КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 19 АВГУСТ

При най-голямата самолетна катастрофа на руските въоръжени сили загиват 85 военнослужещи, след като руски военен хеликоптер се разбива в Чечня. Военно-транспортният хеликоптер Ми-26, превозващ военнослужещи, се разбива, след като е обстрелван от бунтовници в Чечня. На борда на машината се намират 127 пасажери и петчленен екипаж. Хеликоптерът принадлежи на авиацията на Сухопътните войски на Русия. Той се разбива на 5 км. от военната база Ханкала /югоизточно от Грозни/. Падналият хеликоптер попада на минно поле, което затруднява достъпа да него. Загиват 85 души, живи остават петима от екипажа и 27 пътници.

В Москва продължават събитията около „Августовския пуч“ – опит за държавен преврат. Съветският президент Михаил Горбачов е поставен под домашен арест, докато е на почивка в Крим. Превратът е организиран от комунистите и започва на 18 август, но се проваля два дни по-късно.

Започва съдебен процес срещу ръководителите на създадената през 1966 г. нелегална организация „Марксистко-ленинска българска комунистическа партия“: Ръководителите й Михаил Докторов, Иван Младенов, Стоян Куцаров, Найден Найденов, Дончо Й. Дончев си поставят за цел „да продължат делото на Горуня“ за борбата срещу Тодор Живков. Получават присъди от 5 до 10 г. затвор при „усилен строг режим“.

Японският министър-председател Ейсако Сато става първият министър-председател след Втората световна война, който посещава Окинава. Префектура Окинава е верига от 60 острова, разположени на юг от Кюшу. Окинава, наричана преди Рюкю, е независимо царство до XVII век и тогава развива свое наречие и културни традиции. От края на Втората световна война до 1972 г. Окинава се контролира от американската армия.

Ейсаку Сато е роден е на 27 март 1901 г. Той 61-ви, 62-ри и 63-ти министър-председател на Япония. Избран е на 9 ноември 1964 г. и преизбран на 17 февруари 1967 г. и на 14 януари 1970 г. Последният си мандат изкарва до 7 юли 1972 г. През 1974 г. получава Нобелова награда мир. Умира на 3 юни 1975 г.

Роден е Иван Нинов – български художник, график. Участва в изложби от 1969 г. Представя свои творби (графика) в чужбина: САЩ, Франция, Норвегия, Аржентина, Мексико, Полша, Германия (общи изложби); участва в биеналета в Краков (1972 г., 1978 г., 1991 г.), Любляна (1971 г., 1975 г., 1991 г.), Фредрикстад, Норвегия (1980 г.), Банска Бистрица (1989 г.), Капагава (1992 г.), Баден-Баден (1985 г.), Варна (1981 г., 1983 г., 1985 г., 1987г ., 1989г ., 1991 г.). Печели много награди от изложби в страната и чужбина.

Роден е Уилям (Бил) Клинтън. Той е американски политик, 42- и президент на САЩ (1993-2001 г.) от Демократическата партия (вторият след Р. Никсън, срещу когото е приложен импийчмънт). Завършва право е Йейл (1973 г.). Участва в президентската кампания на Джордж Макгавъм (1972 г.). Избран е за главен прокурор на щата Арканзас през 1978 г. Достига политическия връх на САЩ рекордно бързо – на 32 год. е най-младият губернатор (щат Арканзас, 1978 г.); на 46 год. е най-младият президент след Дж. Кенеди. През 1993 г. печели президентските избори, побеждавайки Дж. Буш. Води центристка политика; задълбочава политическите отношения с Русия и Китай. Посредничи за подписване на мирното споразумение за Босна в Дейтън, щат Охайо (1995 г.); подкрепя военната намеса на НАТО в Косово, за да бъде спрян геноцидът на Св. Милошевич над косовските албанци (1999 г.); посещава България през 1999 г.

