КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1412 г. – Родена е Жана д’Арк – френска национална героиня. 1822 – Роден е Хайнрих Шлиман, разкопава Троя и Микена 1848 – Роден е Христо Ботев (Хр. Б. Петков) – национален герой, революционен демократ, поет, журналист. 1929 – След преврат на крал Александър Караджорджевич в Белград е установена кралска диктатура. 1942 г. – Завършва първият полет около Земята извършен със самолет на компанията “Пан Американ” 2001 – Започва многократно отлаганият процес срещу българските медици в Триполи.
2001 г.
На заседанието си от 6 май 2004 г. либийският съд постановява смърт чрез разстрел на 5-те български медицински сестри и палестинеца Ашраф, обвинени в умишлено заразяване със СПИН на 393 либийски деца в детската болница в Бенгази, а д-р Здравко Георгиев е осъден на 4 години затвор за валутни престъпления. Той е освободен, тъй като от времето на арестуването му са изтекли повече от 5 години. Общият размер на обезщетенията, присъдени на семействата на заразените със СПИН деца от Криминалния съд в Бенгази, е 20.550 млн. либийски динара или около 25 милиона лева. Това обезщетение трябва да бъде изплатено от 5-те български медицински сестри и осъдения на смърт чрез разстрел палестински лекар. На 19 декември 2006 г. наказателният съд в Триполи потвърди смъртните присъди на петте български медицински сестри и палестинския лекар Ашраф ал-Хаджудж. Развръзката на случая с медиците, осъдени в Либия, дойде през 2007 г. На 12 юли Сесилия Саркози, съпругата на френския президент Никола Саркози (вече бивша), пристига на неофициално посещение в Либия, където се срещна с българските сестри и лекар, с близки на заразените със СПИН либийски деца, както и с либийския лидер Муамар Кадафи. Либийската фондация “Кадафи” потвърждава, че семействата на заразените със СПИН либийски деца са приели да получат компенсации от България и няколко други държави от ЕС. На 17 юли Висшият съдебен съвет на Либия замени смъртните присъди на петте български медицински сестри и палестинския лекар Ашраф с доживотен затвор. По този начин шестимата медици получиха възможност да се възползват от правната спогодба между двете страни, според която могат да излежат своите присъди в България. Петте български медицински сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова и Валентина Сиропуло, д-р Здравко Георгиев и палестинският лекар д-р Ашраф се завърнаха в България с полет на френски правителствен самолет, който кацна на летище София в 9.45 часа на 24 юли. Президентът Георги Първанов издаде указ за помилването им. |
1993 г.
Със заповед на министъра на отбраната, се възстановява ритуалът на Богоявление да се освещават бойните знамена на Българската армия. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. |
1974 г.
|
1973 г.
|
1961 г.
|
1949 г.
Умира артистът Стоян Бъчваров (1878 – 1949). Роден е на 25 юли 1878 г. В Народния театър – София постъпва през 1903 г. Работи и на други сцени (Русе, София, Варна). Неговата коронна роля е Лука (в “На дъното” от Горки); играе с голям успех ролите: Телегин (във “Вуйчо Ваньо” от Чехов), Келемен (в “Приказка за вълка” от Молнар), Папа Брике (в “Този, който получава плесници” от Л. Андреев) и др. Бъчваров участва и в няколко игрални филма, сред които “Българи от старо време” (1945), “Бойка” (1947) и др. |
1948 г.
|
1946 г.
|
1946 г.
|
1945 г.
