Събират се в клубове, хвърлят зарчета с по 20 страни
7 ползи – не само забава, но и тренировка на ума
На сесия съм, провиква се 19-годишен младеж към родителите си и излиза в неделя по обяд от вкъщи с голяма и тежка раница на рамо.
Студент е, но не отива на изпит, а в уютен клуб в центъра на София, където го чакат 4-5 момчета и момичета на неговата възраст. Ето там ще е сесията, както се нарича поредният епизод от играта им D&D – една от най-популярните напоследък настолни игри не само у нас, но и по света.
В раницата е оборудването – разграфен и красиво изрисуван картон (поле за играта), тетрадки, в които се пишат сценариите, по които участниците се включват всеки със своя роля, няколко вида зарчета (не само обикновени с 6 страни, а и с по 20!) и дори книги с обяснения на правилата.
Подобна гледка – деца или младежи, които се събират за настолни игри във вече десетките клубове, възникнали с тази цел, или в читалища и училищни салони, изобщо не е рядкост. Напротив, стана модно да играеш лице в лице с приятелите, а не през телефони или компютри.
Защо манията по настолните игри се завръща?
Историята и философията отдавна са установили, че играта е неотменна част от живота на човека. В прочутата си книга Homo ludens (“Играещият човек”) нидерландският историк и културолог Йохан Хьойзинха обяснява, че “играещият човек представлява също толкова съществена функция като производството” и играта е “един от фундаметалните духовни елементи на живота”. Според него играта е първична и необходимо (макар и не достатъчно) условие за генерирането на култура.
Настолните игри също не изненадват никого, тъй като първите са се появили преди 5000 години в Древен Египет. Днес обаче поколенията, родени в ерата на интернет, сякаш се отдръпват от екраните и отново търсят общуването чрез игра. По думите на психоложката Доника Боримечкова това се случва, защото юношите вече избират грижата за себе си.
Поне 7 са отговорите на въпроса защо обичаме да играем и всички те са дълбоко залегнали в психологията на човешкото поведение.
1. Социалната връзка
Настолните игри предоставят структурирана среда, където хората могат да се ангажират директно, да споделят смях и да се наслаждават на здравословна конкуренция. Когато играем,
не просто прекарваме времето си, а изграждаме връзки
Тези преживявания насърчават чувството за принадлежност и споделената памет.
2. Тръпката от състезанието
Хората са естествено състезателни и настолните игри се възползват от този първичен инстинкт. Те предлагат безопасна среда за тестване на нашите умения, разработване на стратегии и противопоставяне на ума ни срещу другите без последствията от реалната конкуренция. Затова шахът или по-новите игри като “Катан” са толкова популярни – предоставят платформа, за да се ангажираме със сложни решения на проблеми, да надхитрим опонентите си и да изпитаме удовлетворението от победа, спечелена след часове, понякога дни или седмици игра.
Има и още нещо – непредсказуемостта в играта води до прилив на адреналин и вълнение, които ни карат да искаме още.
3. Път за бягство от реалността и креативност
Настолните игри предлагат нещо, което малко други забавления правят: възможността да се стъпи в друг свят дори само за час или два. Независимо дали се ориентирате в сложната политика на фентъзи света в настолната “Игра на тронове”, или се опитвате да оцелеете в постапокалиптичния свят в Dead of Winter, те пренасят играчите в различни разкази. Така не само се откъсваме от всекидневните си тревоги, но можем да бъдем каквито си поискаме – герои, злодеи, изследователи или търговци.
4. Когнитивни ползи и умствена стимулация
Не става въпрос само за забавление – настолните игри са полезни и за мозъка. Те изискват стратегическо мислене, предварително планиране и адаптиране към нови ситуации. Това умствено упражнение изостря уменията за критично мислене, подобрява способностите за решаване на проблеми и подобрява паметта. Игри като Ticket to Ride, където играчите трябва да планират маршрути и да предвиждат ходовете на другите, или Pandemic, която предизвиква екипите да се координират под напрежение, са истински тренировки за ума.
Проучвания показват, че участието в такива умствено стимулиращи дейности помага за поддържане на ума остър, особено с напредване на възрастта. За децата те са безценни инструменти за образование, които ги учат да спазват правила, да мислят критично и да си сътрудничат с другите.
5. Удовлетворение от постижението
Победата е забавна, но чувството за постижение в настолните игри надхвърля отбелязването на точки. Причината да обичаме наградите е хормонът допамин – ключов невротрансмитер, който играе роля в мотивацията, удоволствието, концентрацията и цялостното психично благополучие. Когато нивата му са оптимални, се чувстваме енергични, целеустремени и вдъхновени. Когато са ниски, страдаме от безразличие и често сме отпаднали.
6. Носталгия и комфорт
Много хора свързват настолните игри с детството си и семейните събирания. Любима класическа игра като монополи или скрабъл може да ни върне в онези моменти, осигурявайки успокояващо усещане за познатост. Тази носталгия е мощна – тя ни свързва с миналото ни, като същевременно предлага форма на релаксация в настоящето.
7. Културни артефакти
Настолните игри могат да бъдат красиви в най-класическия смисъл на думата. Самото държане на зарове, жетони или фигурки на герои и маневрирането им по картата е очарователно физическо преживяване, което не може да се сравни с видеоигрите. Още по-ценно е, ако сами сте изрязали и декорирали дъските, картите и жетоните. Самостоятелното създаване на игра е едновременно социално и физическо преживяване, което също ще искате да запазите.
Така че когато играете, вие не просто хвърляте зарове или местите фигури, а се занимавате с вечна традиция, която е в основата на това какво означава да си човек.
