КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 22 НОЕМВРИ

2015 г.

В интервю за китайския телевизионен канал „Феникс“ сирийският президент Башар Асад заявява, че въоръжените сили на Русия за два месеца имат по-голям прогрес в борбата с тероризма в Сирия в сравнение с алеанса на САЩ за година.

2013 г.

В Санкт Петербург стартира световното първенство по самбо.

2012 г.

Група геолози от Австралия при извършване на батиметрични изследвания констатира изчезването на остров, разположен между Австралия и Нова Каледония. Той би трябвало да е на място, където дълбочината на Тихи океан е 1400 метра.

2012 г.

Лидерът на „Социалдемократическата партия на Литва“ Алгирдас Буткявичюс е утвърден от сейма за министър-председател на страната.

2011 г.

През нощта след поредния пети ден на протести в Египет пострадват още 44 човека. Независимо, че правителството подава оставка, протестиращите са непримирими в настояването си за формиране на правителство на националното спасение, при което военните да се оттеглят от властта. Военните от своя страна не отстъпват от решението си да проведат парламентарни избори след около седмица. Над 140 дипломати призовават най-късно в средата на следващата година управляващите военни да организират президентски избори.

2011 г.

Турският премиер Реджеп Ердоган призовава Башар ал-Асад да се оттегли от президентския пост в Сирия.

2007 г.

Умира Морис Бежар, (псевдоним на Морис-Жан Берже). Той е френски балетист и хореограф. Роден е в Марсилия на 1 януари 1927 г.. Член е на френската Академия за изящни изкуства от 1994 г.

 

 

2002 г.

Американското правителство се обръща със запитване към българското с какво България може да помогне при евентуална война с Ирак.
На 2 юни 2002 година американският президент Джордж Буш публично оповестява новата защитна доктрина на Америка. В доктрината се отбелязва, че в определени случаи е необходимо да се атакува друга страна с цел предотвратяване на по-сериозни потенциални военни заплахи. На 12 септември 2002 година Джордж Буш се обръща към Обединените нации за приемане на резолюция срещу Ирак. Предложената от американския президент защитна доктрина е одобрена от Американския Конгрес на 11 октомври 2002 година.
При среща на Съвета за сигурност към Обединените нации на 8 ноември 2002 година е приета от Съединените щати, Великобритания и Северна Ирландия резолюция № 1441. Резолюцията е съобразена и с минали приети резолюции. Утвърдените в нея решения са в резултат на несъдействието от страна на Ирак за разкриването на всички програми за разработване на оръжия за масова унищожение, на ядрени оръжия и програми, свързани с тези оръжия, на ракети с обхват по-голям от 150 километра. На срещата на Съвета за сигурност към Обединените нации се съобщава още, че Ирак възпрепятства неограничения и безусловен достъп до базите и местата, инспектирани от Специалната комисия на Обединените нации и Международната агенция по атомна енергия.

Започва среща на Централноевропейската инициатива в Триест. Българският премиер Симеон Сакскобургготски се среща и разговаря с италианския премиер Силвио Берлускони. Министър-председателят на България лансира идеята кандидатките за членство в ЕС да бъдат приети първо политически, а по-късно – икономически.
Централноевропейската инициатива (ЦЕИ) е създадена през 1989 г. с цел да подкрепя европейската интеграция и икономическите промени в реформиращите се страни. В нея влизат Албания, Беларус, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чехия, Унгария, Австрия, Италия, Македония, Молдова, Полша, Румъния, Словения, Словакия, Украйна, Сърбия и Черна гора.

Стефан Софиянски обявява името на своята нова партия: „Свободни демократи“. Девизът й е „Свободна партия на свободни хора“ и емблемата й – жълто слънце на син фон.
Партията Съюз “Свободни демократи” е учредена на 9 декември 2001 г. Регистрацията е направена по фирмено дело 82/2005 г., обнародвано в ДВ, брой 25, от 08 март 2002 г.
Целите, които си поставя Съюзът “Свободни демократи” при учредяването, са:
Участие в обществения и политически живот в Република България за развитието й по пътя на демокрацията и социалното пазарно стопанство, участие в европейския политически живот за осъществяване на принципите и идеите на обединена Европа, изложени в документите на Европейския съюз. За политически лидер е избран Стефан Софиянски.

Умира Добри Жотев – български поет. Добри Жотев е псевдоним на Добри Александров Димитров. Той е роден на 24 януари 1921 г. в с. Радуй, Пернишко. Като ученик през 1942 г. е арестуван за подривна антидържавна дейност и е осъден на 15 години затвор. През 1944 г. успява да избяга от скопския затвор и става партизанин в батальона „В. Коларов“ в Югославия (бивша). Същата година се завръща в България, където завършва средното си образование. За пръв път печата през 1942 г. Сътрудничи на всекидневници и детски издания. Първата му стихосбирка „Жажда“ (1951 г.) има за основен лирически герой бореца комунист.

