КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 1 ЯНУАРИ

2007 г.

България и Румъния стават официално членове на Европейския съюз.
На 1 януари знамето на България и на ЕС е издигнато пред паметника на Незнайния воин в София. Присъстват председателят на Европейския парламент Жозеп Борел, еврокомисарят по въпросите на разширяването Оли Рен, както и румънският външен министър Михай Ръзван Унгуряну. Министърът по въпросите на европейската интеграция на България Меглена Кунева заема поста еврокомисар по защитата на потребителите. От страна на Румъния Леонард Орбан е назначен на поста еврокомисар по въпросите на мултилингвизма. Присъединяването на България и Румъния се смята за завършек на петото разширяване на Европейския съюз, което започва през 2004 г. В резултат на което населението на ЕС достига 493 млн. души, а икономиката се превъръща най-големия общ пазар в света.

Еврото влиза в обръщение. Еврото е единна европейска валута, която заменя европейската валутна единица (екю). Въведен е европейски фиксиран валутен курс, всички банки и борси използват еврото като платежно средство. В общата валутна система се включват Австрия, Белгия, Германия, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Финландия и Франция. Великобритания, Дания и Швеция не се присъединяват.

В България влиза в сила новото административно деление на страната, като се връщат 28-те бивши окръзи под името “области”.

Кофи Анан е назначен за генерален секретар на ООН. От 60-те години на ХХ в. заема различни длъжности в ООН. През 1990 г. води хуманитарната мисия на ООН в Ирак по време на иракско-кувейтската война. Анан е представител на генералния секретар на ООН в бивша Югославия. От 1995 г. е заместник на генералния секретар на ООН по миротворческите операции. През 2001 г. получава Нобелова награда за работа в областта на човешките права и разрешаването на някои световни конфликти и за борбата с международния тероризъм.

Създадена е Европейската комисия – изпълнителен орган на Европейския съюз (ЕС). Комисията е създадена след включването на Австрия, Финландия и Швеция в ЕС. Състои се от президент, 2 вицепрезиденти и 20 членове, които изпълняват функциите си независимо от правителствата на своите държави. Предложените от националните правителства членове се одобряват от Европейския парламент, който има право да гласува вот на недоверие на Европейската комисия.

Европейската общност е преименувана на Европейски съюз, според договора от Маастрихт.
Съюзът е създаден въз основа на Римския договор от 25 март 1957 г. и на договора от Маастрихт, подписан през 1992 г. Първите страни членки (от 1957 г.) са: Белгия, Германия, Италия, Люксембург и Холандия; от 1973 г. – Великобритания, Дания и Ирландия; от 1981 г. – Гърция; от 1986 г. – Испания и Португалия; от 1995 г. – Австрия, Финландия и Швеция. Норвегия отхвърля присъединяването си чрез националния референдум (1994 г.). Молби за членство в ЕС подават Турция и Кипър и 10-те асоциирани страни – България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария и Чехия. Към 2002 г. страните-членки на ЕС са 15: Австрия, Белгия, Германия, Испания, Финландия, Франция, Ирландия, Холандия, Люксембург, Португалия, Италия, Гърция, Великобритания, Дания, Швеция.

Чехословакия официално обявява разделянето си на две държави – Чехия и Словакия.
От 1990 г. до 1992 г. Чехословакия се нарича Чешка и Словашка федеративна република. Чехословакия е членка на ООН от 1945 г.

В Канада е забранена рекламата на тютюневи изделия.

Умира Николай Дончев (Николай Дончев Джаров) – български писател франкофон. Роден е на 29 октомври 1898 г. в София. Автор е на стихосбирки и литературни изследвания, преводач от френски, италиански и руски език. Завършва славянска филология в Софийски университет “Св. Климент Охридски” (1927 г.). Завежда българската страница на излизащия на френски в София всекидневник “La Bulgarie” (1924-1935 г.), редактор е в седмичниците “La parole Bulgare” и “Vita Bulgara” (1936-1944 г.). От 1961 г. до 1967 г. е в отдел “Връзки с чужбина” при СБП. Сътрудник е на литературния печат в България, Франция и Италия. Изследва френското и италианското влияния върху българската литература, работи за българо-френското културно сближаване. Получава престижни награди от френското правителство и Френската академия. Книги: “Жетвар”, “Стихове” (1927 г.), “Чужди влияния в българската литература” (на френски език, 1934 г.) и др.

