КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 12 МАРТ

Римският папа Йоан Павел II иска публично извинение за прегрешенията на католическата църква пред човечеството.

От началото на папството си на 16 октомври 1978 г. той е направил 95 папски посещения извън Италия и 141 в Италия. Като епископ на Рим е посетил 301 от всичките 334 епархии.

Издал е 13 енциклики, написал е 13 апостолически проповеди, 11 апостолически конституции и 41 апостолически писма. Публикувал е две книги – “Прекрачване на прага на надеждата” (октомври 1994 г.) и “Дар и мистика: 50-та годишнина от ръкополагането ми за свещеник” (ноември 1996 г.).

Йоан Павел ІІ е председателствал 131 беатификационни церемонии (за блажени са обявени 1 282 души) и 43 церемонии за канонизиране (за светци са обявени 456). Провел е 8 консистории, при които е обявил 201 души за кардинали.

Папата има 38 официални визити, 650 аудиенции и срещи с държавни глави и 212 аудиенции с министър-председатели.

Чехия, Унгария и Полша встъпват в НАТО.

НАТО е създаден на 14 април 1949 г. Той е военно-политическият съюз НАТО, сформиран на основата на подписания във Вашингтон от САЩ, Великобритания, Франция, Белгия, Холандия, Люксембург, Канада, Италия, Португалия, Норвегия, Дания и Исландия Северноатлантически договор. Договорът представлява доброволна система за сигурност на независими държави. През 1952 г. към НАТО се присъединяват Гърция и Турция, през 1955 г. – ФРГ, през 1982 г. – Испания, през 1999 г. – Полша, Чехия и Унгария. През 1966 г. от военната организация на блока излиза Франция, а през 1974 г. и Гърция (която се връща през 1980 г.). Във военната организация на Северноатлантическия пакт не влиза Исландия. България става равноправен член на НАТО през 2004 г. Седалището на НАТО е в Брюксел.

Дейността на НАТО се допълва от независими парламентарни и неправителствени организации: Парламентарна асамблея (ПА) на НАТО, Евроатлантически съвет за партньорство /ЕАСП/, Програма „Партньорство за мир“, Асоциация на Атлантическия договор /АТА/.

След 1989 г. НАТО приема нова стратегическа концепция, по силата на която организацията засилва своята координация и сътрудничество с други международни организации – ООН, ОССЕ, ЕС, ЗЕС и др. След терористичните атаки в САЩ от 11 септември 2001 г. е създадена коалиция за война срещу световния тероризъм.

Учредени са Обединените демократични сили. Коалицията включва Съюза на демократичните сили и Демократическата партия. На другия ден към нея се включват още и Българският земеделски народен съюз и Българската социалдемократическа партия.

Умира Атанас Димитров Божков – български изкуствовед, професор. Завършва специалност „Живопис“ в Художествената академия (дн. ВИИИ „Н. Павлович“) (1935 г.). Аспирант е по история на изкуството в Московския университет (1958-1961 г.). Доктор е на изкуствознанието (1974 г.), старши научен сътрудник в Института за изобразителни изкуства при БАН (1961 г.), директор на НХГ (1964-1966 г.), зам.-председател на Комитета за изкуство и култура (1966-1971 г.), преподавател по история на изкуството в Българската държавна консерватория, професор (1970 г.) по история на изкуството във ВИИИ „Н. Павлович“, съветник в българското посолство в Рим и генерален консул на България в Сан Марино (1972 г.). Публикува много студии, статии и рецензии в български и чуждестранни периодични издания. Автор е на над 30 монографии, албуми и изследвания, по-важни от които са: „Данаил Дечев“ (1955 г.), „Никола Танев“ (1956 г.), „Илия Бешков“ (1958 г.); също и на руски, френски, английски и испански език, „Българска художествена академия“ (1962 г.), „Изобразителни изкуства. Видове и жанрове“ (1968 г.), „Тревненска живописна школа“ (1967 г.), „Старо българско изкуство“ (1968 г.), „Миниатюри от Мадридския ръкопис на Йоан Скилица“ (1972 г.), „Илия Петров“ (1972 г.), „Бълг. истор. живопис“, в 2 т. (1972-1978), „Ненко Балкански“ (1977), „Веселин Стайков“ (1980 г.), „Върхове на българското изобразително изкуство“ (1980 г.), „Българска икона“ (1985 г.), „Търновска средновековна художествена школа“ (1985 г.), „Борис Христов, творчески портрет“ (1985 г.; 2 изд. 1994), „Българско изобразително изкуство“ (1988 г.), „Изображенията на Кирил и Методий през вековете“ (1989 г.), „Петър Михайлов“ (1993 г.), „Великолепието на България“ (1993 г.), „Български приноси в европейската цивилизация“ (1994 г.) и др.

