КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТ: 1825 – На Сенатския площад започва въстанието на декабристите 1877 – Авангардът от отряда на генерал Скобелев преодолява Стара планина 1893 – Роден е Мао Дзе-Дун – китайски политик и държавник, създател на Китайската комунистическа партия (ККП) и Китайската народна република (КНР) 1947 – Извършена е национализация на банковото дело 1949 – Представена е Общата теория за относителността, създадена от Алберт Айнщайн 1959 – Официално е открита Българската телевизия 1989 – Независимият профсъюз КТ „Подкрепа“ организира първата стачка, чиито искания са за временно правителство и избори 2004 – Регистрирано е земетресение в Индийския Океан с магнитуд от 9,0 по скалата на Рихтер
ПРАЗНИЦИ:
- Православната църква чества на този ден следните празници:
- Втори ден от големия християнски празник Рождество Христово
- Събор на Пресвета Богородица
- Свети Йосиф Обручник на Пресвета Богородица
- Свети цар и пророк Давид
- Свети апостол Яков – брат Господен
- Ден на бащата – чества се денят на бащите и на бащинството.
- Католическа църква – Ден на свети Стефан
- Хърватия, Чехия, Ирландия, Каталуния – Общонароден празник, посветен на Свети Стефан
- Общност на нациите – Ден на коледните подаръци и благата (Boxing Day)
- Словения – Ден на независимостта и обединението (1990 г.)
- Индонезия, Тайланд, Малайзия – Ден на памет към жертвите от цунамито през 2004 г.
- ЮАР – Ден на добра воля
- Соломонови острови (държава) – Национален празник на Благодарността
2021 г. – Почива Дезмънд Туту, южноафрикански духовник и Нобелов лауреат (* 1931 г.)
2020 г. – Почива Джордж Блейк (р. 1922 г. ), най-големият съветски офицер от разузнаването, преди това служител на MI6 .
2019 Г.
Най-мощното пълно слънчево затъмнение от 250 години насам. Най-добре се наблюдава от Дубай.
2013 г.
При самолетна катастрофа в Иркутск загиват 9 човека.
2012 г.
Синдзо Абе е новият 96-ти министър-председател на Япония. В периода 2006-2007 г. Абе е 90-тият министър-председател на страната.
2012 г.
В Китай влиза в експлоатация най-дългата високоскоростна железопътна магистрала в света с дължина 2200 км. Скоростта на влаковете достига 300 км/ч. Китай заема първо място в света по дължина на високоскоростни линии с обща дължина от 9300 км.
2011 г.
Анализ на експерти от Центъра по икономически и бизнес изследвания показва, че през 2011 г. Бразилия измества Великобритания като шеста най-голяма икономика в света, въпреки че британците живеят по-добре от бразилците. Първите пет са САЩ, Китай, Япония, Германия и Франция. Италия е осма, Русия девета и Индия десета.
2011 г.
Ким Чен Ун е утвърден за ръководител на Корейската работническа партия.
2006 г.
Умира Джералд Рудолф Форд мл. Той е 40–ият вицепрезидент на САЩ от 1973 до 1974 г., както и 38–ият президент на САЩ от 1974 до 1977 г.. Той е първият президент, който не е избран на избори. След оставката през 1973 г. на Спиро Агню, избран заедно с Никсън, Форд е номиниран за този пост от президента и е избран от Камарата на представителите и Сената, за да се спазят разпоредбите на 25–та поправка на Конституцията. Когато Никсън подава оставка на 9 август 1974 г., Форд става президент.
2004 г.
Регистрирано е земетресение в Индийския Океан с магнитуд от 9,0 по скалата на Рихтер. Първоначалната измерена сила на труса е 6,8 по скалата на Рихтер, като впоследствие достига съответно на 8,5, 8,9 и 9,0.
