КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 4 МАЙ

Европейският парламент одобрява предложението за приемане в Европейския съюз на Австрия, Финландия, Норвегия и Швеция.

Умира Франце Щиглиц – режисьор от словенски произход, роден на 12 ноември 1919 г. Завършва Люблянския университет, участва в партизанската съпротива и е сред създателите на югославското кино. В киното е от 1945 г.- “Отмъщаваме и наказваме” (документален). Асистент е на Абраам Ром при снимането на “В планините на Югославия” (1946 г.). Създава документален филм за първите младежки строежи – “Младежта строи” (1946 г.). Антифашистката тема е водеща в творчеството на режисьора, особено при разкриването на морално-етичната страна на героичните постъпки. Филми: “На своя земя” (1948 г.), “Долината на мира” (1956 г.), “Деветият кръг” (1960 г.), “Балада за тръбата и облака” (1961 г.). Филмите на Щиглиц са амалгама от ефектна експресивност и проникновен лиризъм – “Вълча нощ” (1955 г.), “Не плачи, Петре!” (1964 г.), “Малките пастири” (1973 г.), “Разказ за добрите хора” (1975 г.), “Пролетен празник” (1978 г.).

Умира Йосип Броз Тито – сръбски държавник. Той е генерален секретар на ЮКП . От 1937 г. до смъртта си е министър-председател на СФР Югославия, през 1953-1974 г. е президент, а 1974 до 1980 г. е пожизнен президент.

Още като младеж Тито влиза в комунистическото движение. През 30-те години на ХХ в. е политически емигрант в СССР. През Втората световна война той ръководи комунистическото партизанско движение срещу немската окупация (1941-1944 г.). През 1948 г. Тито се конфронтира със Сталин, което води до прекъсване на отношенията на Югославия със страните от съветския блок. Пропагандата в СССР и неговите съюзници обявява Тито за “троцкист” и “предател”. Това отношение е изоставено след смъртта на Сталин, но Тито запазва самостоятелния си курс. Включва Югославия в Движението на необвързаните страни, като е представян за една от водещите му фигури в световен мащаб. Под негово ръководство югославските комунисти развиват теорията за т. нар. “самоуправляващо се социалистическо общество” като особен тип “народна демокрация”, но на практика управлението на Тито е тоталитарна диктатура от комунистически тип. Независимо от добрите контакти със САЩ, Великобритания и другите западните държави и проявите на демонстративен либерализъм, относителна свобода на пътуване и допускането на хиляди граждани на Югославия да работят в чужбина, режимът на Тито преследва всички прояви на инакомислие. Тито олицетворява политиката на преследване на българщината в Македония. Още през 1944-1945 г. хиляди българи са избити, изпратени по затвори и лагери. В създадената през 1944 г. югославска република Македония, чиято зависимост от Белград няма аналог във федерацията, режимът на Тито прокарва в действие доктрината на македонизма. Под негова егида се пристъпва към конструирането на т. нар. “македонска нация” с откровен антибългарски характер. През 1946-1947 г. комунистите в България начело с Г. Димитров правят безпринципни отстъпки на Тито, включително до идеята за включването на България във федерация с Югославия, допускат негови емисари в Пиринска Македония, насилствено заставят местното българско население да приема “македонска” идентичност. Отношението на Титовия режим към българите в Югославия ( основно в Македония и Западните Покрайнини) е едно от свидетелствата за продължаването на политиката на великосръбския шовинизъм от комунистическа Югославия.

Умира Едуард Кендъл – американски биохимик. Роден е на 8 март 1886 г. в Саут Норуък, Кънектикът. Открива кортизона (независимо от Рахщайн). Получава Нобелова награда през 1950 г. съвместно с Ф. Хенч и Т. Рахщайн.

В СССР по лиценз на италианската фирма “Фиат” започва производството на автомобилите “Жигули” и “Лада”.

