КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 27 АПРИЛ

От 13 часа започва митингът-шествие на партия “Атака” и нейните симпатизанти срещу разполагането на американски бази на територията на България. По време на митинга възниква сблъсък между полицията и протестиращите. Няма пострадали.

Същият ден “Атака” излиза с декларация, в която се казва: “Разполагането на военни обекти на армията на САЩ върху българска територия е неприемливо. Провеждането на национален референдум е единственият начин този изключително важен въпрос да бъде решен демократично, при пълна прозрачност и според волята на суверенния български народ”.

На посещение в България пристигат американският държавен секретар Кондолиза Райс и главнокомандващият силите на НАТО в Европа генерал Джеймс Джоунс.

Беларуският опозиционен лидер Александър Милинкевич е арестуван и осъден на 15 дни затвор, след като е признат за виновен в организирането на незаконна демонстрация.

На 26 април Александър Милинкевич оглави протестен митинг срещу авторитарния режим на беларуския президент Александър Лукашенко.

Депутатите приемат на първо четене Законопроекта за данък добавена стойност по време на редовното си заседание. Проектът е изготвен във връзка с предстоящото присъединяване на България към Европейския съюз и необходимостта от хармонизация на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви в областта на косвеното облагане. В новия закон се предлагат три режима за облагане с ДДС. Първият от тях е за облагане на доставки, извършвани на територията на България, вторият е за облагане на доставки, извършвани между България и държавите-членки на ЕС. Третият е за облагане с ДДС на доставки, извършвани между България и трети страни.

Особено внимание в законопроекта е отделено на режима на облагане с ДДС на търговията между България и държавите-членки на ЕС. Освен това в проекта за закон се уреждат и следните нови режими: облагане с ДДС на дистанционните продажби, на тристранните операции, на новите превозни средства и на акцизните стоки.

В законопроекта са направени и промени в правилата за формиране на данъчната основа. Предвидено е в нея да не се включват неустойките и лихвите, когато имат обезщетителен характер. Запазен е прагът за задължителната регистрация при оборот от 50 хил. лева, но в него се включват и доставките, облагаеми със ставка “нула”.

Законопроектът предвижда и съществени промени по отношение на доставките на стоки при условия на финансов лизинг. Съобразно Шеста директива на ЕС в тези случаи ДДС ще се начислява при фактическото предоставяне на стоките.

Румъния дава първата си жертва в Ирак . При атентат в Насирия загиват трима италиански и един румънски войник. 28-годишният румънски войник, част от състава на многонационалните сили, разположени в Насирия, е в Ирак от януари 2006 г.

Същия ден при бомбен атентат в град Басра загиват двама британски войници.

Депутатите приемат на второ четене Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Според него медиите ще могат да огласяват публично данни на служители, заемащи висши държавни длъжности, както и данни за техните имущества. Писмено съгласие се иска за тези данни, които са подадени до 31 декември 2004 г.

Народните представители решават още, че право на достъп до данните от публичния регистър има всяко лице. Този достъп се осъществява по ред, определен със заповед на председателя на Сметната палата.

Лицата, заемащи висши държавни длъжности, имат право на непосредствен достъп до регистъра за личните си декларации. Всяка година между 1 октомври и 1 ноември председателят на Сметната палата ще огласява имената на задължените длъжностни лица, които не са подали изискваните декларации, чрез бюлетин, който ще се публикува на интернет-страницата на Сметната палата.

Глобата за лицата, които не подадат декларация в законоустановения срок, ще бъде от 1000 до 1500 лева. Досега тази санкция беше от 500 до 1000 лева. За повторно нарушение пък глобата ще бъде от 2500 до 5000 лева.

Умира Рут Хендлър – американска дизайнерка, създателка на куклата Барби, основател на империята за детски играчки “Мател”. Измисля куклата през 1959 г., кръщава я на дъщеря си Барбара. През първата година са продадени 350 000 кукли; до смъртта на Хендлър са купени 1 млрд. кукли в 150 страни. От 1959 г. куклата може да сменя етническия си облик и професиите си. През 1994 г. е издадена автобиографията на Хендлър.