Умира Моско Москов Москов – български ветеринарен лекар – анатом, хистолог и ембриолог. Роден е на 13 октомври 1899 г. в Търново. Член е на редица чуждестранни академии и университети. Завършва ветеринарна медицина с докторат в Берлин (1965 г.). Професор е от 1946 г. във ВВИ, ректор на учебното заведение (1953-1958 г.). Завежда секция по хистология в Института по морфология при БАН (1962-1971 г.). Председател е на Съюза на ветеринарните лекари в България (1934-1939 г.). Основни съчинения: “Морфология на обработената кожа” (1960 г., в съавторство с Хр. Мъдров), “Морфология на животинските косми и на вълната” (1963 г., в съавторство с Хр. Мъдров), “От яйцето до възрастния организъм” (1973 г.) и др.

С Указ на Държавния съвет (ДС) от 1 януари 1977 г. е създаден Държавен комитет по туризма с предмет на дейност: да организира, ръководи и осъществява международния и вътрешен стопански туризъм.

В София се създава Художествен комбинат за монументални изкуства.

В Стара Загора се открива Висшият институт по зоотехника и ветеринарна медицина.
През 1995 г. на базата на Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина – Стара Загора, и Висшия медицински институт – Стара Загора, се създава Тракийският университет.

Създаден е Национален музей на българската литература. Негови филиали стават къщите-музеи в София на Иван Вазов, Петко и Пенчо Славейкови, Пейо Яворов, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Николай Хрелков, Димитър Димов и къщи-музеи в провинцията.

В България е въведен пощенски код за автоматизирана обработка на пощенските пратки.

Англия, Дания и Ирландия се присъединяват към Европейската икономическа общност.

В Габрово е открит Национален музей на образованието. Той е научен и културно-просветен институт, създаден да издирва, събира, проучва и опазва писмени и веществени паметници на българското образование и да показва развитието му в миналото и на съвременния етап. Музеят е разположен в източната част на историческата сграда на Априловска гимназия, построена през 1873 г. и обявена за паметник на културата през 1979 г. Пред сградата се намира паметникът, а в двора – гробът на идеолога на новобългарското образование – Васил Евстатиев Априлов. Музейният фонд наброява над 60 000 архивни единици.

Започва работа Международната инвестиционна банка в Москва, създадена по решение на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ). В нея участват СССР, България, ГДР, Полша, Унгария, Румъния, Чехословакия и Монголия.

Основан е Републикански център за ТНТМ (Техническо и научно творчество на младежта).

Започва да излиза вестник “Поглед” – издание на Съюза на българските журналисти.

Във Франция е деноминирана местната парична единица франк.

България установява първите си международни фототелеграфни връзки (със СССР и Унгария).

Влиза в сила договорът за създаването на Европейската икономическа общност (ЕИО) – т.нар. “Общ пазар”. Договорът е подписан в Рим, когато Франция, Западна Германия, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург се съгласяват да влязат в митнически съюз с общи външни митнически тарифи, свободно движение на работна сила и капитали и обща селскостопанска политика.

Роден е Траян Марков Марковски – български юрист. Завършва Юридическия факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски” (1973 г.). Специализира в областта на наказателното, търговското и банковото право. Непрекъсната адвокатска практика (1973-1994 г.), председател е на дисциплинарния съд на Софийската адвокатска колегия (1994-1996 г.), председател е на съвета на Софийската адвокатска колегия (1996-2000 г.). Председател е на Висшия адвокатски съвет (от 2001 г.).

Създадено е българското държавно издателство за селскостопанска литература “Земиздат”. Издава селскостопанска литература и учебници за висшите и средните селскостопански учебни заведения.

Създадена е Българска инвестиционна банка – специализиран банков институт за финансиране на капиталните вложения. От 1 януари 1967 г. БИБ се влива в БНБ.

Създаден е Централният куклен театър.

Комитетът за наука, изкуство и култура (КНИК) с председател Вълко Червенков (на снимката) започва своята дейност. Съществуването му е основано на Конституцията от 1947 г. Той е нов орган за ръководство на научните и културните институти в България в духа на разбиранията на БРП (к).

За първи път официално е изпълнен държавния химн на СССР.

Американското списание “Тайм” определя Сталин за личност на годината.
Йосиф Висарионович Джугашвили – Сталин, е роден през 1879 г. Член е на Руската социалдемократическа партия от 1898 г. След разцеплението и минава към крилото на болшевиките, възглавявано от Владимир Илич Ленин. Член е на Руското бюро на ЦК от 1912 г. Член е на Политбюро на ЦК от 1919 г. Генерален секретар е на ЦК от 1922 г. Заема отговорни държавни постове: народен комисар по въпросите за националностите от 1917 г. По-късно е народен комисар на държавния контрол. От 1941 г. е председател на Министерски съвет и на Държавния комитет на отбраната. Генералисимус е на СССР от 1945 г., върховен главнокомандващ на съветските въоръжени сили от 1941 г. до 1945 г. Сталин е един от организаторите на антихитлеристката коалиция по време на Втората световна война от 1939 г. до 1945 г. След Втората световна война полага усилия да наложи съветския модел на изграждане на социализма в редица източноевропейски държави, сред които и България, попаднали в сферата на съветското влияние. Умира на 5 март 1953 г.