Умира Морис Мерло- Понти – френски философ. Той е един от най-видните представители на феноменологията. Философските му възгледи се формират в резултат на осмислянето на феноменологията на Хусерл, на нейната еволюция към идеите на “жизнения свят” и на по-нататъшната й интерпретация в ученията на Хайдегер и Capтp. В неговите философски търсения централен е проблемът за обосноваването на уникалния начин на битие на човешката субективност и на отношението й към света. В творчеството на Мерло- Понти се разграничават 3 етапа. Основното му съчинение от първия период е “Феноменология на възприятието”. В него критикува натуралистичните и тясно гносеологичните трактовки на съзнанието във философията и психологията, задълбочаването на феноменологичната редукция и интенсионалния анализ на Хусерл. В съчиненията му “Хуманизъм и насилие” (1947 г.) и “Приключенията на диалектиката” (1955 г.) Мерло- Понти прави опит да анализира епохата от позициите на феноменалистичната концепция за историята. В “Прозата на света” (1969 г.) предприема опит за онтологичен психоанализ на литературата и езика, разглеждайки ги като форми на саморазкриване на първоначалното, на “дивото Битие”. Философските идеи на Мерло- Понти продължават да оказват същественото влияние върху представителите на феноменологията, херменевтиката, структурализма и други най-нови течения във Франция.

Умира Джордже Енеску – румънски композитор, цигулар, диригент, пианист и музикален педагог. Учи цигулка от 4-годишна възраст при народния музикант Н. Киору. През 1888-1892 г. учи във Виенската, а през 1893-1899 г. и Парижката консерватория. Ученик е на Й. Хелмесберг и П. Марсик (цигулка), Ж. Масне, Г. Форе, А. Жедалж (композиция). През 1898 г. в Париж с успех е изпълнена неговата „Румънска поема“ за оркестър. Енеску гастролира в редица европейски страни. През 1912 г. учредява в Румъния ежегодна премия за най-добро произведение, написано от румънски композитор. От 1920 г. той концертира в редица страни от Европа и Америка. Живее главно в Париж, където при него учи цигуларя Й. Менухин. Енеску е депутат във Великото национално събрание на Румъния. Той е един от основателите на Румънската Академия на науките. Автор е на: операта „Едип“ , 3 симфонии, 3 сюити и 2 „Румънски рапсодии“ за оркестър, струнни квартети, сонати – за пиано, цигулка и пиано, виолончело и пиано, песни и други съчинения.

България и КНДР се договарят да издигнат легациите си в Пхенян и София в ранг на посолства.

Роден е Филип Трифонов – български драматичен и филмов актьор. Завършва ВИТИЗ (НАТФИЗ) в класа на Апостол Карамитев. Работи рядко в театъра (“Подземният”) и телевизията (“Гардеробът”, 1875 г.; “В името на народа”, 1984 г.; “Балкански синдром’93”, 1994 г.). В киното дебютира в новелата “Изпит” (1971 г.) и дълго време играе роли на момчета и младежи, борещи се с тесногръдото и еснафско мислене в обществото (“Момчето си отива”, 1972 г.; “На чисто”, 1974 г.; “Не си отивай!”, 1976 г.; “Оркестър без име”, 1982 г.). Постепенно се разширява периметърът на неговите изяви – еднакво убедително и непосредствено изгражда исторически и съвременни образи на комплексирани или волеви мъже. Филми: “Последната дума” (1973 г.), “Преброяване на дивите зайци” (1973 г.), “Силна вода” (1975 г.), “Барутен буквар” (1977 г.), “Лавината” (1982 г.), “Забравете този случай” (1984 г.), “Живот до поискване” (1986 г.), “Ешелоните” (1986 г.), “Рокада” (1987 г.), “Акатамус” (1988 г.), “Селцето” (тв, 1979-1988 г.), “Адио, Рио!” (1989 г.), “Иван и Александра – 1952 г.” (1989 г.), “Мадам Бовари от Сливен” (1990 г.), “Бай Ганю тръгна по Европа” (1991 г.), “Гори, гори огънче” (тв, 1994 г.), “Аудиенция” и “Вернисаж” (1999 г.), “Леки четива секънд хенд” (2001 г.), “Аудиенция” (2002 г.).