Маргарет Тачър напуска поста си на английски премиер след 11 години, прекарани на „Даунинг стрийт“.
Маргарет Тачър е първата жена министър-председател на Великобритания. Родена е на 13 октомври 1925 г. Преди избирането й за министър –председател Тачър работи като секретар към Министерството на образованието в правителството на Едуард Хийт ( 1970 г. – 1974 г.). Тя е член и впоследствие лидер на Консервативната партия (1975-1990 г.). Избрана е за депутат в Камарата на общините през 1959 г.
Заема поста министър –председател от 1979 г. до 1990 г. Маргарет Тачър печели последователно парламентарните избори на Великобритания от 1979 г., 1983 г., 1987 г. Поддържаната от нея политическа философия, известна като Тачеризъм, е насочена към понижаване на правителствените разходи, понижаване на данъците, а също и приватизация на държавните предприятия. Наричана е Желязната лейди, заради нейното опозиционно отношение към комунизма. При управлението на Тачър Великобритания поддържа добри отношения с американския президент Роналд Рейгън.

Умира Рене Моавад – президент на Ливан. Убит е в Западен Бейрут от поставена до колата му бомба.

В Сан Франциско (САЩ) 4 хил. дегустатори тестват 93 600 бутилки вино. Това е най-масовата дегустация в световната история.

В София се открива Първи конгрес на българските философи.

В Испания е възстановена монархията. Принц Хуан Карлос полага клетва и става крал на Испания под името Хуан Карлос I два дни след смъртта на генерал Франко.
Хуан Карлос е от династията Бурбони. Внук е на Алфонс XIII (1886-1941 г.). През 1969 г. Франко Баамонде го определя официално за свой бъдещ заместник. Крал Хуан Карлос е роден на 5 януари 1938 г. в Рим, където живее испанската кралска фамилия след обявяването на републиката в Испания през 1931 г. Завършва гимназия през 1954 г. в института „Сан Исидро“ в Мадрид и от 1955 г. започва да учи във Военната академия, където получава офицерско звание. В годините между 1960-1961 г. продължава образованието си в университета „Комплутенсе“ в Мадрид, където учи международно и политическо право, икономика и финанси. На 14 май 1962 г. в Атина е сватбата на Хуан Карлос с принцеса София, първородна дъщеря на гръцкото кралско семейство. През 1963 г. се ражда първата им дъщеря, инфанта Елена, две години по-късно – инфанта Кристина, а през 1968 г. – принц Фелипе. През 1969 г. Хуан Карлос е посочен за наследник на Франко и след смъртта му е провъзгласен за крал на Испания на 22 ноември 1975г.

Политбюро на ЦК на БКП дава съгласие да се издигнат в ранг на посолства българското дипломатическо представителство в САЩ и американското в София.
Дипломатическите отношения между България и Съединените американски щати са установени през 1903 г. и са прекъсвани в периодите 1941-1947 г. и 1950-1959 г.
Понастоящем двустранните отношения между България и САЩ са в най-доброто си състояние от установяването им преди 100 години.
След събитията от 11 септември 2001 г. и участието на САЩ и България в международната коалиция срещу тероризма двустранните отношения са още по-интензивни, като се променят и в качествено отношение, преминавайки в отношения на стратегическо партньорство.

Умира Светослав Константинов Минков – български писател белетрист. Роден е на 12 февруари 1902 г. в Радомир. Първата му публикация е “Биномът на Нютон” (1920 г.). Заедно с Хр. Смирненски издават “Календар Българан” от 1922 г. Светослав Константинов Минков следва славянска филология в Софийския университет, продължава учението си в Мюнхен в Търговско-стопанската академия (1922-1923 г.). В България посещава Свободния университет. Първите му книги са свързани с диаболизма. Работи като библиотекар. Делегат е на Международния конгрес на ПЕН-клубовете през 1936 г. От 1942 г. до 1943 г. е служител в българската легация в Токио. След 9 септември 1944 г. работи като преводач и редактор. Сътрудничи на вестниците “Българан”, “Литературен. глас”, “Мисъл”, “Литературни новини”, “Развигор”, “Съвременник”, “Кормило”, “ЛИК”, “Стрелец”, “Лиературен фронт”, на сп. “Хиперион”, “Българска мисъл”, “Златорог”, “Пламък” и др. Има големи заслуги като преводач и редактор. Негови книги, разкази, новели и фейлетони са публикувани на английски, немски, румънски, руски, френски, японски и др. езици.

