КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 5 ЮНИ

Умира Илия Петков – Парорийски, един от най-известните краеведи на Малко Търново и Странджа. Автор е на много книги за Странджа и региона. Бивш секретар на БКП в Малко Търново. През целия си живот Илия Петков е събирал материали и документи за историята на малкотърновския край и за личностите от региона. Петков е един от хората, които помагат на проф. Александър Фол при първите експедиции в Странджа и при археологическите разкопки в региона през `70-те и `80-те години на ХХ век.

Умира Бронка Алексиева Гюрова Алшех – българска художничка. Тя е родена в Шумен на 1 януари 1910 г. През 1933 г. завършва Художествената академия в София, специалност живопис при проф. Д. Гюдженов. През 1937 г. специализира живопис в Белгия. Член е на дружество „Родно изкуство“ и на Дружество на новите художници (от 1937 г.). През 1951 г., заедно със съпруга си, художника Е. Алшех, емигрира в Италия. От 1952 г. живее в Буенос Айрес. Рисува пейзажи и портрети. Участва във всички общи художествени изложби в София (1933-1949 г.) и в изложбите на Дружеството на жените-художнички, дружеството на новите художници, в изложби в чужбина – Чехословакия, Югославия и Румъния. Известни нейни творби са „Портрет на момиче“ (1935), „Карамфили“ (1935), „Рисунка“ (1940), серия пейзажи от Балчик (1942), „Пейзаж“ (1949) и др. След 1952 работи предимно приложно изкуство, гл. текстил. Рисува и серия детски портрети (1958 г.).

Президентът на СССР Михаил Горбачов получава Нобелова награда за мир за заслугите му в подобряването на отношенията между Изтока и Запада.

Михаил Сергеевич Горбачов е руски партиен и държавен деец. Той е роден на 13 март 1931 г. в с. Приволное, Красногвардейски район на Ставрополския край. През 1955 г. завършва Юридическия факултет на Московския държавен университет, по-късно и Ставрополския селскостопански институт (1967 г.).

През 1946-1950 г. работи като механизатор в МТС в родния си край. От 1952 г. е член на КПСС. От април 1970 г. е първи секретар на Ставрополския краеви комитет на КПСС. Член на ЦК на КПСС от 1971 г., на Политбюро на ЦК на КПСС – от 1980 г. В периода 1978-1985 г. е секретар, след което и генерален –секретар на ЦК на КПСС. В периода 1990-1991 г. е президент на СССР. Слиза доброволно от политическата сцена след потушаването на комунистическия „пуч“ в СССР през лятото на 1991 г. Основател и ръководител на фондация „Горбачов“ за изследване и развитие на демократичните процеси. През 1990 г. получава нобелова награда за мир. През 2002 г. посещава България. „Доктор хонорис кауза“ на над 100 университета в света, както и на СУ” Св. Климент Охридкси” от 2002 г.

В доклад на Здравния център на Сан Франциско за високата смъртност сред хомосексуалистите при пневмония за първи път се споменава за установеното при заболелите понижение на клетъчния имунитет, добило по-късно популярност под името СПИН.

Синдромът на придобита имунна недостатъчност е вирусно заболяване, предавано по полов или кръвен път, при което имунната система загубва функционалната си способност и организмът остава без защита от каквато и да е инфекция.

Създава се Съюзът на преводачите в България. Той е културна, творческо-професионална организация. Участва в Националния комплекс “Художествено творчество, културна дейност и средства за масова информация”. Членува в Интернационалната федерация на преводачите (ФИТ) под егидата на ЮНЕСКО.

За първи път се чества 5 юни като Международен ден за опазване на околната среда. Той е обявен за Международен по решение на конференцията на ООН по проблемите на околната среда, проведена в Стокхолм през 1972 г. На този форум е приета Декларация за околната среда – първият международен договор за принципите за екологична защита на Земята. Провежда се под егидата на Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП). Ежегодно на този ден се присъжда основната награда на ООН в областта на околната среда и развитието – „Глобал – 500“ на държавни, политически и обществени дейци, допринесли с дейността си за опазването на околната среда.

