КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 2 ДЕКЕМВРИ

2013 г.

Системата Eurosur за следене границите на Евросъюза започва работа.

2012 г.

Бившият министър-председател на Словения Борут Пахор е новият президент на страната, избран е с 67,03% от гласовете.

2011 г.

Великобритания отзовава от страната иранските дипломати.

2011 г.

WikiLeaks започна публикуването на разобличаващи материали за 150 компании занимаващи се със следене.

2009 г.

С решение на Министерския съвет, влизащо в сила от 11 декември с.г. село Черноморец става град. До 1951 г. селището носи името Свети Никола.

2003 г.

 Японският влак на магнитна възглавница JR-Maglev MLX01 поставя рекорд за висока скорост, на специално трасе с дължина 18,4 км в префектура Яманаши, Япония, достигайки 581 км/ч.

2002 г.

Ален Ерлихер от Лайпцигския университет открива, че лазерния лъч може да възстановява нервни клетки.

1999 г.

 Световната банка отпуска втори кредит по заема ФЕСАЛ /Заем за приспособяване на финансовия и стопанския сектор/ за структурната реформа в България в размер на 95 500 000 евро. МВФ отпуска трети транш от 75 000 000 долара.
България става член на МВФ на 25 септември 1990 г. За периода 1991- 2004 г. размерът на предоставените средства е близо 2.1 млрд. Страната ни сключва общо дванадесет споразумения с МВФ, три споразумения за извънредно финансиране, едно за подпомагане на преструктуриране на системата, подписано през април 1994 г. и едно разширено тригодишно споразумение от 28 септември 1998 г, чиято цел е да подпомогне икономическите реформи за периода 1998 – 2001 г.
България подписва шест стендбай споразумения с Фонда. Първото от тях е от март 1991 г., за срок от две години за компенсиране високите цени на петрола и природния газ. Второто стендбай споразумение е от април 1992 г. Сключено е от правителството на Филип Димитров. Следващото споразумение от ноември 1994 г. е подписано от кабинета на Любен Беров. На 19 юли 1996 г. правителството на Жан Виденов договаря четвърто стенд-бай споразумение, от което страната получава само първия транш. Фондът прекратява договореностите поради неизпълнение на поетите ангажименти от българската страна.
По време на управлението на правителството на Иван Костов са договорени три заема с МВФ. На 4 ноември 1997-а правителството подписва петото стенд-бай споразумение с Фонда. Последното споразумение е от 27 февруари 2002 г. на стойност от 240 млн. специални права на тираж, разпределени в девет транша. Последният, от които е отпуснат на 4 февруари 2004 г.

1992 г.

 БСП издига като свой кандидат за министър-председател Петър Бояджиев. Неговата кандидатура обаче се оказва неконституционносъобразна, тъй като има двойно гражданство – френско и българско.
На 21 октомври 1992 г. в Народното събрание е внесено искане за гласуване на вот на доверие на министър-председателя. На 28 октомври 1992 г. кабинетът на Филип Димитров не получава вот на доверие и от името на правителството той подава оставка.
На 12 ноември 1992 г. президентът Желю Желев на основание чл. 99, ал. 1 от Конституцията възлага на Филип Димитров да състави ново правителство. На 20 ноември 1992 г. предложеният от Филип Димитров кабинет не получава необходимия брой гласове.
На 30 декември 1992 г. Народното събрание избира Любен Беров (на снимката) за министър-председател със 124 гласа “ за“ от 149 гласували.

1989 г.

 Президентите на СССР Михаил Горбачов и на САЩ Джордж Буш се срещат в Малта и се договарят за съдбата на Източна Европа.

1982 г.

Хирурзи в щата Юта за първи път имплантират постоянно изкуствено сърце.

1979 г.

 На референдум в Иран по-голямата част от населението гласува за предоставяне на абсолютна власт на аятолах Хомейни.
Рухолах Мусави Хомейни е шиитски духовник и идеен ръководител на ислямската революция в Иран през 1978-1979 г. Той е обявен за аятолах през 1950 г., но поради критиките си към режима и заради участието си в бунт, през 1963 г. е принуден да напусне страната. Първоначално пребивава в Турция, а по-късно в Наджаф (Ирак). В Ирак остава до 1978 г., когато Саддам Хюсеин го принуждава да напусне страната. Установява се във Франция.
Завръща се в Иран на 1 февруари 1979 г. заради революцията там. 11 дни по-късно Хомейни поема властта и обявява Иран за Ислямска република.
Още през първата година Хомейни налага строги религиозни порядки в иранското общество. Левите и монархистични групи са преследвани и принуждавани да емигрират, a либералните религиозни групи са силно ограничавани.
Аятолах Хомейни умира на 3 юни 1989 г. Погребан е в мавзолей в южната част на Техеран.