Умира Владимир Вернадски – руски естествоизпитател, минералог и кристалограф, основоположник на геохимията, биогеохимията, радиогеологията и учението за биосферата, мислител, организатор на редица научни учреждения. Директор на Биохимическата лаборатория (бивш Отдел за живите вещества) към АН на СССР (1927 – 1945), превърнала се в Институт по геохимия и аналитична химия “В. И. Вернадски”. В “Опит за описателна минералогия” (1908 – 1922) и “История на минералите от земната кора” (1923 – 1936) предлага нова еволюционна теория за произхода на минералите (генетична минералогия). Първи в Русия въвежда спектралния метод за разрешаване на геохимични задачи. Изследва редки химически елементи и изоморфни съединения. Предсказва значението на радиоактивните вещества (1911). Разглеждайки водата като минерал (“История на минералите в земната кора”), поставя началото на минералогията на водите. Развива учението за единството на водите на Земята. Поставя основите на съвременното учение за биосферата. Нарича съвкупността от живи организми в биосферата живо вещество. Според него под влияние на научните достижения и човешкия труд, биосферата постепенно преминава в ново състояние – нoосфера (сфера на разума). Идеите на Вернадски за ноосферата са огромно философско обобщение, възникнало от съприкосновението на биогеохимия и история на науката. В научните си разработки отделя голямо внимание на фундаменталните философски проблеми на естествознанието. |
1943 г.
Върховният Съвет на СССР въвежда нови отличителни знаци за личния състав на Червената армия – пагони. Чрез заповед номер 25 на НКО от 15 януари се утвърждава формата и разцветката на пагоните, знаците за званията и емблемите на родовите войски и служби. |
1943 г.
|
1942 г.
|
1941 г.
Франклин Делано Рузвелт е президент на САЩ (1933-1945 г.) и е единственият държавен глава в историята, който е преизбиран 4 пъти. След неговата смърт е приета 22-та поправка на конституцията на САЩ, според която се забранява един и същи човек да бъде избиран повече от два пъти за президент. Рузвелт управлява по време на две от най-големите кризи, пред които се изправя Америка – Голямата депресия и Втората световна война. Под негово ръководство Демократическата партия се превръща в най-голямата либерална политическа сила в САЩ. По време на управлението му се извършват множество реформи, които оказват благотворно влияние върху развитието и просперитета на САЩ. |
1938 г.
Албуми: “24 000 baci”, “Azzuro”, “Prisencoli”, “Don’t Play that Song”, “Svatilation” (1977), “Soli” (1979) “Deus”, “Grand Amore”, “Un po’ Artista, un po’no” (1980), “I Ragazzo dal juke box”, “Il tud bacio e come un rock” (1981) “Storia D’Amore” (1982), “Atmosfera”, “I mili Americani tre puntini” (1984), “Joan Lui” (1985), “La Pubblica Ottusitа” (1987), “II Re Degli Ignoranti” (1991 г.), “Superbest” (1992 г.), “Nostal Rock” (1994), “Ti Avro” (1994), “Quel Punto” (1994), “Arrivano Gli Uomini” (1996), “Me, Live!” (1996), “Alla Corte del Remix” (1997), “Azzurro/Una Carezza in un Pugno” (1997), “Le Robe Che Ha Detto Adriano” (1997), “Mina + Celentano” (1998 г.), “Buona Sera Signorina” (1999), “Io Non So Parlar d’Amore” (1999), “New 2000” (2000), “Esco Di Rado” (2000), “In Concerto Di” (2001) и др. |
1935 г.
Родена е Маргарита Гомес Асебо и Сехуела – съпруга на Симеон Сакскобургготски. Омъжена за него на 21 януари 1962 г. От брака си имат пет деца: Кардам, Кирил, Кубрат, Константин-Асен и Калина. Не се занимава с политическа дейност. |
1933 г.
|
1930 г.
|
1929 г.
След преврат на крал Александър Караджорджевич, в Белград е установена кралска диктатура. Въведено е ново административно деление на Югославия, като българските територии са групирани в Скопска бановина (Вардарска Македония заедно с Враня, Пирот и Лесковец) и в Моравска бановина с център Ниш. Александър Караджорджевич е регент на Сърбия (1914 – 1921) и крал на Югославия от 1921 до 1934 г. Във външната си политика се придържа към сближение с Антантата. Убит е в Марсилия от Влaдо Черноземски през 1934 г., заедно с френския външен министър Луи Барту. |
1926 г.
|
1919 г.
|
1916 г.
|
1912 г.