26 държави подписват Вашингтонската декларация на Обединените нации (ОН), с което на практика се присъединяват към антихитлеристката коалиция. Тя представлява коалиция на държави и нации, обединени против Германия, Италия и Япония и съюзниците им по време на Втората световна война. Участват СССР, САЩ, Великобритания, Франция, Китай, Полша, Чехословакия, Югославия, Белгия, Бразилия, Канада, Етиопия, Филипините и др. (51 държави). Някои от тях не воюват, а доставят суровини за военната промишленост (Мексико) или се включват в антихитлеристката коалиция непосредствено преди края на войната (Турция).

През военният период в САЩ е забранена търговията с нови автомобили.

Япония прекратява пакта за ненападение със СССР.

Умира Добри Петков Петков – български политик, полковник (1895 г.). Завършва Военното училище в София (1880 г.). Командир е на рота в Сръбско-българската война (1885 г.). Член е на Народнолибералната (стамболовистка) партия. Народен представител (1903-1908 г., 1911-1919 г.). Председател е на ХIII НС (1907-1908 г.). Участва в Балканската война в състава на Кърджалийския отряд (1912-1913 г.). Министър е на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1913-1918 г.). Арестуван (ноември 1919 г.) и осъден на доживотен затвор като един от виновниците за Втората национална катастрофа. Амнистиран е (юни 1924 г.). Редактор е на в. “Свобода” (1886-1899 г. ). Издава в. “Нов век” (1899-1916 г.).

Роден е Димитри Иванов – български журналист, публицист, преводач. Завършва Софийски университет “Св. Климент Охридски”, специалност английска филология. Работи в Радио София и БТА като преводач и журналист. Водещ е в програмата “Всяка неделя”; заедно с Т. Томов е автор на тв предаване “Наблюдател”. Политически наблюдател е във в. “Сега” (от 1998 г.). Носител е на орден “Св. св. Кирил и Методий” – I степен, както и на наградата “Шевалие”, Орден “Стара планина” (2002 г.). Превежда най-стойностните романи на Хемингуей, Скот Фицджералд, Труман Капоти и др.

Роден е Първан Рангелов Стефанов – български поет и драматург. Завършва славянска филология в Софийски университет “Св. Климент Охридски” (1952 г.). Учител е в Мездра (1952-1953 г.), редактор е във в. “Народна младеж” (1953-1958 г.), сп. “Младеж” (1958-1960 г.), в Българска кинематография (1961-1964 г., 1971-1972 г.), в издателство “Български писател” (1967 г.) и Народна младеж (1972 г.). Драматург е на театрите във Варна (1960 г.), Хасково (1964-1966 г.), в театър “София” (1973-1984 г.), в Пазарджик (1984-1990 г.), отново на театър “София” (1990-1991 г.). Член е на СБП. Автор е на драми съвместно със съпругата си Н. Драгова – “Еретици” (1968 г.), “Между два изстрела” (1969 г.), “На война като на война” (1972 г.), “Мечтател безумен” (1972 г.), “Светът е от майка роден” (1973 г.) и др. Превежда поезия от полски и руски език. Съчинения: “Соколови пера” (1956 г.), “Сред пробудените степи” (1957 г.), “Песни за гнева и радостта” (1958 г.), “Далечините обещават” (1962 г.), “Пътуване към усмивката” (1964 г.), “Насрещно време” (1966 г.), “Циганско лято” (1968 г.), “Стихове” (1969 г.), “Стихотворения” (1970 г.), “Ковано слънце” (1971 г.), “Арматура за барабани” (1973 г.), “Насрещно време” (1973 г.), “Малки нашествия” (1978 г.), “На глас и на ум” (1981 г.), “Диагноза” (1982 г.), “Подарявам то тоя кестен” (1984 г.), “Премълчана любов” (1984 г.), “Лирика” (1986 г.).

В Масачузетс за първи път в света е въведена задължителната автомобилна застраховка.

Роден е Добрин Спасов (Д. С. Илиев) – български философ, член-кореспондент на БАН (1984 г.). Завършва философия в Софийски университет “Св. Климент Охридски” (1950 г.). От 1972 г. е професор, ръководител на Катедрата по логика, етика и естетика в Софийски университет “Св. Климент Охридски” (1974-1980 г.). Ръководи Сектора по логика към Единния център по философия и социология (от 1972 г.). Главен редактор е на редколегията на сп. “Revolutionary World” (1978-1983 г.), главен редактор е на сп. “Философска мисъл”. Награден е с орден “НРБ”, I степен (1986 г.). Трудове: “От логическа гледна точка” (1956 г.), “Философски увод в символната логика” (1962 г.), “Анализ на познанието” (1969 г.), “Символна логика” (1969 г.), “САЩ – идеи и факти” (1974 г.), “Единство и многообразие” (1977 г.), “От логика към социология” (1980 г.), “Догматизъм и антидогматизъм във философията” (1984 г.), “Петнайсет пъти осми март – в едно трагедия и фарс”, стихове (1995 г.).