1971 г.

 Създадени са Обединените арабски емирства. В ОАЕ влизат седем емирства. Официалната религия е ислям, столицата е Абу-Даби. От древността до XIX век ОАЕ са част от територията на Оман. През XIX век са под британски протекторат, а от 1971 година – независима държава.

1969 г.

 Състои се първият полет на самолет “Боинг 747”. Машината има капацитет да превозва до 660 пътника на разстояние до 13 500 км. със скорост до 940 км/ч.
Концернът “Боинг” е създаден от Уилям Боинг. Той е роден през 1881 г. в Детройт. Завършва Инженерния факултет на Йейлския университет в Сиатъл през 1903 г. През 1915 г. Боинг взема уроци по пилотиране. Започва да строи първия си самолет – хидлоплан, в сътрудничество с Джордж Вестервелт. На 15 юли 1916 г. Уилям Боинг регистрира своята компания под името Pacific Aero Products. Година по-късно името става Boeing Airplane. През 1917 г. компанията има 28 сътрудника. Година по-късно техният брой е 300. Първоначално компанията работи главно на пазара на военната авиотехника.
Уилям Боинг слага началото на международната авиопоща. През 1929 г. компанията пуска на пазара самолет, създаден за 12 пътника – Model 80. Това е първият самолет на “Боинг” за гражданската авиация.

1962 г.

 Роден e Кардам, княз Търновски, херцог Саксонски (Сакс-Кобург-Гота) – първороден син на Симеон Сакскобургготски. Завършва философия и международна икономика в университета “Кларк”, САЩ. Получава степен по селскостопанска икономика; специализира агроиндустрия и хидромелиорации в американския университет “Пен” в Пенсилвания. През 1989 г. започва работа в Буенос Айрес в многонационалната агропромишлена компания “Фаунтинхед груп”. Живее и работи в САЩ като агроикономист в компанията GIC, Вирджиния. Търговски директор е на телекомуникационна компания “Телефония мовилес интерконтинентал”, генерален-директор на проекти UMTS. Женен е за Мириам Унгрия-и-Лопес, от която има 2 синове – Борис и Белтран.

1956 г.

 Фидел Кастро и Че Гевара пристигат в Куба и поставят началото на партизанската война срещу проамериканското правителство на Батиста, завършила на 1 януари 1959 г.
Фидел Кастро (на снимката) е кубински политик и държавник, юрист. Организатор е на „Движение 26 юли“ (1955-1956 г.). През 1956 г. оглавява въоръжената борба, довела до победа на Кубинската революция. Той е министър-председател на Революционното правителство от 1959 г. до 1976 г. От 1965 г. е първи секретар на ЦК на Комунистическата партия на Куба. От 1976 г. е председател на Държавния съвет и на Министерския съвет на Република Куба.
Гевара де ла Серна, Ернесто Че Гевара е латиноамерикански революционер, един от ръководителите на Кубинската революция (1959 г.). Завършва медицина. По време на управлението на Перон е принуден да емигрира от Аржентина (1952 г.). През 1955 в Мексико се среща с Фидел Кастро. От 1956 г. е в редиците на революционен отряд в провинция Ориенте в Куба. През 1957 г. е назначен за командир на партизанска колона. През декември 1958 г. колоната му завзема провинция Лас Вилас, като побеждава войските на Батиста в гр. Санта Клара и заедно с колоната на К. Сиенфуегос влиза в столицата Хавана. След победата на революцията (1959 г.) е командир на гарнизонната крепост Ла Кабана в Хавана, директор на Управлението за промишлено развитие на Куба. От ноември 1959 г. до февруари 1961 г. е президент на Националната кубинска банка. От февруари 1961 г. е министър на промишлеността. Той е един от лидерите на движението „26-и юли“, а след това е член на Националното ръководство на Единната партия на социалната революция. През април 1965 г. се обръща с писмо до Ф. Кастро, за да съобщи решението си, че ще продължи революционната въоръжена борба в някоя от страните по света, и напуска Куба. От ноември 1966 г. е в Боливия за организирането на партизанско движение. През октомври 1967 г. създаденият от него партизански отряд е обкръжен и разгромен от правителствени войски. Че Гевара е заловен и на 8 октомври 1967 г. е убит.

1954 г.