Убит е Джон Фицджералд Кенеди – американски политик, 35-ият президент на САЩ. Роден е на 29 май 1917 г. в Бруклейн, щат Масачузетс, САЩ. От 1961 до 1963 г. Джон Кенеди е президент на САЩ. Той завършва икономика в Харвардския университет. В периода 1941-1945 г. служи във военноморския флот на САЩ в Тихия океан. По-късно – през 1945 г. се занимава с журналистика. В годините между 1947 и 1953 г. е член на Палатата на представителите в Конгреса на САЩ от щата Масачусетс (от листата на Демократическата партия). От 1953 до 1961 г. е сенатор. През 1960 г. той побеждава на изборите кандидата на Републиканската партия Р. Никсън. На 20 януари 1961 г. встъпва в длъжност президент на САЩ. Вътрешната програма на президента е свързана с ускоряване на темповете на икономически растеж, ограничаване на расовата дискриминация и пр. Във външната политика администрацията му сменя доктрината за “масираното възмездие” с доктрината за “гъвкавото реагиране”. Призовава за укрепване на военните блокове и за нарастване на военната мощ на САЩ, намесва се в решаването на спорни международни проблеми по пътя на преговорите, обявява се за по-реалистичен подход в отношенията със СССР. През 1963 г. кабинетът на Кенеди подписва Московския договор за забрана на изпитанията с ядрено оръжие в трите сфери. Политическият курс на Кенеди предизвиква нападки от страна на крайно реакционните кръгове на САЩ. Убит е на 22 ноември 1963 г. в Далас, щат Тексас и е погребан в Арлингтънското национално гробище.

В Англия излиза вторият албум на “Бийтълс” “With the Beatles”.
Бийтълс е английска рокгрупа, основана в Ливърпул, Англия, в края на 50-те години. Съставът й е: Джон Ленън – вокал, китара, устна хармоника, клавишни; Пол Маккартни – вокал, китара, клавишни; Джордж Харисън – китара, вокал, ситар; Ринго Стар – ударни, вокал; Стю Сътклиф – бас (до 1961 г.); Пит Бест – ударни (до август 1962 г.). Още през 1955 г. Дж. Ленън създава скифл-групата „Куоримен“, към която се присъединява с.г. Пол Маккартни, а през 1958 г. и Дж. Харисън. Названията на групата се сменят на „Johny and the Moondogs“ (1959 г.), а след това на „Long John and the Silver Beatles“ (1960 г.). Те свирят в ливърпулските клубове „Казбах“ и „Кавърн“, правят турне в Шотландия. През август 1960 г., вече под името „Бийтълс“, заминават да свирят в Хамбург, Германия (с Пит Бест). Следващата година осъществяват и първите си записи в Германия (самостоятелно и като съпровод на Тони Шеридън). След завръщането си в Англия започват работа с Брайън Ъпстейн – мениджър на групата до 1967 г., когато умира. През 1962 г. Бест е заменен с Р. Стар. Започват издаване на плочи с „Парлофон“, създаване на песни, които неизменно оглавяват британските хит-паради. “Бийтълс“ са наградени с ордена на Британската империя през 1965 г. Периодът от 1963 г. до 1966 г. е известен като „битълсмания“. Последният концерт на групата е през 1966 г. в Сан Франциско. През 1968 г. създават собствена компания „Епъл“. Въпреки усилията и добрите намерения, разпадането на групата завършва през 1970 г., когато всеки поема по собствен творчески път.

Съставено е третото правителство на Отечествения фронт (ОФ) с министър-председател Георги Димитров. В кабинета има 10 представители на БРП (к), 5-ма от БЗНС, по 2-ма от „Звено“ и БРСДП и 1 независим. За подпредседатели на Министерския съвет са назначени: Трайчо Костов (БРП (к), Александър Оббов (БЗНС), Георги Попов (БРСДП) и Кимон Георгиев (НС „Звено“). На 28 ноември пред парламента е прочетена програмната декларация на правителството, в която Георги Димитров, имайки предвид решителната фаза на преговорите за изработване на мирния договор с България, подчертава: „Правителството ще приеме сътрудничеството и на ония обществени и политически групи и деятели, стоящи извън ОФ, които биха били готови честно и искрено да служат на нашата родина…“

Бронираната бригада и 7-и пехотен полк на 4-а дивизия освобождават Митровица.

Формиран е щабът на Първа българска армия.
В изпълнение на правителствена договореност за по-нататъшно участие на България във войната срещу Германия на 21 ноември 1944 г. началникът на щаба на Главното командване отдава разпореждане за формиране на отделна армия, която по-късно се нарича Първа българска армия. Първоначално тя включва 3-а, 8-а, 11-а и 12-а пехотна дивизия и отделни армейски части и подразделения. По-късно се присъединяват още 10-а и 16-а пехотна дивизия. Армията получава задача да се съсредоточи западно от Белград, където да влезе в оперативно подчинение на командващия Трети украински фронт маршал Толбухин, от когото ще получава заповеди за действия. Във всяко друго отношение армията остава подчинена на министъра на войната. Сформирането на армията е затруднено по редица причини: недостиг на военно имущество, голяма разсредоточеност на съединенията, кратки срокове за мобилизация, недостатъчна мотивация на част от личния състав и др. Всички тези трудности са преодолени и от 25 ноември по реда на своята готовност съединенията започват изнасянето си на запад. На армията предстоят прегрупирания, ожесточени настъпателни и отбранителни военни действия, в които тя ще прояви героизъм, но ще даде и скъпи жертви.