Роден е Георги Аспарухов – Гунди – български футболист, централен нападател. Той е заслужил майстор на спорта и носител на сребърен Орден на труда през 1965 г. Играе в детския, а след това и в юношеския отбор на Левски. Печели шампионската титла с юношите през 1960 г. и 1961 г. Седемнадесет годишен е приет в първия отбор на Левски през 1960 г. От 1961 до 1963 г. той играе в пловдивския Ботев, където става носител на Купата на България през 1962 г. След като се завръща в Левски, Аспарухов печели три шампионски титли и три купи на България. Като цяло Гунди играе в 245 мача за първенството, в които отбелязва 150 гола. През сезона 1964- 1965 г. отбелязва 27 гола за Левски, с които става голмайстор на страната за сезона. През 1965 г. е избран за спортист и футболист №1 на България. През същата година е на осмо място в класацията за престижната награда Златна топка. Гунди има 23 мача и 19 гола в европейските клубни турнири – 12 гола за КНК и 7 гола за КЕШ. С националния отбор на България е играе 50 мача и отбелязва 19 гола. Взема участие в три световни първенства: в Чили, Англия и Мексико.Той е първият българин, отбелязал гол на Англия на Уембли. Георги Аспарухов загива на 30 юни 1971 г. при автомобилна катастрофа. Заедно с него загива и Никола Котков, който се вози в същия автомобил.

Умира Карл фон Осиецки – германски публицист, пацифист. На 20 години публикува поезия в периодичния печат в Мюнхен. Осиецки участва в основаването на клон на Германското дружество за мир в Хамбург през 1912 г. и през 1920-1924 г. е секретар на дружеството в Берлин. От 1926 г. е редактор и главен редактор през 1927 г. на в. „Ди Велтбюне“. Два пъти е арестуван и осъждан след като публикува статията на Б. Якоб, обвиняваща Ваймарското правителство за наличие на провоенни групировки в него, и статията на В. Крайцер, разкриваща секретно военно производство на самолети в Германия в противоречие с Версайския мирен договор от 1929 г. По време на идването на А. Хитлер на власт през 1933 г. Осиецки е арестуван и затворен в концлагерите в Зоненбург и Естервеген. Предложението да бъде награден с Нобелова награда е подкрепено от Т. Ман, Н. Ейнджъл, Д. Адамс, Б. Ръсел. През 1935 г. Осиецки получава Нобелова награда за мир. Умира в болница от туберкулоза и сърдечна недостатъчност.

Публикувана е Наредба-закон за неучастие на български поданици в испанската гражданска война.

Двадесет и третото Обикновено народно събрание гласува вот на недоверие на министър Стоян Костурков (на снимката) и на 14 май премиерът подава оставка.

Стоян Костурков е роден в Панагюрище. Завършва Петропавловското духовно училище в Лясковския манастир и една година следва право в Женева. Завръща се в България и работи като учител в Панагюрище, Пазарджик, Хасково, Враца, Варна и София. Той е един от създателите на Радикалдемократическата партия. От 1906 г. е неин секретар до разтурянето и през 1934 г. Костурков участва в издаването на нейния печатен орган в. „Радикал“ и в редактирането на сп. „Обществено развитие“ и сп. „Демократически преглед“. Избиран на няколко пъти за министър. В правителството на Ал. Малинов от 21 юни до 28 ноември 1918 г. и в това на Т. Теодоров от 28 ноември 1918 г. до 6 октомври 1919 г. е министър на просветата. След държавния преврат на 9 юни 1923 г. той застава начело на онова крило на Радикалната партия, което не се съгласява с включването и в Демократическия сговор и по-късно участва в образуването на Народния блок. По време на управлението на блока през 1931–1934 г. е назначен за министър на железниците. В годините на Втората световна война 1939–1945 г. Костурков се обявява в защита на евреите и на Търновската конституция. През 1945 г. ръководената от него Радикална партия се включва към ОФ, а той е избран за министър на просветата. Издава книгата „Върху психологията на българина“.

Ал Капоне, мафиотски бос, обявен за „обществен враг № 1“ в САЩ влиза в затвора с присъда за укрити данъци.

Ал Капоне, известен като белязания, е считан за цар по време на сухия режим в Чикаго. До унищожаване на бандата му в края на 30-те години е на върха.