С нападението на Израел над Египет, Сирия, Йордания, Ирак и Ливан започва Шестдневната война в Близкия изток. Израелците завземат Източен Ерусалим и градът е обединен.

Шестдневната война се провежда от 5 юни до 10 юни 1967 г. Тя е превантивна военна кампания, инициирана от генерал Деян в качеството му на израелски министър на отбраната срещу Египет, Сирия и Йордания. Войната е причинена от постепенната ерозия, под египетския натиск, на мироопазващия корпус на ООН, дислоциран след Синайската кампания от 1956 г., от концентрацията на арабски армии по израелските граници (май 1967 г.) и от новата египетска военноморска блокада, която затваря залива Акаба за израелско корабоплаване. Във военно отношение войната е забележителен успех за Израел. Атаките срещу летищата в Египет, Сирия, Ирак и Йордания на практика унищожават арабските военновъздушни сили на 5 юни, като авиацията достига чак до Луксор и Ран Банас. Египетските танкови сили са разгромени в Синай, а на 7 юни е достигнат и Суетския канал, като целия западен бряг на р. Йордан е окупиран същия ден. Накрая израелците овладяват Голанските възвишения, завземат гр. Кунейтра и проникват на повече от 40 км. навътре в Сирия. В политическо отношение поражението на Египет временно отслабва позициите на Насър. Израелската победа отваря отново залива Акаба и премахва непосредствената опасност от съгласуваната арабска кампания по всички фронтове. След войната нови 600 000 араби се озовават под израелска власт в окупирания Западен бряг на река Йордан. Арабско-израелският въоръжен конфликт е подновен с Октомврийската война от 1973 г.

Умира Луиджи Салвини. Той е италианки учен, славист и българист, професор в университета в Рим. Превежда български народни песни, проза (Й. Йовков, Г. Караславов и др.), поезия (двутомна антология на българска поезия), драматургия (Ст. Л. Костов, Е. Станев). Автор на съчиненията “Българска литература от Освобождението до Първата балканска война” (1936 г.).

В периода 5 – 11 юни българска правителствена делегация посещава Унгария и констатира пълно единодушие по международните проблеми, включително и при оценката на унгарските събития от 1956 г. и съветското участие в тях. Подчертава се нуждата от общоевропейска система за колективна безопасност. Двете страни се споразумяват да сключат дългосрочна спогодба за взаимни доставки за 1958–1960 г.

Възстановен е Българският туристически съюз. Той е доброволна масова обществена организация с идеална цел за популяризиране, развитие и ръководство на туризма, алпинизма, пещерното дело и туристическото ориентиране.

Първия български туристически клуб е създаден през 1895 г. от Алеко Константинов. По този начин се поставя начало на организирания туризъм у нас.

Влиза в сила Варшавският договор. Той е подписан на 14 май 1955 г. на Варшавското съвещание. Варшавският договор представлява договор за сътрудничество и взаимна помощ, сключен между Албания, България, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия. Той е военнополитически отбранителен съюз на европейските социалистически страни. Договорът е сключен за срок от 20 години, с автоматично продължаване за следващите 10 години при условие, че не е денонсиран една година преди изтичане на срока. Държавите участнички в договора се задължават в съответствие с Устава на ООН да се въздържат в международните отношения от заплаха със сила или използването й и да разрешават всички спорове с мирни средства. Висш ръководен орган на съюза е Политически консултативен комитет. Създадено е обединено командване на въоръжените сили и за негов главнокомандващ е назначен маршалът на СССР И. С. Конев. По-късно са създадени Комитет на министрите на отбраната, Комитет на министрите на външните работи и Обединен секретариат.

На 28 май 1955 г. българското Народното събрание ратифицира договора, според който държавите се задължават да си оказват взаимни консултации по важни международни въпроси и военна помощ при нападение върху някоя от тях. След предаване на ратификационните грамоти договорът влиза в сила на 5 юни 1955 г.

След 1962 г. Албания не участва в работата на органите на договора, шест години по-късно обявява и неговата денонсация.