В английска църква за първи път жена е провъзгласена за свещеник.

Върховният съвет на Русия гласува против проекта за конституция, предложена от Елцин.

Чечня е провъзгласена за независима от Русия.

Украйна установява дипломатически отношения с Куба.

В Женева САЩ и СССР започват преговори по контрол върху въоръженията.

Явлението „Фотоелектретно състояние на веществата“ е вписано в Държавния регистър за открития под № 1. Откритието е на акад. Георги Наджаков. За него той докладва на 22 юни 1937 г. пред Френската АН. „Фотоелектретно състояние на веществата“ е фотоелектричния ефект при диелектрици и полупроводници (Ефект на Наджаков-Андрейчин) и перманентната фотоелектрична поляризация при диелектрици

Академик Наджаков завършва физика и математика в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1920 г. След това специализира в Париж в лабораторията на Пол Ланжвен и в института „Радиум“ в Сорбоната при Мария Склодовска-Кюри. Той ръководи Катедрата по експериментална физика (1937-1962 г.). Два пъти е декан на Физико-математическия факултет (1939-1940 г., 1944-1947 г.). За периода 1947 – 1951 г. е ректор на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Наджаков е основател и директор на секцията за научна апаратура и специални проблеми към Физическия институт при БАН. От 1947 г. до 1959 г. е подпредседател на БАН, след което е председател на Физико-математическото дружество в България. Той е един от основателите, член на научния съвет и постоянен представител на България в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна. Наджаков е автор на около 120 оригинални научни статии, студии и трудове. През 1967 г. е носител на златен медал за мир „Фредерик Жолио-Кюри” Той е член – кореспондент на Гьотингенската АН, член е и на Американската асоциация за напредък на науката.

Умира Георги Петров Димитров – български композитор, педагог и диригент. През 1929 г. той завършва композиция в класа на К. Шикорски във Варшавската консерватория. До 1938 г. работи като инспектор по хорово дело и хоров диригент в Полша. През 1939 г. се завръща в България и работи като инспектор по музика в Министерството на народното просвещение. През 1951-1952 г. по негова инициатива в БДК е създаден хорово-диригентски клас. Преподавател е по хорово дирижиране в БДК. Димитров е един от авторите на българския национален химн (1950-1964 г.). Той се занимава още с обработки на народни песни. Автор е на сборник с хорови песни и учебници по пеене. Димитров пише статии по проблеми на българската музикална култура.

Завършва приятелското посещение на кубинския лидер Фидел Кастро в България.

Фидел Кастро е кубински политик и държавник. Организатор е на “Движение 26 юли” (1955-1956 г.). След комунистическия преврат през 1959 г. той става министър – председател на Революционното правителството. Тази длъжност заема до 1976 г. От 1965 г. Кастро е първи секретар на ЦК на КП на Куба. За периода 1959-1976 г. е премиер – министър. След 1976 г. той е председател на Държавния съвет и на МС на Куба.

Съветският космически апарат „Марс-6“ е спуснат успешно на повърхността на Марс. Кацането става в район с координати: ширина – 24 градуса, дължина -20 градуса. Тази област, според номенклатурата на Международния астрономически съюз, се нарича Пирае Редио. За пръв път са извършени непосредствени изследвания на състава и структурата на повърхността на Червената планета.

На „Марс-6“ е монтиран уред за определяне на химичния състав на атмосферата. Уредът е изобретен в института за космически изследвания при АН на СССР под ръководството на доктора на физико- математическите науки Вадим Истомин. Анализът на получената телеметричната информация показва, че атмосферата съдържа няколко десетки процента от някакъв инертен газ. Най-вероятно той е аргон. Въглеродният двуокис и аргонът са основните газове, съставящи атмосферата.