Ал Капоне е роден на 17 януари 1899 г. в Ню Йорк. Напуска училище в шести клас и се присъединява към местна банда. Пристига в Чикаго 20-годишен. Около 1925 г. той вече е начело на извънредно успешен престъпен синдикат за нелегално производство и пласиране на алкохол.

Във втората половина на 20-те години бандата на Ал Капоне печели годишно по 120 млн. долара от алкохол, хазартни игри, профсъюзно рекетьорство и проституция. Резиденцията на гангстера е била чикагски хотел, където той наема 50 стаи на два етажа с частни асансьори. Най-известният инцидент, свързан с неговата банда, става през 1929 г. така нареченото избиване в деня на Св. Валентин. Хора на Капоне, преоблечени като полицаи, нахлуват в гараж на конкурентна фирма, нареждат седем от противниците си до стената и ги убиват.

След многогодишно преследване властите успяват да хвърлят Капоне в затвора, но не за насилствени престъпления, а за укриване на данъци.

Родена е Радка Петрова Гаева – българска оперна певица, алт. Завършва Държавното музикално училище във Варна. През 1956-1957 г. специализира пеене в СССР, а през 1959-1961 г. в Италия. Дебютира на сцената на Варненската опера през 1949 г. в ролята на Магдалена в „Риголето“ от Верди. От 1953 г. Гаева е солистка на Националния академичен театър за опера и балет. Сред по-известните й роли са Кармен в „Кармен“ от Бизе, Нежата в „Садко“ от Римски-Корсаков, Марфа в „Хованщина“ от Мусоргски, Циганката в „Янините девет братя“ от Л. Пипков.

В САЩ е създадена Академията за киноизкуство, която скоро след това учредява наградите “Оскар”.

“Оскар” е филмова награда, присъждана от Американската филмова академия от 1928 г.. Дава се за американски (и англоезични) филми във всичките им компоненти (включително за анимация и документалистика), както и за най-добър чуждоезиков филм, чиято премиера по екраните на САЩ е била до края на предходната година. Условието за номинация на филм е да бъде прожектиран поне една седмица в Лос Анджелис. Наградите се печелят в 5 категории („най-добър филм“, „режисура“, „сценарий“, „актьор“ и „актриса“). До 1944 г. не съществува ограничение за броя на филмите, номинирани в една категория (днес са 5). Филмът с най-много награди до 2001 г. е „Титаник“. Най-много номинации за актьор има Дж. Никълсън (11). С. Поатие е първият чернокож актьор печелил наградата (1963 г.). Дж. С. Скот и М. Брандо са единствените, които отказват наградата заради несъгласие с експанзията и аморалността на филмовата индустрия. Статуетките „Оскар“ се произвеждат от „RS Owens“ в Чикаго (САЩ); съдържат 90% калай и 10% антимон, покрити са с мед, никел, сребро и злато, лакирани са с епоксид. Носителите на „Оскар“ връщат статуетките си в Академията, за да им се добавят метални табелки с имената. Наградите се връчват в края на март на пищна церемония, излъчвана по екраните от над 80 телевизионни компании по света.

Публикуван е Закон за администрацията и полицията. С него се създава Дирекция на полицията с три отдела: Криминален, Държавна сигурност и Административна полиция. Разширяват се правата на окръжните управители и на околийските началници за сметка на изборните общински и окръжни съвети.

Роден е академик Веселин Димитров Хаджиниколов – български историк и етнограф. През 1951 г. завършва Софийския университет “ Св. Климент Охридски”. От 1952 г. е доцент, а от 1960 г. е професор по стопанска история. За периода 1958-1962 г. Хаджиниколов е заместник-ректор на ВИИ в София. През 1963-1972 г. е професор в Института за история при БАН, след което до 1988 г. е директор на Етнографския музей. Той е главен редактор на сп. “Българска етнография”. От 1945 г. е член на БКП. Той е един от първите лектори по история на КПСС. Работи по проблеми на стопанска история, история на БКП, история на българо-руските и българо-съветските отношения, етнографията и др. Негови трудове са: “Обща история на народното стопанство” (1955-1960 г.), “Отражение на първата руска революция в България” (1956 г.), “Г. Димитров и съветската общественост” (1972 г.), “Теоретически проблеми на етнографията” (1991 г.) и др.