Роден е Йън Гилън – английски рокпевец и композитор. Известност получава с ролята си в рокоперата „Исус Христос суперзвезда“. Той е вокалист в хард-рокгрупата „Дийп Пърпъл“ между 1969 г. и 1973 г., 1983 г. През 1975 г. основава „Йън Гилън бенд“, а през 1979 г. – „Гилън“, която се разпада през 1983 г. Вокалист на „Блек Сабат“. През 1992 г. гастролира в България. Дискография: „Child in Time“ (1975 г.), „Clear Air Turbulence“ (1976 г.), „Scarabus“ (1977 г.); (с “Гилън“): „Mr. Universe“ (1979 г.), „Glory Road“ (1980 г.), „Future Stock“, „Double Trouble“ (1981 г.), „Magic“ (1982 г.) и др.

В хода на Втората световна война избухва Парижкото антихитлеристко въстание. Главнокомандващият френските войски генерал Шарл де Гол издава заповед за началото на операцията по завземането на окупирания от фашистите Париж. Въстанието е ръководено от Парижкия комитет за освобождение и от Националния съвет на Съпротивата. След ожесточени улични боеве на 24 август френските патриоти успяват да освободят почти целия град. Сутринта на 25 август в града влиза френска танкова дивизия, а в края на деня столицата е окончателно освободена. По време на въстанието парижани дават 1483 убити и 3 477 ранени; нацистките войски – 2 788 убити и 4 911 ранени. Въстанието спасява Париж от разрушения, а населението му от масово унищожение. Ускорява се и освобождаването на Франция.

В Букурещ започват преговорите между делегациите на България и Румъния за връщането на Южна Добруджа на България.

Умира Николай Николаев – български хоров диригент и музикален педагог. Роден е на 8 октомври 1852 г. в Болград. Завършва гимназия и музикален курс в Болград. Работи като учител по пеене в Болградската българска гимназия (1878-1879 г.), в Софийската мъжка гимназия (1879-1925 г.) и във Военното училище (1879-1880 г.). Основател и диригент на хорове. Участва с хорове под свое диригентство във всички по-важни събития в страната в продължение на 50 години. Един от основателите на дружество „Славянска беседа“ (1880 г.), на Първото българско музикално дружество (1893 г.), на Българския музикален съюз (1904 г.), на който е председател до 1929 г.; на Българската оперна дружба (1907 г.) и др.

Испанският поет Федерико Гарсиа Лорка (1898 – 1936) е убит от симпатизанти на генерал Франко, които го принуждават преди това да изкопае собствения си гроб. Федерико Гарсиа Лорка е роден на 5 юли 1898 г. във Фуентевакерос, близо до Гранада. Завършва право в Гранада и се преселва в Мадрид, където се отдава на литературна, театрална и музикална дейност. През 1922 г. създава пътуващия театър „Ла Барака“. Застава на страната на прогресивните испански среди, член е на Испанското дружество на приятелите на СССР. Автор е на няколко стихосбирки, от които „Циганско романсеро“ обхваща творчеството му от 1924 г. до 1928 г. Пише пиеси: „Мариана Пенида“, „Чудесната обущарка“, „Балаганът на дон Кристобал“, „Любовта на дон Перлимплин с Белиза в градината“, „Кървава сватба“, „Нерма“, „Дона Росита – девицата, или Езикът на цветовете“, „Домът на Бернардо Алба“.