Създадено е Министерство на съобщенията. Днес министерството на транспорта и съобщенията е организирано в дирекции. Те подпомагат министъра на транспорта и съобщенията при осъществяване на правомощията му, осигуряват технически дейността му и извършват дейности по административното обслужване на гражданите и юридическите лица.

Министърът провежда държавната инвестиционна политика в транспорта и съобщенията. Той подготвя проекти на международни договори и спогодби в областта на транспорта и съобщенията и осигурява изпълнението на международните споразумения и конвенции в тази област. Освен това разпределя и контролира разходването на предоставените за транспорта и съобщенията финансови средства, отпуснати от държавния бюджет и контролира дейността на лицата, получили лицензи, разрешения, сертификати и др., издадени от МТС.

Създадена е Комисия за държавен контрол при Министерския съвет.

Приет е Закон за ускоряване развитието на народното стопанство, подобряване материалното и културното положение на народа и преустройство на държавното и стопанското ръководство.

Умира Ричард Евелин Бърд (25.10.1888, Уинчестър – 12.03.1957, Бостън) – американски полярен изследовател, изобретател, пилот, адмирал. Ръководител на 4 големи американски експедиции в Антарктида. По време на първата експедиция с помощта на съвременни средства (механизиран транспорт, радиовръзка) успява да достигне във вътрешността на Антарктида. Прелита над Южния полюс (ноември 1929 г.). По време на втората експедиция (1933-1935 г.) извършва изследвания над ледника „Рос“. Третата експедиция (1939-1941 г.) изследва отделни части на Антарктида. По време на четвъртата експедиция (1946-1947 г.), организирана от американското морско военно министерство, извършва аерофотоснимки на Западна Антарктида и вътрешните й райони. Открива и изследва много неизвестни географски обекти в Антарктида.

Умира Алфред Хугенберг – немски политик и бизнесмен. Той е един от основателите на Пангерманския съюз (1891 г.). От 1909 г. до 1918 г. е генерален директор на фирмата “Круп”. През 1916 г. Хугенберг основава собствен концерн, обединяващ много издателства, вестници, телеграфни агенции, кинофирми. През 1919-1920 г. е депутат в Националното събрание. След това е представител в Райхстага от крайно дясната Немска национална партия. Хугенберг финансира Националсоциалистическата партия и помага за установяването на фашизма в Германия. В правителството на Хитлер заема поста министър на продоволствието и селското стопанство. След разгрома на Германия (1945 г. ) Хугенберг е освободен от съдебно дирене.

На референдум в Белгия по- голямата част от населението се обявява за възстановяване на монархия.

Двадесет и шестото ОНС приема Закон за трудовата поземлена собственост. Земя над 200 дка земя, а за Добруджа – 300 дка, се отнемат от собствениците. Това е общо 564 000 дка или 1,2 % от обработваемата земя. Част от отнетите площи се използват за оземляване на 129 000 безимотни или малоимотни. Създават се и държавни земеделски стопанства (ДЗС).

Родена е Лайза Минели – американска актриса и певица. От 1964 г. тя гастролира в Лондон, Париж, Монте Карло, в градове на САЩ и в нощни клубове на Бродуей. Снима се в киното от 1966 г. Най-големият й успех е ролята на Сали Боулс в “Кабаре” (1972 г., “Оскар”). Снима се също в: “Чарли Бабълс” (1966 г.), “Стерилизираната кукувица” (1962 г.), “Щастливата лейди” (1975 г.), “Нина” (1976 г.), “Нямо кино” (1976 г.), “Ню Йорк, Ню Йорк” (1977 г.), “Артър” (1981 г.), “Това е танц” (1984 г.), “С лед” (1988 г.), “Ченге под наем” (1988 г.), “Артър – 2” (1988 г.), “Отстъпление” (1991 г.), “Излизане” (1991 г.), “Сълзи на съдбата” (тв, 1986 г.), “Успореден живот” (тв, 1994 г.), “Уест Сайдски валс” (тв, 1995 г.), “Джаки се върна” (тв, 1999 г.), “Последните дни на Джуди Гарланд” (тв, 2001 г.). Някои от най-добрите й албуми са: “Liza! Liza!” (1964 г.), “Live at the London Palladium” (1965 г.), “It Amazes Me” (1965 г.), “Come Saturday Morning” (1970 г.), “New Feelin’” (1970 г.), “Liza with a Z” (1972 г.), “Portrait of Liza” (1972 г.), “Cabaret” (1972 г.), “The Singer” (1973 г.), “Live at the Winter Garden” (1974 г.), “New York, New York” (1977 г.), “The Act” (1977 г.), “Liza Minnelli at Carnegie Hall” (1981&1987 г.), “Results” (1989 г. ), “Live from Radio City Music Hall” (1992 г.), “Liza” (1993 г.), “Music from the Life” (1996 г.), “Gently” (1996 г.), “A Touch of Class” (1997 г.).

