Повишените нива на глюкоза предизвикват хронично възпаление в тялото. Това системно възпаление може да увреди кръвоносните съдове и нервите, което води до еректилна дисфункция
В представите на повечето хора, проблемите, свързани с кръвната захар, се свеждат до диабета – сериозно състояние, което изисква драстични мерки.
Но ако ви кажа, че дори фини, едва доловими отклонения в нивата на глюкозата, които не достигат прага за диагностициране на диабет или преддиабет, могат да нанесат мълчалив удар върху мъжкото здраве?
Изследванията през последните години все по-ясно очертават тревожна картина: дори лекото, хронично повишаване на кръвната захар, често резултат от модерния начин на живот, може да влоши репродуктивната способност и еректилната функция, изправяйки се като невидим, но мощен „сладък“ противник на мъжете.
Сперматозоидите са едни от най-специалните клетки в човешкото тяло. Тяхната жизнеспособност и способност да достигнат и оплодят яйцеклетката зависят от сложна комбинация от фактори, включително формата, броя и най-вече – подвижността.
Именно подвижността е ключова за успеха на оплождането, а тя е изключително чувствителна към промените във вътрешната среда на тялото.
Какво се случва, когато кръвната захар е леко повишена?
На пръв поглед е парадоксално – сперматозоидите се нуждаят от глюкоза като енергиен източник. Но както при много други неща в биологията, балансът е ключов.
Прекалено много глюкоза, дори и без да е в диабетни граници, може да доведе до негативни ефекти.
Повишеното ниво на глюкоза стимулира производството на оксидативни структури – свободни радикали, които атакуват клетъчните структури.
Сперматозоидите са особено уязвими към оксидативен стрес
поради високото съдържание на ненаситени мастни киселини в техните мембрани и ограничените си възможности за ензимна антиоксидантна защита.
Щетите от свободните радикали може да нарушат целостта на ДНК в главата на сперматозоида, да увредят митохондриите (своеобразни енергийни станции) и да компрометират двигателния апарат (камшичето), което пряко влияе върху подвижността.
Въпреки че сперматозоидите се нуждаят от глюкоза, хроничното повишаване може да доведе до инсулинова резистентност дори на клетъчно ниво.
Резултатът от тези процеси е намалена подвижност на сперматозоидите (астенозооспермия), което е една от водещите причини за мъжко безплодие. Дори ако броят и формата на сперматозоидите са нормални, лошата подвижност е пречка за успешната репродукция.
И това не е всичко.
Леко повишената кръвна захар засяга и ерекцията. Тя е сложен физиологичен процес, който изисква перфектна координация между нервната система, кръвоносните съдове и хормоналния баланс. Всяко нарушение в този деликатен процес може да доведе до дисфункция.
Една от причините е, че кръвоносните съдове на пениса са изключително фини и чувствителни. Ендотелът – вътрешната обвивка на съдовете – играе ключова роля в производството на азотен оксид, основен съдоразширяващ (вазодилатиращ) фактор, който е от съществено значение за постигане на ерекция.
Повишените нива на глюкоза, дори и без да са в диабетни стойности, могат да увредят ендотелните клетки и да намалят производството на азотен оксид. Това води до
нарушена вазодилатация, което е необходимо за напълване на кавернозните тела с кръв
и задействане не ерекцията. Авторитетни публикации в Journal of Sexual Medicine и Circulation подчертават, че ендотелната дисфункция е ранен маркер за съдово заболяване и че метаболитни нарушения, включително тези, свързани с глюкозния метаболизъм, са сред основните фактори за нея.
Нервите, отговорни за пренасянето на сигнали от мозъка към пениса, както и тези, които контролират кръвоносните съдове, също са уязвими.
Хроничното повишаване на кръвната захар, дори в лека форма, може да доведе до увреждане на малките нервни влакна (периферна невропатия), което нарушава предаването на нервните импулси, необходими за ерекция.
Това може да доведе до намалена чувствителност и затруднено иницииране на ерекцията. Доклад на Американската диабетна асоциация и редица проучвания в сп. Diabetes Care ясно показват, че увреждането на нервите е често срещано усложнение, което може да започне и при преддиабетни състояния или дори преди това при незначително, но хронично повишени нива на кръвната захар.
Макар и не толкова директно, както съдовите и нервните увреждания, повишената кръвна захар може да повлияе на нивата на тестостерона.
Инсулиновата резистентност, често свързана с повишени нива на глюкоза, може да доведе до намаляване на производството на тестостерон – ключов хормон за либидото и еректилната функция.