Роден е Еманюел Роблес – френски писател. Той следва във Висшия педагогически институт в Алжир. От 1930 г. до 1937 г. пътешества из Мароко, Испания, СССР, Индокитай и Китай. През 1938 г. сътрудничи на „Алже републиканец“. През 1939 г. е мобилизиран като преводач в Генералния щаб. Демобилизиран е през юни 1940 г. Работи като учител в Тлимсен и гр. Алжир. През 1943 г. отново е мобилизиран. След демобилизацията си (1946 г.) се отдава на активна литературна дейност. През 1973 г. е избран в Академията „Гонкур“ на мястото на Ролан Доржелес. Роблес е член на Академията „Гонкур“. Основните му творби са : „Действието“ (1938 г.), „Човешки труд“ (1945 г., награда „Попюлист“), „Височините на града“ (1946 г., награда „Фемина“), „Монсерат“ (пиеса, 1948 г.), „Порфино“, „Часовникът“ (пиеси, 1949 г.), „Истината е мъртва“ (пиеса, 1952 г.), „Това се нарича зора“ (роман, 1952 г., филмиран от Л. Бунюел), „Ножовете“, „Мъжът през април“ (новели, 1959 г.), „Везувий“ (1961 г.), „Срещу течението на реката“ (1964 г.), „Пледоария за един бунтовник“ (пиеса, 1966 г.), „Морско пътешествие“ (роман, 1968 г.), „Италианска пролет“ (1969 г.), „Сянката и брегът“ (новели, 1972 г.), „Гневен сезон“ (1975 г.), „Граници“ (тв, 1975 г.), „Сирените“ (тв, 1975 г.), „Невидимото дърво“ (1979 г.), „Зимна Венеция“ (1981 г.) и др.

В София е проведена учредителна конференция на Българската народна македоно-одринска революционна организация (БНМОРО). Приети са устав и организационен правилник и е избран Временен главен комитет в състав: Христо Чернопеев и Атанас Бозуков.

Kрай село Баница, Серско, след еднодневно сражение с турска потеря е убит Гоце Делчев. Водачът на Вътрешната македоно-одринска революционна организация е на път за конгреса на Серския революционен окръг, но четата му е предадена и обкръжена от многобройна турска войска. Потерята, командвана от майор Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев, още през нощта на 3 срещу 4 май блокира село Баница. Вместо да изчака нощта Гоце Делчев решава да изведе четниците от селото, за да спаси мирното население от турските репресии.

Гоце Делчев е роден в Кукуш. След като завършва прогимназия в родния си град, продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. През 1891 г. постъпва във Военното училище в София, но заради участието му в социалистически кръжок е изключен от него и през 1894 г. става учител в Щип. По същото време в този град учителствал и Даме Груев, основател и фактически ръководител на ВМОРО. Двамата установяват тесни приятелски отношения, в резултат на което Делчев влиза в редовете на вътрешната революционна организация. Гоце Делчев стига до идеята, че освобождението на Македония и Одринско е възможно само чрез общо въоръжено въстание. За подготовката му, по примера на Васил Левски, е необходима гъста мрежа от революционни комитети във всички краища на двете области. Заедно с други ръководни дейци на организацията той започва изграждането й. Още в началото на тази си дейност проявява блестящи качества на талантлив организатор и се налага като лидер на организацията. През 1895 г. е назначен за учител в Банско. Скоро след това се отказва от преподаването и изцяло се посвещава на революционна дейност. През 1896 г. Делчев участва в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и заедно с Гьорче Петров изработва програмата и устава на организацията, които предвиждат изграждането й на демократични основи. След конгреса Гоце Делчев е избран за задграничен представител, подвижен член на ЦК на ВМОРО и организатор на революционното движение. Той полага огромни усилия за изграждане на революционните комитети, както и за тяхното снабдяване с оръжие. По негова инициатива през 1899 г. се пристъпва към изграждането на четнически институт на организацията, който изиграва изключително важна роля за по-нататъшното й масовизиране и революционизиране. Като главен ревизор на четите Гоце Делчев предприема няколко обиколки из Македония и Одринско. През 1902 г. заедно с Г. Петров е натоварен да преработи програмата и устава на организацията. Тя вече си поставяла за цел привличането и сплотяването „на всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност“ и за извоюване на пълна политическа автономия. Това води до промяна в името на организацията – от Български македоно-одрински революционни комитети в Тайна македоно-одринска революционна организация. Въпреки постигнатите сериозни успехи в организационното изграждане и укрепване Гоце Делчев все смята, че моментът за въоръжено въстание не е настъпил. Затова енергично се противопоставя на взетото в негово отсъствие решение от Солунския конгрес, състоял се в началото на 1903 г., за вдигане на въстание през пролетта в Македония и Одринско. Той се аргументира с това, че вътрешната революционна организация не е готова за подобна акция, а и международната обстановка в този момент не благоприятства такова съдбовно начинание. Гоце Делчев и Даме Груев, безсилни да отменят взетото вече решение, успяват да отложат обявяването му за през лятото. Освен това то повсеместно се решава да бъде стратегично, т. е. да се обяви главно в планинските и полупланинските райони и в него да вземат повече участие сформираните за тази цел въоръжени чети. Тази тактика е продиктувана от желанието да не се позволи концентрирането на големи турски сили във въстаналите райони, както и да се избави от репресии беззащитното население от полските краища.

