КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1492 – Христофор Колумб отплува с трите си кораба от Испания в търсене на западния път към Индия, по време на което достига бреговете на Америка. 1914 – Германия обявява война на Франция, с което последната е привлечена в Първата световна война. 1950 – Политбюро на ЦК на БКП решава да се дадат указания на административните власти „да се поощрява с всички средства изселването в Турция на турското население и преди всичко от родопските гранични райони“, а оставащите в страната турци да бъдат изселени в Северна България, за да се гарантира сигурността на южната граница и се осигури събирането на тютюна.

ПРАЗНИЦИ:

2020 г. – Умира Джон Хюм (р. 1937 г., северноирландски политик, един от основателите на Социалдемократическата и Лейбъристката партия, носител на Нобелова награда за мир (1998 г.).

2019 г. – Умира Николай Кардашев (р. 1832), съветски и руски астрофизик, академик на Руската академия на науките .

2016 г. – Северна Корея изтрелва две балистични ракети. Една от ракетите се взривява при изтрелването, а другата пада в Японско море.

2015 г. – Сирийски изтребител се разбива в пазар в сирийския град Ариха.

2014 г.

Силно земетресение с магнитуд 6,1 по Рихтер в китайската провинция Юнан взима 400 човешки жертви и ранява още 2000, като предизвиква голямо свличане на земни маси върху планинска река, от което се е образува езеро.

2014 г. – Двама души загиват, а над 800 са евакуирани от врачанското градче Мизия, сполетяно от невиждано водно бедствие, което за няколко часа потопява къщи, животни и покъщнина. След проливните дъждове предната събота местната река Скът излиза от коритото си и залива 3-хилядния град, където в нощта срещу неделя е настъпва истински кошмар. На места нивото на водата стига три метра, а в някои райони стига близо 5 метра вода.

2013 г.

Новият президент на Иран Хасан Рухани встъпва официално в длъжност.

2012 г.

Една от най-големите компании на американската фондова борса Knight Capital Group търпи загуба от 440 милиона долара заради срив на системата.

2011 г.

В Египет започна съдебния процес над бившия президент Хосни Мубарак.

2011 г.

Франция разрешава екстрадирането на бившия диктатор на Панама Мануел Нориега в родината му.

2010 г.

Министърът на културата на Република България връчва отличието на Министерството на културата „Златен век“ на арменския посланик в България Сергей Манасарян.

2008 г.

Умира Александър Солженицин, руски писател и историк, Нобелов лауреат.
Алексаандър Исааевич Солженицин е роден на 11 декември 1918 г. в Кисловодск, Русия. Той е руски романист, драматург, историк и дисидент.
Благодарение на него обществеността извън Съветския съюз научава за системата на съветските лагери за принудителен труд.
Става лауреат на Нобеловата награда за литература през 1970 година, а през 1974 г. бива прокуден от родината си.

2006 г.

40 Народно събрание ратифицира Конвенцията на ООН срещу корупцията.

2005 г.

Президентът на Република България присъжда орден „Стара планина“ първа степен на Сие Ханшън извънреден и пълномощен посланик на Китайската народна република в Република България, „за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на двустранните отношения и по повод окончателното му отпътуване от страната“.

2004 г.

От военновъздушната база Кейп Канаверал, САЩ, е изстрелян към Меркурий космическият апарат МЕСИНДЖЪР на НАСА.

2004 г.

Пиедесталът на Статуята на свободата в Ню Йорк е открит за посещения след затварянето му при Атентатите от 11 септември 2001 г.

2000 г.

По искане на Демократичната левица 38-то НС провежда извънредно заседание във връзка с намерените специални разузнавателни средства в апартамента на главния прокурор.
На 28 юли 2000 г. Военна прокуратура открива в дома на главния прокурор Никола Филчев подслушвателни устройства. Новината е съобщена с факс до медиите. В нея се казва, че в апартамент от същия жилищен блок, обитаван от пенсионирания служител на СОТИ Пламен Арсов, е намерена т. нар. “базова станция”. Тя е връзката между подслушвателната техника, вградена в апартамента на Филчев, и централата на СОТИ в сградата на МВР. Подслушвателната централа е свързана с още четири апартамента, сред които този на депутатката от БСП Дора Янкова и на друг прокурор.

2000 г.