Роден е Вениамин Ефимович Баснер – руски композитор, автор на песенна и филмова музика: “Безсмъртният гарнизон” (1956 г.), “Съдбата на човека” (1959 г.), “Родна кръв” (1960 г.), “Мичман Панин” (1960 г.), “Битка по пътя” (1961 г.), “Тишина” (1962 г.), “На твоя праг” (1966 г.), “Щит и меч” (1968 г.), “Червеният площад” (1970 г.), “Блокада” (1974-1978 г.), “Фронт без флангове” (1975 г.), “Последен шанс” (1980 г.), “Фронт в тила на врага” (1982 г.) и др.

Създаден е Департаментът за национална отбрана на Канада.

Роден е Въло Радев – български режисьор, оператор. Завършва в Москва , специалност “Операторско майсторство”. Оператор е на филмите “Димитровградци”, “Години за любов”, “В навечерието”, “Тютюн”. Режисьор е на “Крадецът на праскови”, “Цар и генерал”, “Най-дългата нощ”, “Черните ангели”, “Корените на изгряващото слънце”, “Осъдени души” и “Адаптация”. Носител е на “Златна роза” от кинофестивала във Варна за “Цар и генерал” (1966 г.) и за “Най-дългата нощ” (1967 г.). Получава награда от Международния кинофестивал в Карлови Вари за “Черните ангели”. Орден “Стара планина” (2002 г., посмъртно). Умира на 28 март 2001 г. в София.

Създадена е Белоруската съветска социалистическа република.

Английският кораб “Йолейр” потъва край бреговете на Шотландия , при което загиват 270 души.

Роден е Джеръм Дейвид Селинджър – американски писател. Дебютира през 1946 г. в сп. “Ню Йоркър” с разказа “Суматоха край Медисън”, където за пръв се появява образът на Холдън Колфилийд. Повечето от творбите си издава, след като са преминали обичайния си дебют в “Ню Йоркър”. Автор е на: “Спасителят в ръжта” (1951 г.), “Девет разказа” (1953 г.), семейната трилогия “Франи и Зуи” (1961 г.), “Сеймур, първо запознанство” (1963 г.), “По-горе билото, майстори!” (1963 г.).

В Украйна е пусната в обръщение нова валутна единица – карбованец.

Открит е Медицински факултет на Софийския университет.

В България са открити Министерство на търговията, промишлеността и труда, Министерство на земеделието и държавните имоти, Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството и Министерство на железниците, пощите и телеграфите.

Родена е Бронка Алексиева Гюрова-Алшех – българска художничка. Специализира живопис в Белгия (1937 г.). Член е на дружество “Родно изкуство” и на Дружество на новите художници (от 1937 г.). Емигрира в Италия заедно със съпруга си, художника Е. Алшех (1951 г.). Живее в Буенос Айрес (от 1952 г.). Рисува пейзажи и портрети. Участва във всички общи художествени изложби в София (1933-1949 г.) и в изложбите на Дружеството на жените-художнички, дружеството на новите художници, в изложби в чужбина – Чехословакия, Югославия и Румъния. Известни творби: “Портрет на момиче” (1935 г.), “Карамфили” (1935 г.), “Рисунка” (1940 г.), серия пейзажи от Балчик (1942 г.), “Пейзаж” (1949 г.) и др. След 1952 г. работи предимно приложно изкуство, главно текстил. Рисува и серия детски портрети (1958 г.). Умира на 5 юни 1995 г. в Буенос Айрес.

Подписан е обединителен протокол между БРСДП (ш. с.) и БСДС “Пролетарий”. Общият им конгрес през юли същата година образува БРСДП (обединена) с орган в. “Работническа България”.

Роден е Васил Николов Бакърджиев – ветеран на българското филмово производство. Учи във филмовите школи на Н. Ларин и Константин Сагаев. Първият му самостоятелен филм е “Чарли Чаплин на Витоша, или Човекът с куфара” (1942 г.). Между 20-те и 40-те години създава значителна продукция: “На тъмен кръстопът” (1929 г.), “Кражба в експреса” (1931 г.), “Фамозният килим” (1933 г.), “Пред Отечеството да забравим омразата” (1934 г.),”Под родното небе” (1937 г.), “Врагове” (1938 г.), “Мене ме, мамо, змей люби” (1942-1946 г.), “Водопроводът Рила-София” (1930 г.), “Посрещането на югославския крал Александър в София” (1934 г.). Един от учредителите е на Съюза на българските филмови дейци (1931 г.). От 1948 г. е режисьор-оператор в Българската кинематография. До 1953 г. работи в Студия за научно-популярни филми и създава творбите: “Той не умира!” (1949 г.), “Тих бял Дунав” (1950 г.), “Димитровска младеж” (1950 г.). Умира на 5 април 1980 г.

