КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:1896 г. – В австрийската преса е публикувано съобщението за откритото от Вилхелм Рьонтген лъчение, придобило по-късно широко разпространение в медицината. 1916 г. – Състои се среща между цар Фердинанд I и кайзер Вилхелм II в Ниш.1920 г. – Ньойският мирен договор е ратифициран от Народното събрание 1964 г. – За първи път в историята на папството римският папа Павел VI отива на посещение в Израел.
1998 г. – Умира Сони Боно, американски музикант и политик (*1935 г.)
1990 г. – Процеси на демократизиране на управлението на България след падането на Желязната завеса: с решение на Министерския съвет се закрива Шесто управление на Държавна сигурност.
Умира писателят Петър Карапетров (1900 – 1980). Роден е на 23 януари 1900 г. в Казанлък. Следва право и дипломация в София. Основател и редактор е на библиотеките: “Древна България” (до края на 1935 – 160 книги) и “Български исторически романи” (до края на 1935 г. – 27 романа). Автор е на исторически романи “Богомили” (1927), “Мечът на хановете” (1929), “Последният жрец” (1930), “Размирни години” (1934), “Дионисий” (1934), “Детелин войвода” (1936) и др. Пише либретото за операта “Алцек” от Маестро Атанасов.
1973 г.
За първи път в САЩ преди самолетните полети пътниците са сканирани с електронни металотърсачи.
1971 г.
Американският баскетболен отбор “Харлем Глоубтротърс” претърпява поражение, което прекъсва серията от 2495 игри без загуба. Рекордът им остава ненадминат и днес.
1970 г.
Умира германският физик Макс Борн (1882 – 1970). Един от създателите на квантовата физика. Лауреат на Нобелова награда за физика за 1954 г.
1964 г.
За първи път в историята на папството римският папа Павел VI отива на посещение в Израел.
1956 г.
Състои се годеж на американската актриса Грейс Кели и принца на Монако Рение.
1953 г.
Състои се премиера на филма на режисьорите Антон Маринович и Стефан Сърчаджиев “Наша земя” по сценарий на Анжел Вагенщайн и Хаим Оливер. Филмът представя живота в едно българско село на южната граница, в който се преплитат гранични инциденти, коопериране на земята, преследване на “народните врагове” и “вредители”. В ролите: Апостол Карамитев, Милка Туйкова, Любомир Кабакчиев, Георги Калоянчев, Милка Янакиева, Георги Георгиев-Гец.
1952 г.
В Торино, Италия, умира д-р Христо Татарчев (1869 – 1952). Деец на македоно-одринското национално-освободително движение, един от основателите на ВМОРО. Роден е в Ресен на 16 декември 1869 г. Участва в подготовката на Съединението на България. Доброволец е в Сръбско-българската война (1885). Участва в заседанието на 23 октомври 1893 г., на което се полагат основите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Избран за председател на Централния й комитет. През август 1902 г. е задграничен представител на ВМОРО в София. По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903) полага усилия да направлява въстаническата борба, тъй като Задграничното представителство остава единственият ръководен орган на организацията. През 1908 г. отново е включен, този път като допълнителен член, в Задграничното представителство на ВМОРО. Полкови лекар в Българската армия през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Близък приятел на Иван Михайлов. Автор на статии в пресата, на мемоари и т.н. На 23 октомври 2010 г. костите му са положени в Софийските централни гробища.
1948 г.
Студио “Уорнър Брадърс” показва първия цветен документален филм.
Студио “Уорнър” е американско продуцентско филмово студио. Основано през 1925 г. в Бърбанк, Холивуд, от братята Уорнър (Хари, Албърт, Сам и Джак), емигрантско семейство на полски евреи. Произвеждат първия звуков филм в историята на киното – “Певецът на джаза” (1927 г.). През 30-те г. правят социално-реалистични, гангстерски филми и мюзикъли.
1946 г.
Провеждат се преговори между представители на правителството и на опозицията за прилагане на Московското решение за включване на двама души от опозицията в бъдещото правителство. След консултации с американския политически представител Мейнард Барнс, Никола Петков и Коста Лулчев решават да поставят предварителни условия, каквито Московското решение не предвижда: за цялостна реконструкция на кабинета, като министерствата на вътрешните работи и правосъдието се отнемат от БРП (к); за нови парламентарни избори и за отстраняване на “партийния елемент” от армията. Целта на опозицията е да се провокира отново намеса на САЩ и Англия и да не се позволи признаване на резултатите от бойкотираните от нея избори.