 Роден е Евгений Михайлов – кинорежисьор. През 1980 г. завършва кинорежисура във Висшия държавен институт по кинематография /ВГИК/ в Москва. В периода
1980-1991 г. е режисьор постановчик в киноцентъра “Бояна”.
От 1992 г. до 1993 г. е главен художествен ръководител на Ефир 2 на Българската национална телевизия. В периода 1993-1994 г. е на свободна практика. Заместник-председател е на Национално движение „Екогласност“. През 1994 г. става заместник-председател на Националния координационен съвет на СДС. Същата година е избран за народен представител в XXXVII-то народно събрание с листата на СДС като заместник-председател на Национално движение “Екогласност”, избирателен район Ловеч. Членува в Комисията по културата през 1995 г. и е заместник-председател на Комисията по радио, телевизия и БТА.
От 1997 г. до 2005 г. е директор на “Бояна филм”. През октомври 2005 г. заедно с управителния съвет подава оставка в знак на несъгласие с проведената приватизация на „Бояна филм“. Той е продуцент на продължилото около три години предаване по БНТ „Понеделник 8 1/2“, в което се представят и показват български филми от минали десетилетия. Автор е на документални и игрални филми. Документални: “Вечният двигател” (1986); “Състезанието” (1987); “ С открити карти” (1988). Игрални: “Дом за нежни души” (1981); “Смъртта може да почака” (1985); “Сезонът на канарчетата” (1993).
Носител е на наградата “Златна роза” от Националния кинофестивал, Варна, 94 за най-добра режисура.

1952 г.

 Между 2 и 4 декември се провежда съдебен процес срещу седем католически свещеници, обвинени в създаване на „нелегална контрареволюционна организация, агентура на папското и империалистическото разузнаване“. Д-р Петко Ив. Момчилов е осъден на смърт. На другите подсъдими са издадени присъди за задържане под стража. Същата година в България се провежда още един процес срещу католически свещеници. От 29 септември до 3 октомври се състои така наречения „голям католически процес“ срещу 40 души, от които 27 свещеници и една монахиня, са обвинени в създаване на „шпионска и заговорническа католическа организация в България“, работила в услуга на Ватикана и други чужди разузнавания. На смърт са осъдени епископ Евгений Босилков, отец Йосафат Шишков (на снимката), отец Павел Джиджов и отец Камен Вичев, а останалите са изпратени в затвора.
При посещението си в България през май 2002 г. папа Йоан Павел Втори обявява Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков за блажени.
Епископ Евгений Босилков е обявен за блажен още през март 1998 г. Той е първият български католически светец. Процедурата по издигането на Евгений Босилков за светец започва през 1985 г., когато е обявен за раб Божий и е признато мъченичеството му за католическата вяра.

1950 г.

Границата между България и Турция е отворена и двете страни постигат споразумение, според което България занапред ще изселва само лица с турски входни визи, а Турция се задължава да пропуска по 650 преселници дневно. Емиграцията се възобновява и от декември 1950 г. до февруари 1951 г. границата е прекосявана средно от 20 000 души на месец, като за цялата 1950 г. броят на изселниците достига 55 756 души.

1949 г.

 Пусната е в експлоатация ТЕЦ „София“. Строителството на първата в България и на Балканите топлоелектрическа централа започва на 22 юни 1947 г. На 22 март 1949 г. е пусната в пробна експлоатация с мощност 12 000 киловата. От 1963 г. работи с мазут вместо с въглища, а от февруари 1975 г. – и с природен газ.

1944 г.

 В Москва за първи път се срещат Сталин и генерал Шарл де Гол.
Шарл Мари де Гол е президент на Франция от 1959 до 1969 г., генерал. Председател е на временното правителство от 1944 до 1946 г. Министър-председател (юни – декември 1958 г.). Офицер е в I световна война; бригаден генерал в битката за Франция през май 1940 г. След капитулацията през юни 1940 г. възглавява комитета „Свободна Франция“ в Лондон. През 1943 г. създава в Алфир Франция комитет за национално освобождение. Поставя основите на Петата република, създава нова конституция; ликвидира алжирската криза. Подава оставка след референдум, гласувал недоверие към реформите през 1969 г.

1943 г.

 Умира Нурдал Григ – норвежки писател, поет, публицист, есеист, драматург. В първия му сборник с поезия „Около нос Добра Надежда“ (1922 г.), в романа „Корабът продължава да пътува“ (1924 г.), в сб. „Камъни в потока“ (1926 г.) са отразени впечатленията на автора от пътуванията му. Учи филологически науки в университетите в Осло и Оксфорд. През 1925 г. защитава дисертация за Р. Киплинг, а през 1932 г. издава книгата есе „Рано умрелите“ (за Дж. Кийтс, П. Б. Шели, Дж. Г. Байрон и др.). През 1927 г. публикува „Китайски дневници“.
След това издава: лирическия сборник „Норвегия в нашите сърца“ (1929 г.), драмите „Атлантически океан“ (1932 г.), „Нашата слава и нашето могъщество“ (1935 г.), „Но вчера …“ (1936 г.). В годините 1936-1937 г. издава сп. „Вейен фром“ („Veien from“) и се обявява срещу настъплението на фашизма и опасността от война. Загива на борда на бомбардировач по време на полет над Берлин. Стиховете му излизат от печат посмъртно в сборниците „Свобода“ (1945 г.) и „Надежда“ (1946 г.). Нурдал Григ е роден на 1 ноември 1902 г.