Ню Мексико е един от планинските щати, разположен в югозападната част на САЩ. Населението му се състои от местни американци, хора с испански произход, чиито предци са дошли в града през XVI век. През 1560 г. испански изследовател кръщава района на север от Мексико Nuevo Mexico (Ново Мексико). По-късно името е преведено на английски език и е запазено до наши дни. Днес Ню Мексико е известен като “Земя на магията”. През 1851 г. столица на щата става Санта Фе. |
1897 г.
|
1896 г.
|
1884 г.
|
1883 г.
Излиза първи брой на в. “Южна България”, орган на източнорумелийската Либерална партия. Излиза в Пловдив, веднъж седмично до 31 август 1885 г. Основател и главен редактор – Г. Бенев. Сътрудници: И. Салабашев, Гр. Караджов, Сл. Кесяков, д-р П. И. Данчов, З. Стоянов и Д. Тончев. Средствата за издаването му се събират от депутати в Областното събрание, а програмата му е да защитава интересите на отечеството, “като се грижим за опазване на солидарността ни като един неразделен народ”. Когато в Пловдив се създава БТЦРК, в-к “Южна България” се включва в подготовката на съединението на Северна и Южна България. Възприема становището, че оставането на княз Александър на българския престол е необходимо за укрепването на българската държава. Вестникът следи и положението в княжеството, помества информации за най-важното в международна политика, отделя внимание на просветата и икономиката, защитава българско населението в Македония. |
1878 г.
|
1878 г.
|
1875 г.
Умира възрожденският просветен деец Кръстьо Пишурка (1823 – 1875). Роден е през 1823 г. във Враца. Учи в родния си град, а после – в гръцкото училище в Цариград. Учителства във Враца и Лом. Занимава се и с активна театрална дейност. Под негово ръководство се поставят едни от първите представления през Възраждането. Книжовното му наследство се състои главно от преведени и побългарени драми, повести и стихотворения без особена художествена стойност. Сътрудничи и на редица издания като “Цариградски вестник”, “Македония”, сп. “Читалище” и др. |
1873 г.
Васил Левски е арестуван на 27 декември 1872 г. в Къкринското ханче. На следващия ден е отведен в Търново, където се провежда първият предварителен разпит. Членовете на местния комитет свикват извънредно заседание, на което обсъждат възможността да освободят Левски, но не успяват да приведат решението си в изпълнение. На 29 декември той е изпратен от Търново за София. На 4 януари 1873 г. Васил Левски е доведен в София. Затворен е в местната казарма. Същия ден е проведен първият му разпит от комисията начело с Али Саиб паша. |
1872 г.
В Кюстендил е роден Йордан Иванов (1872 – 1947). Завършва Педагогическото училище в родния си град, следва славянска филология във Висшето училище (дн. СУ “Св. Климент Охридски”). Специализира литература в университета в Лозана. След завръщането му в България, е учител в Сливен, след това преподава френски език в СУ “Св. Климент Охридски”. От 1909 г. е хоноруван доцент, впоследствие става редовен доцент, професор и титуляр на катедрата по българска литература в Историко-филологическия факултет на университета. Иванов е един от инициаторите за създаването на Българското археологическо дружество (1901) и на Археологическия институт (1920). През периода 1920 – 1923 г. и 1927 – 1930 г. е професор по български език и литература в Националното училище за живи източни езици в Париж. Йордан Иванов издирва ръкописи, грамоти, жития и други старобългарски произведения в Русия, Франция, Полша, Испания, Англия и ги обнародва. Издава “Български старини из Македония”, “Старобългарски разкази. Текстове, новобългарски превод и бележки”, “Жития на св. Ивана Рилски” и др. През 1906 г. открива в Зографския манастир и отпечатва оригинала на Паисиевата “История славянобългарска”. През 1916 г. участва в научните експедиции в Македония и Поморавието в състава на Българската армия. Занимава се с исторически и археологически проучвания – “Цар Самуиловата столица в Преспа”, “Произход на цар Самуиловия род” и др. Интересува се от българското песенно творчество, събира фолклорни материали. Автор е на изследването “Българските народни песни”. |
1862 г.
