Българската делегация на излизане след подписване на Крайовската спогодба

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1883 – Съставено е първото в българската история коалиционно правителство  1911 – Роден е Тодор Живков 1913 – Избухва Охридското въстание на българското и албанското население срещу сръбската власт в Македония 1916 – Генерал Иван Колев със своята 1-ва конна дивизия нанася съкрушителен удар на 47-и руски корпус 1940 – България и Румъния подписват Крайовския договор. С него се урежда връщането на Южна Добруджа на България 1953 – Открит е Паметникът на Съветската армия в центъра на София 1968 – Във Варна е открит Дворецът на спорта и културата

ПРАЗНИЦИ:

2021 г. – По предварителна оценка населението на България към 7 септември 2021 г. е 6 520 314 души

2021 г. – Биткойнът става законно платежно средство в Ел Салвадор.

2017 г.– Земетресението в Чиапас с мощност 8.2 Mw 2017 удари Южно Мексико, убивайки най-малко 60 души.

2012 г. – Канада официално прекъсва дипломатическите връзки с Иран, като закрива посолството си в Техеран и разпорежда експулсирането на ирански дипломати от Отава поради ядрени планове и предполагаеми нарушения на правата на човека.

2011 г. – Самолетна катастрофа в Русия убива 43 души, включително почти целия списък на отбора на Континенталната хокейна лига на Локомотив Ярославъл.

2005 г.-В Египет се провеждат първите многопартийни президентски избори.

1999 г. – Земетресението от 6,0 Mw в Атина засегна района с максимален интензитет на Меркали от IX (насилствено), убивайки 143, рани 800 – 1600 и остави 50 000 бездомни.

1997 г. – Първи полет на Lockheed Martin F-22 Raptor.

1997 г. – Умира Мобуту Сесе Секо, конгоански политик, президент на Заир (* 1965 г.)

1991 г. –  Умира Едуин Макмилан, американски физик и химик, лауреат на Нобелова награда (р. 1907)

1988 г.  – Абдул Ахад Мохманд, първият афганистанец в космоса, се завръща на Земята след девет дни на космическата станция Мир.

1985 г.

Умира английският биохимик Родни Робърт Портър (1817 – 1985). Роден е на 8 октомври 1817 г. в Аштън. Лауреат е на Нобелова награда за химия (1972 г., заедно с Дж. Еделман). Учи в университетите в Ливърпул и Кембридж. През 1949 – 1960 г. е сътрудник на Националния институт за медицински изследвания в Лондон. Член е на Лондонското кралско дружество. Професор е в медицинското училище към болницата „Сейнт Мери“ в Лондон (1960 – 1967). От 1967 г. е професор в Оксфордския университет, от 1970 г. е член на Съвета за медицински изследвания. Открива първичната структура на имуноглобулините. Основните му трудове са по изследване на химическите структури на антителата.

 

 

1978 г.

Умира Богдан Ковачев (1924 – 1978) – балетист и хореограф. Роден е на 18 август 1924 г. в Пловдив. Учи в балетната школа при Софийската народна опера. Работи като балетист (1947 – 1961) и балетмайстор в Държавния музикален театър в София (1969 – 1977), балетмайстор в Пловдив (1961 – 1968) и в Националния академичен театър за опера и балет (1977 – 1978). Един от създателите на телевизионния шоуспектакъл в България.

 

 

1978 г.


В Лондон, на моста „Ватерло“, е извършен атентат срещу писателя Георги Марков. На следващия ден състоянието му се влошава и той постъпва в болница, където умира.

Георги Иванов Марков е български писател белетрист, драматург, журналист; емигрант. Роден е на 1 март 1929 г. в с. Княжево. В емиграция писателят работи в Би Би Си и “Свободна Европа”, откъдето излъчва в ефир “Задочни репортажи за България” (репортажите и есетата – “биография на политическия режим в България”, са издадени след 1989 г.). Георги Марков е автор на “Цезива нощ” (1957 г.); “Победителите на Аякс”, научно-фантастичен роман (1959 г.); “Анкета. Новели” (1961 г.); “Между нощта и деня. Разкази” (1961 г.); “Мъже. Роман” (1962, 1963, 1990 г.), “Портретът на моя двойник” (сб. с новели, 1966 г.) “Госпожата на господин търговеца на сирене. Пиеса” (1963 г.), “Последният патент. Комедия” (1965 г.); “ Да се провреш под дъгата. Пиеса” (1966 г.); “Кафе с претенция. Комедия” (1967 г.); “Асансьорът. Пиеса” (1967 г.), “Калай. Пиеса” (1967 г.), “Атентат в затворената улица” (1968 г.); “Жените на Варшава” (сб. с новели, 1968 г.); “Аз бях той. Комедия” (1969 г.); “Комунисти. Пиеса” (1969 г.); “The Archangel Michael”, пиеса (1970 г.); “Задочни репортажи за България” (Цюрих, 1980-1981 г.) (София, 1990 г.); “Литературни есета” (Париж, 1982 г.) (София, 1990 г.); “The Truth that killed” (1984 г.); “Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България” (1991 г.).