Започва официалното посещение на полк. Кадафи в Брюксел. Това е първата му европейска визита за последните 15 години. В същия ден ирландският държавен министър по европейските въпроси Дик Роуш, чиято страна председателства ЕС, призовава за решаване на „висящите проблеми“ с Либия, преди да бъде отбелязан напредък в отношенията между ЕС и Триполи. Роуш цитира конкретно проблема с изплащането на обезщетения на жертвите при атентата в дискотеката Ла Бел в Берлин през 1986 г., както и случая със задържаните в Либия шестима български медици. След среща с Кадафи председателят на ЕК Романо Проди заявява, че ЕС се ангажира при първа възможност да направи Либия пълноправен член на процеса от Барселона. Той изразява увереността си, че висящите въпроси между ЕС и Триполи, свързани с обезщетяването на жертвите от атентата в дискотека Ла Бел и със задържането на чужди медици в Либия, ще получат в близките седмици удовлетворително решение. В 45-минутно слово пред медиите в Брюксел Кадафи призовава Запада да приеме либийското предложение за мир и да не тласка страната му назад към дните, когато тя е спонсорирала и подслонявала борци за свобода. Той изразява надежда, че страната му няма да се обръща назад. По повод делото срещу българите Кадафи заявява, че се е намесил, за да гарантира честен и справедлив съдебен процес. „Използвах моралното си влияние в либийската съдебна система, за да призова да бъдат допуснати всякакви адвокати, да бъде разрешено присъствието на посланика, за да може правителството на България да бъде свидетел на всяко решение на съда“, посочва Кадафи. Романо Проди подчертава готовността на ЕС за оказване на помощ за решаването на споровете със София и Берлин.

На 26 – 27 април в Кишинев, Молдова, е проведена международна кръгла маса по проблемите на младежките неправителствени организации в страните от Югоизточна Европа, организирана от молдовския Център за прозрачност и демокрация. Участват представители на НПО от СР Югославия, Словения, Хърватия, България, Румъния, Гърция, Албания и Молдова. В дискусиите са засегнати редица аспекти на утвърждаването ролята на младежките неправителствени организации и възможностите за взаимодействие със съществуващи регионални инициативи и преди всичко с Пакта за стабилност за Югоизточна Европа Всички участници се обединяват около идеята за необходимостта от развиване на регионалното сътрудничество между младежки неправителствени организации в контекста на усилията по стабилизиране на Югоизточна Европа.

В Държавен вестник, бр. 42 от 27 април 2001 г. е публикуван Закон за ратифициране на Наказателната конвенция относно корупцията на Съвета на Европа. Конвенцията е подписана от България на 27 януари 1999 г. в Страсбург. В същия брой на „Държавен вестник“ е публикуван и Закон за ратифициране на Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност.

Софийски градски съд отхвърля молбата за регистрация на НДСВ. Симеон Сакскобургготски обявява, че ще се яви на изборите с регистрацията на две малки партии – Партията на жените и на Движението за възраждане „Оборище“.

Във вечерните информационни емисии на електронните медии е съобщено, че Министерството на отбраната поставя нови зенитни ракети около Атомната електроцентрала в “Козлодуй”. Целта е, както обяснява Министерството на отбраната, да се засилят отбранителните системи на АЕЦ при евентуална опасност. Необходимостта е продиктувана от действията на НАТО в региона и общата нестабилна обстановка в западната ни съседка.

Умира Карлос Кастанеда – английски социолог, антрополог, магистър по изкуствата, д-р по философия. Роден е в Перу, по-късно се премества в САЩ. Завършва антропология в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Автор е на книгите: “Пътуване към Икстлан”, “Една отделна реалност”, “Приказки за Силата”, “Вторият пръстен на Силата”, “Дарът на орела”, “Огънят отвътре”, “Силата на мълчанието”.

След продължили повече от месец преговори по споразумението Бакърджиев-Вяхирев в София са подписани два търговски договора – за доставка на газ между „Газпром“ и „Топенерджи“ и за транзит на природен газ между „Булгаргаз“ и „Газекспорт“. „Мултигруп“ е отстранена от доставките на газ.

Умира Габриел Фегероа – мексикански оператор. Учи в Школата за изящни изкуства и в Мексиканската национална консерватория. От 1932 г. работи в киното като фотограф и асистент-оператор. През 1935 г. учи операторско майсторство в Холивуд. След завръщането си в родината снима “Там, в голямото ранчо” (1936 г.). С “Планинското цвете” (1943 г.) започва многогодишното му сътрудничество с режисьора Емилио Фернандес, включващо “Мария Канделария” (1944 г.), “Перлата” (1946 г.), “Макловия” (1948 г.), “Рио Ескондидо” (1948 г.), “Необичайната” (1949 г.), “Селската девойка” (1949 г.). Снима следните филми за Луис Бунюел – “Забравените” (1950 г.), “Той” (1953 г.), “Назарин” (1958 г.), “Ангелът-унищожител” (1962 г.), “Симон пустинникът” (1965 г.. През 60-те и 80-те год. работи в САЩ – “Нощта на игуаната” (1964 г., “Оскар”), “Две мулета за сестра Сара” (1969 г.), “Героите на Кели” (1970 г.), “Децата на Санчес” (1979 г.), “Под вулкана” (1984 г.). Снима и с млади режисьори и дебютанти – “Хартиеният човек” (1963 г.), “Педро Парамо” (1966 г.), “Предсказанието” (1974 г.), “Убийте лъва” (1975 г.), “Кананея” (1977 г.), “Границата” (1979 г.) , “Сърцето на нощта” (1983 г.).