По доклад на министъра на народното просвещение проф. Станчо Чолаков (НС „Звено“) Правителството решава да бъдат уволнени за „фашистка дейност“ 25 преподаватели от СУ „Св. Климент Охридски“, сред които са професорите Богдан Филов, Борис Йоцов, Михаил Арнаудов, Веселин Бешевлиев, Александър Цанков, Любомир Владикин, Александър Станишев, Георги П. Генов. За различен срок от преподавателска дейност са отстранени 17 души.
Станчо Григоров Чолаков е държавен деец, икономист. Роден е 25 януари 1900 г. в с. Никюп, Ловешко. Завършва стопански науки във Варна и държавни науки в Берлин. Завръща се в България и чете лекции във ВТУ (днес ВИНС) във Варна. От 1937 г. е професор. Издава и редактира сп. „Икономист“ в годините между 1939–1943 г. Включва се в дейността на ОФ. Впоследствие е арестуван и интерниран от властта. Станчо Григоров Чолаков участва и в държавното управление. Заема постовете: министър на народната просвета (9 септември 1944 г. –29 септември 1945 г., управляващ Министерството на финансите (17 август – 29 септември 1945 г.), министър на финансите (29 септември 1945 г. –31 март 1946 г.). Едновременно с това е председател на Института на заклетите експерт-счетоводители и на БНБ. В периода 1944–1971 г. ръководи новообразуваната от него катедра „Икономика на строителството“ в Държавната политехника в София. От 1952 г. до 1981 г. преподава финанси във ВИИ (дн. УНСС) в София. Умира на 18 май 1981 г.

В София е подписан българо-германски протокол за сътрудничество в областта на печата, информацията и пропагандата.

Умира Тома Димитров Измирлиев – български писател белетрист, хуморист, поет. Той е роден на 9 септември 1895 г. в Кукуш и е брат на Хр. Смирненски. Тома Измирлиев завършва гимназия в Цариград и започва да следва медицина. По време на Първата световна война се завръща в България. Постъпва във Военното училище в София, където живее семейството му след бягството от Кукуш. Започва да печата във в-к „К’во да е“ през 1913 г. Сътрудничи на в-к „Българан“, „Утринна поща“, „Щурец“, сп. „Червен смях“ и др. През 1922 г. заедно с Христо Смирненски основава и редактира сп. „Маскарад“, а от 1924 г. и хумористичното списание „Звънар“. Като сътрудник на Военния отдел на ЦК на БКП от 1921 г. посещава СССР, Турция, Австрия. След април 1925 г. е принуден да напусне София. От 1932 г. работи в Софийската сметна палата. Автор е на съчиненията: „Премеждия“ (1930 г.), „Смях и злъч“ (1931 г.) и др. Заедно с Т. Боров в периода 1932-1933 г. издава съчиненията на Хр. Смирненски в 3 тома.

Родена е Надя (Надежда) Димитрова Кехлибарева – българска поетеса. През 1954 г. завършва френска филология в СУ “ Св. Климент Охридски”. Работи като учителка по руски език във Варна, преподавателка е по френски и немски език в Министерството на външните работи (1956-1959 г,). Редактор е в издание “Народна младеж” (1959-1967 г.), редактира и завежда отдел “Поезия” в издателство “Български писател” (1968-1988 г.). Дебютира със стихове във в-к “Литературен фронт” през 1956 г. Сътрудничи на централния литературен печат и на детски издания. Умира на 16 октомври 1988 г. в София.

В Париж за пръв път е изпълнена пиесата “Болеро” по М. Равел.
Френският композитор е роден през 1875 г. Той е представител на импресионизма. Възпитаник е на Парижката консерватория. Равел е автор на опери („Испански час“, 1907 г.; „Детето и чудесата“, 1925 г.); на балети („Аделаида, или Езикът на цветовете“, 1911 г.; „Дафнис и Хлоя“, 1912 г.; „Моята майка гъсарката“, 1908 г.). Създава и много инструментални творби: „Алборада“ (1905 г.); „Испанска рапсодия“ (1907 г.), „Циганка“ (1924 г.), „Болеро“ (1927 г.); песни; оркестрацията на клавирната сюита „Картини от една изложба“ на Мусоргски (1922 г.) и др. Умира през 1937 г.

Народното събрание приема Закон за съдене на министрите и Закон за съдене и наказание на виновниците за националната катастрофа, постановяващи да се предадат на съд лицата, взели активно участие в обявяването на Първата световна война (1915-1918 г.). Впоследствие законите многократно са изменяни.

Полша е провъзгласена за република. От 1915-1918 г. кралство Полша е окупирано от Германия и Австро-Унгария. През ноември 1918 г. Полша става отново независима държава.