Чилийският Върховен съд отнема съдебния имунитет на генерал Аугусто Пиночет.

2000 г.

Ражда се първото бебе в България, заченато по метода ин витро от замразен ембрион.

 

 

1997 г.

Президент на Иран става Мохамед Хатами.

 

 

1989 г.

В Отава се състои първата в Канада операция по трансплантиране на сърце.

 

 

1988 г.


Западногерманецът Матиас Руст, който каца с лекия си самолет близо до Червения площад през 1987 г. е освободен от затвора и екстрадиран от СССР.

На 28 май 1987 г. Матиас Руст се приземява на Червения площад със самолета си Чесна. Германският пилот е още тийнейджър – на 19 години. Той изминава безпрепятствено 800 километра над територията на СССР. Лети на нищожна височина и системите за ПВО не могат да го засекат, докато не кацва пред Кремъл. Там е засечен от фотокамерите на чужди туристи. Властите считат инцидента за невероятна наглост. Секунди след кацането президентът Михаил Горбачов уволнява министъра на отбраната Соколов, началника на ПВО Колдунов и няколко десетки генерали и офицери. Oперативният дежурен полковник, отговорен за наблюдението над границата с Финландия, пресечена от Руст e осъден на няколко години затвор. Матиас Руст е осъден – на 4 години „поправителни работи“, но само след година е освободен.

 

 

1980 г.


В Москва са закрити XXII Олимпийски игри, бойкотирани от западните страни. В тях България участва с 289 спортисти, които печелят 8 златни, 16 сребърни и 17 бронзови медала и заемат 3. място в крайното класиране.

 

 

1968 г.


Умира Константин Константинович Рокосовски – руски военачалник, маршал на СССР (1944 г.) и на Полша (1949 г.). Роден е на 21 декември 1896 г. Член е на Комунистическата партия от 1919 г. По време на Първата световна война е младши унтерофицер. През октомври 1917 г. влиза в Червената гвардия. Участва в Гражданската война (1918-1920 г.) като командир на ескадрон. Завършва кавалерийските курсове (1925 г.) и курсовете за усъвършенстване на висшия команден състав към академията „М. В. Фрунзе“ (1929 г.). По време на Втората световна война военни подразделения под негово ръководство воюват около Москва, при Сталинград и при Курск, вземат участие в Белоруската, Източнопруската, Източнопомеранската и Берлинската операции. На 24 юли 1945 г. командва Парада на победата в Москва. През октомври 1949 г. по молба на правителството на Полша и с разрешението на съветското правителство пристига в Полша, където е назначен за министър на националната отбрана и заместник-председател на Съвета на министрите на Полша. През 1956 г. се връща в СССР. Заместник-министър на отбраната на СССР (1956-1957 г.). Кандидат-член на ЦК на КПСС (1956-1968 г.).

 

 

1963 г.


Роден е Джеймс Хетфийлд – китарист и певец на американската рокгрупа “Металика”. Хетфийлд е фронтмен, вокалист и ритъм китарист на американската група, като същевременно е и неин съосновател, заедно с датския барабанист Ларс Улрих.

 

 

1961 г.

В Москва започва съвещание на първите секретари на централните комитети на комунистическите и работническите партии на участничките във Варшавския договор във връзка със сключването на мирен договор с Германия и положението в Западен Берлин. Съвещанието продължава до 5 август.

Варшавският договор е сключен по време на Варшавското съвещание на 14 май 1955 г. между България, Албания, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия. Договорът е сключен за срок от 20 години, с автоматично продължаване за следващите 10 години при условие, че не е денонсиран една година преди изтичане на срока. Държавите участнички в договора се задължават в съответствие с Устава на ООН да се въздържат в международните отношения от заплаха със сила или използването й и да разрешават всички спорове с мирни средства. На 1 юли 1991 г. договорът е прекратен.

 

 

1960 г.