Започва строителството на Транссибирската железница.

Роден е Кирил Кръстев Кръстев – български изкуствовед, есеист, литературен критик, кинокритик, публицист и научен популяризатор. Следва философия (1923-1925 г.), завършва естествени науки (1930 г.) в София. Специализира изобразително изкуство в Париж (1938-1939 г.). Работи като учител в София (1931-1945 г.) и в Отделението за изкуствознание при БАН (1952-1961 г.). Печата за пръв път през 1921 г. Сътрудник е на периодичния печат. Изключен е от СБП след 1944 г. Редактор е на сп. “Crescendo” (1922 г.), на библиотека “Знание” (1940-1941 г.), “Съвременно изкуство” (1946-1947 г.), “Научен мироглед” (1947 г.), “Реалистично четиво” (1947 г.), полемизира с Й. Бадев в “Литературен глас” (1935 г.). По-значителни изследвания: “Опит за естетика в киното” (1929 г.), “Натурфилософски есета” (1939 г.), “Смъртната красота” (1939 г.), “Микеланджело” (1941 г., в съавт. с А. Вентури), “Как да разбираме живописта” (1947 г.), “Асен Белковски” (1955 г.), “Иван Пенков” (1957 г.), “Потъналият материк. Атлантида” (1959 г.), “Стара българска живопис. Албум” (1960 г., в съавт. с В. Захариев), “Георги Бакърджиев” (1965 г.), “Атлантида” (1966 г.), “Bulgarien, Von Sofia bis zur Schwarzmeerkuste” (албум, Wien – Munchem, 1966 г.), “Красота, родена сред океана. Островитянското изкуство” (1971 г.), “Наченки на Ренесанс в средновековна България” (1971 г.), “Кюстендил” (1972 г.), “Сирак Скитник. Човекът, поетът, художникът, критикът, театралът” (1974 г.), “Жорж Папазов” (1987 г.), “Споменът за културния живот между двете световни войни” (1988 г.) и др. Умира на 2 септември 1991 г. в София.

В София потегля първият електрически трамвай.
В края на XIX век в София се появява конският омнибус с постоянно действащи линии от Гурковския площад (площад “Света Неделя”) до Гарата, Горна баня и Княжево, който софиянци наричат трамвай. Историята на електрическия трамвай датира от 1 декември 1898 г., когато Софийска община отдава Концесия за снабдяване на града с електрическа енергия и построяване на трамвайни линии на френското дружество “Марсилия” и на анонимното белгийско дружество “Електрически трамваи”. На 1 януари 1901 г. тържествено е открито движението на трамваите в София, с 25 мотриси и 10 ремаркета, по 6 трамвайни маршрута с обща дължина на линиите 23 км единичен коловоз. Междурелсието е 1000 mm. София посреща новия ХХ век с изградена трамвайна мрежа със следните линии: От гарата през Шарения (Лъвовия) мост до днешния площад “Славейков” ; Цариградската линия ; Княжевската ; Подуянската ; Алабинската и т.н. Първите трамвайни вагони са малки, двуосни, с два мотора по 18 kW и открити платформи, заградени с метални решетки. Салонът е разделен на първа и втора класа. Ремаркетата са открити, като пътниците се качват и слизат отстрани, а кондукторът ги обикаля по специална пътека – стъпало. С увеличаването на пътниците през 1908 г. се доставят нови трамваи: “Сименс”-двуосни мотриси-12 броя, разделени на две класи и 6 четириосни мотриси “Цепелин” с два мотора по 33 kW. През 1916 г. Столичната община започва процедура по отнемане от белгийското дружество на експлоатацията на трамваите, като окончателното прехвърляне на предприятието продължава до 18 февруари 1927 г.

