Автомобилът печели първо място на изложение в Тексас

Мечтата на Сталин – „народна кола“, която се пласира на Запад

Съветският „Москвич“ би могъл да има страхотна кариера в Америка, като се има предвид, че цената му отвъд океана би била само 1500 долара. Самият президент Айзенхауер изразява желание да притежава такова превозно средство, когато се пенсионира.

Вождът на народите Йосиф Сталин е фен на чуждите коли. През 1940 г. на изложба в Кремъл той вижда „Опел“ и „Форд“ и решава, че Съветският съюз също трябва да направи своя собствена масова кола. Така се ражда „Москвич“. Заводът със същото име е основан с помощта на автомобилен производител от Детройт (изпратена е делегация в САЩ) и просъществува до разпадането на СССР. Но преди трагичния край, колите на „Москвич“ все пак стават това, което Сталин иска – „народна кола“, която лесно може да се продава и на Запад.
Първата модификация на „Москвич“ се появява през 1947 г., а няколко години по-късно колата е успешно изнесена в приятелски Египет и капиталистическите страни Франция и Норвегия. Навлизането на американския пазар би бил голям успех, особено след като лозунгът „догони и изпревари Америка“ по онова време е своеобразна стратегия за развитие на държавата. През есента на 1959 г. това почти се случва.

Сталин вече е мъртъв, а начело на СССР е Никита Хрушчов, който се среща с Дуайт Айзенхауер, 34-ия президент на САЩ.

По думите на главния дизайнер на „Москвич“ Александър Андронов, когато по време на срещата между двамата президенти става дума за автомобили, Айзенхауер дава зелена светлина да се продава модела „Москвич-407“ на американския пазар, добавяйки, че „когато се пенсионира, би желал да има такава кола в ранчото си ”. Същата година Асошиейтед прес публикува снимка на съветски „Москвич“, който завива от 7-мо авеню към 48-ма улица в Манхатън. Под кадрите има надпис: 10 000 такива коли пристигат скоро в Америка.

Международен скандал

Съветският флаг и петолъчката не се харесват на ФБР.

По това време на американския пазар не се продават съветски коли. Това е епохално начинание за СССР и веднага е подписано споразумение с вносителя. Но обещаните 10 000 „московчани“ така и не стигат до Америка. А причината – случва се инцидент: пилотът на американското разузнаване Франсис Пауърс е свален в шпионски самолет U-2 над територията на СССР. Този международен скандал е първата, но не и единствената пречка.

Още преди случая със самолета, министърът на търговията на САЩ заявява, че ще предприеме действия срещу „Москвич“, който няма право да влиза на пазара на САЩ. Причината е законът за ценовия дъмпинг. А именно, планирано е съветската кола да бъде продадена на нелепа цена от 1500 долара. Освен това американска компания наема адвокат, за да докаже, че има част в руската кола, чийто патент принадлежи на американците.

Изглежда така, сякаш всичко е против „Москвич“. Въпреки това три коли от тази марка са внесени в САЩ от частни лица в края на 50-те години. Единият по-късно е изгорен, другият е изгубен някъде в околностите на Детройт, докато съдбата на третия „американски“ Москвич е пълна с превратности и неочаквани обрати, като във филм.

В Европа той е купен от американец в началото на 1958 г. и, качвайки се на кораб в Амстердам, е прехвърлен в пристанището на Лос Анджелис. Но митниците не искат да пропуснат „Москвич“, тъй като той не отговаря на американските стандарти, а освен това вратите му са повредени при разтоварването. Тогава собственикът решава да го изпрати в Мексико и да го продаде. Но при пристигането си в Мексико колата е открадната и транспортирана до… Лос Анджелис.

Издаден за скрап

Там, разбира се, крадците не успяват да я продадат, но вземат всичко възможно от колата и я оставят на улицата. Намерена е от полицията, която се разпорежда да я закарат в местната автоморга. Собственикът на пункта за вторични суровини Бев Кидуел е заинтересован от неизвестната кола и решава да види какво може да направи с нея. Той ремонтира руският автомобил, прави няколко обиколки и забравя за него. Но веднъж на гости му идва стар приятел, който спешно се нуждае от кола. Оказва се, че единственият свободен е москвичът, който няма регистрация. Въпросният приятел обаче случайно работи в отдел „Трафик“ и прави временни документи за колата, след което я купува от държавата за 35 долара.

Няма части

Но и това не е краят. Колата трупа ръжда при Кидуел цели 20 години. Той затваря автоморгата през 1981 г. и решава да продаде москвича. Колекционера Гари Брикен попада на обявата и купува колата за 300 долара. Следва дълго и мъчително търсене на части. Колата няма нито схема, нито инструкции. Брикен поръчва части от Европа и те пътуват месеци наред. Когато получава всичко необходимо, Гари оставя колата в сервиз, но няколко дни по-късно разбира, че и услугата, и колата му липсват… След шестседмично търсене колата е намерена в обор на осем километра извън града.

Възстановяването на „Москвич“ (който той нарича „Син на Москва“) му струва 4400 долара. Но това не е краят на проблемите, дори когато съветската антика е представена на местно изложение в Тексас. Съветският флаг и знаците на СССР не се харесват от мнозина. Агентите на ФБР дори го проверяват дали няма връзки с комунистите. Дългоочакваното признание идва едва през 1987 г. на по-сериозно изложение в Тексас, където москвичът с бурна история заема първо място, както и трето място по избор на посетителите, веднага след Cobra 427 и BMW M-1.

https://trud.bg/

loading...