Нигерия получава независимост от Франция. Колониалната история и развитието на страната се движат паралелно с тези на останалите френски западноафрикански владения. Франция управлява африканските си територии посредством губернатор в Дакар, Сенегал. Освен налагането на френско гражданство на жителите на страната, френската конституция от 1946 г. въвежда децентрализация на властта и ограничено участие в политическия живот на местните съвети. По-нататъшно преразглеждане на организацията на отвъдморските територии се появява с Отвъдморския Реформационен Акт от 23 юли 1956 г., последван от реорганизационни мерки, предприети от френския парламент в началото на 1957 г. Освен премахването на неравенството при гласуването, новите закони съдействат за създаване на органи, осигуряващи в голяма степен самоуправление. След установяването на Петата Френска Република, Нигерия става автономна държава в рамките на Френската Общност, а на 3 август 1960 г. придобива пълна независимост. През първите 14 години от самостоятелното си съществуване като държава Нигерия е управлявана от еднопартиен цивилен режим под президентството на Хамани Диори.

 

 

1958 г.

Американската подводница „Наутилус“ за пръв път достига под вода Северния полюс.

 

 

1957 г.


Танку Абдул Раман е избран начело на Малайзия, за период от пет години. Изборът е направен в столицата Куала Лампур, а Раман довежда страната до независимост един месец по-късно.

“Танку” (принцът) има владетелско потекло – брат е на султана на Кеда, – но въпреки това е считан за избраник на народа. Образованието си получава в две британски училища, а висшето си образование завършва в Кембридж през 1925 г. Скоро след Втората световна война се връща във Великобритания, за да следва право. След завръщането си в Малайзия през 1949 г. обстановката в страната е белязана от стремежа към независимост, но и от комунистическия екстремизъм. Раман създава Обединената партия през 1952 г., подтикнат от желанието си да създаде толерантност между малайци, китайци и индийци. Партията печели с убедително мнозинство през 1955 г., когато Раман става министър-председател. Основните проблеми, които среща, са тероризмът и протестите на работническите синдикати.

 

 

1957 г.

Съветският съюз извършва изпитания на първата си междуконтинентална ракета Р – 7.

 

 

1955 г.


Умира Марин (Марио) Жеков (1898 – 1955). Художник маринист и сценограф. Роден е на 16 септември 1898 г. в Стара Загора Учи в Държавното художествено-индустриално училище в София (1918 – 1919). Член е на Дружеството на южнобългарските художници от 1920 г. Рисува предимно пейзажи, посветени на морето, планината и старите български градове. Пътува в чужбина, рисува пейзажи от Ривиерата, Цариград, Дубровник, Кавала. Творби: „Старият кей“ (1937), „Пейзаж от Несебър“, „Остров “Св. Анастасия“, „Рибарски лодки“ (1941), „Пейзаж Бунарджика“ и др. Прави сценографски проекти за постановки, които са реализирани на сцената на Пловдивския театър в периода 1927 – 1941 г. Такива са проектите за „Майстори“ (1928 – 1929), „Албена“ (1929 – 1930) и „Милионерът“ (1930 – 1931) от Й. Йовков, „Свекърва“ от Антон Страшимиров (1931 – 1932), „Вражалец“ от Ст. Л. Костов (1932 – 1933) и др.

 

 

1954 г.


Умира Габриел Сидони Колет – френска писателка, член на Академията “Гонкур” (1944 г.). Родена е на 28 януари 1873 г. През 1900 г. публикува автобиографичния роман “Клодин в училище”. Публикува над 50 романа, пиеси, статии. Авторка е на романите: “Диалози на животни” (1904 г.) “Развратената наивност” (1909 г.), “Скитницата” (1910 г.), “Обратната страна на мюзикхола” (1913 г.), “Шери” (1920 г.), “Краят на Шери” (1926 г.), “Другата” (1929 г.), “Дует” (1934. г). Пише новели, дневници и спомени: “Домът на Клодин” (1922 г.), “Рождени дни” (1928 г.), “Сидо” (1929 г.), “Вечерна звезда” (1946 г.), “Синият фенер” (1949 г.). Носителка е на ордена на Почетния легион (1953 г.).

 

 

1952 г.


Закрити са ХV Олимпийски игри в Хелзинки. Игрите започват на 19 юли. На Олимпиадата България печели първия си олимпийски медал – бронзово отличие за боксьора Борис Георгиев. Страната ни заема 42-ро място в крайното класиране.

 

 

1950 г.

Политбюро на ЦК на БКП решава да се дадат указания на административните власти „да се поощрява с всички средства изселването в Турция на турското население и преди всичко от родопските гранични райони“, а оставащите в страната турци да бъдат изселени в Северна България, за да се гарантира сигурността на южната граница и се осигури събирането на тютюна.