1946 г.
Родена е американската актриса Даян Кийтън. Първата й мащабна роля е във филма “Кръстникът”. Става популярна с филмите на режисьора Уди Алън. Участва във филмите “Бащата на булката”, “Клуб “Първа съпруга”, “Невъзможно твой” и др.
1938 г.
Роден е испанският крал Хуан Карлос І.
1933 г.
В Сан Франциско започва строежът на моста „Голдън Гейт”. Той е дълъг 1280 м, с шест платна за автомобили и два тротоара, висящ на две главни колони, високи по 227 м.
1933 г.
Умира американският политик Калвин Кулидж (1872 – 1933). Кулидж е 30-ият президент на САЩ (1923 – 1929), кандидат на Републиканската партия. Роден е на 4 юли 1872 г. в Плимут, Върмонт. Завършва право в Амхърст Колидж. Представител е на Масачузетс в Сената от 1906 г. Председател е на Конгреса от 1911 г., губернатор е на щат Масачузетс (1918 – 1919). Вицепрезидент е на САЩ (1921 – 1923). Избран е за президент през 1923 г., след смъртта на републиканеца Уорън Хардинг.
1932 г.
Роден е Умберто Еко – италиански семиотик, професор в Болонския университет, съосновател на Международната асоциация за семиотични изследвания (IASS). Автор на “Името на розата”, “Махалото на Фуко”, “Баудолино”, “Островът от предишния ден” и др.
1932 г.
Дадена е политическа амнистия за престъпления до 31 януари 1931 г. и за земеделската емиграция (без нейното ръководство и без комунистите емигранти). През юли 1932 г.
министър-председателят Никола Мушанов и Димитър Гичев се срещат в Швейцария с ръководителите на земеделската емиграция Христо Стоянов, Александър Оббов, Коста Тодоров и Недялко Атанасов и се споразумяват за тяхната амнистия.
1928 г.
Роден е Зулфикар Али Бхуто (1928 – 1979). Президент на Пакистан през 1971 – 1973. През 1977 г. е заловен, а две години по-късно – убит от политическите си противници.
1927 г.
В САЩ са публикувани първите в света подводни цветни фотографии.
1926 г.
Родена е Мария Шел – германска и австрийска актриса от швейцарски произход.
1922 г.
Сключен е международен договор, забраняващ използването на подводници срещу търговски кораби.
1922 г.
Умира Ернст Хенри Шекълтън – английски изследовател на Антарктида.
1921 г.
Роден е Фридрих Дюренмат – швейцарски писател (пише на немски език).
1921 г.
Правителството прекъсва всякакви контакти със Светия синод поради бойкота му спрямо провеждането на църковно-народния събор. Под натиска на обществеността на 21 януари е постигнат компромис.
1920 г.
Ньойският мирен договор е ратифициран от Народното събрание. Подписан е на 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньой от министър-председателя Александър Стамболийски, а от страната на силите победителки – от ръководителите на техните делегации на Парижката мирна конференция (1919 – 1920). Влиза в сила на 9 август 1920 г. На България са наложени репарационни задължения, възлизащи на 2 250 000 златни франка, които следва да бъдат изплатени в срок от 37 години след влизането му в сила с 2% лихва върху общата сума за първата и 5% за следващите години. България е задължена да предаде на своите съседи (съюзници на съглашенските сили победителки) – Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 г. Югославия), Румъния и Гърция, определено число добитък, както и 250 000 т. въглища. Страната ни губи Западна Тракия, която първоначално се предоставя за управление от самите западни съглашенски държави, които през 1920 г. я предоставят на Гърция. От България се отнема Южна Добруджа, както и гр. Струмица и нейната околност, заедно с т. нар. Западни покрайнини (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия), които се предоставят на Югославия. На България е отнето правото да има наборна армия, като на нейно място се разрешава рекрутирането на платена войска в размер на 33 000 души войници и офицери, с които да охранява границите си и да пази вътрешния ред. Като неделима част от договора по искане на Гърция е приложена и т. нар. конвенция за доброволна размяна на малцинствата между двете съседни държави, която е използвана за насилствено прогонване на българското население от Западна Тракия. Ньойският мирен договор просъществува до началото на Втората световна война (1939 – 1945).
1919 г.
В Германия е създадена Националсоциалистическата партия.
1918 г.
В Русия е въведен нов правопис.
1917 г.
В хода на Първата световна война българската армия овладява Браила (Румъния).
1916 г.