Стоян Чомаков (1819 – 1893 г.) е обществен и държавен деец, лекар, почетен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Активно участва в църковно-националната борба. Той е един от ръководителите на течението на “младите”, които се обявяват за безкомпромисна борба и окончателно скъсване с Патриаршията. От 1861 г. е представител на Пловдивската епархия в Цариград. След създаването на Българската екзархия през 1870 г. е включен в състава на Екзархийския съвет. |
1862 г.
В Русия са утвърдени Временни правила за устройство на полицията. |
1856 г.
|
1852 г.
|
1848 г.
|
1842 г.
|
1838 г.
|
1832 г.
Роден е френският график и илюстратор Гюстав Доре. Неговите илюстрации красят много класически произведения, сред които “Ад” на Данте (1861), “Дон Кихот” на Мигел де Сервантес (1863), “Изгубеният рай” на Джон Милтън (1865) и Библията (1866). |
1831 г.
|
1829 г.
|
1822 г.
|
1582 г.
Подписан е Ям-Заполският договор (Ливонска война 1558 – 1583), 10-годишно примирие, между Русия и Реч Посполита (Литва и Полша обединени в една държава), според който Русия се отказва от своите завоевания в Ливoния. Ливонската война е между Русия и Ливонския орден, Швеция, Полша и Великото Литовско княжество за Прибалтика и излаз на Русия на Балтийско море. В началото на войната (до 1561 г.) руската армия разгромява Ливонския орден. По-късно (до 1578 г.) бойните действия се водят с променлив успех, русите завладяват много прибалтийски крепости. След 1579 г. съотношението на силите вътре в Русия се изменя, поради което цар Иван IV Грозни е принуден да премине към отбранителна война (отбраната на Псков през 1581 – 1582 г., отбраната на Полоцк и др.). Ливонската война завършва с подписването на Ям-Замполското (1582) и Плюското примирие, които са неизгодни за Русия. Независимо от това противниците на Русия се отказват от претенциите си за Псков, Новгород и Смоленск, защото Русия се отказва от излаза на Балтийско море. |
1579 г.
|
1535 г.
|
1412 г.
|
1367 г.
|
1352 г.
Жан II е френски крал, син на Филип VI и Жана Бургундска. Жан е херцог на Нормандия и граф на Анжу и Мен от 1332 до 1350 г., граф на Поатие от 1344 до 1350 г. и херцог на Гийена от 1345 до 1350 г. Роден е на 16 април 1319 г. На 28 юли 1332 година Жан се жени за Бон дьо Люксембург. Коронясан е за крал на Франция през 1350 г. в Реймс. Жан е обграден от слаби и бедни администратори, които предпочитат да живеят на негов гръб. Основната им цел е да грабят кралската хазна. В битката при Поатие през 1356 г. английският престолонаследник Едуард Черния принц разгромява Жан и френският крал е откаран в Англия като пленник. Докато бъде договорен мирът, той е затварян последователно в Уиндзор, Хертфорд, замъка Съмъртън в графство Линкълн и накрая в Лондонската кула. Като затворник англичаните му дават всички кралски привилегии и той се наслаждава на царствен живот. Договорът от Бретини през 1360 г. определя откуп от 3 милиона ливри за свободата на Жан. В замяна за Жан англичаните получават сина му, граф Луи, докато Жан се върне във Франция и събере парите за откупа си. Докато Жан събира парите, Луи бяга от Англия. Ядосан, че синът му нарушава кралското достойнство и неспособен да събере парите за откупа, Жан се предава отново на англичаните. Пристига в Англия в началото на 1364 г. и печели възхищението на англичаните. Умира няколко месеца по-късно в Лондон. Тялото му е отнесено във Франция и погребано в Сен Дени. Жан е наследен на трона от синът си Шарл V. |