Поуката за второкласника Иванчо и неговата фамилия след неделното домашно в учебното помагало “Четене с разбиране”
Дядо бил изпратен от своята баба на училище, защото всеки, който учи, е “прокопсал”. Той прекарал само ден в класната стая, тъй като на връщане намерил торба с пари. А когато загубилият златото чорбаджия попитал кога дядото е открил торбата, възрастният човек отговорил – когато ходих на училище. Чорбаджията решил, че това не са неговите пари, защото мъжът всъщност бил ученик много години преди той да ги изтърве на пътя. Дядото пък решил, че вече няма защо да посещава училище, защото забогатял и с бабата заживели волно и охолно.
Това е накратко сюжетът на една хърватска народна приказка, която 8-годишният Иванчо бе принуден да научи за домашно.
Момчето и семейството му, които дружно се образоват съботно-неделно, отговориха без затруднение на най-важния въпрос, зададен под урока – Защо дядото решил, че вече няма да ходи на училище? Защото е забогатял, естествено.
Фамилията на Иванчо обаче доста се потруди да му обясни някои от думите, с които тази поучителна история е заслужила място в учебното помагало “Четене с разбиране” за втори клас.
Тази неделя домашното, съставено от издателство “Скорпио”, обогати българския език на Иванчо с думата “потопиец”. Момчето бе убедено, че майка му не може да не намери в гугъл какво е това, след като той вече е открил там нещо по-ценно за него – като що е “секс”. В нито един тълковен речник обаче семейството така и не откри какво означава “потопиец”.
Дядото на Иванчо, на когото в истинския живот се бе наложило да ходи на училище повече от един ден, допусна, че авторките на помагалото Дарина Йовчева и Магевта Тенекеджиева са имали предвид чорбаджията кръвопиец, който обаче в Хърватска вероятно
пие не кръвта, а потта на бедните и така забогатява.
Българският дядо висшист, оправдал постъпката на своите връстници от приказката, с последното изречение в нея: …старците заживели волно и охолно с парите, които чорбаджията всъщност бил заграбил от тях.
Иначе далеч по-лесно било да се обясни на Иванчо как годините “навалили” дядото и бабата хървати – в смисъл те живели дълго, защо им “додеяло” – омръзнало да гладуват, и така открили “дукатите” – златните монети, и теглото им свършило. Всъщност
само “дукат” според двете авторки ще затрудни четенето
с разбиране на второкласниците и затова единствено тази дума е обяснена под черта.
А голямата цел на учебното помагало, е да развие стратегията с разбиране. Избраните текстове кореспондират с емоционалните и интелектуални нужди на детето в тази възраст. Целта е да се освободят когнитивните ресурси за интерпретация. Край на цитата.
И понеже “когнитивните функции са менталните процеси, които ни позволяват да извършваме всяка една задача в ежедневието – да получаваме, избираме, съхраняваме и си спомняме информация”, за Иванчо приказката “Когато дядо бил ученик” ще е сред поуките за цял живот.
Какво ви усмихна или разгневи в учебника на детето ви? Прочетете и изпратете
За най-свежите примери – умната
поредица “Енциклопедия България”
Предлагаме на будни и наблюдателни читатели да ни изпращат цитати от учебници и помагала на децата, които не водят до любознателност, а затрудняват разбирането.
Изпращайте ги на електронни адреси [email protected] и [email protected]