 

 

1977 г.


САЩ и Панама сключват договор за използването на Панамския канал. Договорът отменя предишните им споразумения и определя 31 декември 1999 г. като датата, на която САЩ ще предадат юрисдикцията на зоната на канала на правителството на Панама.

 

 

1968 г.


Във Варна е открит Дворецът на спорта и културата.

По предложение на арх. Никола Ганчев е обявен конкурс за проект, в който вземат участие тринадесет колектива представиха свои проекти. Ръководството на Варненската проектантска организация възлага изработването на работния проект на арх. Стефан Колчев и неговия екип. Строителството е възложено на варненската строителна организация с ръководител инж. Стамат Стаматов.

На 26 октомври 1966 г. е направена първата копка.

 

 

1963 г.

Умира Иванка Дочева Касабова – българска драматична артистка. Родена е на 30 април 1883 г. в Плевен. Работи в “Съвременен театър” на М. Икономов (1906-1912 г.), в различни провинциални и пътуващи театри. От 1944 г. до 1956 г. е в Бургаския театър.

 

 

1954 г.


Открит е Паметникът на Съветската армия в центъра на София.

 

 

1949 г.

Умира Хосе Клементе Ороско – мексикански художник, който допринася за възраждането на техниката на стенната живопис и предметните изображения.

Смятан е за един от най-изтъкнатите майстори на фреската в западното изкуство.

 

 

1943 г.

Родена е Виолета Кирилова Донева – българска театрална и филмова актриса. Снима се в: „Двама под небето“ (1962 г.), „Обич“ (1972 г.), „Допълнение към ЗЗД“ (1976 г.), „Руският консул“ (ТВ, 1981 г.). Театрални роли: „Любовни писма“ (ТВ, 1993 г.), „Жена от морето“ (ТВ, 1996 г.). Автор е на пиесата „Последната и първата жена“ (1999 г.).

 

 

1940 г.

България и Румъния подписват Крайовския договор. С този договор се урежда връщането на Южна Добруджа на България (предадена на Румъния с Букурещкия мирен договор – 1913 г.; оставена за нея според Ньойския мирен договор 1919 г.). Според Крайовския договор границата между двете държави отново се възстановява такава, каквато е била през 1913 г. Договорена е размяна на българите от Тулчански и Кюстенджански окръг срещу румънски колонисти от Силистренски и Калиакренски окръг, която трябва да се осъществи до 3 месеца след ратифицирането на договора. Останалото българско население в Румъния и румънско население в България извън посочените окръзи може да се изсели в продължение на 1 година. Според договора българското правителство се задължава да изплати на Румъния 1 000 000 леи като обезщетение за изоставените румънски имоти. Създадена е българо-румънска комисия с център Гюргево, която да следи за уреждането на всички възникнали във финансово и правно отношение въпроси.

 

 

1936 г.

Роден е американският певец Бъди Холи (1936 – 1959). Бъди Холи е един от пионерите на рок енд рол музиката. Загива при самолетна катастрофа.

 

 

1933 г.

Умира Едуард Грей – английски общественик, политик и държавник.

Роден е на 25 април 1862 г. в Лондон. Член е на Либералната партия от 1885 г. Министър е на външните работи в периода 1905-1916 г. Привърженик е на активната външна политика и колониалната експанзия. Сключва съглашение с Русия, което помага за оформяне на Антантата. Води трудните преговори в края на месец юли 1914 г. за избягване на Първата световна война. Проявява голяма благосклонност към България по време на преговорите в Лондон след първата Балканска война. В началото на Първата световна война (1914-1915 г.) проявява добро отношение към България и е склонен тя да бъде привлечена на страната на Антантата, но руската дипломация и руският император не го позволяват.