Роден е Ламар (псевдоним на Лалю Маринов Пончев) – български поет и писател. Завършва Търговската гимназия в Свищов (1916 г.) и Школата за запасни офицери (1918 г.). Участва в Първата световна война. Уволнен е от чиновническа служба в Троян за анархистични убеждения (1923 г.). В София се сближава с Г. Милев и Хр. Ясенов. От 1925 г. до 1947 г. ръководи основаната от него печатница “Ново изкуство”, редактира и издава сп. “Новис” (1929-1932 г.). Участва във II фаза на Втората световна война . След 9 септември 1944 г. е редактор на сп. “Български воин” и “Турист”, на в. “Ехо” и др. Съчинения: “Арена” (1922 г.), “Железни икони” (1927 г.), “Запад-Изток” (славянска поема, 1944 г.), “Утро над родината” (стихотворения, 1951 г.), “Мъдростта на годините” (1959 г.), “Зуници над България” (лирика, 1962 г.), “Светло и сред нощ” (роман, 1962 г.), “Дъбово усое” (импресии, 1965 г.), “От изгрев до залез” (роман, 1966 г.), “Размразената лавина” (есета, мисли и спомени, 1970 г.), “Земни видения” (стихове и поеми, 1975 г.) и др. Умира на 21 февруари 1974 г. в София.

Влиза в сила Търговският закон, който отменя османските – Търговски закон от 1850 г. и Търговски процесуален закон от 1862 г. Той се опира на унгарските Търговски закони от 1875 г. и на Закона за менителниците от 1876 г. и на румънския Търговски закон от 1887 г., който копира италианския Търговски закон от 1883 г

Излиза първи брой на вестник “България”, орган на либералите на Драган Цанков.
Недоволни от изборните резултати от май 1884 г., привържениците на Драган Цанков напускат Либералната партия и образуват нова политическа партия, която от 1899 г. се нарича Прогресивнолиберална. От 11 до 13 декември 1899 г. либералите на Драган Цанков провеждат свой конгрес в София и приемат името Прогресивнолиберална партия. Основни принципи на партията стават народен суверенитет, спазване на Търновската конституция и “неразривна дружба” с Русия.

Умира Хайнрих Рудолф Херц – германски физик, професор в Бонския университет (от 1889 г.). Роден е на 22 февруари 1857 г. Прави експериментални и теоретични изследвания в областта на електродинамиката и споделя възгледите на М. Фарадей и Дж. Максуел за близкото действие на електромагнитните вълни. Пръв създава генератор на електромагнитни вълни и доказва, че те имат свойствата на светлинните вълни и същата скорост на разпространение (1886-1889 г.). С това потвърждава изводите на теорията на Максуел за електричеството и магнетизма и подготвя почва за създаване на радиото. Изследва свойствата на катодните лъчи (1892 г.) и създаването на електрическа проводимост в газовете при облъчване с ултравиолетови лъчи (1887 г.). Разработва теория за получаване на електромагнитни вълни от отворени трептящи системи и доразвива Максуеловата теория за електричеството и магнетизма. Създава и пълна теория за удара на две еластични сфери (1882 г.). В негова чест единицата за честота е наречена херц (Hz).

На остров Елис (близо до Ню Йорк) е открит имиграционен пункт, през който минават повечето пристигащи в САЩ имигранти до 1943 г.

Роден е Николай Иванов Райнов – български писател, художник, изкуствовед, енциклопедист, академик (от 1945 г.). През 1908 г. завършва Духовна семинария в София. Негови учители са В. Златарски, Ст. Младенов, А. Протич. Следва философия в Софийски университет “Св. Климент Охридски” (1911 г.), но поради липса на средства прекъсва. Работи като писар в Провадия (1911 г.). Участва в Първата световна война като военен кореспондент на Дойранския фронт. Завършва Държавното художествено-индустриално училище в София (днес Художествена академия) (1919 г.). Същата година предприема продължително пътуване в Египет, Сирия, Палестина, Гърция и Италия. Главен библиотекар е на Пловдивската народна библиотека (1922-1927 г.). През 1925-1927 г. е командирован в Париж, за да се запознае с паметниците на класическото изкуство и култура. Професор е по история на изкуството в Художествената академия в София (1927-1950 г.). Пише стихове като ученик в Семинарията, които обнародва от 1904 г. в сп. “Летописи” и “Художник” под псевдоним К. Поборников. През 1912 г. излиза първата му книга “Богомилски легенди” с псевдоним Аноним. Става популярен през 1918 г., когато се появяват едновременно “Видения из древна България”, “Книга за царете”, “Слънчеви приказки”, “Очите на Арабия”, “Градът”, а през следващата година – романът “Между пустинята и живота”. Съчинения: “Богомилски легенди” (1912 г.), “Видения из древна България” (1918 г.), “Градът” (1918 г.), “Книга за царете” (1918 г.), “Очите на Арабия” (1918 г.), “Между пустинята и живота” (роман, 1919 г.), “Книга на загадките” (1919 г.), “Светилник на душата” (1920 г.), “Имало едно време” (1923 г.), “Златното птиче” (1924 г.), “Най-хубавите народни приказки” (1924 г.), “Днес и утре” (1925 г.), “Сиромах Лазар” (1925 г.), “Юнак над юнаци” (1925 г.), “Вечни поеми” (1928 г.), “Корабът на безсмъртните” (стих., 1928 г.), “Великият цар” (1929 г.), “Една вечер у Перикла” (1929 г.), “Приказки от цял свят” (30 т., 1932-1934 г.), “Княз и чума” (1939 г.), “Отдавна, много отдавна” (разкази и легенди, 1939 г.), “Самодивско царство” (1939 г.), “Сърдечен огън” (дамаскини и притчи, 1939 г.), “Счупени стъкла” (разкази из съвременния живот, 1939 г.), “Вечното в нашата литература” (9 т., 1941 г.), “История на пластичните изкуства” (12 т., 1941 г.), “Кръвожадни” (роман, 1947 г.), “Николай Павлович” (1955 г.). Умира на 2 май 1954 г. в София.