В дните от 22 до 24 ноември в залите на Софийския университет е свикан събор на македонските братства (около 20), организиран от бившия Изпълнителен комитет с председател ген. Александър Протогеров и секретар Георги Попхристов. Взима се решение за неделимост на Македония и присъединяването й към България. Избран е нов ИК в състав: Иван Кантарджиев (председател), д-р Борис Татарчев и Димитър Михайлов (подпредседатели), Никола Стоянов (секретар), Георги Баждаров (касиер) и Тодор Павлов и д-р Кръстьо Станишев (съветници).
Македонските дружества и братства са организации на бежанци и преселници от Македония в България и някои други страни със задача да подпомагат своите сънародници от европейските предели на Османската империя, останали под властта на Високата порта по силата на решенията на Берлинския конгрес 1878 г. Първите дружества се появяват още в началото на 80-те години на XIX в., но между тях не съществува никаква връзка. Първият опит да се обединят е предприет през 1885 г., но без успех. Идеята за обединение се реализира 10 години по-късно, когато през март 1895 г. се полагат основите на Македонския комитет, преименуван малко по-късно във Върховен македоно-одрински комитет.

Роден е Ендрю Филдинг Хъксли – английски физиолог, член на Лондонското Кралско дружество (1955 г.). Завършва Кеймбриджкия университет през 1938 г. Преподавател (1941-1960 г.) и декан (1952-1960 г.) е на Тринити колеж в Кеймбридж. Професор е във Физиологичното отделение на Лондонския университет от 1960 г. Създава теорията на мускулното съкращение през 1957 г. Той открива, че при съкращаване на мускулите става сближаване на актиновите и миозиновите нишки, образуващи миофибрилата. Хъксли изследва физико-химичните изменения при предаване на нервните импулси и йонните механизми на възбуждане и задържане в нервната система. Лауреат е на нобелова награда за медицина и физиология за 1963 г., заедно с А. Хочкин и Дж. Екълсън.

Умира Джек Лондон (псевдоним на Джон Грифит) – американски писател. Той е роден на 12 януари 1876 г. е Сан Франциско. Автор е на 50 книги – романи, повести, разкази, есета, пиеси. Пътят му към творческия успех е труден. Едновременно работи и учи, странства на Север със златотърсачите и пътува из Южните морета. Последните години от живота си прекарва в гр. Глен Елън, северно от Сан Франциско. Издава сборник с разкази „Човекът с белега“ (1900 г.), „Любов към живота“ (1906 г.); повестите „Дивото зове“ (1903 г.), „Белият зъб“ (1906 г.) и др., в които съчетава поезията на суровата природа с романтиката на безкористното мъжество при изключителни физически и морални изпитания. Пише романи: „Желязната пета“ (1908 г.), „Мартин Идън“ (1909 г.) и др.

Роден е Васил Димитров Йончев – български художник илюстратор и оформител на книги; професор от 1971 г. Завършва Художествената академия в София – живопис при Б. Митов през 1940 г. Преподавател е по оформление на книгата и шрифта във ВИИИ в София от 1966 г. В периода 1972-1979 г. е заместник-ректор. Той е илюстратор предимно на детски книги. Издава: „Шрифтът през вековете“ (1964 г.), „Книгата през вековете“ (1977 г.). Създава шрифта за афиши кларендон, шрифт ренесанс антиква (1962 г., съвместно с О. Мончева). Оформител е на книгите: „Максими и размисли върху морала“ от Ларошфуко (1968 г.), „Лирика“ от Микеланджело (1970 г.). Илюстрира „Чингиз хан“ от В. Ян (1949 г.), „Златната ябълка“ (1958 г. и др. Умира на 10 май 1985 г. в София.

В хода на Първата световна война българските военни части нанасят поредица от поражения на сръбските. На 22 ноември българите постигат победа при Дяково. Конната дивизия освобождава гр. Битоля, а други части на българската армия завземат гр. Дебър.

Роден е Асен Босев – български детско-юношески писател. Той е дългогодишен учител. Постоянен сътрудник на детски периодични издания. След 9.09.1944 г. е заместник главен редактор на в-к „Заря“ и редактор във в-к „Работническо дело“. Основател е на в-к „Септемврийче“. Главен редактор е на в-к „Стършел“ в периода 1961-1965 г. Многобройните му детски книги са с подчертана склонност към хумора. Превежда и от руски език. Умира на 24 април 1997 г. в София.

Роден е барон Бенджамин Бритън – един от най-големите английски композитори от средата на XX в. Роден е в Лоуестофт, Англия. След Симфониета и няколко камерни произведения той създава прочутите си „Вариации върху тема от Бридж“. По време на Втората световна война пише“Военен реквием“ (1940 г.). През 1945 г. световна известност му носят „Вариации върху тема от Пърсел“, както и първата му опера „Питър Граймз“. Следват оперите: „Похищението на Лукреция“ (1946 г.), „Алберт Херинг“ (1947 г.), „Били Бъд“ (1951 г.), „Глориана“ (1953 г.), „Завъртането на винта“ (1955 г.), „Смърт във Венеция“ (1973 г.) и др. Автор на оркестрови произведения, на балет, преработва опери.
Умира на 4 декември 1976 г. в Алдебург.