1943 г.

 От Англия в САЩ пристигат 15 атомни учени за участие в създаването на атомна бомба (сред тях е и съветски разузнавач).

1942 г.

 В Чикаго група американски учени начело с Енрико Ферми правят първата демонстрация на контролирана ядрена реакция. Три години по – късно, през 1945 г., в САЩ е създаден първият ядрен реактор.
Енрико Ферми е италиански физик, допринесъл съществено за развитието на съвременната теоретична и експериментална физика. През 1922 г. завършва Пизанския университет, учи в Германия и Холандия. В периода 1926-1938 г. е професор в Римския университет. Оказва голямо влияние върху формирането на италианската школа в съвременната физика. През 1938 г. емигрира от Италия в САЩ. От 1939 г. до 1945 г. е професор в Колумбийския университет. Ръководи научни изследвания в областта на използването на ядрената енергия в САЩ, участник е в “Манхатънския проект”, чиято цел е създаването на американската атомна бомба. Енрико Ферми участва активно в създаването на съвременната квантова физика. Разработва статистика на частиците, подчиняващи се на принципа на Паули (1925 г.), създава количествена теория на бета-разпада, основана на предположението на В. Паули за това, че бета-частиците се изпускат едновременно с неутрони. В периода 1934-1938 г. заедно със сътрудниците си изучава свойствата на неутроните и създава основите на неутронната физика. За пръв път наблюдава изкуствена радиоактивност, предизвикана от бомбардировката на редица елементи (сред които и уран) с неутрони; открива забавянето на неутроните и създава теорията на това явление, за което през 1938 г. получава Нобелова награда. Енрико Ферми за пръв път осъществява верижна реакция в построения от него първи в света ядрен реактор, в който за забавяне на електроните се използва графит, а като гориво – уран. В края на живота си се занимава с високи енергии и публикува теоретични съчинения в тази област.

1941 г.

Роден е Калин Георгиев Донков – български писател. През 1966 г. завършва журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като редактор в Българската телевизия, Радио София и вестник „Антени“. Председател е на Кабинета на младия писател от 1980 г. Автор е на съчиненията: „Априлски хълмове“ (1970 г.), „Внезапна възраст“ (1974 г.), „Риза за ближния“ (1977 г.), „Частен случай“ (1979 г.), „Ранни мемоари“ (1980 г.) и др.

1940 г.

 Испанският диктатор Франко подписва финансов договор с Англия.
Франко управлява Испания в годините 1939-1975 г. Той е роден на 4 декември 1892 г. Завършва пехотна академия, участва в колониалните войни на Испания в Африка. През 1921 г. е командир на Чуждестранния легион. През 1934 г. е началник на главния щаб на сухопътните войски, командир на испанския корпус в Африка (Мароко). Организира и ръководи въоръженото въстание на испанските демократически сили срещу комунистическата диктатура, в резултат на което избухва Испанската гражданска война (1936-1939 г.). След победата на патриотичните сили управлява чрез диктатура. Провъзгласен е за пожизнен държавен глава (“каудилио”) на Испания. Създава тоталитарна система в Испания. Става вожд на Испанската фаланга (организация на националистическите сили). Председател е на министерски съвет (до 1973 г.) и върховен главнокомандващ на държавата. Прокарва закон за наследството на престола (1947 г.), съгласно който Испания “в съответствие с традицията” е провъзгласена за кралство. На 22 юли 1969 г. за бъдещ крал на Испания е обявен Хуан Карлос Бурбон. След ликвидиране на последствията от комунистическо управление, постепенно се оттегля от властта. Умира на 20 ноември 1975 г. в Мадрид.

1937 г.

Умира Тихомир-Александър Павлов – български белетрист и публицист. Завършва гимназия и следва право в София. Сътрудничи в сп. „Обществена мисъл“, „Хиперион“ и др. Редактор е на в-к „Епоха“ и „Народ“. Автор е на „Горчив смях“, роман (1920 г.), „Еднодневка“, повест (1923 г.), „Вечната приказка“, роман (1933 г.), „Страхил войвода“, драматична поема (1934 г.), „Българите в Моравско и Тимошко“ (1931 г.), „Сърбизмът и българщината на Балканите“ (1933 г.). Роден е на 27 юни 1880 г. в Казанлък.