Епицентърът е близо до западния бряг на северната част на о-в Суматра, Индонезия. Земетресението е от типа плиткофокусно, т.е. епицентърът е на сравнително малка дълбочина в земната кора – около 10- 20 км. Характерът на земетресението предизвиква силно енергийното въздействие върху океанското дъно. Земетресението в Индонезия създава десетки вълни цунами, които опустошават крайбрежията на Индия, Шри Ланка, Индонезия, Малайзия, Бангладеш, Мианмар, Малдивите и Тайланд. Регистрирани са и други вторични трусове. Земетресението е усетено още в Австралия, Бангладеш, Йемен, Кения, Кокосови острови, Мадагаскар, Мавриций, Мианмар, Оман, Реюнион, Сейшелски oстрови, Сингапур, Сомалия и Танзания. Земният трус и последвалите го вълни цунами причиняват множество смъртни случаи. Броят на жертвите възлиза на около 230 000 души. Това са предимно жители на Индия, Шри Ланка и Индонезия. Загиналите в Индонезия са над 173 000, ранени са над 100 000, за безследно изчезнали се водят над 120 000 души, в Шри Ланка загинали са над 38 195, ранени са над 15 686 души, в Индия броят на загиналите възлизат на около 10 744 души, в Тайланд това са над 5 300 души, в Малайзия над 70 души, в Малдиви над 100 души, в Мианмар над 60 души, в Сомалия около 300 души и др. Сред загиналите има и множество чужденци. ООН официално обявява, че жертвите достигат над 1.8 милиона души.
1993 г.
Марлене Дитрих е американска киноактриса и певица, германка по произход. Работи в Холивуд от 1930 г. Играе във филмите „Мароко“ (1930 г.), „Синият ангел“ (1930 г.), „Шанхай – експрес“ (1932 г.), „Градината на Аллах“ (1936 г.), „Ангел“ (1937 г.), „Седем грешници“ (1940 г.), „Мартин Руманяк“ (1946 г.), „Червената Лола“ (1950 г.), „Свидетел по обвинението“ (1958 г.);“Присъдата в Нюрнберг“ (1961 г.). Снима с най-големите режисьори: Джозеф фон Щернберг (7 филма от 1929-1935 г.), Рене Клер, Б. Уайдлър, Стенли Крамер, А. Хичкок, Фриц Ланг, О. Уелс. Партнира си с Джон Боайе, Дж. Уейн, Ж. Габен, Шарл Боайе, Джеймс Стюарт, Б. Ланкастър, Чарлз Лоутън, С. Трейси. След „Нюрнбергският процес“ (1961 г.) се оттегля от киното. За последен път се снима в „Просто жиголо“ (1979 г.). |
1989 г.
На 29 декември 1989 г. с решение на пленум на ЦК на БКП се отхвърля т. нар. „възродителен процес“ и правителството обявява правото на българските мюсюлмани да възстановят имената си. |
1989 г.
КТ „Подкрепа“ е българска синдикална организация, създадена на 8 февруари 1989 г. в Стара Загора. От октомври 1989 г. е под името Независима федерация на труда „Подкрепа“ и приема за членове всички работещи. От март 1990 г. прераства в КТ „Подкрепа“. Обединява синдикати и федерации на работници и интелигенти. |
1972 г.
|
1972 г.
Георги Марков е български писател и драматург. Автор е на сборник с новели и разкази – „Жените на Варшава“ и др., на романа „Мъже“, на пиесата „Асансьорът“. Работи в българската секция на Би Би Си в Лондон. Радио „Свободна Европа“ излъчва критични материали на Марков, разкриващи същността на тоталитарната система в България, събрани в сборник „Задочни репортажи за България“ (издаден в Цюрих, 1980 г., във Великобритания, 1983 г., в САЩ, 1984 г., в София, 1990 г.). |
1971 г.
Виетнамска война се води в периода 1964-1973 г. от САЩ във Виетнам . Тя има за цел да предотврати установяването на комунистическо управление на полуостров Индокитай. САЩ се ангажират с проблемите на Виетнам и полуострова от средата на 50-те години, когато в южната част на страната през 1955 г. се създава Република Виетнам, и започва изграждането на т.нар. сайгонска армия с участието на американски експерти. През 1960 г. е създаден Национален фронт за освобождение на Южен Виетнам, който с помощта на Демократична република Виетнам, СССР и КНР разгръща освободително движение за обединение на страната. Три години по-късно със заповед на американския президент Дж. Кенеди в Южен Виетнам са изпратени първите американски въоръжени части. През 1964 г. Конгресът на САЩ приема т.нар. Тонкинска резолюция, която поставя началото на войната. През 1968 г. е кулминация на войната, тя обхваща цялата територия на страната.Една година по-късно националните сили на Южен Виетнам създават Временно революционно правителство на Република Виетнам. В Париж започват мирни преговори между САЩ и Демократична република Виетнам. През 1973 г. Парижкото споразумение слага край на войната, до 1974 г. американските войски се изтеглят от Виетнам. |
1967 г.
