Калин Врачански и Тончо Токмакчиев минават през деветте кръга на ада

„Божествена комедия“ на Лилия Абаджиева –  фентъзи театър и 3D кино в едно

Най-нестандартната режисьорка в българския театър – Лилия Абаджиева, и този път не изневерява на себе си с поредно новаторско представление. Тя поставя фундаменталното и свръхтрудно за сценична реализация произведение на Данте Алигиери “Божествена комедия”, въвличайки в екстравагантен пърформанс над 30 актьори от театъра в Шумен и студенти абсолвенти от своя клас в колежа “Любен Гройс”. Представлението е решено като метафизична фентъзи приказка, съчетаваща средствата на театъра и киното. Не е грешно да се каже, че това е филм с анимация и 3D ефекти, в който обаче актьорите играят на живо пред публика, умело интегрирани във филмовите кадри – въздействащо и трудно за реализация решение.

“Божествена комедия” е сложен философски и поетичен текст за човека между живота, смъртта и вечността, между греха и изкуплението, между нездравите желания и моралните задръжки, между дилемите и избора. Това е

литературна

библия в рими,

поема, изградена върху огромен брой песни отпреди 7 века и непоставяна на сцена поради нейната специфика. Книгата е впечатляваща и с илюстрациите на Ботичели и Дюрер, които сами по себе си също са велики произведения на изкуството.

Със своя спектакъл Лили Абаджиева превежда зрителя през деветте кръга на ада и седемте тераси на чистилището до небесните сфери на рая и досега с Бог. В пространствено и вътрешно морално пътуване човек се изправя пред собствената си съдба, етичните си избори и възможността за духовно извисяване чрез покаяние. Интересното в произведението е, че Данте е едновременно главен герой и автор. Воден от своя учител и духовен наставник Вергилий, той показва пътя на душата през греховете.

Следвайки логиката на драматургичната основа, Лили Абаджиева е разделила условно представлението на 3 части. Най-дълга и най-мащабна е частта на

героите в ада –

корумпирани

властници,

търговци с власт

и влияние,

прелюбодейци, скъперници, разсипници. Срещите на Данте с осъдените души се превръщат в сценични образи на човешката слабост, страдание и надежда.

Режисьорката работи винаги в екип със съпруга си Васил Абаджиев, който прави сценографията, а от няколко години вече и със сина си Иван Абаджиев. Завършил кинорежисура и дигитално изкуство, той тук миксира и анимира изключителните илюстрации на “Божествена комедия”, постигайки впечатляваща визуална среда. Чудовища, вдъхновени от античната митология и християнската демонология, гигантски триглави зверове, деформирани същества с огнени очи, минотаври, еринии и самият Луцифер във внушителни форми изграждат

демонична

визуална картина

на фона на

психеделична

музика

Тъмни, бурни и плашещи водни пространства, гъста и лепкава кал, тиня, която кипи от греховете – всичко това залива зрителя от екрана, докато Данте се лута в ужас сред хаоса на ада.

В интервю пред БНР Лилия Абаджиева определя “Божествена комедия” като магично пътешествие, което напомня на психеделичния свят на песента Lucy in the Sky with Diamonds на “Бийтълс” – свят на образи, асоциации и вътрешни състояния, в който реалното и метафизичното се преливат. По думите ѝ именно тази многопластовост прави Данте изключително съвременен и близък до усещанията на днешния човек. Чистилището е представено визуално чрез планински склонове, земни пейзажи и сцени на покайващи се души в мъгла, светлина и сянка. В частта на рая от екрана струи светлина, символизираща божествената благодат. Ренесансова Италия се разкрива в цялата ѝ красота. А фигурата на Беатриче сияе като символ на любов и духовно просветление. Всъщност образът на Беатриче върви като невидима нишка през цялото представление. Той е олицетворение на любов, смирение, муза, копнеж и благодат. 

Главните роли в спектакъла са поверени на гост-звездите Калин Врачански (Данте) и Тончо Токмакчиев (Вeргилий). Лили Абаджиева е работила с Врачански (“Парижката Света Богородица”), но изборът на Тончо е неочакван, още повече че в “Божествена комедия” няма нищо комично. Ролята му има потенциал за още обиграване и разгръщане. Като известен недостатък на представлението може да се посочи твърде високият звук и шумните ефекти, които на моменти заглушават репликите на актьорите.

Интересна спойка между трите части на спектакъла са

груповите сцени

на полуголи

мъже и жени

с кофи кал в ръка. Като странна секта от хора на кални бани персонажите мажат и обливат телата си с пясък и кал, докато се поклащат, сякаш участват в някакъв езически ритуал. Със средствата на движенческия театър е показано тяхното омърсяване, после измиване и пречистване. Спектакълът впечатлява и въздейства със своя оригинален театрален език. Трябва да поздравим директора на шуменската трупа, застанал зад това мащабно фентъзи представление, за риска, който е поел, както и за организацията да бъде показано пред публика в София (“Театро отсам канала”), операта в Бургас, а скоро и в други градове на страната.