1927 г.

 Със заповед на министъра на войната започва тайно изграждане на Военноморски флот в България.
След края на Първата световна война, съгласно чл. 83 от Ньойския договор, като победена страна и съюзник на Германия България е задължена да предаде окончателно и безвъзвратно военните си кораби и подводници на страните победителки. Според клаузите на договора охраната на водните граници на страната ни трябва да се извършва от патрулни кораби със снето въоръжение и граждански екипажи.
През 1927 г. със заповедта на военния министър се поставят основите на възраждането на военноморския флот. Организацията му включва Черноморската част, Морската учебна част и Дунавската част. Тайното нарушаване клаузите на Ньойския договор налага министерска заповед да бъде строго поверителна и недостъпна за Междусъюзническата контролна комисия. В бюджета на страната Черноморската и Дунавската част са посочени като Морска и Дунавска полицейски служби, а командващия флота – като началник на тези служби.

1924 г.

Умира Еми Шарлота Акте – финландска оперна певица (сопран), педагог, една от основоположниците на финландското оперно изкуство. Учи пеене при Мехелин в Хелзинки, при В. Масе в Париж, при Дж. Б. Лампарти в Стокхолм и при Е. Хилдах в Дрезден. От 1873 г. до 1879 г. е солистка на Финската опера в Хелзинки. Известни нейни партии са: Лучия („Лучия ди Ламермур“ от Доницети), Леонора („Трубадур“ от Верди), Норма („Норма“ от Белини), Памина („Вълшебната флейта“ от Моцарт), Маргарита („Фауст“ от Гуно) и др. От 1891 г. до 1922 г. ръководи собствена оперна трупа. В периода 1912-1923 г. е преподавателка в Музикалния институт в Хелзинки (дн. Академия „Сибелиус“). Еми Шарлота Акте е родена на 14 ноември 1850 г. в Оулу.

1920 г.

 Умира Вячеслав Николаевич Шчепкин – руски учен славист, езиковед, палеограф, историк на староруско изкуство; член-кореспондент е на Руската Академия на Науките от 1911 г. Ученик е на Ф. Ф. Фортунатов. През 1885 г. завършва Московския университет, а от 1907 г. е професор в него. От 1887 г. работи в Историческия музей в Москва, където създава системата на научни каталози в Отдела за ръкописни и старопечатни книги. Магистърската му дисертация “Разсъждения за езика на Савината книга” (1898-1899 г.) е изследване върху фонетиката на старославянските езици. Неговата докторска дисертация – “Болонски псалтир” (1906 г.), е изследване на фонетиката и морфологията на среднобългарски паметник и ценен материал за изучаване на старобългарския говори. Автор е на съчиненията “Въведение в славянознанието” (1914 г.), “Учебник по руска палеография” (1918 г.), изследвания за Новгродската иконописна школа и др. Вячеслав Николаевич Шчепкин е роден на 6 юни 1863 г.

1920 г.

 Между 2 и 9 декември се провежда Архиерейски събор на Българската екзархия в София. На него е предложено правителството да измени Закона за свикване на църковно-народен събор.

1919 г.

 С Изменение на Избирателния закон в България е въведено задължително гласуване.

1917 г.

С тайна заповед на главнокомандващия на Действащата армия генерал-лейтенант Никола Жеков са назначени командващите на 2-а , 3-а и 4-а армия.
Никола Жеков е военен и държавен деец, генерал от пехотата. Участва като доброволец в Сръбско-българската война 1885 г. По време на Балканската война 1912-1913 г. е началник-щаб на 2-ра армия. От 5 август до 1 октомври 1915эг. е военен министър. След въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. е назначен за главнокомандващ българската армия. Уволнен е от армията и е съден заедно с останалите министри от кабинета на д-р В. Радославов. Между двете войни се изявява като общественик и публицист. След идването на Хитлер на власт е един от пропагандаторите на идеята за тясно политическо и военно сътрудничество с Третия райх. След края на Втората световна война 1939-1945 г. емигрира в чужбина.
Никола Жеков е роден в Сливен. Завършва Военното училище в София през 1887г., учи и във Военната академия в Торино, Италия.

1916 г.

 По време на Първата световна война (1914-1918 г.) е сключена Българо-германска военна конвенция. На север от линията Черна вода-Кюстенджа се установява етапна зона на германските войски, а на юг – смесено управление, останало неприложено.

1915 г.