По време на Втората световна война остров Ява е изцяло завладян от японските въоръжени сили.

Явайската операция се води в период 14 февруари – 15 март 1942 г. Тя е военна операция на японските въоръжени сили по време на Втората световна война за завладяване на о-в Ява и на Хол, Индия (Индонезия). На 14 февруари японците извършват въздушен и морски десант в района Палембанга (о-в Суматра), на 19 февруари – на о-в Бали; към края на февруари завладяват о-вите Суматра и Тимор и блокират о-в Ява. На 27-28 февруари японската армия, под командването на адмирал Токахаси (4 крайцера, 14 ескадрени миноносеца) разгромява съюзната ескадра на адмирал К. Доорман (5 крайцера, 10 ескадрени миноносеца) и започва стоварване на войски на о-в Ява. На 5 март е превзета Батавия (Джакарта), на 8 март – Сурабая, и на 12 март о-в Ява е изцяло завладян.

Съветската армия пробива укрепената линия “Манерхайм”, настъпва на финландска територия и завладява гр. Виборг и района около него. На следващия ден в Москва е подписан мирен договор, който слага край на Съветско- финландската война 1939- 1940 г.

Умира Данчо Колев – български спортист, състезател по свободна борба. През 1905 г. той заминава за САЩ, където живее и работи до 1935 г. Дан Колов е един от най-добрите борци, известен с прозвищата “Кинг Конг” и “Балканския лъв”. Бори се в Канада, САЩ, Япония, Китай, Франция, Белгия, Австралия, Нова Зеландия, някои страни на Южна Африка. Побеждава най-силните борци на американската свободна борба- Дж. Шарей, Ч. Сантен, Дж. Стакер – САЩ; А. Деглан, Ш. Ригуло – Франция; Ив. Робер – Канада и др. В спортната си кариера има над 1 500 официални срещи, от които губи само 10. Той е европейски шампион в Париж (1936 г., 1937 г.). Печели и преходните награди “Европейски пояс” и “Световен пояс” (Париж, 1937 г. ). След завръщането си в България организира състезания по борба с благотворителна цел в София, Пловдив, Стара Загора, Русе и на други места. Открита е музейна сбирка в родното му село, а от 1962 г. се провежда международен турнир по свободна борба в памет на Дан Колов.

Роден е Венцислав Антонов Начев – български писател. Той работи като редактор във вестник „Пулс“ (1969-1980 г.), в списанията „Обзор“ (1980-1985 г.) и „Отечество“ (1989 г.). Редактор е и в Държавното военно издателство (1985-1987 г.). За периода 1989-1991 г. той е главен редактор на алманах „Зорница“. След 1991 г. е политически наблюдател на вестник „Зора“. От 1994 г. Начев е главен редактор на вестник „Български писател“.

Начев дебютира със стихове и разкази в периодичния печат. Съставител е на сборник със старобългарски текстове „Писахме да се знае. Приписки и летописи“ (1984 г.). Негови книги са: „Зотик“ (1974 г.), „Велчова завера“ (1976 г.), „Зли друм“ (1978 г.), „Поп Харитон“ (1981 г.), „Митарства“ (1983 г.), „Стъпала към подиума“ (1985 г.), „Горски вървища. Книга за българското хайдутство“ (1986 г.), „Годеници на смъртта“ (1988 г.), „Трънен венец“ (1989 г.), „Чепати мъже“, новели (1990 г.), романи: „Еничари“ (1991 г.), „Палячо“ (1993 г.), „Гневът на боговете“ (1994 г.), „Български надписи“ (1994 г.), „Български царски грамоти“ (1996 г.).