Независимо от високоотговорните декларации в документите на съюза, неговите въоръжени сили неведнъж постигат целите си с насилствени методи. През 1956 г. Съветския съюз, с въоръжена намеса във вътрешните работи на Унгария, ликвидира въоръжения бунт на унгарския народ срещу комунизма. През 1968 г. страните членки на Варшавския договор, без Румъния, изпращат войски в Чехословакия, за да спрат започналия демократичен процес и създаване на условия за демократично развитие на чехословашкото общество. По време на своето съществуване Варшавският договор и неговите обединени въоръжени сили се използват за поддържане на напрежението между Източна и Западна Европа. На 1 юли 1991 г. договорът е прекратен.

Умира Карл Иванович Богданович – полски геолог и пътешественик. Той е роден на 29 ноември 1864 г. в Люцин, Витебска губерния. В периода 1902-1919 г. е професор в Петербургския геологичен институт. Изследва Персия, Туркестан, Тибет, Сибир, Манджурия и Камчатка. Живее в Полша (1919 г.), където е професор в Краковския геологичен институт.

Държавният секретар на САЩ Джордж Маршал, в речта си в Харвардския университет, излага програмата за следвоенно възстановяване на Европа, станала известна под името “план Маршал”.

Планът Маршал e свързан с оказване на помощ от страна на САЩ за 16 западноевропейски страни, която възлиза на 16,4 млрд. Долара, под формата на икономическа и военна помощ и на заеми, предоставени за периода 1948-1952 г.

Джордж Кетлет Маршал е американски държавник и политик, армейски генерал (1944 г.). Той е роден на 31 декември 1880 г. в Юнионтаун, Пенсилвания. Завършва военния колеж във Вирджиния. Участва в I световна война. От 1939 г. е началник на генералния щаб на САЩ и един от авторите на стратегическите планове на САЩ и Великобритания през II световна война. В периода 1945 –1949 г. е държавен секретар. През 1950-1951 г. е министър на отбраната, един от инициаторите за създаване на отбранителния съюз НАТО. През 1953 г. получава Нобелова награда за мир за заслугите му за изграждането на следвоенна Европа. Той е първият военен деец – нобелист. Умира на 16 октомври 1959 г. във Вашингтон.

Великото Народно събрание отнема депутатския имунитет на Никола Петков. Той е арестуван в сградата на парламента с обвинение, че, заедно с военни организации, е „готвил да извърши държавен преврат срещу народната власт с въоръжена сила“.

Никола Петков е политически и държавен деец. Роден е на 21 юли 1893 г. в София. Завършва право в Париж. Член e на БЗНС, през 1932–1933 г. е в състава на ПП на БЗНС „Ал. Стамболийски“. Редактира печатния орган на съюза „Земеделско знаме“. През 1933 г. преминава към БЗНС „Георги Марков“. След държавния преврат на 19 май 1934 г. се присъединява към БЗНС „Врабча 1“. През 1937 г. отново се включва в редовете на БЗНС „Ал. Стамболийски“. По време на Втората световна война 1939–1945 г. възприема идеята за създаване на Отечествения фронт. От август 1943 г. участва в състава на Националния комитет на ОФ като представител на БЗНС „Ал. Стамболийски“. След 9 септември 1944 г. е министър без портфейл в първото правителство на ОФ (1944–1946 г.). През лятото на 1945 г. напуска правителството и сформира опозиционния БЗНС (Никола Петков). Редактира печатния орган на съюза в. „Народно земеделско знаме“. Народен представител в VI ВНС (1946–1949 г.). През лятото на 1947 г. му е отнет депутатският имунитет и е осъден на смърт за противодържавна дейност.

В периода 5 – 8 юни българска партийна делегация, начело с Георги Димитров посещава Москва. Сталин настоява България да отложи сключването на съюзен договор с Югославия за след подписването на мирните договори, но дотогава на Пиринския край да се даде „културна автономия“, за да се развие в населението там „македонско национално съзнание“ като първа крачка към присъединяването му по-късно към НР Македония.