Родена е Людмила Боева – български медиевист, русист, професор. Завършва руска филология в Саратовския държавен университет „Н. Г. Чернишевски“ (1956 г.). Аспирант в Московския държавен педагогически институт (до 1959 г.). Преподавател по руска литература в държавния университет „Ян Амос Коменски“, Братислава (1959-1970 г.). Защитава дисертация на тема „Руски сатирични повести през XVII в.“ (1966 г.) и хабилитационен труд „Пародията в руската литература през XVII в.“ в Карловия университет, Прага (1969 г.). Доцент по история на руската литература в Братиславския университет (от 1969 г.). Научен сътрудник в Института по литература при БАН (1971-1982 г.), доцент в катедра руска литература на Софийския Университет “Св. Климент Охридски” (от 1982 г.). Защитава дисертация за научна степен „доктор на филологическите науки“ на тема „Проблема жанров в русских повестях XVII в.“ (1988 г.). Професор по руски фолклор, стара руска литература и руска литература на XVIII в. в СУ “Св. Климент Охридски” (от 1989 г.). Позната като медиевист в Русия, Чехия, Словакия, Полша, Франция, Холандия, Германия и др. Основни трудове: „Въпросы древнерусской литературы“ (1981 г.), „Старата Киевска Русия“ (1983 г.), „Проблемы русской литературы XI-XVIII веков“ (1985 г.), „Древнерусские повести“ (1992 г.). Съставител и съавтор на христоматиите: „Русский фольклор. Очерки и образцы“ (1991 г.), „Древнерусская литература“ (1992 г.), „Русская литература XVIII века“ (2001 г.). Умира на 5 април 2001 г. в София.

Роден е Райко Чочев – български лекар и общественик, емигрант в Германия от 1965 г. Световноизвестен специалист по тропически и вътрешни болести. Директор на здравното управление в Долна Саксония. Автор на повече от 70 научни публикации, изследовател на тропическите болести в Африка. Крупен дарител на здравеопазването в България, на пострадалите от земетресението в Стражица (1986). Автор на книгата “Панагюрище мое” (1997).

Умира руският театрален деец Сергей Павлович Дягилев (1872 – 1929). Роден е на 31 март 1872 г. Основава художествено дружество „Мир искусства“ и издава едноименно списание, на което е съредактор. От 1907 г. представя руското концертно изкуство. От 1911 г. до 1929 г. създава Руския балет на Дягилев.

Умира Вилхелм Щрайберг – германски езиковед. Той е роден на 23 февруари 1864 г. в Рюдесхайм. Професор във Фрибургския (Швейцария, 1889 г.), Мюнстерския (от 1899 г.), Мюнхенския (от 1909 г.), Лайпцигския (от 1920 г.) университети. Представител на младограматическата школа в езикознанието. Основните му трудове са в областта на сравнително-историческо езикознание и германистиката; изследва прагерманския и готския езици, издава готски текстове (паралелно със старогръцките оригинали). Заедно с Карл Бругман издава сп. “Indogermanische Forschungen” (от 1892 г.).

Умира лекарят Михаил Иванов (1864 – 1924). Роден е в Прилеп на 19 август 1864 г. Завършва медицина в Цюрих (1891). Известно време е военен лекар в София. Специализира бактериология в Германия при Р. Кох (1893) и в Париж в Пастьоровия институт при Иля Мечников и Е. Ру. Основава и ръководи Бактериологичния институт (1893 – 1920). Един от редакторите на сп. „Медицински напредък“ (1900 – 1902) и сп. „Български лекар“ (1905 – 1915 и 1921 – 1924). Член на Върховния медицински съвет (1909 – 1912) и негов председател (1924). Има големи заслуги за предпазването на българското население до Балканската война (1912 – 1913) от холера и петнист тиф. По време на войната е епидемиолог и бактериолог в Първа отделна армия. Пръв в България произвежда противодифтериен серум. През Първата световна война организира производството на противохолерна ваксина за цялата действаща армия.

Роден е американският публицист Майкъл Форбс, основател на сп. „Форбс“.

Обявена е независимостта на Афганистан от Великобритания.

Афганистан е държава, разположена в Централна Азия и има площ от 652 225 кв. км. Населението на страната е 25 милиона и се състои от 19 етнически групи, почти всяка със собствен език и култура. Ислямът е официалната религия – 80% от населението са сунити, 20% – шиити. През 1747 г. висш съвет на афганските (пущунските) племена избира за шах на Афганистан водача на най-голямото племе – дурани. Това е Ахмад Шах Дурани. Той основава първата централизирана афганска държава – Дуранската империя с център в Кандахар.

През XIX век британската империя води две войни (1838-1842 г. и 1879-1880 г.), с които се опитва да присъедини афганските земи към колонията си Индия.