Охридският митрополит Борис пристига в Гюмюрджина и поема управлението на Маронийската епархия.
Митрополит Борис е роден в Стара Загора. Завършва Духовната академия в Санкт Петербург, след което учителства в Самоков. През 1903 приема монашество и получава назначение като протосингел в Българската екзархия. През 1910 е ръкоположен за охридски митрополит. От 1924 до 1936 е екзархийски наместник в Цариград.

Умира Продан Тишков (П. Т. Проданов, Чардафон Велики) – български революционер. Роден е през 1859 г. в Габрово. Включва се в подготовката на Априлското въстание в Габрово (1876 г.). По време на освободителната война постъпва в Българското опълчение. След Освобождението (1878 г.) е сержант-майор (началник на резервно формирование) в Източнорумелийската милиция в с. Голямо Конаре (дн. гр. Съединение), Пловдивско. Участва активно в подготовката и провъзгласяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество Б-я (1885 г.). След Съединението служи в българската армия като офицер от кавалерията и достига до звание ротмистър (капитан). Автор е на “Принос към историята на Габровското въстание в 1876 година” (1905 г.). Оставя спомени за създаването и дейността на рев. комитет в Голямо Конаре и за подготовката и обявяването на Съединението.

На международната конференция в Берлин е подписано споразумение за използването на сигнала S.O.S. като призив за помощ при бедствие.

Тринадесетото ОНС отпуска 500 000 лв. помощ за бежанците и пострадалите от Илинденско-Преображенското въстание. На 9 февруари 1904 г. са отпуснати още 300 000 лв.
Илинденско-Преображенското въстание е масово народно въстание, организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Въстанието е връхна точка в националноосвободителното движение на Македония и Одринско. По своя характер и задачи то е продължение на българската националнодемократична революция. По силата на Берлинския договор 1878 г. Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя. Това предизвиква остра реакция от страна на българския народ, който не желае да се примири с волята на западните Велики сили, наложили това решение, и започва борба веднага след оповестяването на решенията на Берлинския конгрес.
Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Разчитайки на собствените си сили, въстаналото население се отбранява в продължение на три месеца срещу многократно превъзхождащия го противник, но не успява да удържи неговия напор. За размера на въоръжената борба и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско стават 239 сражения, в които участват 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни войници и башибозук. Опожарени са 205 села, съвършено разрушени 12 440 къщи, избити и заклани 4694 души, оставени без подслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да напуснат родните си огнища и да търсят спасение в България. Въпреки своя неуспех Илинденско-Преображенското въстание изиграва огромно значение. То показва на цялата европейска общественост, че поробеното население в Македония и Одринско ще продължи и по-нататък своята борба до извоюването на националната си независимост.

Умира Александър Онуфриевич Ковалевски – руски биолог, един от основоположниците на еволюционната ембриология и физиология. Роден е на
19 ноември 1840 г. в Латвия. Член е на Петербургската Академия на науките от 1890 г. Завършва Петербургския университет през 1863 г. и защитава магистърска (1865 г.) и докторска (1867 г.) дисертации. Професор е в Казанския (от 1868 г.), Киевския (от 1869 г.), Одеския (от 1874 г.) и Петербургския (1891-1894 г.) университети. Директор е на Севастополската биологична станция в периода 1892-1901 г. На базата на изследвания върху ембрионалното развитие на низши гръбначни и безгръбначни доказва закономерностите в развитието на гръбначните и безгръбначните животни; доказва взаимното еволюционното родство на тези групи животни. Разработките на Ковалевски, И. И. Мечников и немският биолог Е. Хекел стават основа за развитието на филогенетичното направление в ембриологията.

Роден е Шарл дьо Гол – френски генерал, първи президент (1958-1969 г.) на Петата Френска република. Председател на Временното правителство (1944-1946 г.). Министър-председател (юни- декември 1958 г.). Участвал като офицер в Първата световна война, във Втората световна война – като бригаден генерал в битката за Франция (май 1940 г.). След капитулацията (юни 1940 г.) възглавява комитета „Свободна Франция“ в Лондон. През 1943 г. създава в Алжир Френския комитет за национално освобождение. Съставя нова конституция и поставя начало на Петата република. Ликвидира алжирската криза (1962 г.). През 1969 г. подава оставка след референдум, гласувал недоверие към реформите на Дьо Гол. Автор на трудове по въпроси на политиката, военната стратегия; мемоари. Умира на 9 ноември 1970 г.

Англия и Германия отхвърлят кандидатурата на грузинеца – руски княз Николай Мингрели за българския престол след наложената абдикация на Александър Батенберг.
Александър I Батенберг е княз на България от 1879 г. до 1886 г., генерал и хесенски принц. Роден е на 5 април 1857 г. във Верона (Италия). Племенник е на руския император Александър II.
На 9 август 1886 г. група офицери русофили извършват преврат и свалят Александър I от престола. Въпреки извършения контрапреврат, поради отказа на руския император да одобри завръщането му в България, на 26 август същата година той абдикира и напуска завинаги пределите на страната, като се отказва от българската княжеска титла и от привилегиите си на принц. След абдикацията служи в редовете на австро-унгарската армия до края на живота си. Умира на 17 ноември 1893 г. По негово желание е погребан в София, където е издигнат мавзолей.