Върховните главнокомандващи на страните – победителки във Втората световна война (САЩ, Великобритания, Франция и СССР) – Айзенхауер, Монтгомъри, Де Тасини и Жуков, подписват в Берлин декларация за поражението на Германия и за съвместното управление на нейната територия от правителствата на четирите държави, като я разделят на четири окупационни зони.

В разгара на Втората световна война (1939-1945 г.) правителството на САЩ обявява война на България.

Родена е Барбара Брилска – полска актриса. През 1967 г. завършва Висшата театрална школа в Лодз. Дебютира в киното през 1966 г. – „След това ще настъпи тишина“. Сред най-добрите й роли са участията й във филмите „Фараон“ (1966 г.), „Пан Володийовски“ (1969 г.), „Полски албум“ (1970 г.), „Анатомия на любовта“ (1967 г.), „Романсът на Тереза Хенерт“ (1978 г.), „Симфония на мълчанието“ (2001 г.). Участва и в чужди продукции – на бившите СССР и ГДР, на Чехия, България и Франция: „Освобождение“ (1970 г.), „Градове и години“ (1974 г.), „Ирония на съдбата, или Честита баня“ (тв, 1975 г.); „По следата на Сокола“ (1967 г.), „Бели вълци“ (1969 г.), „Пигмалион ХII“ (1970 г.), „Бракоразводен процес“ (1972 г.), „Архив на смъртта“ (тв, 1982 г.); „Концерт за оставащите“ (1977 г.), „Тихият американец в Прага“ (1978 г.); „Умирай само в краен случай“ (тв, 1979 г.); „Голямата любов на Балзак“ (тв, 1974 г.).

Умира Хораций Хервърд Кичънър – британски фелдмаршал (1909 г.), граф Хартумски (1914 г.).

Роден е на 24 май 1850 г. в Листоуъл, Ирландия. През 1868 г. завършва Военната академия. От 1874 г. е в британските колониални войски. В периода 1886-1888 г. ген.-губернатор на Източен Судан. През 1895-1898 г. командва британските войски в Египет, ръководи потушаването на въстанието на махдистите. През 1899-1900 г. е началник-щаб, през 1900-1902 г. е командващ британските войски по време на Англо-бурската война (1899-1902 г.). През 1902-1909 г. служи в Индия. През 1911-1914 г. британски агент и генерален консул в Египет и фактически управител на страната. През 1914 г. е военен министър на Великобритания. Загива на крайцера “Хемпшир”, който попада на мина.

Роден е Георги Шишков – немски философ от български произход. Завършва математика и физика в Софийския Университет “Св. Климент Охридски”. Специализира философия в Мюнхен, Германия (от 1940 г.). През 1942 г. защитава докторска дисертация “Категориално-логически анализ на математическите осн. понятия” и получава степен “доктор по философия”. Хабилитира се с научния труд по философия на математиката. След Втората световна война остава в Германия. Създава “Списание за философско изследване” – първото философско списание в Германия след войната. Инициатор и основен организатор на 1-ви философски конгрес в следвоенна Германия в Гармиш-Партенкирхен през септември 1947 г. Съосновател на Всеобщото немско философско дружество. Основател е на реферативното сп. “Указател на философска литература”. В продължение на 30 години е главен редактор на двете списания. Издава поредицата “Монографии за философско изследване” в Майзенхайм на Глан. Основава Академично дружество “Доктор Петър Берон”, Хайделберг, и издава първи том на годишника му. Като професор в Залцбург и Мюнхен чете лекции по философия на математиката и научно знание, социална философия и социология, история на философската култ. Световноизвестен е издаденият от него “Философски речник”. Удостояван с високи държавни отличия на Германия за заслуги по възраждане на немската философска култура. Умира през 1991 г. в Германия.

Автор е на съчиненията “Петър Берон (1798-1871)” (на немски през 1971 г.), “Отец Паисий Хилендарски и неговата “История славянобългарска”” (на немски през 1963 г.), “Направляваното масифициране” (на немски, испански и други езици през 1964 г.). Редактор и издател на “Принос върху проучванията върху Лайбниц” (1946 г.) и др.