 

 

1925 г.

Умира Рене Вивиани – френски политик.

Роден е на 8 ноември 1863 г. в Сиди-Бел-Абес. Министър председател е на Франция при обявяването на Първата световна война.

 

 

1916 г.

Роден е Иван Димитров Сестримски – български историк и критик. Завършва гимназия в Пазарджик (1935 г.) и икономически науки в София (1943 г.). Библиотекар е на читалище “Виделина” в Пазарджик (1936-1942 г.). Редактор е във в. “Освобождение” (Пазарджик, 1944-1948 г.), сп. “Сердика” (1948-1949 г.), Студията за научнопопулярни филми (1955-1958 г.), сп. “Българо-съветска дружба” (1958-1960 г.;), в. “Литературен фронт” (1961-1965 г.), редактор (1966-1968 г., 1976-1979 г.), завеждащ отдел (1970-1971 г.), заместник-главен редактор е (1972 г.) в издателство “Български писател”, заместник-директор е на Българския културен център в Берлин (1973-1975 г.). Член е на СБП. За първи път печата през 1932 г. във в. “Ученически устрем” (Пловдив). Автор е на съчиненията: “Лопушанска дружина” (историческа студия, 1953 г.), “Тодор Каблешков” (биографичен очерк), 1955 г., “Мария Грубешлиева” (литературно-критичен очерк, 1963 г.), “Отражения” (литературно-критични очерци и портрети, 1969 г.), “Цветан Спасов” (литературно-критически очерк, 1970 г.), “Литературни беседи. Етюди и портрети” (1971 г.), “Крум Велков”. (литературно-критичен очерк, 1972 г.), “Етюди” (1976 г.), “Елин Пелин” (1978 г.), “Портрети и записки” (1978 г.), “Димитър Бояджиев” (1980 г.), “Български мотиви. Портрети. Спомени” (1982 г.), “Нешо Бончев. Литературно -критичен очерк” (1982 г.), “Литературни акварели” (1985 г.), “Никола Фурнаджиев”, литературна студия (1986 г.), “Избрани произведения”, в 2 т. (1986 г.), “Земя и слово. Портрети и очерци” (1987 г.), “Мемоарни етюди” (1996 г.).

 

 

1916 г.

Генерал Иван Колев със своята 1-ва конна дивизия нанася съкрушителен удар на 47-и руски корпус. По време на Първата световна война ген. Иван Колев е инспектор на конницата и началник на Конната дивизия. Под негово ръководство тя взема участие в настъплението на Трета армия в Добруджа по време на Първата световна война 1914–1918.

Иван Колев е военен деец, генерал-лейтенант. Роден е 15 септември 1861 в с. Бановка, Бесарабия. Взема участие в Сръбско-българската война 1885 г. като доброволец. След това завършва Военното училище в София и Военна академия в Торино, Италия. По време на Балканската война 1912–1913 г. е началник-щаб на Трета армия, а през Междусъюзническата война 1913 е началник-щаб на Пета армия.

 

 

1915 г.

Роден е Стефан Любомиров Каракостов – български историк, театровед и философ. Завършва славянска филология в Софийския университет през 1941 г. Работи като редактор във в. “Литературен глас” (1941-1944 г.), секретар е на Общинския комитет в Бургас (1944-1945 г.). Преподавател е в Държавното театрално училище, професор е във ВИТИЗ “Кр. Сарафов” (1951-1970 г.), професор в Института по философия при БАН (от 1970 г.). Редактор и главен редактор е във в. “Култура” (1937-1940 г.), сп. “Социалистическа борба” (1946 г.), в. “Народ” (1945-1946 г.) и др. Изследва дейността на видни възрожденски дейци (Ботьо Петков, Димитър Общи, македонски възрожденци, В. Левски и др.). Издава книги “Българският театър. Средновековие. Ренесанс. Просвещение. 865-1858” (1872 г.), “Българският възрожденски театър …” (1973 г.), “Революция и сцена” (1975 г.) и др. Умира на 28 февруари 1988 г. в София.

 

 

1913 г.

Избухва Охридското въстание на българското и албанското население срещу сръбската власт в Македония.