Провеждат се първите демократични избори в Северна Африка, в който чернокожите имат право на глас.

Русия е приета в МВФ.

Международният валутен фонд е международна агенция, основана на конференцията в Бретън Уудс през 1945 г., със седалище във Вашингтон и със 151 държави членки. Фондът осигурява валутни запаси, злато и специални права на тираж за стабилизиране на националните валутни курсове.

Провъзгласена е Съюзна Република Югославия, съставена от Сърбия и Черна гора.

Съюзна република Югославия (съкратено СРЮ) съществува до 4 февруари 2003 г., когато се трансформира в хлабава уния Държавна общност на Сърбия и Черна гора.

След кървавото разпадане на Социалистическа федеративна република Югославия в началото на 90-те години на XX век, двете нейни бивши републики Сърбия и Черна гора сформират нова държава – Съюзна република Югославия. Първи президент на СРЮ е Добрица Джосич. Новата държава се смята за наследник на СФРЮ, но след дългогодишни спорове с останалите бивши югославски републики, чак през 2001 година се подписва споразумение, според което наследници на бивша Югославия са всички нейни бивши републики. През 1993 година, почти веднага след образуването й, Генералната асамблея на ООН налага пълно ембарго нa Съюзна република Югославия, заради войната в Босна и Херцеговина. Страната претърпява най-голямата инфлация в света. Политиката на Слободан Милошевич води до международна изолация на страната и до радикализиране на косовските албанци. След международен натиск започват преговорите в Рамбуйе за връщане автономията на Косово. Преговоите са стопирани от твърдата позиция на Слободан Милошевич и етническото прочистване на косовските албанци от областта, в резултат на което на 24 март 1999 година силите на НАТО започват бомбардировки на Съюзна република Югославия. По време на бомбардировките загиват от 1200 до 2500 цивилни и ранени около 5000 души. Щетите от бомбардировките се изчисляват на 30 млрд. долара. На 9 юни 1999 г. в македонския град Куманово e подписано споразумение за прекратяване на военните действия, а на 10 юни спират и бомбардировките. ООН гласува резолюция 1244 за Косово, според която областта преминава под управлението на Обединените нации.

На 24 септември 2000 година в Съюзна република Югославия се провеждат избори, на които за президент на страната е избран кандидата на коалиция Демократическа опозиция на Сърбия (ДОС) Воислав Кощуница. Режимът на Слободан Милошевич не признава изборните резултати. Това води до масови протести в столицата Белград от 5 октомври 2000 г., на които се събират над 100 хиляди души. Протестите на опозицията и международния натиск принуждават Слободан Милошевич да признае изборните резултати и победата на Воислав Кощуница. На парламентарните избори в Сърбия побеждава ДОС и новият министър-председател става Зоран Джинджич.

На 4 февруари 2003 година е прието Конституционно решение на Сърбия и Черна гора, с която се преустановява съществуването на Съюзна република Югославия и се създава Държавна общност Сърбия и Черна гора.

От 3 юни 2006 г. Черна гора е самостоятелна държава.

Умира Владимир Димитров Стойчев – български военен, политически и спортен деец, генерал-полковник. Завършва Терзианската полувоенна академия във Виена (1911 г.), Военното училище (1914 г.) и Военната академия в София (1929 г.); участник в Балканската (1912 г.-1913 г.) и в Първата Световна (1914 г.-1918 г.) войни. Активен деец на български спортно движение, спортист. Участва в VIII (1924 г., Париж) и IX (1928 г., Амстердам) олимпиади, в много международни конни състезания. Военно аташе във Франция и Англия (1930 г.-1934 г.), политически представител във Вашингтон и политически представител на България в ООН (1945 г.-1947 г.). Депутат в II-IX НС. Член на Бюрото на Националния съвет на ОФ (от 1944 г.), председател на Върховния комитет за физкултура и спорт при МС (1947 г.-1951 г.), председател на БОК (1951 г.-1982 г.), пожизнен почетен председател на БОК (от 1982 г.).

Китайските власти прогонват групи протестиращи студенти от площад “Тянанмън” в Пекин.