Умира Алберт Стефанов Гечев – български филолог. Литературно-критичната си дейност започва като учител в Пловдив. Посещава с научна цел културните средища на Европа. Умира по време на Първата световна война. Автор е на съчиненията: „Българската литература през последните няколко години (1900-1912 г.). Критически статии“ (1941 г.), „Български правопис. История и научни основания“ (1914 г.). Алберт Стефанов Гечев е роден на 11 октомври 1881 г. в Ловеч.

1914 г.

Умира Владимир Иванович Ламански – руски писател и езиковед, академик в Петербургската Академия на Науките (от 1900 г.). През 1854 г. завършва Петербургския университет, ученик е на И. И. Срезневски. В периода 1865-1900 г. е професор по славянски езици в Петербург. Прокарва идеите на славянофилството и панславизма. Автор е на трудовете „Исторически проучвания на гръцко-славянския свят“, „Южноруски песни“, „Чешка литература“, „Славянските племена в Мала Азия“ и др. Почетен член е на всички руски университети, на всички славянски научни академии, както и на Славянско дружество в България. Владимир Иванович Ламански е роден на 8 юли 1833 г.

1914 г.

 По време на Първата световна война Австро-унгарската армия влиза в сръбската столица Белград.

1912 г.

 Създадено е Македонско военно губернаторство с временен губернатор ген. Христофор Хесапчиев, а по-късно – ген. Михаил Иванов, с център Сяр. То включва 4 окръга: Драмски (5 околии), Сярски (9 околии), Солунски (от 12 декември Кукушки – 5 околии) и Щипски (5 околии). На 18 декември са утвърдени Временни наредби за гражданското управление на завладените земи.
По време на Балканската война България и балканските й съюзници разгромяват за два месеца изтощената от вътрешни размирици и неуспешни реформи Османска империя. Българските войски заемат крайбрежието на Бяло и Мраморно море от Кавала до Силиврия, с изключение на Галиполския полуостров. В източната част на българската окупационна зона се формира Лозенградско (Тракийско) военно губернаторство, чието седалище след превземането на Одрин се премества от Лозенград в централния град на Тракия. На запад е създадено Македонско военно губернаторство с главен град Сяр.

1903 г.

 Пожар унищожава сградата на университета в Отава (Канада).

1901 г.

 В САЩ е патентована самобръсначката “Жилет”.

1901 г.

 Родена е Недялка Димитрова Симеонова – цигуларка и музикален педагог. На 12 години след няколко концертни обиколки в България заминава с баща си за САЩ, където изнася множество концерти. През 1914 г. посещава летните курсове за цигулари виртуози в Дрезден, ръководени от проф. Л. Ацер (консерваторията в Санкт Петербург). В Дрезден учи при А. Раполди (1914 г.) и Г. Хавеман (1916-1920 г.). В годините между 1921-1923 г. продължава заниманията си при Л. Ацер в Ню Йорк. През тези години започва усилена концертна дейност в Европа и Америка. Работи и като концертмайстор в Кооперативния театър в София (1933-1939 г.). В годините 1937-1939 г. е лектор по цигулка в Държавната музикална академия (дн. БДК). През 1940 г. свири в Белградския симфоничния оркестър и в Дрезденската филхармония (1941-1942 г.). В периода 1942-1944 г. е концертиращ музикант в Германия. След 1944 г. намира признание и в България. През 1946 г. е професор по цигулка в Държавната музикална академия. Продължава активната си концертна дейност в страната и в чужбина. През 1948 г. става първи концертмайстор на новосъздадения Симфоничен оркестър на Българската телевизия и радио. Репертоарът й включва всички значителни творби за цигулка от различни епохи и стилове. Недялка Симеонова умира на 14 март 1959 г.

1886 г.

 Във Виенската опера българските пратеници – Константин Стоилов, Димитър Греков и Константин Калчев се срещат за първи път с принц Фердинанд Сакскобурготски.
Фердинанд I Сакскобургготски е немски принц, княз (1887–1908 г.) и цар (1908–1918 г.) на България. Роден е на 26 февруари 1861 г. във Виена. Син е на австрийския ген. княз Август и княгиня Клементина, дъщеря на френския крал Луи Филип. Фердинанд I е подпоручик в австро-унгарската армия, когато изпратената да търси княз българска депутация се спира на него. На 25 юни 1887 г. кандидатурата му е одобрена от III ВНС (1886–1887 г.). Първоначално неговият избор не е признат от Русия и другите Велики сили. Стефан Стамболов (1887–1894 г.) полага големи усилия за утвърждаването на Фердинанд I на престола. През 1893 г. е променена Търновската конституция, с което се създават условия князът да сключи брак с княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска. След преминаването на престолонаследника Борис към източноправославната вяра и възстановяването на дипломатическите отношения с Русия през 1896 г. Фердинанд I е признат от европейските държави за български княз. В края на ХIХ и началото на ХХ в. князът постепенно засилва своята власт и налага т. нар. личен режим. На 22 септември 1908 г. става провъзгласяването на независимостта на България и Фердинанд I приема титлата цар. Фердинанд I е отговорен за обявяването на Междусъюзническата война 1913 г. и претърпяната от България първа национална катастрофа. Под негово влияние България се присъединява към Тройния съюз по време на Първата световна война 1914–1918 г.. Последвалата втора национална катастрофа принуждава Фердинанд I да абдикира от българския престол на 3 октомври 1918 г. в полза на своя син Борис III. След като напуска страната, се завръща в родовите си имения в Кобург, Германия, където на 10 септември 1948 г. умира.