Охридско-Дебърското въстание е съвместна акция на българското и албанското население срещу сръбския режим във Вардарска Македония, установен след Междусъюзническата война 1913 г. Избухва през септември и обхваща Дебърско, Стружко и Охридско. Обединени български и албански чети освобождават Дебър. Начело на въстаниците застава Петър Чаулев, подпомогнат от други дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Въстаниците успяват да прогонят сръбските войски и администрация от Струга. Освобождават и Охрид. Въстанието внася известно безпокойство в Белград и за да не се разрасне още повече, срещу него са изпратени значителни войскови сили и сръбски четници. В помощ на Сърбия се включва и Гърция. Въстаниците отстъпват пред многобройния в количествено отношение и по-добре въоръжен противник въстаниците.

 

 

1912 г.

Умира американският инженер Анри Пакард. Един от създателите на компанията „Хюлет Пакард“.

 

 

1911 г.


Тодор Христов Живков е най-дълго управлявалият български политик в най-ново време(1954-1989). Роден е в Правец. Партиен и държавен ръководител на Народна република България (НРБ), той често неофициално е наричан Тошо, бай Тошо и Тато. От 1954 г. Тодор Живков е избран за първи секретар на ЦК на БКП и става вторият човек в управляващата партия след нейния генерален секретар Вълко Червенков. През април 1956 г., след премахване на партийната длъжност генерален секретар на ЦК на БКП, той оглавява БКП. През1981 неговата длъжност първи секретар е преименувана на генерален секретар. Той е министър-председател на България в 70-то (1962-1966) и 71-то (1966-1971) правителства – втори по продължителност период на този пост в българската история след Станко Тодоров. От приемането на Конституцията през 1971 г. до края на 1989 г. е председател на Държавния съвет. Той е министър-председател на България в 70-то (1962-1966) и 71-то (1966-1971) правителства – втори по продължителност период на този пост в българската история след Станко Тодоров. От приемането на Конституцията през 1971 г. до края на 1989 г. е председател на Държавния съвет. Принуден да напусне властта на 10 ноември, той е арестуван на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение „задържане под стража“ е заменена с домашен арест. Главната прокуратура започва срещу него 5 дела – за т. нар. „възродителен процес“, за незаконно раздаване на блага, за „лагерите на смъртта“, за незаконноэотпускане на терористични режими в третия свят, както и за фонд“Москва“.  Тодор Живков умира на 5 август 1998 г. в София. След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат. На 7 септември 2001 г. в родния му град Правец е открит негов паметник по повод 90-годишнината от рождението му.

 

 

1911 г.


Френският поет Гийом Аполинер е арестуван по подозрение в участие в кражбата на картината на Леонардо да Винчи „Мона Лиза“ от Лувъра. Пет дни по-късно е освободен.

 

 

1909 г.


Роден е американският режисьор от гръцки произход Елия Казан. Преселва се в Ню Йорк през 1913 г. Учи в Драматичната школа в Йейл. От 1932 г. работи в “Груп тиътър” като актьор и режисьор. В киното дебютира като актьор в “Торта на небето” (1934 г.). През 1947 г. с Ли Страсбърг и Ш. Крофърд създава легендарната школа студио, в която обучението е по системата на Станиславски. В нея учат Джеймз Дийн, Марлон Брандо, Мерилин Монро, Каръл Бейкър и др. Работата си като режисьор започва с критика срещу корупцията – “Бумеранг” (1946 г.), антисемитизма – “Джентълменско споразумение” (1947 г.), расовата сегрегация – “Пинки” (1949 г.). Световна известност му носят филмите с участието на Марлон Брандо “Трамвай “Желание” (1951 г.) и “Вива, Сапата!” (1952 г.). Най-големия му успех е филмът “На кея” (1954 г.) с М. Брандо. Снима екранизация по Т. Уйлямс – “Бейби Дол” (1956 г.). Получава два “Оскара” за режисура (1947 г., 1954 г.). Режисьор е на “Едно дърво расте в Бруклин” (1945 г.), “Паника по улиците” (1950 г.), “На изток от рая” (1954 г.), “Лице в тълпата” (1957 г.), “Дивата река” (1960 г.), “Великолепие в тревата” (1961 г.), “Сладкопойната птица на младостта” (1962 г.), “Америка, Америка” (1963 г.), “Споразумението” (1969 г.), “Посетителите” (1972 г.), “Последният магнат” (1977 г.), “От другата страна на Егейско море” (1989 г.), “Елия Казан: пътуването на режисьора” (1998 г.). Сред театралните му постановки се открояват “След грехоподението” (1964 г.) и “Веригата” (1984 г.) и др.