През 1989 г. на площада (капацитет 1 млн. души) в Пекин се събират десетки хиляди хора. Те настояват за по-открита политическа система, демократизация и край на корупцията. През месец юни същата година студентските вълнения са смазани с намесата на военните. Обяснението на режима е, че трябва да се възстанови редът и законът, да се потуши метеж. Няма официални данни за броя на убитите – стотици, а може би хиляди. Китайското правителството нарича случилото се „инцидент“, историците го определят като масово убийство. Години наред властта отказва да промени позицията си по смазването на бунта, въпреки натиска на дисидентите и чуждите правителства.

В Афганистан е извършен преврат, при който е свален законноизбрания президент на страната Мохамед Дауд Хан.

Умира Никола Димитров-Пощата – български цирков артист. Дебютира през 1904 г. като клоун на арената на Ал. Добрич. През 1920 г. заедно с А. Димитров основава цирк „Танго“. Един от основателите (1931 г.) на Първия български кооперативен цирк и на Българската циркова артистична организация (БЦАО).

Открита е първата в страната електрифицирана жп линия София– Пловдив.

Родена е Шийна Ийстън – английска поп изпълнителка. Завършва Кралската академия за драма и изкуство в Шотландия. През 1981 г. издава дебютния си албум „Take my Time“, който достига до 17 позиция в английските класации. През 1982 г. издава вторият си албум „Madness, Money and Music“. Същата година получава награда “Грами” за най – добър нов артист. Други албуми: „A Private Heaven“ (1984 г.), „No Sound But a Heart“ (1987 г.) и др.

Умира Пеньо Пенев (Пеньо Митев) – български поет. Завършва гимназия в Севлиево и от 1949 г. работи като строител и журналист в Димитровград. През 1950 г. постъпва на работа във в. „Стършел“, а през 1958 г. става кореспондент на в. „Литературен фронт“ от Димитровград. Издава една стихосбирка – „Добро утро, хора!“ (1956). Негови книги: „Добро утро, хора!“ (1956), „Ние от двадесети век“ (1959), „Стихотворения“ (1960; 1962), „Когато се наливаха основите“ (1965), „Дни на проверка. Поема“ (1969), „За вас, потомци. Стихотворения“ (1969), „Дни върху приклада. Войнишки дневник в стихове и писма“ (1972).

Възобновява се закритата през 1951 г. Българска държавна лотария.

Тур Хейердал започва своето пътешествие с тръстиковата си лодка “Кон-Тики”, с която изминава повече от 5000 морски мили и доказва своето твърдение за начина, по който са заселени островите в Тихия океан.

Тур Хейердал е норвежки учен-етнограф, пътешественик и писател. Роден е на 6 октомври 1914 г. Завършва Естествено-географски факултет на университета в Осло (1933-1938 г.). По време на Втората световна война участва в норвежката Съпротива. Изучава приемствеността на културата и възможността за трансокеански миграции на народите между Стария и Новия свят. Преплува със сала “Кон-Тики” Тихия океан от Перу до архипелага Туамоту (за 101 дни, 1947 г.), за да докаже възможността за заселване на Полинезия от Америка. Открива остатъци на селища от доинкския период на Галапагоските острови (1953 г.). В периода 1955-1956 г. извършва археологически изследвания на островите Пасха, Рапа-Ити и Маркизкия архипелаг и определя времето на заселването им (IV в. пр. Хр.). През 1969 г. и 1970 г. организира експедиции на папирусните лодки “Ра” и “Ра-2” от западните брегове на Мароко до бреговете на Америка. Особено популярни са неговите научно-художествени книги. Има над 10 почетни докторски титли от световни университети. Лауреат е на Българското географско дружество (1972 г.). Национален герой на Норвегия. Хейердал умира на 19 април 2002 г.

Български войски от 2-ра армия започват заемането на Западна Тракия.

На 20 април 1941 г. започва навлизането на българската армия в Гърция. България получава правото да окупира земите между Марица и Струма (без граничния с Турция окръг Еврос) и островите Тасос и Самотраки. Югозападна Македония (Костурско и Леринско), където има компактно българско население остава под италианска окупация до 1943 г. (капитулацията на Италия). Местните жители впоследствие вдигат въстание, с което искат да се присъединят към българската окупационна зона, но то е потушено от германците, които въвеждат своя администрация, подкрепена от властта на Атина. В новоучредената Беломорска област българите са малцинство, а местното гръцко население, което в голямата си част произхожда от Мала Азия е силно антибългарски настроено. Още през есента на 1941 г. избухва антибългарското Драмско въстание, което е потушено. Българските власти насърчават завръщането на бежанците от Македония и Тракия в Беломорската област.