Умира Луи Огюст Бланки – френски социалист, публицист и журналист. Роден е на 8 февруари 1805 г. Създава теорията и тактиката на заговорническата борба (бланкизъм, “Без Бог, без господар”). Смята, че чрез заговор пролетариатът трябва да вземе властта и организира диктатура в обществото. Привърженик е на карбонарите, лидер на републиканците, след 1830 г. – на социалните позиции. Участва в революциите във Франция през 1830 г. и 1848 г. Заради своите крайни радикални убеждения и участия в терористични действия Бланки прекарва 37 години от живота си в затвора (наричат го “вечният затворник”). 2 пъти е осъждан на смърт, присъдите му са заменяни с доживотен затвор (1837-1870 г.). По-главни трудове: “Последна дума” (1871 г.), “Социална критика” (2 т., 1885 г.) и др.

Учреден е първият български орден “За храброст”, с който се награждава за проявено мъжество и героизъм пред врага само във време на война. Отначало има четири степени – с мечове за офицери, без мечове – за лекари и свещеници (от 1884 г.) и две степени за подофицери и войници. По-късно се прибавят Велик кръст, още две степени за войници и две класи към III и IV степен (от 1915 г.). Има форма на малтийски кръст под хесенска корона. Носи се на небесносиня лента със сребърни ивици, Великият кръст – на шарф през дясното рамо, I и II степен – на шия, а III и IV степен – на триъгълна лента на гърди. До 1909 г. е най-старшият български орден. От декември 1946 г. вместо корона е поставен венец (републиканска емисия). Орденски празник е 17 април, а от 1891 г. – 6 май. Първата степен е дадена само на Самарското знаме (19 юли 1880 г.), на Стефан Стамболов, Сава Муткуров и Георги Живков (1 септември 1887 г.) и на знамето на Военното училище (1946 г.).

Роден е Пейо Крачолов Яворов (псевдоним на Пейо Тотев Крачолов) – български поет. Завършва основно училище в Пловдив през 1893 г. Същата година започва работа в Чирпанската телеграфо-пощенска станция, а през юни 1894 г. е преместен в Старозагорската телеграфо-пощенска станция. През 1898 г. е назначен за началник на телеграфо-пощенската станция в Стралджа, а от септември е телеграфист в Анхиало (днес Поморие). От 1 май 1902 г. е назначен за завеждащ 4-ти телеграфо-пощенски клон в София. Включва се във ВМОРО. През 1900 г. иска да бъде назначен за учител в Македония, но Екзархията му отказва поради липса на място. През 1901 г. е главен редактор на в. “Дело” – независим македоно-одрински лист. Заминава за Македония през 1902 г. и се включва в четата на М. Чанков. На 13 февруари същата година е пленен в с. Драгобраща от четата на капитан С. Стоянов. На 15 февруари е освободен и отива в София. Заминава (6 януари 1903 г.) отново за Македония, където престоява 4 месеца и редактира в. “Свобода или смърт”. Включва се в четата на Яне Сандански, но поради разногласия с него застава начело на драмската чета, която е разбита при с. Баница след смъртта на Гоце Делчев. Връща се в София (7 юли ), участва в списването на в. “Автономия”, а след Илинденското въстание е в редакцията на в. “Илинден”. Избран е за член на задграничното представителство на ВМОРО. През юли 1909 г. посещава Женева, Виена и Париж. Участва в кръга “Мисъл” на д-р Кръстев и е един от редакторите на сп. “Мисъл”. През 1906-1907 г. е командирован за “усъвършенстване по литература” в Нанси. От август 1908 г. е драматург в Народния театър. През юли 1910 г. е командирован в Париж, за да се запознае с театралното дело във Франция. Там на 13 юли умира Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров, с която го свързва силна любов. В края на 1910 г. се среща с Лора Каравелова. На 19 септември 1912 г. се венчава с нея. След два дни тръгва с чета за Македония. Връща се в София на 25 ноември същата година. На 25 юни 1913 г. заминава за фронта. На 15 юли се връща в София. Вечерта на 29 ноември 1913 г. Лора се застрелва. Яворов прави несполучлив опит за самоубийство и остава почти сляп. Годините след смъртта на жена си прекарва мъчително поради мълвата, че той е неин убиец. Съдебните разследвания окончателно сломяват волята му за живот, в резултат на което взема голяма доза отрова и се застрелва. Първото си стихотворение – “Напред”, публикува през 1895 г. във в. ”Глас македонски”. След него излизат “Пред тъмничния зид” и “Пролетната жалба на орача”, където за пръв път се подписва с псевдонима П. К. Яворов, даден му от Пенчо Славейков. В “Мисъл” публикува (1900 г.) “Арменци”, “Калиопа” и “Градушка”. Издава (1901 г.) първата си книга “Стихотворения”, която е посрещната с възторг. В следващите години се появяват книгите “Гоце Делчев” (1904 г.), “Безсъници” (1907 г.), “Хайдушки копнения” (1909 г.), “Подир сенките на облаците” (1910 г.), “В полите на Витоша” (драма, 1911 г.), “Когато гръм удари, как ехото заглъхва” (драма, 1912 г.). Превежда “Ромео и Жулиета” (1914 г.) и “Укротяване на опърничавата” (1915 г., посмъртно). Умира на 16 октомври 1914 г.