В село Врабево, Ловешко, е роден генерал Добри Джуров (1916 – 2002). Участва в съпротивителното движение и във Втората световна война. Командир на партизанска бригада “Чавдар”. След 1945 г. е народен представител, министър на отбраната, кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП.
1916 г.
В Ниш по време на Първата световна война се провежда среща между цар Фердинанд I и кайзер Вилхелм II. Царят е произведен в чин фелдмаршал от германската армия и от австрийската армия, а на 7 януари – за генерал-фелдмаршал на Българската армия.
1913 г.
Излиза решение на Светия синод за създаване на две проповеднически мисии за новите земи: Гюмюрджинска (епископ Йосиф Драговитийски, д-р Ст. Цанков, йеромонаси Евгений и Платон, йеродякони Евтимий и Максим и В. Янакиев) и Неврокопска (митрополит Теодосий бивш Скопски, протойерей Кр. Попов, йеромонаси Амвросий и Паисий, йеродякони Климент и Антим, свещеник Михаил Химитлийски и Ив. Георгиев). Епархиите командироват по 10 свещеници в тяхна помощ. Гюмюрджинската мисия е разделена на два клона с центрове в Даръдере (днес Златоград) начело с епископ Йосиф и Тополово начело с йероманах Евгений и е подпомогната от четата на Тане Николов, а в Неврокопската мисия действа четата на Христо Чернопеев. Митрополит Максим Пловдивски провежда покръстването в своята епархия с помощта на 6 пунктови комисии в Пазарджик, Тополово, Станимака (днес Асеновград), Чепеларе, Устово и Райково.
1896 г.
В австрийската преса е публикувано съобщението за откритото от Вилхелм Рьонтген лъчение, придобило по-късно широко разпространение в медицината. Вилхелм Рьонтген е германски физик. През 1895 г. открива нов вид лъчи, наречени от него Х-лъчи, по-късно – рентгенови. Основните му трудове са върху магнетизма, пиезоелектрическите и пироелектрическите свойства на кристалите и др. През 1901 г. получава Нобелова награда за физика.
1892 г.
Направена е първата сполучлива снимка на Северното сияние.
1885 г.
В София започва да излиза вестник “Македонски глас”, редактиран от Димитър Ризов и Илия Георгов. Вестникът е издание на дружеството на македонската емиграция “Македонски глас”, начело с Васил Диамандиев. Дружеството е създадено през декември 1884 г. в София. Вестникът излиза до септември същата година, когато е провъзгласено Съединението на Източна Румелия и Княжество България. Част от статиите се печатат на френски език. Вестникът е внасян нелегално в Македония. Пропагандира прилагането на чл. 23 от Берлинския договор (1878), който е за реформи в земите, останали под османска власт. На 25 януари 1887 г. излиза юбилейният брой 35 на „Македонски глас“, издаден по повод 25-годишнината от смъртта на Димитър и Константин Миладинови.
1878 г.
В хода на Руско-турската война (1877-1878 г.) Западният отряд започва да настъпва към Пловдив. Освободено е село Вакарел.
1876 г.
Роден е първият канцлер на Западна Германия Конрад Аденауер (1876 – 1967). Федерален канцлер (1949 – 1963). Министър на външните работи (1951 – 1955) на ФРГ.
1875 г.
В Париж е открита сградата на националния оперен театър “Гран опера”.
1873 г.
Проведен е вторият разпит на Васил Левски.
На 27 декември 1872 г. Левски е заловен от турските власти. Първоначално е отведен за разследване в Търново, а след това е изправен пред специален съд в София. Първият разпит е проведен на 4 януари 1873 г. от комисия начело с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на ВРО върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. На 7 януари е организирана очна ставка с Димитър Общи и Атанас Попхинов. На следващия ден за одобрение специалната комисия изпраща до великия везир в Цариград присъдата на членовете на Революционния комитет в с. Голям извор, Тетевенско, участвали в обира при Арабаконак.
1872 г.
По време на борбата за църковна независимост група от 50 души, представители на цариградските българи, ръководени от Петко Р. Славейков, Стоян Чомаков и др., заставят Иларион Ловчански, Иларион Макариополски и Панарет Пловдивски да отслужат на другия ден тържествена Богоявленска литургия в българската черква, въпреки изричната забрана от страна на патриарха. На 12 януари 1872 г. в Патриаршията е организирано събрание, на което се обсъжда какви мерки да се вземат срещу българските владици, отслужили тържествената Богоявленска литургия.