Умира хаджи Стамат Сидеров – виден обществен деец през Възраждането, известен дарител. Бил е управител на първата банка във Варна „Звезда“, създадена през 1863 г., която имала за цел да кредитира българските търговци. Инициатор за откриването на българска църква във Варна. След обявяването на Руско-турската война от 1977-1978 г. е заловен от турските власти и осъден на смърт. Обесен е в Добрич.

Започват бойните действия на Западния отряд при с. Правец и Етрополе. От друга страна, след упорита отбрана на гр. Елена руските войски се оттеглят към Търново.
През 1877- 1878 г. се води война между Русия и Турция, която довежда до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османско иго и до възстановяването на Българската държава. Тя е предизвикана от подема на националноосвободителните движения на Балканите (въстанието в Босна и Херцеговина 1875-1878 г., с което започва т. нар. Източна криза, Старозагорското въстание 1875 г., Априлското въстание 1876 г. в България) и широкото обществено движение в тяхна подкрепа. Целта на Русия е да подпомогне революционното движение в стремежа си да засили своето влияние на Балканите и да премахне някои неблагоприятни за нея последици от Кримската война (1853-1856 г.).

В Букурещ завършва започналият на 18 ноември Народен събор, свикан от БЦБО. В събора участват представители на централното ръководство и на регионалните структури на БЦБО във Влашко. Приета е програма за окончателно решаване на българския политически въпрос чрез военна окупация на Турция. Програмата е подписана от 15 души, между които се открояват Владимир Йонин, Кириак Цанков, Иван Вазов, Петър Енчев, Стефан Стамболов, Олимпи Панов, Георги Стойчев, Иван Кавалджиев.
Българско централно благотворително общество (БЦБО) е политическа организация на българските емигранти в Румъния. Основана е на 10 юли 1876 г. в Букурещ като продължение на Българското человеколюбиво настоятелство. За неговото създаване голяма заслуга има Владимир Йонин – пратеник на славянските благотворителни комитети в Санкт Петербург и Москва, които поемат финансирането на БЦБО. Владимир Йонин е избран и за негов почетен председател.

Роден е Матео Бартоли – италиански езиковед; професор. Той преподава в Торинския университет. Основоположник е на „неолингвистичното“ направление в езикознанието. Теоретичните му постановки и критиката му на младограматизма са преосмислени и развити от неговия ученик А. Грамши. Въвежда в езикознанието термина „изоглоса“, използва термина „лингвистичен ареал“ (въведен от Ж. Жилиерон), с помощта на който отделя различните типове ареали. Автор е на съчиненията: „Увод в неолингвистиката“ (1925 г.), „Субстрат, суперстрат и адстрат“ (1939 г.), „Очерци по ареална лингвистика“ (1945 г.) и др. Умира на 23 януари 1946 г. в Торино.

Изпратено е писмо на Старозагорския комитет до БРЦК, в което се отхвърля идеята за незабавно вдигане на въстание в българските земи.
Българският революционен централен комитет е организация на българското националнореволюционно движение, създадена в Букурещ с цел да пропагандира революционните идеи и да окаже съдействие за политическа и идейна подготовка на българската национална революция. Идеята за изграждане на единен ръководен център възниква след разпускането на Втората българска легия в Белград (1868 г.) и разгрома на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през юли 1868 г.
След обесването на В. Левски се предприемат няколко опита за възстановяване на вътрешната организация в българските земи. През април 1873 г. за заместник на Апостола е определен Ат. Узунов, но той не успява да разгърне особена дейност, тъй като наскоро след това попада в ръцете на османските власти. През есента на същата година функциите на Централен комитет във вътрешността поема Търновският частен революционен комитет.