 

 

1948 г.

Публикуван е указ за закриване на чуждите училища в България.

 

 

1947 г.


Завършва посещението на правителствена делегация начело с Георги Димитров в Югославия, започнала на 27 юли. В Блед Димитров и Тито обсъждат договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ между двете страни, въпроси на стопанското сътрудничество, транспорта, двувластните имоти и някои митнически облекчения. В центъра на вниманието е и македонският въпрос – постигната е договореност за „културно сближаване“ на населението в Пиринския край с НРМ чрез създаване на „македонски театър“, „македонски книжарници“ и изучаване в училище на „македонски език и история“. Решено е да не се води пропаганда за незабавно присъединяване на Пиринска Македония към МНР, а този акт да се обвърже с подписването на съюзен договор и връщането на Западните покрайнини на България.

 

 

1943 г.

По време на Втората световна война, след многочасови бомбардировки над германския град Хамбург е унищожена по-голямата част от града. Умират около 200 хиляди човека.

 

 

1940 г.


Роден е Мартин Шийн (псевдоним на Рамон Естевес) – американски актьор и режисьор от испано-ирландкси произход. Баща е на актьора Чарли Шийн. Работи в театъра (“Хамлет”) и телевизията. Постига успех в киното с “Дива банда” (1973 г.). Ролята на Кам Уилърд във филма “Апокалипсис сега” от 1977-1979 г. го прави световноизвестен. След това се снима рядко, предимно в поддържащи роли – “Уолстрийт” (1987 г.). Режисьор, съсценарист и изпълнител на главната роля във военната драма “Каданс” (1990 г.). Участва в филмите “Прислужницата” (1991 г.), “Оригинално намерение” (1991 г.), “Причина за вярване” (1993 г.), “Кралицата” (тв, 1993 г.), “Няма дявол” (1993 г.), “Гетисбърг” (1994 г.), “Почетно оръжие” (тв, 1994 г.), “Розуел” (тв, 1994 г.), “Бока” (1995 г.), “Американски президент” (1996 г.), “Война вкъщи” (1996 г.), “Вражески води” (тв, 1997 г.), “Писмо от осъдения на смърт” (1998 г.), “Девета улица” (1999 г.), “О” (2001 г.), “The Confidence Game” (2001 г.), “Хвани ме, ако можеш” (2002 г.), “Ние, народът” (2002 г.).

 

 

1940 г.


Литва е включена официално в територията на СССР.

Литовската република има площ 65.3 хиляди кв. км. Население й е 3690 хиляди жители. Столицата й е Вилнюс. Литва е президентска република. През 1991 г. на референдум 90.5% от населението гласува за независима демократична Литва. На 6 септември 1991 г. Русия признава независимостта на Литва.

 

 

1933 г.

На Лондонската международна икономическа конференция е сключена конвенция с участието на Афганистан, Латвия, Иран, Полша, Румъния, СССР и Естония.

Лондонските конвенции за определяне на агресията са Международни конвенции, сключени на Лондонската международна икономическа конференция (3 – 5 август 1933 г.). По време на тази конференция са сключени три конвенции: 1. Конвенция с участието на Афганистан, Латвия, Иран, Полша, Румъния, СССР и Естония, сключена на 3 август. Към нея се присъединява и Финландия (1934 г.). 2. Конвенция между Румъния, СССР, Турция, Чехословакия и Югославия, сключена на 4 август 3. Конвенция между СССР и Литва, подписана на 5 август. Лондонските конвенции определят понятието „агресор“, разработено от Комисията на Конференцията по разоръжаване (май 1933 г.). Те определят, че в международния конфликт за нападател ще бъде призната държавата, която извърши едно от следните действия: 1) Обяви война на друга държава; 2) Нахлуе с въоръжените си сили, без да обяви война, на територия на друга държава; 3) Нападне със сухопътните, морските или въздушните си сили, без да обяви война, територията, плавателните съдове или въздушните обекти на друга държава; 4) Приложи морска блокада на бреговете или пристанищата на друга държава; 5) Подкрепи въоръжени банди, които са организирани на нейна територия и нахлуват на територията на друга държава, или откаже да изпълни искането на държавата, подложена на нахлуване, да предприеме на своя територия всички зависещи от нея мерки за лишаване на споменатите банди от всякаква помощ или покровителство. Положенията на тези конвенции са използвани от ООН при разработване на определението на понятието „агресия“, прието от Общото събрание на ООН през 1974 г.