 

 

1907 г.


Умира Сюли Прюдом – френски поет. Роден е на 16 март 1839 г. в Париж. Пише философски поеми (“Правда”, “Щастие”). През 1901 г. получава Нобелова награда за литература, с която създава фонд за насърчаване на млади поети.

 

 

1896 г.

На конгрес в София либералите на Петко Каравелов приемат името Демократическа партия и преименуват органа си на в. „Пряпорец“.

 

 

1883 г.


Съставено е първото в българската история коалиционно правителство от умерени либерали и консерватори начело с Драган Цанков.

Драган Цанков е български общественик, политик, публицист. Роден е на 28 октомври 1828 г. в Свищов. Създател е и водач на Либералната партия. Драган Цанков заема два пъти министърпредседателския пост – в периода 24 март – 28 ноември 1880 г. и 7 септември 1883 г. – 29 април 1884 г. Бил е министър на външните дела и изповеданията и на вътрешните работи. След разцеплението на Либералната партия през 1884 г. оглавява дясното й крило, оформило през 1899 г. като Прогресивнолибералната партия. След преврата на 9 август 1886 г. емигрира в Цариград и Петербург. Връща се в България през 1894 г. след падането на правителството на Стефан Стамболов. Неколкократно е избиран за народен представител. Изявява се като публицист във в. “България”. Член е на редколегията на в.”Независимост”. Автор е на “Българска история” (Виена, 1866 г.), заедно с М. Балабанов издава книга “България” (1876 г., на английски и френски език), превежда “Тъмниците ми” (1874 г.) от Силвио Пелико, издава на немски език “Граматика на българския език” (1852 г.). Умира на 11 март 1911 г. в София.

 

 

1881 г.

Роден е Андре Мазон – френски филолог славист, член на Академията за надписи и изящна словесност (от 1941 г.). Член е на БАН, на Полската, Чехословашката и други академии. Завършва Сорбоната и Парижкия университет. Преподава в Харковския университет (1905-1908 г.), в Страсбургския университет (професор е от 1919 г.) “Колеж дьо Франс” (1924-1951 г.). Работи в Института за живи източни езици (1909-1914 г.). Почетен президент е на Института за славянски изследвания към Парижкия университет (1937-1959 г.); вицепрезидент на Международния комитет на славистите (1958-1967 г.). Той е един от основателите и редактор на “Revue des etudes slaves” (от 1921 г.). Публикува трудове по руска и чешка граматика, морфология на руския глагол и др. Изследва руската класическа литература и старата руска литература (предлага хипотезата, че “Слово о полку Игореве” е създадено не през ХII, а през ХVIII в., подложена на убедителна критика от руски и други учени). Умира на 3 юли 1967 г. в Париж.

 

 

1877 г.


Със засилена артилерийска подготовка започва първият етап на Третата атака на Плевен, по време на Руско турската освободителна война 1877-1878 г.

Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война. Тя продължава 5 месеца.

 

 

1870 г.


Роден е руският писател Александър Куприн (1870 – 1938). През 1919 г. емигрира в Париж и твори в емиграция. Завръща се в родината няколко месеца преди смъртта си. Съчинения: повести – “Молох” (1896), “Олеся” (1898), “Дуел” (1905 г.), “Яма” (ч. 1-2, 1909 – 1915 г.); романи – “Юнкери” (1928-1932), “Жанета” (1932 – 1933); разкази – “Дознание” (1894), “Нощна смяна” (1899), “Поход” (1900), “Блато” (1902), “Конекрадци” (1903), “Щабскапитан Рибников”, “Реката на живота” (1906), “Гамбринус” (1907), “Гранатовата гривна” (1911), “Анатема” (1913), “Царски писар” (1920) и др. Умира на 25 август 1938 г. в Ленинград.

 

 

1869 г.

Солунската българска община тържествено открива ново смесено българско училище. Училището се помещава в къщата на търговеца Иван Пепов. В началото се обучават 110 деца, разделени в две отделения – за момчета и за момичета. За учител е поканен йеродякон Агапий Войнов, по-късно заменен от Стоян Божков.