Подписан е първият таен българо-германски протокол за доставка на военна техника. За период от две години се предвижда да бъде доставена техника в размер на 30 000 000 марки.

По време на Втората Световна война СССР и Монголската Народна Република сключват договор за военна помощ в случай на нападение над една от тях от страна на Япония. Договорът установява контрол на СССР над Монголия.

Персия е преименувана на Иран.

Германският президент Хинденбург заповядва да бъде свален флагът на Германската република и на неговото място да бъде издигнато знамето със свастиката на Националсоциалистическата партия.

Паул фон Бенекендорф унд фон Хинденбург (2.10.1847 – 2.08.1934 г.) е немски генерал, политик. Като млад офицер участва във Френско-пруската война (1870-1871 г.); от 1903 г. е главнокомандващ армия. През 1911 г. е пенсиониран. След избухването на Първата световна отново е зачислен във войската, назначен е за главнокомандващ на съсредоточената в Източна Прусия 8 армия. Заедно с ген. Ерих Лудендорф (началник на неговия Генщаб) разбива и унищожава настъпващите руски войски край Таненберг и Мазурските езера. В края на август 1916 г. той оглавява Върховното военно командване, а ген. Лудендорф е назначен за първи интендант. След смъртта на президента Фр. Еберт кандидатурата му за овакантения пост е издигната от десните партии, на проведените през 1925 г. избори с 14,6 срещу 13,7 млн. гласа побеждава кандидата на т. нар. Ваймарска коалиция центриста В. Макс. В съперничество с А. Хитлер и други политици печели президентските избори през пролетта на 1932 г. и получава втори мандат. След като Хинденбург умира, Хитлер приема функциите на държавен глава.

Роден е професор Атанас Димитров Божков – български изкуствовед. Той работи върху проблемите на съвременното и средновековното българско изкуство. Публикува много студии, статии и рецензии в български и чуждестранни периодични издания. Автор е на над 30 монографии, албуми и изследвания, по-важни от които са: „Данаил Дечев“ (1955 г.), „Никола Танев“ (1956 г.), „Илия Бешков“ (1958 г.; издадени на руски, френски, английски и испански език), „Българска художествена академия“ (1962 г.), „Изобразителни изкуства. Видове и жанрове“ (1968 г.), „Тревненска живописна школа“ (1967 г.), „Старо българско изкуство“ (1968 г.), „Миниатюри от Мадридския ръкопис на Йоан Скилица“ (1972 г.), „Илия Петров“ (1972 г.), „Българска историческа живопис“, в 2 т. (1972-1978 г.), „Ненко Балкански“ (1977 г.), „Веселин Стайков“ (1980 г.), „Върхове на българското изобразително изкуство“ (1980 г.), „Българската икона“ (1985 г.), „Търновска средновековна художествена школа“ (1985 г.), „Борис Христов, творчески портрет“ (1985 г.; 2-ро издание 1994 г.), „Българско изобразително изкуство“ (1988 г.), „Изображенията на Кирил и Методий през вековете“ (1989 г.), „Петър Михайлов“ (1993 г.), „Великолепието на България“ (1993 г.), „Български приноси в европейската цивилизация“ (1994 г.) и др.

Умира Райчо (Рачо) Михов Каролев – български книжовник, общественик и педагог. През 1871 г. той завършва Духовната академия в Киев. В страната ни е директор на Софийската и Пловдивската мъжка гимназия. За периода 1884-1886 г. Каролев е министър на народното просвещение в кабинета на П. Каравелов. По-късно той е директор на Народната библиотека. Автор е на учебници и съчинения по църковна история, на “История на Габровското училище” (1926 г.) и др.

Роден е Жорж Дерлю – френски композитор. Негови произведения са: „Хирошима, моя любов“ (1959 г.), „Стреляйте по пианиста“ (1961 г.), „Жул и Джим“ (1962 г.), „Презрението“ (1963 г.), „Човек на всички времена“ (1966 г.), „Конформистът“ (1970 г.), „Американска нощ“ (1973 г.), „Денят на чакала“ (1973 г.), „Взвод“ (1987 г.).