На 24 април 1941 г. е сключена тайна германо-българска спогодба, според която България трябва не само да изплати разходите на Германия по тези военни операции, но и да поеме част от югославските и гръцките дългове към Берлин. Българската военна и гражданска администрация в новите земи е с ограничени правомощия, а разходите по окупацията са значителни. България трябва да увеличи и доставките си за германската армия на базата на териториалното си разширение.

Хайнрих Химлер издава заповед за строителството на Освиенцим – първият концлагер, предназначен за масово унищожение. Броят на жертвите е между 1 и 4 милиона души.

Умира Антонио Грамши – философ, един от създателите и ръководителите на Италианската комунистическа партия. Избран за депутат в италианския парламент (1924 г.). През 1926 г. е арестуван е осъден на 20 год. затвор, пуснат на свобода през 1937 г.

Роден е Любомир Спиридонов Левчев – български писател, поет. През 1957 г. завършва библиография и библиотекознание в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като литературен консултант във в-к „Народна младеж“ (1957 г.), редактор в литературната редакция на Радио София (1957 г.-1958 г.), главен редактор на вестник „Литературен фронт“ (1962 г.-1972 г.). В годините 1979-1988 г. е председател на Съюза на българските писатели. По-важни книги: „Звездите са мои. Стихотворения“ (1957 г.), „Завинаги. Стихотворения“ (1960 г.), „Позиция. Стихотворения“ (1962 г.), „Но преди да остарея. Стихотворения“ (1964 г.), „Пристрастия. Стихотворения“ (1966 г.), „Обсерватория. Стихотворения“ (1967 г.), „Рецитал. Стихотворения“ (1968 г.), „Стрелбище. Стихотворения“ (1971; 1974 г.), „Дневник за изгаряне. Стихотворения“ (1973; 1975 г.), „Звездопът. Поеми“ (1973 г.), „Самосъд. Стихотворения из десет книги“ (1975 г.), „Свобода. Стихове“ (1975 г.), „Изход. Стихове“ (1976 г.), „Поздрав към огъня. Стихове“ (1976; 1978 г.), „Откъс. Стихове“ (1980 г.), „Заклинания. Стихотворения“ (1981 г.), „Самосъд ’83. Стихотворения из четиринадесет книги“ (1983 г.), „Работническа кръв. Стихотворения“ (1984 г.), „Бавен марш и други стихотворения“ (1984 г.), „Поетическото изкуство“ (1986 г.), „Метроном. Стихове“ (1986 г.), „Убий българина. Роман“ (1988 г.), „Седмата смърт. Стихове“ (1989 г.).

Роден е Юлий Стоянов – български режисьор. През 1953 г. завършва киношкола в Прага. Автор е на филмите: “Дни” (1964 г.), “Биографична справка” (1969 г.), “Призивът” (1972 г.), “Патриотизъм и интернационализъм” (1972 г.), “Захари Стоянов” (1975 г.), “Любен Каравелов” (1978 г.), “Школа и занаятчийство” (1981 г.), “Към биографията на Димитров” (1984 г.), “Борислав и Балканите” (1993 г.), “Българско време” (1995 г.), “Конституцията като история” (1999 г.), “Като на кино” (1999 г.).

Роден е Петър Исаев Ступел – български композитор, пианист. Завършва Държавната музикална академия (дн. БДК, 1947 г.), специалност пиано. В периода 1949-1951 г. специализира в Будапеща. От 1945 г. до 1949 г. работи като музикален ръководител на детски предавания в Радио София. През 1951 г. е асистент по хармония в Музикална академия. В годините 1951-1966 г. е композитор в Ансамбъла за песни и танци на БНА. От 1965 г. до 1966 г. е главен музикален редактор в “Балкантон”, а от 1966 г. до 1973 г. в комитета за телевизия и радио. Директор е на международния фестивал “Софийски музикални седмици” от 1980 г. До 1953 г. изнася много концерти, главно с цигуларя Б. Лечев. Композира детски и естрадни песни, филмова и театрална музика. Сред по-известните му произведения са ораториите: “Държава “Пионерия” (1974 г.), “Древна и млада родина” (1978 г.), оперетата “Сламената шапка” (1961 г.), детският балет “Златното момиче” (1959 г.), детските мюзикъли “Въртележката” (1975 г.), “Приключенията на Лукчо” (1981 г.), “Поема за Япония” (1982 г., на японски език, изпълнена в Япония), песни (“Зайченцето бяло”, “Сънчо иде от горица” и др.).