По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) започват боевете в околностите на София. Руски части овладяват изоставените от турците Арабаконашки позиции.

Във Виена е отпечатана първа книжка на педагогическото списание “Педагогическа книжница”.

В Букурещ започва да излиза списание “Ступан”, редактирано от Димо Хранов. То има научнопопулярен характер и според програмата си “ще са занимава изключително със земеделието, скотовъдството, копринарството, пчеларството, съдружаванието, домошната економия, въобще със ступанството”.

Съставен е “Привременен закон за народните горски чети за 1867 лято” – програмен документ на Георги Раковски, в който се развива идеята за освобождаване на България чрез въстание, подготвено от едно Върховно народно българско тайно гражданско началство. “Привременният закон” представлява най-цялостната обосновка на четническата тактика в българското националноосвободително движение.

Роден е Васил Тодоров Ковачев – български естественик. Следва естествени науки в Новорусийския университет в Одеса (1889 г.). Работи като учител, инспектор по естествени науки в Министерството на народното просвещение (1912-1914 г.), инспектор по риболова в Министерството на земеделието и държавните имоти (1922-1923 г.). Член е на Зоолого-ботаническото дружество във Виена. Учредител и председател е на клона на Българското природоизпитателно дружество (1900 г.) в Русе. Автор е на 34 научни труда и статии по зоология. Умира на 3 август 1926 г. в Русе.

Роден е Любомир Георгиев Милетич – български филолог, професор и общественик. Завършва Загребската класическа гимназия и славянска филология в Загреб и Прага. Професор е в Софийски университет “Св. Климент Охридски” по славянска филология. Член е на БАН (1898 г.) и неин председател (от 1924 г. , след Ив. Евстатиев Гешов). Председател е на Македонския научен институт (1928-1937 г.), редактор е на сп. “Македонски преглед” (1924-1936 г., 1938-1943 г.). Умира на 1 юни 1937 г. в София.

Роден е Алеко Иваницов Константинов – български писател. Роден е в семейството на видния свищовски търговец Иваница Хаджиконстантинов. Учи в Свищовското училище и в Априловската гимназия. След Освобождението постъпва в реалната гимназия в гр. Николаев (Русия), завършва право в Одеса (1881-1885 г.). Работи като съдия и прокурор в Софийския окръжен съд. Уволнен е. Той е един от основателите на българското туристическо движение, организатор е на екскурзии сред родната природа. Посещава Всемирното изложение в Париж (1889 г.), Прага (1891 г.), изложението в Чикаго (1893 г.). Работи като адвокат, а през 1890 г. е назначен за член на Софийския апелативен съд, уволнен е отново. През 1894 г. се кандидатира за народен представител в Свищов. От този период са фейлетоните му, насочени срещу цар Фердинанд и корупцията във властта. През 1897 г., в деня на св. св. Кирил и Методий, е прострелян от платени убийци на път от Пещера за Пазарджик (с него пътува и колегата му М. Такев). Автор е на пътните бележки “До Чикаго и назад” (1894 г.) и “Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин” (1895 г.).

Със султански берат за водач на българската униатска църква е назначен свещеник Петър Арабаджийски (1820-1874 г.).

Иларион Макариополски и Авксентий Велешки отправят към българския народ послание, с което призовават да се съхранят устоите на православието и да се отхвърли “зловредната уния”.

В Русия е пусната първата пощенска марка.

Канада преминава на десетична парична система.

Роден е Тодор Лулчов Каблешков – деец на българското национално-освободително движение