1885 г.

 Роден е Джордж Ричардс Майнот – американски патофизиолог и терапевт хематолог. Получава Нобелова награда за физиология и медицина през 1934 г. (съвместно с У. Мърфи и Х. Уипъл). През 1912 г. завършва Медицинското училище към Харвардския университет. Преподавател е в Харвардския университет, професор е от 1928 г. Научните му трудове са посветени на изследвания в областта на патофизиологията и клиниката на анемичните състояния. Разработва метод за терапия на злокачествената анемия, която е стимул за изучаване на механизма на заболяването и води до откриването на “антипернициозния” витамин В12. Умира на 25 февруари 1950 г. в Бруклин.

1863 г.

 Завършено е строителството на купола на Капитолия във Вашингтон.

1859 г.

 Умира Джон Браун – американски борец за права и свободи на чернокожото население, един от ръководителите на лявото крило на аболиционисткото движение. На 16 октомври 1859 г. с отряд от 18 души завладява правителствения арсенал в Харпърс Фери, Вирджиния. Групата е обкръжена и разбита от правителствените войски. Джон Браун е обесен в Чарлстън. Името му става символ на борбата на негрите за освобождение от робството.

1851 г.

В резултат на преврат във Франция на власт идва Луи Бонапарт. Шарл Луи Наполеон Бонапарт е племенник на Наполеон I. Син е на Луи Бонапарт (1778-1846 г.) и на Ортенз дьо Боарне. На 10 декември 1848 г. е избран за президент на Втората република. Една година след извършения държавен преврат се обявява за император. Ползва се с абсолютна авторитарна власт. Води множество завоевателни войни. През Френско-пруската война 1870-1871 г. капитулира при Седан на 2 септември 1870 г. и се предава в плен на германците. Свален е от власт при Септемврийската революция от 4 септември 1870 г.

1823 г.

 Президентът на САЩ Джеймс Монро обявява своята доктрина, според която страната му вече няма да се примирява с намесата на Европа във вътрешните работи на държавите от Новия свят.
Джеймс Монро е роден на 28 април 1758 г. в щата Вирджиния. През 1776 г. завършва колежа “Уилям и Мери”. Участва във Войната за независимост (1775-1783 г.), в хода на която е ранен. В резултат излиза в оставка с чин “майор”. В периода 1780-1783 г. учи право при Т. Джеферсън. В годините 1782-1783 г. е член на легислатурата на Вирджиния. От 1783 г. до 1786 г. е в Континенталния конгрес. До 1790 г. Джеймс Монро е практикуващ юрист. В периода 1790-1794 г. е сенатор от Вирджиния, след което до 1796 г. е посланик на САЩ във Франция. Между 1799 г. и 1802 г. е губернатор на щата Вирджиния. В края на 1802 г. президентът Т. Джеферсън го изпраща в Париж, за да помага на американския посланик Р. Ливингстън в преговорите за собствеността върху Нови Орлеан (с Франция) и върху Западна Флорида (с Испания). На 30 април 1803 г. е подписан договор за получаване на цяла Луизиана от САЩ. В годините между 1803-1807 г. Джеймс Монро е посланик във Великобритания. През януари 1811 г. отново е избран за губернатор на Вирджиния, като през март президентът Дж. Медисън го назначава за държавен секретар. По време на рейда на англичаните срещу Вашингтон през август 1814 г. Джеймс Монро евакуира целия архив на Държавния департамент. От септември 1814 г. той изпълнява и длъжността военен министър. Джеймс Монро печели убедително президентските избори през 1816 г. и 1820 г. Периодът на неговия мандат е известен като “ерата на съгласието” в историята на САЩ, а името му се свързва с “доктрината Монро”. Доктрината става основа за външната политика на САЩ, модифицирана е и получава по-широка интерпретация. След като се оттегля от активната политика живее в имението Оукхил и в Ню Йорк, където умира от сърдечна недостатъчност на 4 юли 1831 г. Погребан е в Ню Йорк, а през 1858 г. тленните му останки са преместени в Ричмънд. Съчиненията му са издадени в 7 тома (1898-1903 г.). Той оставя недовършени мемоари.