Провеждат се избори за V ВНС. Те са спечелени от управляващата коалиция (народняци и прогресивнолиберали) – 336 места, БЗНС – 58, либерали – 6, БРСДП (ш. с.) – 5, народнолиберали – 4, радикалдемократи – 4, демократи – 2 и БРСДП (т. с.) – 1. Гласуват 54 % от избирателите.

Правителството въвежда военно положение в Шуменски и Варненски окръг. Това е следствие от селските вълнения и бунтове против десятъка. Те са стихийно масово движение на селяните срещу връщането на натуралния десятък в селското стопанство. Правителството на Т. Иванчов (1899–1901 г.) решава да заздрави финансовото състояние на държавата чрез замяната на въведения през 1894 г. поземлен данък с натурален десятък. Още по времето на обсъждането на законопроекта в Х ОНС започва неорганизирано селско движение срещу възстановяването на натуралния данък. В периода 1899 г. -1900 г. са организирани над 190 протестни митинги и събрания. След приемането на Закона за данъка на земните произведения за 1900–1901 г. селското недоволство прераства в открити бунтове. Те се преплитат с движението за изграждане на самостоятелна земеделска партия. Първият сблъсък става във Варна. Организираният на 5 март от Варненския околийски земеделски комитет митинг завършва с въоръжена намеса на полицията и войската. Във Варна е въведен полицейски час. В Русенски окръг сражения между селяните и войската стават в с. Тръстеник, където се събират 4–5 хил. души от съседните села. Правителството е принудено на 21 април да обяви военно положение в Русенска, Разградска, Търновска, Горнооряховска и Свищовска околия, за да се справи със селските бунтове. Движението против десятъка придобива масов характер и в Балчишка околия. Най-големи са сблъскванията в с. Дуранкулак, където след намесата на войската са ранени десетки селяни и убити около 90 души. На 5 юни 1900 г. правителството въвежда военно положение в Шуменски и Варненски окръг. В селата, където селяните продължават да се съпротивляват, са изпратени войскови части. Всичко това довежда до прекратяване на движението срещу десятъка.

Роден е Федерико Гарсия Лорка. Той е испански поет. Завършва право в Гранада и се преселва в Мадрид, където се отдава на литературна, театрална и музикална дейност. През 1922 г. създава пътуващия театър „Ла Барака“. Застава на страната на прогресивните испански среди, член на Испанското дружество на приятелите на СССР. Автор е на няколко стихосбирки, от които „Циганско романсеро“ обхваща творчеството му от 1924 г. до 1928 г. Федерико Гарсия Лорка е автор на пиесите „Мариана Пенида“, „Чудесната обущарка“, „Балаганът на дон Кристобал“, „Любовта на дон Перлимплин с Белиза в градината“, „Кървава сватба“, „Нерма“, „Дона Росита – девицата, или Езикът на цветовете“, „Домът на Бернардо Алба“.

Роден е Васил Минков Радославов – обществен и държавен деец. Завършва минно инженерство във Фрайбург, Германия. Работи като стажант-инженер, завеждащ рудник „Бели бряг“ (1924-1933 г.). Той е технически директор на Мина Перник (1933-1941 г.) и главен директор на Мина Перник (1941-1944 г.). През 1934 г. осъществява брикетирането на ситните въглища на мината. От 11 април 1942 г. до 13 септември 1943 г. е министър на железниците, пощите и телеграфите. На 9 септември 1944 г. се самоубива в полицейското управление в Перник. На 1 февруари 1945 г. Народният съд го признава за виновен като министър (1942-1943 г.) и присъжда в полза на държавното съкровище целия му имот. С решение на Върховния съд присъдата на Народния съд е отменена на от 26 август 1996 г. Той е автор на „Брикетиране на каменните въглища“ (1925 г.), „Пернишки каменовъглен басейн“ (1929 г.), „Геодезична карта на Пернишкия басейн“ (1929 г.), „Машинизиране на подкопаването на забоите при каменовъглените мини „Перник“ (1930 г.), „Брикетните фабрики при държавните каменовъглени басейни“ (1931 г.).