През 1919 г. Афганистан обявява независимост от Великобритания. След кратка война Лондон признава суверенитета на бившата си колония. Съветска Русия е първата страна, която признава независим Афганистан.

В хода на Първата световна война започва настъплението на III пехотна Балканска дивизия при Добро поле /Македония/.

В Албания започва гражданска война между християни и мюсюлмани.

Албания става част от Османската империя през 1478 г. След Балканската война, през 1912 г. тя обявява своята независимост от Османската империя, но в страната продължават да бушуват размирици. По време на Втората световна война, страната е окупирана от Италия. Съпротивата е главно комунистическа и се води от Енвер Ходжа. Той завзема властта. До 1990 г. Албания е изолирана комунистическа държава. Въпреки възникналата многопартийна демокрация, страната има проблеми с икономиката, организираната престъпност, както и с многото албански бежанци от Косово. Мнозинството от албанците изповядва мюсюлманството (70%), въпреки че религията е забранена по време на комунизма. Другите вероизповедания в страната са източноправославие (20%) и римокатолицизъм (10%).

В Одринско започват въоръжените действия, които са част от национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи. Организатор е Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО).

ВМОРО (Вътрешна македоно-одринска революционна организация) е национална революционна организация на поробените българи в Македония и Одринско, които, по волята на западноевропейските Велики сили, остават в пределите на Османската империя. Създадена е в Солун на 23 октомври 1893 г. от Д. Груев, д-р Хр. Татарчев, П. Попарсов и др. Организацията си поставя за цел да се бори за политическата автономия на Македония и Одринско в духа на обещаните реформи от чл. 23 на Берлинския договор. През есента на 1894 г. във ВМОРО влиза Г. Делчев. За изграждане на организацията и формулиране на нейната идеология се използват принципите на българското националноосвободително движение и структурата на БРЦК. През 1895 г. организацията започва да изгражда свои комитети в Одринско. По идея на Г. Делчев се изгражда четническа структура във ВМОРО. За всяка околия се предвиждат по една или няколко чети, чието главно предназначение е агитационно-организационната дейност. През есента на 1902 г. ВМОК, под ръководството на Ст. Михайловски и ген. Ив. Цончев, организира въстание в Горноджумайско, което е неуспешно. При потушаването му турските власти нанасят жесток удар на почти цялата комитетска мрежа на ВМОРО по поречието на Струма. През януари 1903 г. е свикан Солунският конгрес на ВМОРО, който взема решение за вдигане на въстание. На 21 април 1903 г. Г. Делчев е обкръжен с четата си в с. Баница, Серско, и загива в престрелката.

След избухналите въстания в Македония на 2 август 1903 г. и в Одринско на 19 август 1903 г. , голяма част от комитетите на ВМОРО са унищожени или разстроени. Това налага незабавното възстановяване на организацията. По време на Младотурската революция (1908 г.) ВМОРО се легализира и разпуска своите въоръжени чети. Много скоро младотурците се отказват от революционни фрази и възобновяват терора. ВМОРО се възстановява като нелегална организация от Т. Александров, П. Чаулев и Хр. Чернопеев. През 1911-1912 г. организацията осъществява няколко терористични акта, които стават повод за обявяване на Балканската война. По време на войните (1912-1913 г., 1915-1918 г.) мнозинството от членовете на ВМОРО служат в българската армия и организацията фактически престава да съществува. През есента на 1919 г. е възстановена от Т. Александров, П. Чаулев и генерал-лейтенант Ал. Протогеров.

Роден е Боян Дановски – български писател, режисьор, театровед и преводач. Следва инженерство и музика в Милано. Сближава се с Г. Милев и литературния кръг около сп. „Везни“, в което печата литературни произведения и преводи от италиански език Сътрудничи на сп. „Хиперион“, след спирането на „Везни“. От 1928 г. се посвещава на режисьорска и театрална дейност. Специализира в Германия, през 1932 г. създава работническия театър „Народна сцена“. След закриването на театъра (1933 г.) основава театрална студия, работеща по метода на К. С. Станиславски. След 9 септември 1944 г. е главен режисьор на Радиотеатъра, на Народната опера и Народния театър „Ив. Вазов“. От 1957 г. до 1965 г. е директор и режисьор на Сатиричния театър. От 1951 г. – професор по актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ (днес НАТФИЗ). Режисьор на филма „Точка първа“ (1956 г.). Умира на 9 март 1976 г. в София.