|
1964 г.
|
1959 г.
|
1959 г.
Сава Цолов Гановски е български философ и педагог, публицист, академик (1952 г.), член-кореспондент и чуждестранен член на много академии на науките, професор. Народен представител последователно от IV до IX Народно събрание, председател на IV Народно събрание и на V Народно събрание (11 март 1966–18 май 1971). Автор е на трудове по история на философията, по педагогика и социология. |
1957 г.
Николай Подгорни е избран за първи секретар на ЦК на КПУ. |
1953 г.
|
1949 г.
Теория за относителността представлява Физична теория за пространствено-времевите съотношения и законите на гравитационното поле. Физичните явления, описвани от теорията на относителността, се наричат релативистични и се проявяват при скорости “V”, близки до скоростта на светлината във вакуум “С”. Специалната теория на относителността (1905 г.) описва свойствата на пространство-времето, когато гравитационните полета могат да се пренебрегнат, докато общата теория на относителността (1915-1916 г.) е съобразена с наличието на гравитационни полета. Специалната теория на относителността се основава на принципа на относителността и принципа за постоянството на скоростта на светлината във вакуум и независимостта и от скоростта на движение на източника на светлина. Геометрична основа на общата теория на относителността е неевклидовата геометрия на Б. Риман. Нютоновата теория за гравитацията е частен случай от общата теория на относителността в първо приближение на слаби гравитационни полета и малки скорости. |
1947 г.
|
1941 г.
|
1941 г.
|
1937 г.
Умира Стою Неделев Шишков – български етнограф, фолклорист, един от най-добрите познавачи на миналото, бита и културата на Родопската област. Роден е на 27 юли 1865 г. Завършва четирикласно училище. Учителства в много родопски села. От 1906 г. живее в Пловдив. Учител е в Първа пловдивска гимназия и във Френския колеж. Съдейства за обогатяване на Етнографския музей в Пловдив. Редактор е на сп. “Славееви гори (Родопи)” (1894 г.) и сп. “Родопски напредък”. Обнародва фолклорни творби, посвещава белетристични творби на живота на родопското население, пише статии по езикови въпроси, извършва селищни проучвания. Автор е на статии и книги, в които разглежда обществено-политически и културни проблеми. |
1933 г.
Умира Анатолий Василиевич Луначарски – руски политически деец; болшевик, критик, литературовед, изкуствовед, писател, драматург; академик (1930 г.). Член е на РСДРП от 1895 г. Емигрант в Западна Европа преди 1917 г. Живее в Париж, Женева, Цюрих. Участник е в Октомврийския преврат през 1917 г. Анатолий Василиевич Луначарски е първият народен комисар на просветата (1917-1929 г.). От 1929 г. е председател на Комитета на учените при ЦИК на СССР. Автор е на трудове по естетика („Основи на позитивната естетика“, 1904 г.; „Марксизъм и естетика“, „Диалог за изкуството“, 1905 г.); по философия („Религия и социализъм“, 1908-1911 г., т. 1-2); сб. „Критика и критици“ (1938 г.); сб. „Критически и полемически етюди“ (1905 г.); „Еснафщина и индивидуализъм“ (1909 г.); „Литературните силуети“ (1923 г.); сборник „Театърът днес“ (192); статии за кино и музика. Пише пиеси: „Фауст и градът“ (1918 г.), „Оливър Кромуел“ (1920 г.), „Освободеният Дон Кихот“ (1922 г.), „Мегасватба“ (1923 г.) и др.; киносценарии, разкази, спомени за Ленин. |
1931 г.
|
1922 г.