 

 

1929 г.


Умира Торщайн Бунде Велбен – американски икономист институционалист, известен със своя анализ на скритото потребление.

Велбен е роден на 30 юли 1857 г. в графство Манитов, щата Уинкънсин. Получава образование в Карлетън колидж и в Йейлския университет. Преподава икономика последователно в Чикаго, Станфорд, Мисури и Ню Йорк. Под влиянието на еволюционния подход на Дарвин към социалните науки Торщайн Велбен лансира мултидисциплинарната идея в икономиката, като я свързва с антропологията и социологията.

 

 

1927 г.


Умира писателят Стоян Михайловски (1856 – 1927). Роден е на 7 януари 1856 г. в Елена. Син е на Николай Михайловски и племенник на Иларион Макариополски. Завършва Галатасарайския лицей в Цариград и правни науки в Екс. Бил е съдия, публицист, учител и професор. Напуска университета в навечерието на Руско-турската освободителна война и се връща в България. Работи като адвокат в Свищов, Търново, София (до 1879). Главен редактор е на в. “Народен глас” в Пловдив (1880). Преподава френски език и литературна история в СУ “Климент Охридски” (1892 – 1895). Доцент по всеобща литературна история (1895 – 1899). Дописен член на БАН (от 1882) и действителен член на БАН от 1898 г. Стоян Михайловски е народен представител в III ВНС (1886 – 1887). Заради статията “Потайностите на българския дворец”, публикувана във в. “Ден” (1904) е осъден и уволнен. По-важните му произведения са “Поема на злото” (1889), “Novissima verba” (1889), “Сатири” (1893), “Философски и сатирически сонети” (1895), “Книга за българския народ” (1896), “Когато боговете се смеят” (драма, 1922) и др. Автор е на известния български химн за св. св. Кирил и Методий “Върви, народе възродени!” (1892).

 

 

1927 г.

Започва първата икуменическа църковна конференция в Лозана. Конференцията продължава до 21 август. Българска църковна делегация начело с митрополит Стефан Софийски, протопрезвитер проф. Стефан Цанков и проф. Николай Глубоковски участва в нея. Десет години по-късно в периода 3 – 18 август тя участва и във Втората икуменическа църковна конференция в Единбург.

 

 

1926 г.

В Англия на улица „Пикадили“ започва да работи първият светофар в Лондон.

 

 

1924 г.


Умира Джозеф Конард (псевдоним на Йозеф Теодор Конрад Коженьовски) – английски писател от полски произход. Роден е на 3 декември 1857 г. в Бердичев, Украйна. Създава романите “Капризът на Олмейра” (1895 г.), “Лорд Джим” (1900 г.), “Сърцето на тъмнината” (1902 г.), “Ностромо” (1904 г.), “Очите на Запада” (1911 г.), “Случай” (1913 г.) и др. Пише разкази, повести и литературна критика.

 

 

1920 г.

Родена е Филис Дороти – Ф. Д. Джеймс – британска криминална писателка, считана за наследник на Агата Кристи.

 

 

1914 г.


Германия обявява война на Франция, с което страната е привлечена в Първата световна война.

Първата световна война от 1914 – 1918 г. се води между две големи европейски групировки – Тройният съюз и Съглашението. Породена е от неравномерното им икономическо развитие в края на XIX и началото на ХХ в., което изтласква на преден план въпроса за преразпределение на колониите в света.

Повод за войната става убийството на австро-унгарския престолонаследник в Сараево от членове на сръбска националистическа организация. В отговор на този акт Австро-Унгария изпраща ултиматум на Сърбия с неизпълними условия, вследствие на което войната между тях става неизбежна. Военните действия започват на 15 юли 1914 г. и в следващите дни в конфликта се намесват Германия – като съюзник на Австро-Унгария и Русия – на страната на Сърбия. Германия обявява война на Русия и Франция и навлиза със своите войски в пределите на неутрална Белгия. Последва и намесата на Англия на страната на Франция и Русия. В края на октомври 1914 г. австро-германският блок успява да привлече за свой съюзник Турция. Италия, която е член на Тройния съюз, проявява колебания и през пролетта на 1915 г. е привлечена на страната на Съглашението. От лятото на 1914 г. до лятото на 1915 г. войната се води с променлив успех и за двете групировки, като превес продължават да имат държавите от Тройния съюз. През 1916 г. настъпва равновесие на силите. С намесата на САЩ във войната (6 април 1917 г.) на страната на Съглашението настъпва обрат в хода на военните действия и през есента на 1918 г. държавите от Тройния съюз капитулират.