Родена е Габриел (“Коко”) Шанел (1883 – 1971). Френски моден дизайнер. Коко Шанел е родена в Сумюр, Франция. Прави първата си колекция от шапки в Париж. Тя отрязва косата си и лансира модата на момчешките прически “ала гарсон”, която става много популярна в Париж през следващото десетилетие. Първия си бутик Шанел отваря в Довил през 1913 г. В края на Първата световна война Коко е на върха на модата, става част от аристократичните кръгове, сприятелява се с Жан Кокто, Пикасо, Стравински и Дягилев. През 1921 г. се появява парфюмът “Шанел №5”. Неин патент в модата са малката черна рокля и строгият костюм с пола или панталон, наричан днес “Шанел”. Коко изчезва мистериозно през януари 1971 г. Умира на 1 октомври 1971 г.

Роден е Джордже (Жорж) Енеску (1881 – 1955). Румънски композитор, цигулар, диригент, пианист и музикален педагог. Получава музикално образувание във Виенската и Парижката консерватории. През 1898 г. в Париж с успех е изпълнена неговата „Румънска поема“ за оркестър. Гастролира в редица европейски страни. През 1912 г. учредява в Румъния ежегодна премия за най-добро произведение, написано от румънски композитор (съществува до 1946 г.). От 1920 г. концертира в редица страни от Европа и Америка; живее главно в Париж. Депутат във Великото национално събрание на Румъния, един от основателите на Румънската Академия на науките. Енеску разширява жанрово и обогатява румънската музика с нови изразни средства, разработва музикалния фолклор, който използва в големите сонатно-симфонични жанрове. Автор е на операта „Едип“ (1932 г., поставена през 1936 г. в Париж), на три симфонии (1905 г., 1913 г., 1919 г.), на три сюити и две „Румънски рапсодии“ за оркестър, струнни квартети, сонати – за пиано, цигулка и пиано, виолончело и пиано, песни и др. съчинения. Енеску умира на 4 май 1955 г. в Париж.

Умира Джордж Смит – английски асиролог и археолог. Той е роден на 26 март 1840 г. в Лондон. Работи в Британския музей първоначално като гравьор, а по-късно, след като овладява клинописното писмо, става научен сътрудник. През 1872 г. сред таблиците от библиотеката на Ашурбанипал открива акадската версия на легендата за Потопа – прототип на библейската легенда. Открива поемата за Гилгамеш и др. През 1873-1876 г. ръководи разкопките в Ниневия. Участва в издаването на асирийски текстове в поредицата “The cuneiform inscriptions of Western Asia” (1861-1884 г.).

Роден е американският изобретател и авиатор Орвил Райт (1871 – 1948). През 1903 г., заедно с брат си Уилбър, разработва първата летателна машина. В района на селището Кити Хоук, щата Северна Каролина, те осъществяват, в рамките на един ден, първите в историята успешни полети с конструирания от самите тях самолет „Флайър-1“, използващ двигател с вътрешно горене.

Роден е Михаил Иванов – български лекар бактериолог. Завършва медицина в Цюрих (1891 г.). Известно време е военен лекар в София. Специализира бактериология в Германия при Р. Кох (1893 г.) и в Париж в Пастьоровия институт при И. И. Мечников и Е. Ру (1896 г.). Основава и ръководи Бактериологичния институт (1893-1920 г.). Един от редакторите на сп. „Медицински напредък“ (1900-1902 г.) и сп. „Български лекар“ (1905-1915 г. и 1921-1924 г.). Член на Върховния медицински съвет (1909-1912 г.) и негов председател (1924 г.). Има големи заслуги за предпазването на българското население до Балканската война (1912-1913 г.) от холера и петнист тиф. По време на войната е епидемиолог и бактериолог в Първа отделна армия. Пръв в България произвежда противодифтериен серум. През Първата световна война организира производството на противохолерна ваксина за цялата действаща армия. Умира на 19 август 1924 г. в София.