1816 г.

 Във Филаделфия е открита първата спестовна банка в Америка.

1805 г.

 В битката при Аустрелиц Наполеон І разбива руско-австрийските войски.
Сражението се води в района на с. Аустерлиц (днес гр. Славков) в Чехия (Моравия) по време на Руско-австро-френската война от 1805 г. Обединените руско-австрийски войски под командването на генерал М. И. Кутузов наброяват 86 000 души (от тях 15 000 австрийци) и 250 оръдия. Френската армия под командването на Наполеон I наброява 73 000 души и 250 оръдия. Руско-австрийските войски извършват марш от Олмюц до Аустерлиц и започват настъпление с главните сили. От своя страна Наполеон I с част от силите прикрива десния фланг и нанася удар с главните си сили (50 000 души) към Праценските височини. След това с удар от юг обкръжава главните сили на руско-австрийскта армия и им нанася тежко поражение. Жертвите от страна на съюзниците наброяват около 27 000 души (убити и ранени), а от страна на французите – около 12 000 души. С победата на Наполеон I при Аустерлиц се слага край на третата антифренска коалиция. Австрия излиза от войната и е принудена да сключи Пресбургския мир (1805 г.). В Аустерлицко сражение участват трима императори – Александър I, Франц I и Наполеон I.

1804 г.

 Наполеон Бонапарт е провъзгласен за император на Франция.
Наполеон I Бонапарт е френски император от 1804 г. до 1814 г. и след това през 1815 г. Роден е в град Аячо на остров Корскика през 1769 г. През 1785 г. завършва военно училище в Париж и става подпоручик. През 1793 г. като капитан-артилерист участва в обсадата на Тулон, зает от англичаните. Благодарение на неговите способности френската революционна армия превзема Тулон и прогонва британския флот от френските брегове. На 14 януари 1794 г. е произведен в звание бригаден генерал. През 1795 г. ликвидира роялистки метеж в Париж, след което е назначен за командващ на френската армия, действаща в Италия. През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 сражения. По време на похода в Италия (1796-1797 г.) се проявява не само като талантлив генерал, но и като добър дипломат. През 1798-1799 г. организира и командва египетски поход, разбива турската армия, завладява Египет и Сирия и организира административна и данъчната система в завладените територии. На 9 ноември 1799 г. Наполеон извършва държавен преврат и става пръв консул. На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция. Опитва да се задържи на императорския престол чрез нови войни и победи. В отговор на това Англия, Австрия и Прусия образуват Рейнската лига (1804 г.) – политически съюз, насочен срещу Франция. През 1805 г. Наполеон разгромява Австрия (битката при Аустерлиц) и сключва Пресбургския мир (1805 г.). През 1806 г. в битките при Йена и Ауерщад разгромява Прусия и я окупира. Англия организира морска блокада на Франция и Наполеон отговаря с континентална блокада срещу острова. През 1807 г. разбива руската армия при Ейлау и Фридланд. Принуждава Русия да се присъедини към континенталната блокада и с Тилзитския мир разделя Европа на 2 зони на влияние – френска и руска. През 1808-1811 г. той предприема поход за завоюване и окупиране на Испания, през 1809 г. побеждава Австрия, без да я обезвреди напълно. През 1812 г. Наполеон предприема несполучлив поход в Русия и е принуден да отстъпи и потегля обратно за Франция. Основната му грешка в руския поход е не толкова военна, колкото политическа. Вместо да даде свобода на руския народ, като разруши феодално-крепостническата система, премахне самодържавието и въведе конституционно управление, той окупира Русия. Това позволява на Александър I и царедворците да го обявят за враг на Русия и на православната вяра. Целият руски народ се вдига на война за защита на вярата и отечеството. През 1813 г. на Парижкия конгрес Наполеон отхвърля условията за мир. След поражението на Франция в битката при Лайпциг (1813 г.) съюзните армии окупират страната, Наполеон абдикира в двореца Фонтебло и е заточен на о-в Елба. През пролетта на 1815 г. напуска о-в Елба и се завръща във Франция. Настъпва периодът на т. нар. „100 дни“. Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерло през 1815 г. Наполеон е заточен на о-в Св. Елена, където е поставен под най-строг режим и охрана от английските войски. Умира на 5 май 1821 г. След смъртта на му са публикувани неговите „Мемоари от о-в Света Елена“ и „Мемоари“, продиктувани по време на заточението.