Умира Людвиг Лазар Земенхоф – полски лекар, окулист и лингвист от еврейски произход, полиглот, създател на изкуствения език есперанто. Учи във Варшава, Москва и Виена. През 1887 г. издава (под псевд. D-ro Esperanto) проект за универсален изкуствен спомагателен международен език с надеждата, че той ще послужи за разбирателството между народите. По-късно публикува речници на есперанто, христоматии, свои оригинални произведения и преводи на есперанто на световна художествена класика. През 1959-1960 г. по решение на ЮНЕСКО се отбелязва столетието от неговото рождение в цял свят.

Солунските войски влизат в Цариград и свалят от власт султан Абдул Хамид II. Мехмед V Решад е провъзгласен за султан и разрешава на Младотурската партия да управлява империята. По време на неговото царуване се водят три войни: Итало-турската, Балканската и Първата световна. Мехмед V Решад (1844 г.-1918 г.) е тридесет и петият турски султан. Син е на султан Абдул-Меджид, брат на султан Мурад V и на султан Абдул Хамид II.

В Лондон започват Четвъртите Олимпийски игри. Една година преди Игрите на Четвъртата олимпиада, Рим, под натиска на вътрешната опозиция, се отказва от организацията им. Домакинството поема Лондон.

Най-важната последица от подмяната е, че съжителството игри-технически изложения става фиктивно. То засяга програмата, в смисъл на принципното й обособяване и мащабите на строителството. За шест месеца е построен стадион „Уайт сити“ за 100 хил. зрители с принадлежащите му писти, сектори за хвърляне и мятане, игрище за футбол, плувен басейн, зала за борба.

Повлияни са и основните показатели -брой на страните и на участниците, съответно 23 и 2035, 36 от които – жени. Дебютират отборите на Исландия, Нова Зеландия, Русия и Турция. Програмата съставят 22 спорта – вече утвърдените (академично гребане, борба – свободен и класически стил, бокс, колоездене, водна топка, гимнастика, лека атлетика, лакрос, ветроходство, плуване, скокове във вода, ръгби, рок, стрелба с лък, тенис на корт и в зала, фехтовка, футбол) и такива с първо участие (водомоторен спорт, жьо де пом, конно поло, хокей на трева, фигурно пързаляне). Обновен е и церемониалът. Състезателите дефилират в собствен екип след своето знаме, сподиряни от погледите и на короновани особи – крал Едуард VII, шейхът на Непал, принцесата на Гърция, посланниците на Франция, Русия, Италия. Най-блестящи са атлетите от САЩ: Френсис Айрънс – 7,48 м в скока на дължина; Ралф Роуз – 14,21 м на тласкане на гюлле; Мелвин Шепърд – с три златни медала – на 800 и 1 500 м и в щафетата 200 х 200 х 400 х 800 м; Рей Еури – скок на дължина и на височина от място; Алберт Джилбърг и Едуард Кук – с равен брой опити и резултат – 3,71 м в овчарския скок, но с отлика, че Алберт използва бамбуков прът; Мартин Шеридън – златни медали в мятането на диск (свободен и гръцки стил) и бронзов в скока на дължина от място.

Роден е Бенчо Йорданов Обрешков – български художник. През 1925 г. завършва Дрезденската художествената академия. Специализира пластика и живопис в свободната академия „Гран Шомиер“ в Париж (1926 г.-1927 г.). Има самостоятелни изложби в Дрезден, Берлин, Бремен, София и др. Творби: „Автопортрет“, „Портрет на г-жа Пиоро“, „Портрет на проф. Морен“, „Портрет на д-р Михов“ и др. В годините 1967 г.-1970 г. Бенчо Обрешков е председател на творческия фонд на Съюз на Българските Художници.

Роден е Георги Панайотов Петров – български политик, юрист. Завършва Одринската българска гимназия (1910 г.) и право в СУ “ Св. Климент Охридкси”(1915 г.). В периода 1929 г.-1933 г. Георги Петров е лидер на Националнолибералната партия. Той е един от инициаторите за създаване на Народния блок (1931 г.). В годините 1931-1932 г. е министър на търговията, промишлеността и труда.

Роден е Боян Николов Пенев – български литературен историк и критик. През 1907 г. завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. От 1909 г. преподава в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на следните издания: „Посоки и цели при проучване на новата ни литература“ (1910 г.) , „Г. С. Раковски. Живот и дейност“ (1917 г.), „Сръбският шовинизъм“ (издадена на френски език, 1916 г.), „П. Р. Славейков. Живот и творчество“ (1919 г.), „Начало на Българското възраждане (1918 г.), „История на новата българска литература“, т. 1-4 (1931-1936 г.).