Роден е Петко Димитров Петков – български политик, дипломат и обществен деец. Той завършва право в Париж. Като доброволец участва в Балканската война 1912 г.. а като офицер в Първата световна война. Кавалер е на ордени за храброст. През 1923 г. Петков влиза в БЗНС. Той е последователно секретар на българска легация в Париж през 1920 г., участник в българската делегация на конференцията в Генуа през 1922 г. и в ООН през 1922 г. В края на същата година Петков става началник на политическия отдел, а после – главен секретар на Министерството на външните работи и вероизповеданията. Привлечен е от Александър Стамболийски като помощник за изготвяне на проекта за нова конституция. След Деветоюнския преврат 1923 г. е арестуван. Депутат е в ХХI обикновено НС през ноември 1923 г. Убит е от наемен убиец.

Роден е Александър Костакиев Пеев – български общественик. Учи във Военно училище в София (1904-1909 г.). Завършва право с докторат в Брюксел (1915 г.). Член е на БРСДП от 1910 г. Той участва като офицер във войните 1912-1918 г. През 1919-1920 г. е народен представител. За периода 1922-1925 г. Пеев издава в-к „Правда“. Той е ръководител на нелегална група, изпълняваща поръчения на военното разузнаване на СССР. През април1943 г. е разкрит, осъден е на смърт и е разстрелян.

Умира Стоян Попандреев Робов – български възрожденец, борец срещу фанариотското духовно робство. Той е близък приятел на Неофит Хилендарски-Бозвели. До 1851 г. учи при баща си в класното училище на Елена. Учителства 22 години в с. Беброво, Враца, Лясковец, Разград, Елена. Той участва в революционните борби на народа. Продължава традициите – просветни, граждански и книжовни, на своя баща и на дядо си поп Дойно Граматик – един от първите преписвачи на Паисиевата история. Робов поддържа връзка с Др. Цанков, П. Р. Славейков, Ив. Кършовски, П. Хитов, среща се с В. Левски и А. Кънчев. Член е на революционния комитет в Елена. Запазена е написана от него бележка за събрана сума от 150 турски лири от комитетските дейци в града, предадени на Левски чрез отец Матей Преображенски. Робов умира от тифус. Негови съчинения са: „Краткий преглед на въведението на всеобщата география за малките деца“, Цариград, 1860 г.; разказа „Лабиринт“, Русе, 1874 г.

В Панагюрище е организирано освещаване на „главното“ знаме на Четвърти революционен окръг, извезано от Райна Попгеоргиева. „Хвърковатата чета“ на Георги Бенковски се отправя към с. Петрич.

Атанас Узунов е заловен при опит да убие осъдения на смърт за предателство хасковски чорбаджия хаджи Ставри Примо. По-късно са арестувани и други членове на Хасковския революционен комитет. Руският вицеконсул в Пловдив – Н. Геров, прави опит да ги освободи или намали присъдите им. През декември 1873 г. Узунов е осъден на 15 години каторга в медните рудници на Мадена (Аргана Мадени).