 

 

1911 г.

При военна операция за първи път са използвани самолети. От тях италиански войски пускат бомби над турските позиции в Триполи, Африка.

 

 

1909 г.

Започва учредителният конгрес на Българската народнофедеративна партия от дейци на левицата във ВМОРО (серчани) на базата на манифеста от 18 юли и на проектопрограмата от 14 август 1908 г.

Българска народна федеративна партия е политическа формация, основана в Солун след Младотурската революция от 1908 г. Създадена е по инициатива на дейци от македоно-одринското движение, групирани около Яне Сандански (Серската група). Учредителният й конгрес се провежда в периода 3-10 август 1908 г. в присъствието на 33 делегати от Серско, Солунско и Струмишко. Оформят се две крила. Едното доминира в Централното бюро: Димитър Влахов, Лазар Томов, Христо Янков и др. (леви социалисти). Печатният му орган е в. „Народна воля“(1909-1910 г.). Другото е начело с Яне Сандански и Христо Чернопеев. През януари 1910 г. Централното бюро изключва второто крило. Конгресът приема основните документи на партията – програма, устав и няколко резолюции. Партията издига като своя платформа решаването на македонския въпрос в пределите на една източна федерация. Настъпилите разногласия в редовете й предизвиква свикването на извънреден конгрес през април 1910 г., на който се избира ново ръководство, без да се правят съществени промени в програмата й. Разтурена е от младотурското правителство през август 1910 г.

 

 

1904 г.

Роден е Клифърд Саймък – американски фантаст (“Заложници в рая”, “Отново и отново”, “Градът”). Първият му разказ излиза през 1931 г. Пише разкази за списания. През 1944 г. публикува романа си „Градът“, удостоен с наградата „International Fantasy Award“. Повестта „The Big Front Yard“, излязла през 1958 г. и получава награда Хюго. Печели награда Хюго за най-добър роман (1964 г.), за най-добра кратка история (1981 г.). Печели и награда Небюла за най-добра кратка история (1980 г.) и награда „Grand Master Nebula”(1977 г.). Умира на 25 април 1988 г.

 

 

1903 г.

Установена е Крушовската Република. Тя представлява революционна власт, установена в Крушово и кулминационната й точка е Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. За неин председател е избран Никола Карев. В Крушовската Република са въплътени революционно-демократичните и интернационалистически принципи на Гоце Делчев и неговите най-близки сподвижници. В установената в града революционна власт, са представени всички народности и религиозни групи. В шестчленното ръководство влизат по двама представители на българите, власите и турците. За председател на временното правителство е избран Вангел Дину. За краткия период на своето съществуване (10 дни) Крушовската Република се опитва да развие най-разнообразна дейност. Създаден е специален революционен съд, който произнася сурови присъди срещу предатели и шпиони, но спрямо мирното население той се отнася хуманно.

 

 

1902 г.

Завършва десетият конгрес на македонската емиграция в София, започнал на 28 юли. Възникват два комитета: първият – на Стоян Михайловски и ген. Иван Цончев под влияние на Двореца, а вторият – на Христо Станишев и Тома Карайовов под влияние на Вътрешната организация.

 

 

1898 г.

Родена е Калина Малина (псевдоним на Райна Иванова Радева-Митова) – българска писателка, авторка на много произведения за деца и юноши. Съпруга на литературния критик Д. Б. Митов. Следва в Историко-филологическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски“, но прекъсва поради липса на средства. През 1918 г. работи като учителка в Етрополе. Завършва Висшия педагогически институт в София през 1921 г. Сътрудничи на детските издания. Авторка е на разкази, на поетични книги и романи. През 1929 г. създава първия роман за деца в България – “Златно сърце”. Превежда художествена литература от френски и руски език. Умира на 4 януари 1979 г.