Умира Ралф Уолдо Емерсън – американски поет и философ. Установява се в гр. Конкорд, където организира „Клуб на трансцеденталистите“, издава сп. „Дайъл“. Автор на „Есета“ в 2 т. (1841, 1844 г.), „Английски характери“ (1856 г.), „Житейски правила“ (1860 г.) и др. Стихотворенията му са събрани в „Първи май и др. стихотворения“ (1967 г.) и „Избрани стихове“ (1876 г.).

Княз Александър I разпуска второ ОНС, уволнява правителството на Петко Каравелов и назначава нов служебен кабинет начело с руския ген. Казимир Ернрот. Установен е т. нар. „режим на пълномощията“ (до 7 септември 1883 ). Още с идването си в България княз Александър I Батенберг не скрива недоволството си от правата, предоставени му по силата на основния закон и прави различни опити за тяхното разширяване. Поради съпротивата на руския император Александър II той е принуден да се въздържа от каквито и да било по-решителни мерки в тази насока. След убийството на императора (на 1 март 1881), възползвайки се от надигането на руската реакция, княз Александър I Батенберг успява да склони новия руски император в полза на своя план. След завръщането си от Санкт Петербург, където присъства на погребението на император Александър II, той извършва преврата. С княжески указ страната е разделена на 5 области, начело на всяка от които са поставени т. нар. чрезвичайни комисари, ползващи се с почти неограничени права. На тях е възложена задачата да подготвят провеждането на изборите за второ Велико народно събрание, насрочени за началото на юли 1881 г. Учредени са също така и военни съдилища, които да се справят бързо с недоволстващите от извършения акт. При засилен полицейски терор и потъпкване на избирателните права на гражданите князът успява да си избере камара, свикана в Свищов 1 юли същата година. Тя гласува поисканите от него в ултимативна форма извънредни пълномощия, посредством които той да управлява Княжеството в продължение на 7 години.

Роден е Клод Фарер (псевдоним на Фредерик Шарл Едуар Баргон) – френски писател, член на Френската академия (от 1935 г.). Първата му книга е сборник с новели “Димът на опиума” (1904 г.). В романа “Цивилизованите” (1935 г., награда “Гонкур”) идеализира френските колонизатори. По-късните му романи (“Новите хора”, 1922 г., и др.) са неприкрито натуралистични. Автор на много пътни очерци и на книги “История на френския флот” (1934 г.).

Екзарх Антим І отправя писмена молба до вселенския патриарх, с която иска разрешение да извърши “божествената служба по случай празника на възкресението на нашия Спасител Иисуса Христа в българската църква “Св. Стефан” на Балат (цариградски квартал), с поменаване на Вашето име”.

Роден е Петър Нойков – български педагог и професор. Завършва висше образование в Берлин и Лайпциг, професор по педагогика в СУ ” Св. Климент Охридски”. Съчинения: „Учение за активното образование“ (1916 г.), „Педагогиката на Л. Н. Толстой“ (1910 г.), „Поглед върху развитието на българското образование“ (I-1925 г., II-1926 г.).

В Париж се състои премиерата на операта на Шарл Гуно “Ромео и Жулиета”.

Шарл Гуно е френски композитор, основоположник на ново направление във френския оперен театър – лиричната опера. Роден е през 1818 година в Париж. Печели Голямата Римска премия с кантатата си „Фердинанд“ и получава възможността да живее и работи 3 години в Италия. Завръща се в Париж през 1843 г., работи като органист. Първата му опера е „Сафо“ (1851 г.); следва „Кървавата монахиня“ (1854 г.) – и двете без особен успех. Впоследствие опитва да твори в областта на комичната опера – „По неволя доктор“ (1858 г.). Истинският му талант се проявява във „Фауст“ (1859 г.). Следват: „Савската царица“ (1862 г.), „Мирей“ (1864 г.), „Ромео и Жулиета“ (1867 г.) и др. Автор е на няколко оратории, меси, симфонии, пиеси за пиано и орган и др., както и на една мемоарна книга. Шарл Гуно умира през 1893 година в Париж.

Роден е Пенчо Петков Славейков – български поет. Син на Петко Рачев Славейков. Учи в Трявна и Стара Загора по време на Руско-турската война (1877 -1878 г.) През 1884 г. след нещастен случай заболява тежко и остава частично неподвижен. Заминава да учи философия в Германия през 1892 г. По време на престоя си там сътрудничи на списанията “Мисъл” и “Българска сбирка”. През 1898 г. се завръща в България, където продължава своята публицистична дейност. От 1901 до 1908 г. е поддиректор на Националната библиотека, а от 1909 г. до 1911 г. е директор. Създава поемите “Ралица”, “Бойко” и “Неразделни”, антологията “На острова на блажените”, съчиненията “Момини сълзи”, “Епически песни”, “Блянове”, Епически песни”, “Сън за щастие”, “Кървава песен”, “Книга на песните” (1917) и др.