В Букурещ завършва Първото общо събрание на БРЦК. Участват 25 души, като някои от участниците разполагат с повече от един мандат, тъй като не всички комитети успяват да изпратят своите представители в Букурещ и предоставят мандатите си на други сигурни участници в събранието. Така Васил Левски разполага с 3 мандата, а Тодор Пеев, председател на Етрополския комитет – с 11 мандата. На Общото събрание се обсъждат и приемат нова програма и устав. Проектоуставът, озаглавен „Нареда на работниците за освобождението на българския народ“, е изработен от Васил Левски и утвърждава изградената от него вътрешна революционна организация. Отчитайки условията в българските земи и международната обстановка на Балканите, Общото събрание на БРЦК взема решение за преминаване към незабавни революционни действия. Васил Левски е определен за главен апостол в Северна България, Тракия и Македония и с получено за целта пълномощно се завръща в българските земи и продължава изграждането на вътрешната организация. Ударът, нанесен на вътрешната революционна организация, в резултат на действия на Димитър Общи, се отразява тежко и върху самия БРЦК.

Цариградските българи подават молби до посланиците на великите сили в Цариград за съдействие пред Високата порта българската православна църква да се отдели от Патриаршията.

Започва сесията на Учредителното събрание във Франция. На 15 май в Париж се провежда демонстрация, използвана от някои сили за създаване на настроения срещу работата му. Учредителното събрание успява да овладее положението и да прекрати безредиците. На 4 ноември е приета конституцията на Втората република. Тя създава силна изпълнителна власт и дава големи правомощия на президента. На 10 декември 1848 г. се провеждат президентски избори, които са спечелени от кандидата на монархистите Луи Наполеон Бонапарт, племенник на Наполеон I. На 13 май 1849 г. се провеждат законодателни избори, спечелени от т. нар. Партия на реда. Правителството и президентът с помощта на парламента овладяват положението и успяват да ликвидират анархията, създавана в Париж и в страната. Политическите събития във Франция през 1848-1849 г. имат широк обществен резонанс в много европейски страни.

Реден е Томас Хенри Хъксли – английски естествоизпитател, близък съратник на Чарлз Дарвин и популяризатор на учението му. Участник в експедиция до източните брегове на Австралия и Нова Гвинея (1846-1850 г.). Изследванията на Хъксли са в областта на зоологията, сравнителната анатомия, палеонтологията, антропологията и еволюционната теория. Развива и обяснява твърдението за единството в строежа на черепа на гръбначните животни, чрез сравнително-анатомични изследвания на таза и крайниците на влечугите и птиците доказва общия им произход и произхода на птиците от бозайниците. След излизането на книгата на Дарвин “Произход на видовете” (1859 г.) започва настойчиво и убедително да доказва произхода на човека от животните. Стига до извода, че анатомичните разлики, отделящи човека от висшите маймуни – горилата и шимпанзето, са много по-малко от разликите, които отделят горилата от низшите маймуни. Защитава дарвинизма от нападките на клерикалите и популяризира научните знания сред населението.

В Париж е произведен първият сгъваем чадър.

Индианци продават на белите заселници о. Манхатън за 24 долара под формата на дрехи и копчета.

Папа Александър VI обявява своето решение да подели нехристиянския свят между Испания и Португалия.

Папа Александър VI е на престола от 1492-1503 г. Роден е през 1431 г. в Ятива със светското име Родриго Борджия. Работи последователно като юрист, военен, а след това под влиянието на своя чичо папа Каликст III се посвещава на църквата. Неговият талант, енергия и богатство му създават голямо влияние. Независимо от развратния му живот, след смъртта на папа Инокентий VIII е избран за негов наследник. Показва някои способности на държавник в международните отношения, но по време на управлението му се ширят произвол, вероломство и разврат. Прави един от синовете си херцог на Емилия Романа, избива своите врагове и поставя на тяхно място свои роднини. Арбитър е на спора между Испания и Португалия за границата между завоюваните земи в Новия свят. Умира от треска през 1503 г. в Рим.