 

 

1868 г.


Австро-унгарските власти прехвърлят Любен Каравелов в затвора в Будапеща.

 

 

1862 г.


Роден е Освалд Кюлпе – германски философ, професор във Вюрцбург, Бон и Мюнхен. Неговото философско учение произхожда от Вунд и представлява един вид критичен реализъм. Автор е на книгите: “Основа на психологията” (1893 г.), “Философията на днешното време” (1902 г.), “Основите на естетиката” (1921 г.) и др. Умира на 30 декември 1915 г. в Мюнхен.

 

 

1857 г.


Умира Йожен Сю (псевд. на Мари Жозеф) – френски писател. Роден е на 10 декември 1804 г. Работи като военен хирург (1823-1829 г.). Първите му литературни опити са очерци, памфлети (“Писма на човека муха до господин префекта на полицията”, 1826), водевили. През 1930 г. публикува “сатанинския” разказ “Кернок пиратът”. Автор е на романите: “Парижките потайности”(т. 1-10, 1842-1843 г.); “Скитникът евреин”(т. 1-10, 1844-1845 г.). През 1850 г. Сю е избран за депутат в законодателното събрание. През януари 1852 г. емигрира в Савоя, преследван от правителството заради романа “Тайните на народа” (1849-1857 г.).

 

 

1850 г.


В турската столица започва заседание на Висшия съдебен съвет и на административния съвет при Високата порта, на което се разглеждат докладите на извънредния султански пратеник във Видинския санджак Али Риза паша и жалбите на местното българско население. Предложено е да се създаде специална комисия, която да проучи подробно ситуацията и да предложи конкретен начин за решаване на спорните въпроси.

 

 

1832 г.


Роден е Иван Зайц – хърватски композитор, диригент и музикален педагог. Учи в Миланската консерватория при Л. Роси. В периода 1855-1862 г. е диригент и концертмайстор в градския театър и оркестъра в Риека. От 1862 г. до 1870 г. работи във Виена, а от 1870 г. – в Загреб. Диригент и ръководител е на музикалния отдел на Хърватския национален театър. Директор и преподавател в школата на Музикалното дружество. Автор е на около 1200 произведения, сред които 20 опери, 30 оперети, музика към спектакли, а също вокални творби (60 кантати, 250 хорови песни, църковни песни и др.). Най-известна му опера е „Никола Шубич-Зринский“. Умира на 16 декември 1914 г. в Загреб.

 

 

1780 г.


Умира Абат Етиен Боно де Кондияк – френски философ от школата на сенсуалистите. Роден е на 30 септември 1715 г. в Гренобъл. В Париж поддържа близки връзки с Дидро, Русо и др. Най-важните му философски трудове са “Опит върху произхода на човешките познания”, “Трактат за чувствата”, в който допуска само чувстването като единствен източник на познанието. Автор е на съчинения в областта на икономиката, реториката, психологията и др.

 

 

1778 г.


В Милано е открит знаменитият оперен театър “Ла Скала”. Първата опера представена на сцената на “Ла Скала” е L’Europa Riconosciuta (“Преоткритата Европа”) на Антонио Салиери.

 

 

1770 г.


Роден е Фридрих Вилхелм III – пруски крал от 1797 г. Присъединява се към четвъртата антифренска коалиция през 1806 г. По време на войната пруската армия е разбита и според Тилзитския мир от 1807 г. отстъпва на Франция 1/2 от територията на Прусия. В периода 1807-1814 г. е принуден да проведе редица буржоазни реформи. Участва с войски в похода на Наполеон срещу Русия през 1812 г. След победата на Русия обявява война на Франция през март 1813 г. По решение на Виенския конгрес (1814-1815 г.) получава Рейнската област, Вестфалия и голяма част от Саксония. Влиза в Свещения съюз. Участва с войски в потушаването на Полското въстание (1830-1831 г.). Умира на 7 юни 1840 г. в Берлин.

 

 

1692 г.

Провежда се битката при Стеенкерк, водена между Франция и обединените холандски, немски и британски войски под командването на принц Уилям Ориндж. Французите, водени от маршал Франсоа Анри Монтморенси Бутвил, дук на Люксембург, побеждават в битката, която е част от Деветгодишната война. Сраженията се водят близо до селото Стеенкерк в Южна Нидерландия, на 50 км от Брюксел.