В САЩ местният парламент на щата Мериленд взима решение да не се отделя от държавата.

В периода 1861-1865 г. се води гражданската война в САЩ между Северните и Южните щати. Тя е предизвикана от противоречията между робовладелската олигархия, от една страна, и буржоазията, фермерите и работниците – от друга. Избирането на кандидата на Републиканската партия Е. Линкълн за президент през 1860 г. служи като предлог за отцепването на 11 южни щата в Конфедерация и за начало на военните действия.

През първия етап на войната (1861-1862 г.) войските на Юга имат надмощие и нееднократно застрашават федералната столица Вашингтон. Революционните действия на новото правителство – приемането на закона за хоумстедите, освобождаването на робите и др., водят до прелом в хода на войната (1863-1865 г.). Изходът на битката при Гетисбърг през юли 1863 г. е провал на последния опит на Юга за настъпление. Походите на армията на Севера под командването на генерал У. Шърман и генерал Ю. Грант разчленяват Конфедерацията, изтощават силите й и войските й капитулират на 9 април 1865 г.. Гражданската война е най-кръвопролитният и най-разрушителният конфликт в историята на САЩ, но резултатите от нея осигуряват бързо икономическо развитие на страната.

В Цариград се провежда събрание, което избира ново настоятелство на българската църква в турската столица. Настоятелството поема задължението да построи по-голям храм, който да отговаря на реалните нужди на многобройната българска колония в Цариград.

Роден е Юлисис Грант – американски офицер, генерал-лейтенант, политик и държавник, президент на САЩ (1869-1877), от Републиканската партия.

Роден е Хърбърт Спенсър – английски философ. Основател на еволюционистичната философия в Англия. Автор на: “Първите принципи”, “Принципи на биологията”, “Принципи на психологията”, “Принципи на социологията”, “Принципи на еволюционистическия морал”, “Индивидът срещу държавата” и др.

Американските войски превземат столицата на Онтарио, Йорк (днес Торонто, Онтарио)

Британският парламент прокарва Чаения указ, с който се установява монопол на Британската Източна Индийска Компания върху търговията с чай в Северна Америка.

Роден е Николай Иванович Новиков – руски писател, просветител, журналист, книгоиздател. През 1769 г. основава в Москва сп. „Живописец“. Редактира също „Московски ведомости“. Създава училища, печатници и книжарници. Основава Дружеството на приятелите на науката. Затворен през 1792 г. по заповед на Екатерина II и пуснат на свобода в началото на царуването на Павел I. По-важни съчинения: „Руска историческа библиотека“ и „Речник на руските писатели“.

За първи път в Канада е посадена пшеница.

Аборигени убиват португалският мореплавател Фернандо Магелан. Отначало той е на португалска служба в Индия, след това в Африка. След уволнението си през 1512 г. постъпва на испанска служба. Крал Карл V му дава средства, за да потърси през Южна Америка път към бреговете на Азия. Магелан потегля от Испания през 1519 г. с 5 кораба. Минава край бреговете на Южна Америка, навлиза в Тихия океан през протока, който е наречен на негово име. Пресича Тихия океан и стига до Филипинските острови. Там покръства местния владетел и го прави васал на Испания. Загива в сражение с филипинско племе. Неговият помощник Себастиан дел Кано връща остатъците от Магелановата експедиция в Испания. Извършено е първото околосветско пътешествие, продължило 3 години и 14 дни, установено е единството на световния океан, както и кълбовидната форма на Земята.

Римският папа Юлий II отлъчва от църквата Венеция.

Английската армия под ръководството на Едуард I побеждава шотландците в битката при Дънбар.

Едуард I (17 юни 1239 г. – 7 юли 1307 г.) e крал от 1272 г. При Едуард I окончателно се затвърдява редовното свикване на парламента, с което в Англия се оформя съсловно-представителна монархия. Във вътрешната политика се стреми да запази равновесието между феодалите, оформило се след гражданската война през 60-те год. на ХIII в. и да укрепи съюза на кралската власт с рицарите и градовете при внимателно настъпление срещу светската и духовната аристокрация. Недоволството на рицарите и гражданите от увеличаването на данъците го принуждават да признае на парламента правото да определя държавните данъци (1297 г.). При управлението на Едуард I насилствено към Англия е присъединен Уелс (1282-1284 г.); направен е опит за завоюване на Шотландия (от 1286 г.), на който упорито се съпротивява народът.

Дейвид I става крал на Шотландия.