Умира Джеймс Уат – английски изобретател, създател на универсалната парна машина, член на Лондонското Кралско дружество (1785 г.). Той е роден на 19 януари 1736 г. в Гринок, Шотландия. От 1757 г. работи като механик в университета в Глазгоу, където изучава свойствата на водната пара и изследва зависимостта на температурата на наситената пара от налягането. Като регулира модел на парната машина на Нюкомън, открива че значителният разход на пара в тази машина се дължи на охлаждането на цилиндъра до температурата на охлаждащата вода по време на впръскване на парата в цилиндъра и за да се съкрати разходът на пара, трябва да се отдели кондензаторът на парата от цилиндъра. Като използва тази идея, построява експериментална машина (1765 г.) и след това първата голяма парна машина (1768 г.), която патентова (1769 г.). Получава английски патент на парна машина с разширение (1782 г.). Уат въвежда първата единица за мощност – конска сила (в системата SI единицата за мощност е наречена Wat). Благодарение на икономичността си парната машина на Уат получава широко разпространение и спомага за преминаване към машинно производство.

Роден е генерал Хуан Хосе Флорес – първият президент на Еквадор (1830-1834 г. и 1839-1845 г.).

Шведският крал Густав III възстановява абсолютна монархия.

Той е роден на 24 януари 1746 г. и е крал от 1771 г. В управлението си се опира на армията и на феодалното дворянство. На 29 март 1792 г. Густав III умира, след като е застрелян в гърба в полунощ на маскен бал в Кралската шведска опера в Стокхолм. Това събитие е описано в операта на Верди „Бал с маски“.

Роден е Андреян (Адриан) Захаров – руски архитект, академик (1794 г.). Учи в Петербургската художествена академия (1767-1782 г.) при А. Ф. Кокоринов и И. Е. Старов и в Париж (1782-1786 г.) при Ж. Ф. Шалигрен. Повече от проектите му са реализирани в Петербург (застрояване на Василиевския о-в, мостове и др.). Захаров е главен архитект на Адмиралтейството от 1805 г. Най-известният му проект от този период е сградата на Адмиралтейството в Петербург (1806-1823 г.), изпълнен в стил ампир. Автор е на проектите за застрояване на Провиантския остров (1806-1808 г.) и Галерната врата (1806-1809 г.), редица проекти за Кронщад, проекти за обществени сгради и църкви в различни градове в Русия с монументален характер. Захаров умира на 8 септември 1811 г. в Петербург.

Умира Блез Паскал – френски математик, физик и философ. Роден е на 19 юли 1623 г. в Клермон Феран. На 16 години публикува „Очерк за конусните сечения“ (1640 г.), съдържащ класическата теорема на проективната геометрия за шестоъгълник, вписан в конусно сечение, която носи неговото име. В „Трактат за аритметичния триъгълник“ (1654 г.) за пръв път формулира и прилага принципа за пълната математическа индукция. Разработките му за триъгълника оказват влияние върху Г. В. Лайбниц – един от създателите на диференциалното смятане. Паскал открива основния закон на хидростатиката. През 1641 г. конструира сметачна машина. Във философията започва като рационалист, минава през скептицизма и завършва с религиозния мистицизъм на янсенизма. Основното му философско произведение е „Мисли“ (1672 г.), известни са неговите „Писма до един провинциалист“ (1656-1657 г.). Философските и полемичните му съчинения отреждат на Паскал достойно място в епохата на френския класицизъм.