Изследвания, публикувани в списанията Clinical Endocrinology и Journal of Andrology, показват, че мъже с инсулинова резистентност и дори с нормална глюкоза на гладно, но с нарушен глюкозен толеранс често имат по-ниски нива на общ и свободен тестостерон.
Повишените нива на глюкоза предизвикат хронично, нискостепенно възпаление в тялото. Това системно възпаление може да увреди кръвоносните съдове и нервите, допълнително допринасяйки за развитието на еректилна дисфункция.
Всички тези фактори поотделно или в комбинация могат да доведат до затруднения в постигането и поддържането на ерекция дори при нива на кръвна захар, които мнозина биха сметнали за нормални. При почти поравно споделена роля на двата пола за репродуктивните затруднения неразпознаването на уврежданията от гранична, но хронично повишена кръвна захар е сериозен невидим фактор.
Защо е толкова трудно да се открие този „скрит“ проблем? Една от основните причини е, че стандартните кръвни тестове глюкоза често се правят на гладно и могат да дадат подвеждащи резултати.
Човек може да има нормална глюкоза на гладно, но нивата му на кръвна захар да се покачват значително след хранене и да остават високи за по-дълъг период от време, преди да се върнат към нормалните си стойности. Това хронично, макар и недиагностицирано повишаване, медицински наричано постпрандиална хипергликемия, е именно това, което може да причини кумулативни увреждания.
Д-р Робърт Лустиг, ендокринолог и автор на бестселъри за храненето и метаболизма, обвинява модерната диета, богата на преработени храни и захари, за хроничното претоварване на инсулиновата система, дори и без да води до изявен диабет.
Какви са решенията? Добрата новина е, че тъй като проблемът често произтича от метаболитни нарушения, свързани с начина на живот, решенията също са в човешки ръце.
Промени в диетата
Това означава ограничаване на преработените храни, рафинираните захари и бързите въглехидрати. Фокусът да е върху цели храни – плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, здравословни мазнини и протеини.
Средиземноморската диета е отличен пример за хранителен режим, който поддържа стабилни нива на кръвната захар.
Физическа активност
Движението подобрява инсулиновата чувствителност, помага за регулиране на кръвната захар и стимулира кръвообращението. Дори умерени натоварвания имат значително въздействие – мускулите използват глюкоза, за да работят, и така намаляват количеството в кръвта.
Поддържане на здравословно тегло
Наднорменото тегло и особено висцералните мазнини – наричат ги още централни или коремни, защото са разположени около талията и обгръщат вътрешните органи, са силно свързани с инсулиновата резистентност.
Достатъчен и качествен сън
Недоспиването може да наруши хормоналния баланс, включително този на инсулина, и да доведе до повишаване на кръвната захар.
В същото време недоспалите хора са склонни да компенсират дискомфорта с повече поети калории и нощно хранене, което е доказан фактор за складиране на ненужната енергия под формата на мазнини.
Намаляване на стреса
Хроничният стрес увеличава нивата на хормона кортизол, което от своя страна може да доведе до повишаване на кръвната захар. Попитайте който и да човек с диабет и той – основателно впрочем – ще обясни състоянието си с прекомерен стрес в годините, преди да се разболее.
Профилактика
Освен всяка година профилактично, а при отклонения – колкото е нужно за проследаването, трябва да се изследва глюкоза на гладно.
Но ще е по-показетлно, ако се направи измерване на гликирания хемоглобин (HbA1c), който дава представа за средните нива на кръвната захар през последните 2-3 месеца. При съмнение за преддиабет или диабет е уместно да се направи орален глюкозотолерантен тест, който е най-информативен за поставяне или отхвърляне на диагнозата или тълкуване на необясними проблеми с либидото и мечтата за дете.
Мъжкото репродуктивно и сексуално здраве е комплексна система, чувствителна към множество фактори. Докато очевидните заплахи като диабет са добре известни, по-фините, но кумулативни ефекти на леко повишената кръвна захар са най-честият скрит враг.
То мълчаливо подкопава фертилността и потентността, без да предизвиква драматични симптоми. Това прави инвестирането в здравословен начин на живот чрез осъзнат избор на храна, редовна физическа активност и управление на стреса не просто превенция срещу диабет.
Става дума за опазване на жизнеността на сперматозоидите, здравето на кръвоносните съдове и нервите и в крайна сметка – в запазването на мъжествеността.