Роден е Андре Пол Гийом Жид – френски писател. Жид дебютира с поезия, повлияна от родоначалника на символизма Ст. Маларме, както и от О. Уайлд: „Тетрадките на Андре Валтер“ (1891 г.), „Стихотворения на Андре Валтер“ (1892 г.). По-късно пише съчинения на етически теми: „Трактат за Нарцис“ (1891 г.), „Любовен стремеж“ (1893 г.). Към 1895 г. написва гротескния роман „Блато“. Автор е на книгата „Лошо прикованият Прометей“ (1899 г.). Слава му донасят първите романи: „Аморалистът“ (1902 г.), „Тясната врата“ (1909 г.) и „Подземията на Ватикана“ (1914 г.), в които критикува всички основни форми на съвременния обществен живот. Андре Пол Гийом Жид е автор на повестта „Пасторална симфония“ (1919 г.) и романа „Фалшификаторът на пари“ (1925 г.) През 1926 г. той пътува из Африка и написва пътеписите “Пътешествие из Конго“ и „Завръщане от езерото Чад“. През 1936 г. Жид посещава СССР, среща се със Сталин, присъства на погребението на Горки. След завръщането си във Франция издава книгата „Завръщане от СССР“.Написва още няколко романа: „Женевиев“ (1936 г.), „Училище за жени“ (1944 г.) и др. По време на окупацията на Франция от Германия напуска родината си. Автор е на пиеси („Цар Кандавл“, 1901 г., „Саул“, 1903 г., „Едип“, 1930 г.), „Дневници“, очерци, литературно-критическата книги „Достоевски“ (1923 г.). Носител е на Нобелова награда за литература за 1947 г. Той получава наградата 10 години, след като с наградата е удостоен неговият литературен кръстник Роже Мартен дю Гар. Жид умира на 19 февруари 1951 г. в Париж.

В Петербург за първи път е изпълнена операта на Джузепе Верди “Силата на съдбата”.
Джузепе Верди е италиански оперен композитор. Роден е на 10 октомври 1813 г. в Ронколе, провинция Парма, Италия. Учи в Бусето, където се занимава и с музика. Подпомогнат от Баредзи, прави несполучлив опит да постъпи в Миланската консерватория. Впоследствие учи при Винченцо Лавиня – композитор и диригент в Миланския оперен театър „Ла Скала“. Верди умира на 27 януари 1901 г. в Милано.

В дните 22 – 23 ноември Иларион Макариополски е ръкоположен за йеродякон в Солун, след което се връща в Цариград.
Иларион Макариополски (със светско име Стоян Стоянов Михайловски) е висш духовник, митрополит, един от водачите на църковно-националната борба.
За активната му дейност по искане на Цариградската патриаршия през 1845 г. е заточен в Света гора, откъдето е освободен през 1850 г. Избран е за духовен глава на цариградските българи.
На 3 април 1860 г. извършва провокация спрямо цариградския патриарх, като отказва да спомене името му в тържествената великденска литургия, с което дава открит израз на желанието на българския народ да скъса с върховенството на Патриаршията и с гръцката църковна зависимост. За тази си постъпка той е заточен – в Мала Азия, където престоява до 1864 г. След учредяването на Българската екзархия през 1870 г. е избран във Временния екзархийски съвет. Член е и на първия Св. синод. През 1872 г. става търновски митрополит. През 1874 г. полага основите и на първото богословско училище (Петропавловската духовна семинария) край Лясковец.
Иларион Макариополски умира през 1875 г.

Родена е Джордж Елиът – английска новелистка. Джордж Елиът е псевдоним на Мери Ан Евънс. Най-известни са новелите и „Мелницата на река Флос“ (1860 г.), „Силас Марнър“ (1861 г.) и др.
Умира 22 декември 1880 г. в Лондон.

По време на Руско-турската война (1806-1812 г.) руските войски пресичат Днестър и започват окупация на Дунавските княжества. Главнокомандващ руските войски е граф Логелан, а от 1811 г. – граф Кутузов (на снимката).
Войната започва, след като султан Селим III заставя владетелите на Молдова и Влашко, да се откажат от престола. Това предизвиква реакцията на Русия. С тази война Османската империя цели възвръщането на северното черноморие и Кавказ, а също и ограничаване на нарастващото влияние на Русия над Балканите.
Благодарение на руските победи и дипломацията на М. Кутузов войната е спечелена от Русия. Мирния договор е подписан през май 1812 г. в Букурещ. Към Русия са присъединени Бесарабия и няколко области от Закавказието. Договорът обезпечава вътрешното самоуправление в Сърбия и покровителството на Русия над християните, поданици на Султана. Букурещкият мир обезпечава и безопасността на южните граници на Руската империя в навечерието на настъплението на Наполеон в Русия.

Умира Робърт Клайв – първият британски губернатор на Индия.
Робърт Клайв е роден на 29 септември 1725 г. в имението Стайч в Шропшир. През 1757 г. командва войските на английската Ост-Индийска компания в битката при Плеси, които разбиват войската на набаба на Бенгалия и завоюват територията й. През 1757-1760 г. и 1765-1767 г. е английски губернатор на Бенгалия. Въвежда т. нар. двойно управление (гражданските дела остават в ръцете на бенгалската власт, а събирането на данъците – в ръцете на Ост-Индийската компания). По същото време Клайв успява да натрупа огромно състояние. През 1773 г. парламентарната комисия, разглеждаща въпроса за присвоените от него богатства, го оправдава с мотива за “достойни заслуги пред своята страна”.

Английският пират Едуард Тийч, по известен като “Черната брада” загива в битка, след като е прострелян 25 пъти.
Едуард Тийч е пират със зловеща слава, действал в Карибско море между 1716 и 1718 г. Прякора си дължи на своята огромна черна брада, в която имал навика да вплита запалени фитили по време на бой.