Роден е Джон Фламстед (1646 – 1719) – първият кралски астроном в Англия. Изчислява точно слънчевите затъмнения през 1666 и 1668. Подготвя се за свещеническа длъжност, но е извикан в Лондон, през 1675 г. и е назначен на новосъздадената длъжност кралски астроном. Благодарение на неговите усилия, е създадена Обсерваторията в Гринуич. През 1684 г. става свещеник в Бърстоу, Съри, където остава до края на живота си, макар че запазва и длъжността кралски астроном.

Умира Фридрих III – германски крал (от 1440 г.), император (от 1452 г.); австрийски ерцхерцог. Той е роден на 21 септември 1415 г. в Инсбрук. Произхожда от династията Хабсбурги. Като император е в пълна зависимост от фактически суверенните германски князе. В австрийските наследствени земи на Хабсбургската фамилия води борба за подчинение на феодалните съсловия и градовете, утвърждава за австр. князе титлата ерцхерцог. През 80-те години води борба с унгарския крал Матиаш Хуниади и загубва почти всички австрийски владения заедно с Виена.

Умира Андрея дел Кастаньо – италиански живописец от ранния Ренесанс. Роден е около 1421 г. в Кастаньо, Тоскана. Като творец се формира под влиянието на Мазачо, Донатело и Паоло Учело. Работи във Флоренция, във Венеция (1442 г.) и в Рим (1454 г.). Изпълнява фрески, изобразяващи “9 знаменити хора” (между които портрети на Данте, Бокачо, Петрарка, кондотиера Пипо Спано и др., рисувани между 1445 г. и 1457 г., днес се съхраняват в манастира “Сант Аполония” във Флоренция, превърнат в музей на Кастаньо. Рисува фреските “Троица” в църквата “Сантисима Анунциата” във Флоренция, 1454-1455 г., “Тайната вечеря”, между 1445 и 1457 г.

Роден е Иниго Лопес де Мендоса, маркиз де Сантиляна – испански поет. Автор на първата испанска поетика – “Предисловие и послание” (1449 г.), на дидактичните съчинения “Пословици за славно просвещение и полезно изучаване” (1437 г.), “Спор на Биас с Фортуна” (1448 г.), “Поучение за фаворити” (1452 г.). Влиянието на италианската поезия се усеща в неговите сонети, чиято форма Сантиляна въвежда в испанската поезия, а също така и в алегоричните му поеми “Адът на влюбените” и “Комедийка за Понц” (1444 г.). Сантиляна пише още стихотворения в духа на народната испанска поезия – “Песни”, “Пастирски песни” и др., сборник “Пословици, които си казват стариците до огъня” (издаден 1508 г.). Сантиляна умира на 25 март 1458 г. в Гуадалахара.

Римският папа Св. Симах (края на V – началото на VI в.) напуска доброволна папския престол, който заема от 22 ноември 498 г. По време на неговия понтификат е проведен съборът в Палмарис, постановил, че папата не може да бъде съден от човешки съд. Съборът е свикан от краля на Италия Теодорих (493-526 г.) по искане на противниците на папата. На заседанието си от 23 октомври 502 г. съборът приема решение, че папата е подвластен само на Божието правосъдие, с което косвено е подкрепена доктрината за непогрешимостта на папата, развита от папа Лъв Велики (440-461 г.). Симах е първият папа, изпратил палиум на епископ извън Римската църковна област (до епископа на Арл Цезарий (514 г.), с което утвърждава неговите митрополитски права над Галия).

Умира Гай Октавиан Август, първият римски император. Наречен е „възстановител на републиката“.

Баща му е първият от семейството, който става сенатор и претор. Умира, когато Октавиан е на 4 години и майка му е тази, която му осигурява добри връзки, понеже е дъщеря на сестрата на Юлий Цезар.

На 15 години е избран за понтифекс и 46 пр.н.е. участва в триумфа на Цезар.

Октавиан участва във войната в Иберия 46 пр.н.е. и е трябвало да получи висока длъжност при похода срещу партите през 44 пр.н.е., въпреки че е само на 18 години. След убийството на Цезар, вуйчо му го осиновява, дава му името си и го прави изпълнител на завещанието.