Роден е Уолтър Шира – американски астронавт, капитан първи ранг от ВМФ. През 1940-1941 г. той учи в машиностроителен колеж в Нюарк, Ню Джърси. Завършва Военноморската академия в Анаполис, Мериленд през 1945 г. и служи в авиационните части на ВМФ. Шира завършва офицерското училище за морска авиация при Южнокалифорнийския университет и училището за подготовка на летци-изпитатели във военноморския изпитателен център в Патаксент Ривър, Мериленд. От 1959 г. той е в групата на астронавтите при НАСА. В Космоса лети на 3 октомври 1962 г. с космическия кораб “Меркурий”. С него прави 6 обиколки около Земята. На 15 октомври 1965 г. съвместно с Т. Стафърд Шира извършва космически полет в качеството си на командир на кораба “Джемини-6”. От 11 до 22 октомври 1968 г. лети като командир на космическия кораб “Аполо-7”.

На парижките киноекрани се появява филма “Дамата с камелиите” с участието на Сара Бернар, в ролята на Маргарита Готие.

Истинското име на Сара Бернар е Розине Мари Хенриет Бернар. Започва кариерата си в „Комеди Франсез“ през 1862 г. Играе в парижки театри. През периода 1898-1922 година ръководи свой театър, наречен по-късно на нейно име. Нейни роли са Хамлет („Хамлет“ от У. Шекспир), Маргарита Готие („Дамата с камелиите“ по А. Дюма-син), Федра („Федра“ от Ж. Расин), Орлето („Орлето“ от Е. Ростан). Гастролира в Европа и САЩ. Сара Бернар е автор на мемоари. Умира през 1923 г.

Доктор Флетчър от Рокфелеровия институт за медицинско проучване открива причините за детския церебрален паралич.

Умира Юрдан Иванов – български публицист, финансист, библиограф и изследовател на българския периодичен печат. От 1880 г. той е в Софийското градоначалство, а след това последователно в Министерство на външните работи, в Министерство на финансите и в БНБ . Иванов издава седмичника „Югозападна България“ (1893-1894 г.). Освен това сътрудничи на либералния и демократичния печат и води рубриките по финансови въпроси в сп. „Дело“. Той е един от организаторите на първия събор на журналистите в България, свикан в София през 1894 г. Година по-късно Иванов основава Българското икономическо дружество. Издава книгите: „Българский периодический печат на книгата от възраждането му до днес“ (3 кн., 1891-1892 г.), „Българските ценни книжа“ (1902 г., на френски), „Документи по нашето възраждане“ – 163 писма от и до видни дейци на Български възраждане.

За първи път напитката кока-кола се появява по магазините в САЩ.

Иларион Ловчански е избран за екзарх, но поради старост се отказва в полза на Антим І.

Светското име на Иларион Ловчански е Иван Иванов. Той е роден през 1800 г. в Елена. Учи в местния метох на Хилендарския манастир и в Капиновския манастир, където през 1819 г. се замонашва. От 1827 г. е дякон на търновския митрополит Иларион Критски, а по-късно става и негов протосингел. През 1868 г. Ловчански се отказва от Патриаршията. През 1871 г. той председателства църковно-народния събор в Цариград. До смъртта си е Кюстендилски митрополит.

Роден е Константин Атанасов Паница – български офицер и политик. Той е активен деец на национално-освободителните борби на българите в Македония и Одринско. Паница е участник в Априлското въстание и Руско-турската война. Той е един от създателите на българската армия. Член е на БТЦРК, под ръководството на който се извършва Съединението (1885 г.). През Сръбско-българската война командва отряд доброволци и пръв навлиза в Сърбия. Паница играе важна политическа роля при абдикацията на Александър I Батенберг. Възглавява заговор срещу него и Ст. Самболов, но е арестуван и осъден на смърт от военен съд.