В Русия се създава държавна спестовна каса. |
1921 г.
|
1919 г.
|
1904 г.
Умира на 24 април 1980 г. в Париж. |
1893 г.
Мао Дзъдун оглавява през 30-те години на XX век комунистическите райони на провинция Цзянси. Придържа се към мнението за необходимостта от особена идеология на китайския комунизъм, в която водеща роля да има селячеството. След „Великия марш“, един от ръководителите на който се явява Мао, на него му се отдава възможност да заеме водеща роля в КПК. През 1949 година Мао Дзъдун провъзгласява Китайската народна република и става неин фактически лидер до своята смърт. От 1945 година и до смъртта си е председател на китайската комунистическа партия, през 1954-59 г. е президент на КНР. Провежда няколко шумни кампании, най-голяма от които се явява „Културната революция“ (1966 – 1976), при която загиват няколко милиона човека. Управлението на Мао се характеризира с обединението на страната след дълъг период на раздробеност, ръст на индустриализацията и умерен ръст на благосъстоянието на народа от една страна, политически терор, безсмислени кампании, упадък в сферата на културата и култ към личността на Мао от друга. |
1892 г.
Умира 12 март 1940 г. в с. Сенник, Ловешка област. През 1968 г. е открита е музейна сбирка в родното му село. От 1962 г. се провежда международен турнир по свободна борба в памет на Дан Колов. |
1881 г.
Завършва Военното училище в София. Участва в Балканските войни 1912–1913 и в Първата световна война 1914–1918. След войните е командир на полк и дивизия. Военен министър в правителството на А. Тошев, след което е привлечен на служба във Военната канцелария на Двореца. Уволнен от армията през 1941 г. Стефан Цанев умира през 1944 г. |
1880 г.
Роден е Илия Димитров Янулов – български юрист, социолог, член-кореспондент на БАН. Завършва математика и физика (1902 г.), правни и държавни науки в СУ “ Св. Климент Охридски” (1911 г.). Той е частен хоноруван доцент по “Българско работническо законодателство” (1926-1947 г.) и по “Трудово право” (1947-1950 г.) в катедра “Политическа икономия” на СУ “Св. Климент Охридски”. Преподавател е по “Трудово право” в Свободния университет, в София (1930-1950) г., където е избран за извънреден професор през 1940 г. Преподавател е по международно право в Световната академия, Хага през 1935 г. В годините 1911-1951 г. е председател на българското дружество за социален напредък. От 1937 г. е дописен член (член-кореспондент) е на БАН. Директор е на първия български Институт по социология към БАН (1948 г.). Той е един от първите български изследователи с ясно изразени интереси в областта на социологията. Работи върху методологията на емпиричните социологически изследвания. Проучва престъпността и явленията с ярък морален товар (самоубийствата). В периода 1911-1931 г. е народен представител. Автор е на съчиненията: “Чрез просвета към свобода. Организация и насоки на народни университети” (1903 г.), “Социално политика в България и чужбина” (1924 г.), “Социологични методи за изучаване на престъпността в България” (1925 г.), “Морална статистика (самоубийства)” (1927 г.), “Обществено израждане и борба против него” (1928 г.), “Убийства и самоубийства в България” (1930 г.), “Социална защита на децата” (1933 г.), “Социалната политика в Б-я в год. на изпитание (1915-1916 г.)” (1939 г.), “Умствените работници и борбата против тяхната безработица” (1939 г.), “Научно организиране на труда” (1950 г.), “Социална дисциплина и самодисциплина на труда” (1955 г.), “Обществено осигуряване при капитализма и социализма” (1964 г.). |
1877 г.
|
1874 г.
Любен Стойчев Каравелов е един от основателите на Българския революционен централен комитет в Букурещ. След основаването на БРЦК той поема редактирането на печатния му орган вестник „Свобода “. На първото Общо събрание на комитета през 1872 г. Каравелов е избран за негов председател. На 25 февруари 1873 г. вместо вестник „Свобода“ Каравелов започва да редактира в. „Независимост“. На свиканото през май 1873 г. Общо събрание на БРЦК той отново е утвърден за негов председател. Смъртта на Васил Левски разколебава Каравелов и въпреки увещанията на Христо Ботев, който от юли 1872 г. работел като негов помощник, през 1874 г. спира издаването на вестник „Независимост“. От януари 1875 г. започва да издава списание „Знание“, което отразява научни и литературни проблеми. В резултат революционната пропаганда се възлага на Христо Ботев. |
1872 г.