 

 

1863 г.


Георги Раковски напуска Сърбия и преминава във Влашко.

Георги Раковски (истинско име Съби Стойков Попович, преименува се на Сава Стойков Попович, а по-късно – на Георги Ст. Раковски) е роден в Котел през февруари 1821 г. Той e първият идеолог на националното революционно движение. Георги Раковски участва в борбите за църковна и политическа свобода на българите.

Книжовното дело на Раковски е неразривно свързано с революционната му дейност – и публицистичните му, и литературните и историко-етнографските му научни трудове. Автор е на “Горски пътник“ (1857 г.), на “Показалец или ръководство…“ (1859 г.), “Няколко речи о Асеню първому…“ (1860 г.) “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“ (1860 г.), “Българските хайдути“ (1867) и др.

 

 

1862 г.

Българската легия в Белград е разпусната по решение на военния министър на Сърбия. Сръбското правителство пристъпва към тази мярка, за да не се компрометира пред европейската дипломация, която става гарант за спазване на сключеното между Белград и Цариград споразумение.

 

 

1812 г.


Умира Александър Иванович Кутайсов – руски офицер, генерал-майор (1806 г.). Роден е на 10 септември 1784 г. Служи в артилерията (от 1803 г.). Притежава големи способности и знания в областта на артилерията. Участва във войната с Франция (1806-1807 г.). Във Виена и Париж изучава източни езици, математика и военно дело (1810-1811 г.). Създава инструкцията “Общи правила за артилерията в полевото сражение”, която съдържа най-съвременните схващания за задачите на артилерията, нейната групировка и маневриране в боя (1812 г.). Началник е на артилерията в Първа армия по време на войната с Наполеон I. Убит е по време на Бородинското сражение.

 

 

1812 г.


Наполеон разбива при Бородино руската армия, начело с генерал Кутузов и седмица по-късно влиза в Москва. Село Бородино е разположено на 110 км от Москва. За да спрат напредването на Наполеон към руската столица, около 125 000 руснаци строят укрепления по пътя до Бородино. Френската армия достига позициите на 6 септември и започва нападение рано на следващия ден. Руснаците отстъпват и французите окупират Москва без по-нататъшна съпротива. Битката е описана в романа на Лев Толстой “Война и мир”(1869). Руската армия е командвана от Михаил Иванович Кутузов (със 120 000 души, 640 оръдия), а френската армия – от Наполеон I (с 130-135 000 души, 587 оръдия).

 

 

1776 г.


Американската подводница “Американ Търтъл” става първият морски съд от този род, използван при военна операция. Тя прави неуспешен опит да прикачи мина на британския флагмански кораб “Ийгъл” в залива на Ню Йорк.

 

 

1707 г.

Роден е френският естественик Жорж Бюфон (1707 – 1788). Автор на 36-томната „Естествена история“ и на една от първите хипотези за произхода на Слънчевата система.

 

 

1619 г.

Умира Свети Понгарц – унгарски католически светец, българин по произход. Роден е през 1582 г. в Бунгард до Сибиу (днешна Румъния). Учи в йезуитския колеж в Клуж. През 1602 г. постъпва в ордена на йезуитите в Бърно. През 1619 г. е изпратен в Кошице, където се превръща в най-непримиримия защитник на католицизма срещу настъпващото по онова време протестантство. Канонизиран е през 1995 г. от папа Йоан Павел II.

 

 

1571 г.

В битката при Лепанто обединеният флот на християнска Европа нанася тежко поражение на османците. По този начин прекъсва доминиращата им роля в Средиземно море.

 

 

1533 г.


Родена е английската кралица Елизабет I (1533 – 1603). Елизабет І е последна от династията на Тюдорите. Дъщеря е на Хенри VIII и втората му съпруга Анна Болейн. Елизабет I управлява Англия от 1558 г. до 1603 г. – период, известен в историята, като Елизабетинска епоха. Църквата е напълно подчинена на държавата; значително е увеличен флотът. Англия води успешна война с Испания за морско господство (разгромена е „Непобедимата армада“ на Испания, 1588 г.). По време на царуването на Елизабет I Англия постига огромен културен разцвет. Създадени са шедьоври в литературата, изкуството, архитектурата. Умира на 24 март 1603 г. в Ричмонд.