1862 г.
В разгара на борбата за църковна независимост в Пловдив гръцки свещеник успява да подкупи едно заптие и с негова помощ се опитва да влезе с взлом в българската църква, за да скрие светена вода. След този инцидент напрежението в отношенията между българи и гърци в Пловдив започва да ескалира.
1860 г.
В Сопот е роден генерал Георги Вазов (1860 – 1934). Брат е на писателя и поет Иван Вазов и на ген. Владимир Вазов. Завършва Одеското пехотно училище и Руската военноинженерна академия. Един от организаторите на русофилския преврат на 9 август 1886 г. Емигрира в Русия, където служи в Закаспийската област около 10 години. След завръщането си в България е инспектор на инженерните войски (1904 – 1908). По време на Балканската война (1912 – 1913) в Одринската операция командва Източния сектор. Ръководи сектора по време на настъплението на съюзническите войски два месеца по-късно, при което Одрин е превзет. На неговия участък са превзети първите фортове Айвазбаба, Айджиолу и др. Участва в пленяването на Шукри паша.
Министър е на войната от 27 юни до 28 август 1913 г. Автор на няколко труда за войните през 1885 г. и 1912 – 1913 г. Умира на 13 август 1934 г. в София.
1855 г.
Роден е Кинг Кемп Жилет (1855 – 1932). Създател на самобръсначката.
1849 г.
Будапеща е окупирана от австрийска войска.
1842 г.
Роден е германският химик Карл Освалд Енглер (1842 – 1925). Чуждестранен член-кореспондент на Петербургската академия на науките (1913). Основните му изследвания са по химия и технология на нефта. Предлага теория за органичния произход на нефта (1890). Разработва прекисната теория на окисляването. Умира на 7 февруари 1925 г. в Карлсруе, Германия.
1839 г.
В Санкт Петербург, Русия, на 24 декември 1838 г. (5 януари 1839 г. – нов стил) е роден Николай Петрович Линевич (1839 – 1908). Генерал от пехотата (1903). Участва в Руско-Турската война (1877 – 1878).
1808 г.
Умира Алексей Григориевич Орлов – руски военачалник и държавник, генерал-аншеф (1769 г.), граф (1762 г.).
1798 г.
Отряд от 300 войници на Осман Пазвантоглу превзема Свищов.
1781 г.
Американците разбиват английската кавалерия в Северна Каролина.
1762 г.
Умира Елисавета Петровна – руска императрица от 25 ноември 1741 г. до 1762 г. По време на управлението й Русия участва във Войната за австрийското наследство и в Седемгодишната война. Императрица Елисавета е сред най-популярните руски монарси, тъй като отстранява чужденците, управлявали през предишните години. Отменя смъртното наказание. В Петербург по време на управлението й е построен Зимният дворец, както и църквата в Смолни.
1761 г.
На руския престол се възкачва Петър III.
Петър III (Карл Петер-Улрих) e роден през 1728 г. Става руски император през 1761 г. Син е на Ана Петровна и на херцог Карл Фридрих Холщайн-Готорп, внук на Петър I Велики. Сключва мир с Фридрих II, връща в Русия 17 000 емигранти, премахва Тайната канцелария и позволява на дворяните да пътуват извън империята. Въвежда пруска система на управление. Става непопулярен заради неморалния си живот и презрението си към руските народни обичаи. Отчуждава се от войската, като се обкръжава с немци. Убит е след дворцов преврат, организиран срещу него от съпругата му Екатерина II Велика през 1762 г.
1675 г.
При Тюркхайм френските войски на маршал Тюрен разбиват немската армия, чиято цел е превземането на Елзас.
1592 г.
Роден е Шах-Джахан (1592 – 1666) – император на Великите Монголи. Построява мавзолея Тадж Махал, едно от чудесата на световната архитектура.
1589 г.
Катерина Медичи умира на 69-годишна възраст във френския град Блоа.
1548 г.
Роден е Франсиско Суарес – испански теолог, представител на късната (т. нар. втора) схоластика, йезуит.
В битка при Нанси (в периода XIII-XVIII век е резиденция на лотарингските херцози) наемната швейцарска пехота и елзаско-лотарингската войска на лотарингския херцог разгромяват рицарската конница на бургундския херцог Карл Смели, а самия той умира. Това води до разпадането на Бургундското херцогство, Бургундия е присъединена към Франция.
Този сайт използва бисквитки. Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта..ПриемиПрочети повече
Privacy & Cookies Policy
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.