На 27 декември 1872 г. Левски е заловен в Къкринското ханче. Първоначално е отведен в Търново, а след това изправен пред специален съд в София. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на революционната организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. Осъден е на смърт и е обесен край София. |
1865 г.
Джеймс Нелсън патентова кафеварката. |
1845 г.
|
1825 г.
|
1825 г.
На Сенатския площад започва въстанието на декабристите. Декабристите са руски революционери, главно дворяни и офицери, участници в Отечествената война от 1812 г. През декември 1825 г. вдигат въстание против самодържавието и крепостничеството. Първите организации на декабристите се създават през 1816-1821 г. Съюз за спасение, Съюз за благоденствие. През 1821 г. се създават Южното общество и Северното общество. Стремят се към извършване на военен преврат. Програмата на декабристите включва отменяне на крепостничеството, установяване на унитарна република (Южното общество) или конституционна монархия с федеративно устройство (Северното общество). Междуцарствието, което настъпва след смъртта на Александър I, предизвиква преждевременно избухване на въстанието на 26 декември 1825 г.( 14 декември 1825 г. стар стил) в Петербург и в Черниговския полк в Украйна. След разгрома му са арестувани много от декабристите , между които П. Пестел, С. Муравьов-Апостол, К. Рилеев, М. Бестужев-Рюмин. Те са обесени, а 121 души са изпратени на заточение в Сибир. |
1820 г.
|
1731 г.
|
1492 г.
Първата експедиция, която предприема Христофор Колумб е в периода 1492-1493 г. Тя включва корабите “Санта Мария”, “Пинта” и “Ниня” (екипаж от 90 души). Те потеглят на 3 август 1492 г. от Канарските острови, пресичат Атлантическия океан в субтропичния пояс и достигат до остров Сан Салвадор от Бахамския архипелаг, където Христофор Колумб акостира на 12 октомври 1492 г. (официалната дата на откриването на Америка). От 14 до 24 октомври посещава редица острови от Бахамския архипелаг, а от 28 октомври до 5 декември открива и изследва участък от североизточното крайбрежие на остров Куба. На 6 декември достига о. Хаити. През нощта на 25 декември флагманският кораб “Санта Мария” засяда на риф, но екипажът се спасява. Корабът “Ниня” завършва изследването на северните брегове на Хаити и на 15 март 1493 г. Христофор Колумб се завръща с него в Кастилия. |
1194 г.
Роден е Фридрих II Щауфен (или Хохенщауфен) – германски крал (от 1212 г.), император (от 1220 г.); сицилийски крал (от 1197). Внук на Фридрих I Барбароса и на Роджър II Сицилийски. Фридрих II Щауфен се стреми да превърне Сицилианското кралство в централизирана държава, за което издава т. нар. Мелфийски конституции (1231 г.). Създава държавна данъчна система, наемна арабска войска, разрушава феодалните замъци, въвежда държавен търговски монопол върху много стоки, лишава градовете от самостоятелност. Политиката му в Германия помага за по-нататъшното раздробяване на страната на териториални княжества. Дава на князете държавни права за поддръжката на императорската политика в Италия, забранява съюзите на градовете (имперските закони от 1220 г., 1231 г., 1232 г.). Отлъчван е няколко пъти от Църквата, независимо че организира Шестия кръстоносен поход и се завършва след завладяването на Йерусалим (1229 г.). Папа Инокентий IV свиква Вселенски събор (1245 г.), който обявява Фридрих II за свален от императорския престол. Умира в разгара на войната с папата. Фридрих II е високо образован, владее няколко езика, интересува се от естествени науки. Създава редица училища и Неаполитанския университет (1224 г.), в който разрешава да преподават арабски и европейски учени. Фридрих II Щауфен умира на 13 декември 1250 г.