Войната на Аугсбургската лига, известна още като Деветгодишната война, се води в Европа и Колониална Америка в периода от 1688 до 1697 г. Войната избухва с цел да бъде спряна френската експанзия по поречието на Рейн. Северноамериканските сражения се водят между френски и английски колониални сили, като в Съединените щати днес е известна като Войната на крал Уилям.

 

 

1610 г.

Английският мореплавател Хенри Хъдсън, търсейки нов проход от Атлантическия към Тихия океан, открива проток, кръстен по-късно на неговото име.

В периода 1607-1611 г. Хенри Хъдсън прави 4 пътешествия в арктическите морета, организирани от лондонски и амстердамски търговци, които търсят възможности за заобиколяне на испанопортугалските владения. През 1607 г. прави опит да открие път към Тихия океан през Северния полюс, стига до 80°23’ с. ш. и открива по пътя си о-в Ян Майен. През 1608 г. се опитва безуспешно да намери проход между Шпицберген и Нова земя. През 1609 г. като служител на холандската Източноиндийска компания се отправя към Баренцево море, а оттам – към бреговете на Северна Америка, в търсене на северозападен проход, като изследва част от бреговете на континента. Открива устието на Хъдсън и навлиза на 250 км срещу течението й. През 1610 г. обхожда пролива между Лабрадор и Бафинова земя (по-късно наречен на негово име) и открива обширен залив (Хъдсънов залив). Зимува в южната му част (залив Джеймз). През 1611 г. по пътя на връщане екипажът на кораба вдига бунт. Хъдсън, синът му и 7 моряка са изоставени в лодка и изчезват безследно.

 

 

1546 г.

Умира Етиен Доле – френски филолог и печатар. Роден е през 1509 г. в Орлеан. Заради смелите и дръзки политически схващания е обесен и изгорен в Париж. Автор е на „Коментари по латински език“ и др.

 

 

1492 г.

Евреите са прогонени от Испания. По време на Средновековието евреите имат по-големи права в ислямските региони, отколкото в християнските, като Златната ера на съвместно съществуване се отбелязва в мюсюлманска Испания в периода от ок. 900 г. до ок. 1200 г., когато страната става център на най-богатата, влиятелна и голяма еврейска общност за времето си. Зараждането на по-радикални ислямски режими, като този на Алмохадите, слага край на тази ера към ХІІІ в., като прогонването от 3 август 1492 г. е в резултат на християнската Реконквиста. Голяма част от прогонените евреи намират убежище в Османската империя, която остава толерантна към тях през по-голямата част от съществуването си.

 

 

1492 г.


Христофор Колумб започва първото си плаване в търсене на западния път към Индия.

Христофор Колумб е роден през 1451 г. в Генуа. През 1476-1484 г. живее в Лисабон и на португалските острови Мадейра и Порту Санту. Базирайки се на античното учение за сферообразната форма на Земята и на неверни изчисления на учени от ХV век, той съставя проект за западния, според неговото мнение най-кратък морски път от Европа до Индия. През 1485 г., след като португалският крал отхвърля неговия проект, Колумб се завръща в Кастилия, където с поддръжката на андалуски търговци и банкери организира правителствена океанска експедиция. Първата експедиция (1492-1493 г.) е извършена с екипаж от 90 души и корабите “Санта Мария”, “Пинта” и “Ниня”. Корабите потеглят на 3 август 1492 г. от Канарските острови, пресичат Атлантическия океан в субтропичния пояс и достигат до остров Сан Салвадор от Бахамския архипелаг. Там Колумб акостира на 12 октомври 1492 г. и това става официалната дата на откриването на Америка. От 14 до 24 октомври експедицията посещава редица острови от Бахамския архипелаг, а от 28 октомври до 5 декември открива и изследва участък от североизточното крайбрежие на остров Куба. На 6 декември Колумб и хората му достигат остров Хаити. През нощта на 25 декември флагманският кораб “Санта Мария” засяда на риф, но екипажът се спасява. Корабът “Ниня” завършва изследването на северните брегове на Хаити и на 15 март 1493 г. Колумб се завръща с него в Кастилия. С това се слага край на първата експедиция за откриване на Индия.