За целта тя е изработена билингва – на български и на английски.

Автори на изложбата са Катя Зографова и Анна Свиткова; художник – Ивелина Велинова.

БЕЛЕЖИТИ ЖЕНИ НА/ЗА БЪЛГАРИЯ

(от Кера Тамара до Петя Дубарова)

Книгата на литературната историчка Катя Зографова е своеобразна  енциклопедия на женските присъствия във всички сфери на националния ни живот, при това разгърната в широк времеви пояс на седем столетия – от времето на падането на българското царство под османско владичество и светлата саможертва на цар-Шишмановата сестра Кера Тамара – до наши съвременнички от ХХ век…

Авторката подбира внимателно и с професионален нюх на документалист имената на влиятелните жени, играли значима роля в историята на България, без да се отклонява в проблематични, търсещи евтина популярност посоки…

Наричат Катя Зографова „адвокат на онеправданите от историята“, и тази оценка е справедлива. Чрез своите интерпретации на пъстрата галерия женски портрети авторката не само очертава техните ярки индивидуалности, но и ги „реабилитира“ посредством добре подбрани биографични факти, противопоставяйки се на широкоразпространени, било то идеализиращи или негативни клишета.

Така е със Султана Рачо Петрова, иронизирана и отричана заради идейната си и лична привързаност към монархията и монарха, която тук е разкрита като българка с приноси на дипломатка и мемоаристка, достойна майка на Влада Карастоянова (политически коментатор на Би Би Си срещу монархията в България и съюза ù с хитлеристка Германия)… Така е и с поетесите – „съпернички” Багряна и Дора Габе, представени в общата им кауза за освобождение на Южна Добруджа, с новия прочит на биографиите на емблематичните (Райна Княгиня), но и на неизвестните (Цвета Зографска, новоселските и баташки мъченици и ред други), та до „неудобните” Кокон Таша и Гранда Мола от времето на националноосвободителните борби през 19. век…

Образите на повечето от 50-те забележителни жени на България в книгата са подчертано многопластови. Елисавета Консулова-Вазова например е не само в амплоато си на художничка, колкото е обществен и творчески „феномен” с проявления в различни области на живота, включително и в ролята на модерен творчески дух, превзел отвътре патриархалната крепост на Вазовия род… Това важи за почти всички женски фигури и е едно от основанията за подбора им.

Не на последно място книгата буди интерес с умелото боравене с езика. Може би защото е насочена към широка читателска аудитория, тя съчетава историческото знание с лекотата и артистизма на изказа. Така строгата документалистика се облагородява от емоционално обагрения наратив.

Духовно извисените героини на Катя Зографова градят един вдъхновен, въздействащ и потребен словесен параклис на Българката в пространствата на родната история и култура.

Проф. ПЛАМЕН ПАВЛОВ