По нареждане на видинския вицегубернатор Петко Каравелов руските войски заемат окупираните от сърбите части на Кулско и Видинско.

Петко Каравелов е политически и държавен деец, редовен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Роден е на 24 март 1843 г. в Копривщица. Брат е на Любен Каравелов. Завършва гимназия в Москва. Постъпва в Историко-филологическия факултет, а след това и в Юридическия факултет на Московския университет. В България се завръща заедно с руската армия през 1877 г. Назначен е за вицегубернатор на Видин, а по-късно става окръжен управител на Търново. Взема участие в работата на Учредителното събрание 1879 г., където застава на либерални позиции. Избран е за председател на I ОНС. Дълги години участва активно в политическия живот на страната и заема отговорни държавни постове: министър на финансите (24 март–28 ноември 1880 г.), министър-председател, министър на финансите и управляващ Министерството на правосъдието (28 ноември 1880–27 април 1881 г.). След извършването на държавния преврат през 1881 г. от княз Александър I Батенберг емигрира в Пловдив и продължава борбата за възстановяване на Търновската конституция. След премахване на режима на пълномощията се завръща в София. Като министър-председател и министър на финансите (29 юни 1884–9 август 1886 г.), министър на обществените строежи, пътищата и съобщенията (29 юни 1884–1 януари 1885 г.) и управляващ Министерството на вътрешните работи (21 март 1885–9 август 1886 г.) полага много усилия за международното признаване на Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г.

В Браила е отпечатан първият брой на редактирания от Светослав Миларов, Тодор Пеев и Иван Драсов в. „Възраждане“. „Ние – се отбелязва в програмната статия на вестника, ще приносяме на своите читатели верни сведения и точни оценения върху движенията на въстанията на Балканския полуостров, а особено върху българското въстание… Ще следваме с бодро око групирането на разните европейски сили в отношение на Източния въпрос и ще бележим всичките стъпки, които те предприемат по тая работа…“

След смъртта на Христо Ботев командваната от Никола Войновски група достига до Орхание (дн. Ботевград).

Никола Войновски е деец на националнореволюционното движение. Роден е в Габрово през 1849 г. Отначало учи в родния си град, а през 1862 г. се прехвърля в Румъния и завършва търговско училище в Галац. След това продължава образованието си в Николаевската военна гимназия в Одеса. През май 1876 г. изоставя учението си и се озовава в Румъния, където се включва в организирането на четата на Христо Ботев. Като неин военен ръководител се отличава в овладяването на кораба „Радецки“, както и в боевете с турските потери от дунавския бряг до Врачанския балкан. След убийството на войводата застава начело на по-голямата част от четата и я повежда на изток в Стара планина. През 1876 г. загива в сражение с преследващите го потери край с. Чифлик, Ловешко.

Между 3 и 5 юни в Белград избухват сражения между местното население и войници от турския гарнизон в сръбската столица. По силата на Одринския мирен договор от 1829 г. Високата порта запазва правото да поддържа свои гарнизони на сръбска територия като гаранция за васалния статут на Сърбия. В стремежа си да извоюва пълна независимост, сръбското правителство многократно се опитва да закрие тези гарнизони. Събитията от 3-5 юни са предизвикани от улично спречкване между сърби и турски войници, след което започват истински сражения. Възникналият конфликт е разрешен с помощта на европейските дипломати, които протестират срещу извършения от турците артилерийски обстрел на Белград. Българската легия участва в сраженията срещу турския гарнизон в Белград, спечелвайки си признателността на местното население.

Под влияние на Петко Р. Славейков Йосиф Соколски приема да се укрие в руското посолство в Цариград, след което тръгва с кораб за Одеса. По такъв начин ръководителите на църковното движение нанасят сериозен удар върху униатската пропаганда, която, оставена без своя духовен лидер, бързо изгубва влияние сред българското население. “Изчезването” на Йосиф Соколски предизвиква различни слухове, включително, че той е насилствено отвлечен от руската агентура в Цариград.