Умира Кирил Пейчинович – български монах и книжовник. Той е един от първите възрожденски дейци на Македония. Ученик е на Йоаким Кърчовски. Пейчинович се замонашва в Хилендарския манастир. По-късно се връща в Тетово и се установява в Кичевския манастир. От 1801 до 1817 той е игумен на Марковския манастир край Скопие. Успява да възобнови Лешочкия манастир и става негов игумен (1818-1830 г.). В манастира създава килийно училище и го превръща в просветно средище за цяла Западна Македония. Пейчинович помага за възстановяването на печатницата на Теодосий Синаитски в Солун, където през 1840 г. издава „Книга глаголемая оутешение грешным приведена на простий язык от Кирила иеромонаха…“

Роден е Густав Роберт Кирхоф – немски физик. През 1846 г. той завършва Кьонигсбергския университет през. От 1850 г. е професор в университета в Бреслау, а от 1854 г. в този в Хайделберг. От 1875 г. той ръководи Катедрата по математическа физика в Берлинския университет. Автор е на трудове по оптика, електродинамика, механика и др. През 1847 г. разрешава задачата за разпределение на електрическите токове в разгърнати електрически снопове (правило на Кирхоф). В областта на механиката се занимава главно с въпросите на деформацията, равновесието и движенията на твърди тела и течности. Неговите “Лекции по математическа физика” (1874-1894 г. ) изиграват голяма роля в развитието на теоретичната физика. През 1854 г. Кирхоф и Бунзен започват изучаването на спектъра на пламъка. С това поставят началото на спектралния анализ, въведен по-късно в практиката на химическите изследвания. С помощта на новия метод са открити цезият (1816 г.) и рубидият (1861 г.). През 1859 г. Кирхоф формулира един от основните закони на топлинното излъчване и въвежда във физиката понятието абсолютно черно тяло. През 1860 г. Кирхоф открива правилото за обръщане на спектрите и пръв правилно обяснява тъмните линии в спектъра на Слънцето. Той изказва и предположения за химическия състав на слънчевата атмосфера. Кирхоф е член на Берлинската АН и член-кореспондент на Петербургската АН.

Умира адмирал Франц Яковлевич Лефорт. През 1678 г. той постъпва на руска служба. Лефорт участва в Руско-турската война (1678-1681 г.). Близък приятел е на Петър I. Адмиралът има важна роля при създаването на армията. Като командир на рота и батальон той участва в Кримските походи (1687 г. и 1689 г.). В Азовския поход (1696 г.) Лефорт командва руския флот. След това организира и ръководи строителството на кораби във Воронежката корабостроителница. През 1697-1698 г. той е един от ръководителите на Великото посолство.

Ню Джърси е провъзгласен за британска колония.

Евреите са прогонени от Сирия.

Армията на кръстоносците навлиза в Йерусалим. Това е края на шестия кръстоносен поход. Християните успяват отново да завладеят Йерусалим, но мюсюлманите си го връщат обратно през 1244 г.

Кръстоносните походи са завоевателни походи на западноевропейските феодали на Изток (1096-1270 г.), организирани под лозунга за освобождаване на християнските светини в Палестина от властта на мюсюлманите. Участниците в тях се наричат кръстоносци, защото към дрехите им са пришити бели кръстове. Повод за нахлуване в Източното Средиземноморие е завладяването от селджукските турци на византийските владения в Мала Азия и Йерусалим, смятан за свещен град на християните. Византия много пъти иска помощ от западните страни за борба против селджукските турци. От това се възползва Папството, което е идеен вдъхновител и непосредствен организатор на Кръстоносните походи. Целта на папите е да разпалят религиозен фанатизъм, за да заздравят и разширят влиянието на Католическата църква и да подчинят Православната църква на Рим. Основната маса от кръстоносците са обеднелите рицари и големите земевладелци, които се надяват да завладеят икономически по-развитите страни от Близкия изток. От начало в Кръстоносните походи участват и много бедни селяни.

Умира Григорий I – римски папа. Той е вторият след Лъв I (440-461 г.), наречен “Велики”. Григорий 1 получава най-доброто юридическо образование, за времето си. След блестяща административна кариера стига до поста “префект на Рим” (572-574 г.). Бъдещият папа приема монашество и основава 6 манастира във фамилните си имения на о. Сицилия. Той полага основите на бъдещата Папска държава. Освен това полага усилия за разпространение на християнството и през 596 г. организира мисията на св. Августин Кентърбърийски в Британия. Защитава римското върховенство в спор с константинополския патриарх Йоан Постник. Спорът се води заради титлата “вселенски патриарх”. Григорий I е първият папа монах, поклонник на св. Бенедикт Нурсийски. Той последователно разпространява монашеството и на Запад.