Йосиф Соколски е висш духовник, архиепископ униат, един от радетелите за разрешаване на българския църковен въпрос чрез признаване върховенството на римския папа. Роден е около 1876 г. в Нова махала (дн. Априлово, присъединено към Габрово). Приема монашество в Троянския манастир. През 1832 г. основава Соколския манастир. На 18 декември 1860 г. заедно с Др. Цанков и други българи в Цариград Йосиф Соколски подписва акт за уния с Римокатолическата църква и на 2 април 1861 г. е ръкоположен от римския папа Пий IX за архиепископ на българите униати със седалище столицата на Османската империя. Скоро след това, под въздействие на Н. Геров, П. Р. Славейков и други видни българи, той се отказва от унията и през юни същата година е тайно отведен в Одеса. От там отправя послание до българите униати, с което ги призовава да се откажат от унията и да приемат отново православието. След известно време е преместен в Киев, където остава до края на живота си. Йосиф Соколски прави неколкократни постъпки пред руското правителство да мине към православието, но му е отказано поради острото противодействие на Вселенската патриаршия. Със съдействието на Йосиф Соколски са отпуснати стипендии за българчета да учат в Русия. Дава нееднократно средства за подпомагане на черкви и училища в родния си край.

Четиринадесет търновски първенци изпращат прошение до английския посланик в Цариград, в което молят за неговата помощ за отстраняването на търновския митрополит Неофит.

Роден е Владимир Владимирович Луцки – руски офицер, политически емигрант в България. Завършва морския кадетски корпус в Санкт Петербург. Владимир Луцки напуска Русия след убийството на император Александър II (1 март 1881 г.). Заминава за Франция, а през 1882 г. пристига в България. Постъпва на работа като окръжен инженер в Стара Загора, а после в Пазарджик. През 1885 г. постъпва с група народоволци в Дунавската флотилия. По време на Сръбско-българската война – 1885 г. командва парахода „Голубчик“. В армията служи до детронацията на княз Александър I Батенберг през 1886 г. През 1890 г. в Цариград е арестуван от руската полиция. Върнат е в Русия, където е осъден на заточение.

Умира Карл Мария фон Вебер – един от най-видните представители на немската музика от първата четвърт на XIX в.

Роден е през 1786 г. в Ойтин, Германия. Не успява да получи системно музикално образование и сменя много учители, между които М. Хайдн (брат на Йозеф Хайдн) и абат Фоглер. На 14 години е вече автор на няколко инструментални пиеси. На 18 години е диригент в оперния театър във Вроцлав (Бреслау) и автор на сериозни произведения (операта „Петер Шмол и неговите съседи“, 1801 г.). През 1810 г. създава операта „Силвана“, а през 1811 г. – „Абу Хасан“, която е в духа на немския зигшпил. Виртуозен пианист, изнася много концерти, които му носят славата на голям изпълнител. През 1813 г. е диригент на операта в Прага, а след 3 години е в Дрезден, където създава най-значимите си творби: инструменталните произведения „Покана за танц“ за пиано, Концертна пиеса за пиано и оркестър, Концерт за кларинет и оркестър и др.; оперите „Вълшебният стрелец“ (1820 г.), „Еврианта“ (1823 г.), операта с приказен сюжет „Оберон“ (1826 г.), музиката към драмата на Волф „Прециоза“ (1820 г.). Автор е на концертни пиеси за духови инструменти, камерна музика, кантати, хорове и др. През 1826 г. заминава за Лондон, където поставя последната си опера „Оберон“. Тялото му е пренесено в Германия през 1844 г.

Поетът Франсоа Вийон ранява смъртоносно свещеник, за което е прогонен.

Франсоа Вийон е френски поет. Води скитнически живот. Автор е на поемата „Малкото завещание“ (1456 г.) и на морално-лиричната изповед „Голямото завещание“ (1461 г.). В своята поезия Вийон отразява възгледите на късното Средновековие.