Десетата книга на добруджанският писател Красимир Бачков вече е факт! Тя съдържа четиринадесет новели, с обем четиристотин страници, в които се описват различни случки на млади и стари българи. Изданието е на Сдружението на писателите в Добрич „Антимовски хан“. Сюжета и развитието на действието в новелите са от днешния ден, без автора да спестява тъмните краски на ежедневието. В същото време в текстовете има толкова от нужните на всеки читател надежда и оптимизъм, истинска, непресторена любов, че книгата действа като лек на душата! За сборника Новели  е написал кратка рецензия литературния критик Драгомил Георгиев:

УХАНИЕ НА ДОБРОТА

Драгомил Георгиев 

Кратките жанрове в епоса са в стихията си, когато в тях са пресъздадени атмосферата, полъхът и ароматът на динамичното и съвременното, затова те често стоят по-близо до публицистиката. Авторът на „ Синият кон ” упорито, с любов и с професионално любопитство улавя магията на нашето време, на сюжетите, които са наситени с история. Героите му са богатството на художествения свят, в тях е водещо романтичното начало да бъдат истински, волни и свободни.

Сборникът „ Новели ” на Красимир Бачков е максимално наситен с актуалното днес и сега, с хора и събития, с истории, които са от нашето ежедневие. Героите му не са интелектуалци, а са най-често от маргиналните обществени групички-бивши моряци, рибари, шофьори, често са от криминалния контингент, до тях са първичните витални жени, които са верни на природата си да създадат и запазят семейството си, да имат деца и да откриват щастието. Сюжетите не са фалшиви и сиви, а са загребани от обитателите около брега на морето. Езикът е динамичен, диалогът е сгъстен и автентичен, в а процеса на общуването читателят ще почувства влага в очите си. Любовта, добротата и жаждата за истинско начало са посланията на повестите и новелите.

Темите в творческия свят на автора са огледало на живота на българина като европеец и гражданин на света от началото на 21-ви век – жаждата за свобода, за премахване на корупцията, фалшификациите, финансовите измами, които намаляват вярата на човека, че светът върви към духовен прогрес и хуманизъм. В сюжетите на твореца често неговите персонажи се изправят срещу беззаконието, кражбите и ограбването на труда на човека, както е новелата „Море за всички”. В нея сме свидетели на самозабравил се нов господар, събрат на Алековите гешефтари, който е извън държавните закони. Авторът обича да  надниква в извращенията на нашето време, когато насилието над физически слабите и крехките е грозно явление. Усещането е за живот без ред и закони, за липсата на държава и държавност, а тогава едни срещу други се изправят групите на гнева и омразата срещу другите-на истината и доброто. Така е в творбите „Таванската стая”, „ Не се обръщай назад”, „Нажежен до замръзване” . Социалните проблеми са закономерният колорит на нравствените въпроси за честта и достойнството на тези хора, на тези деца на майката природа. Моралът е водещото и в името на истината и справедливостта. Често се стига до саморазправа и раздаване на друга, криминална правда, която е по законите на гетото. Голямата, водещата тема и в тази книга на прозаика е за любовта, която променя тези често грубите, естествените, първичните хора, които никога не спират да търсят щастието, както е в история на творбата „ Няколко крачки повече.”

Героите в текстовете са голямото богатство и постижението на разказвача. Авторът остава верен на своето амплоа да е далеч от сухите, скучните истории и персонажи, което го поставя в националните традиции на Иван Вазов и Елин Пелин, на Йордан Йовков и Георги Стаматов, за да стигнем до Здравка Евтимова,Александър Урумов, Димитър Бежански, Владо Любенов и други разказвачи. Неговата стихия не са затворените зад стените скучни субекти, а са хората на пътя, на откритото и отвореното пространство-на полето, брега, морската шир, на безкрая, затова те упорито странят, бягат от сивотата и анонимността на големия град. В новелата „Беля на борда” главните герои са Георги Христов, Глътката-капитана, ергенът Дончо Късмета, Митю Пича, който е мотористът, те живеят като скотове на траулера „Криста”. Това са любимите персонажи на Красимир Бачков, натури с богати преживявания, с емоционален опит, но и жадни за приключения, за предизвикателствата на неизвестното. Работливи, предприемчиви, мъжки характери, които обичат след поредния курс добре да си угодят на душата като героите на Дончо Цончев и Михаил Вешим. Тяхното спокойствие е нарушено, завръзката е в срещата с неугледната, смачканата от живота млада жена Лена. Морските „тигри” са укротени, смирени и променени. Те вече преобръщат стила си на живот,  доброто ги прави благи в търсенето на красотата, в случая с дарбата и картините на гостенката. Тя намира бъдещия си съпруг, а те са с извисени и облагородени души. От „беля на борда” доскорошната клошарка се преобразява в „талисман” на своите спасители.

Сред творческите находки е образът на учителя, на шофьора на градския транспорт Иво Христов от новелата „Дневникът на Петела.” Оригинално писателят сменя разказваческите стратегии, за да видим историята на персонажа от различни ракурси. Градският Дон Жуан е леконравен, вятърничав, типичен представител на съвременния мъж в различните точки на света. Артистичен, находчив, занимателен и кокетен той лесно стига до сърцата на другия пол. Чужд е на сериозното, на голямото и важното за истинския човек-любов, щастие, брак, семейство, деца, внуци. Напротив, самият му псевдоним е белег на външната показност сред плахите и неуверени, смутени и объркани обикновени градски жени. Идва важната среща в живота му, а тя е с Диана, която е силен характер. Решителна и амбициозна, предприемчива и свободолюбива, още нежна, фина и очарователна. Искрата между тях бурно пламва, но той е слаб и неподготвен за изпитанията и отговорностите на живота. Психологическото е на добро ниво, радват успехите в навлизането в съмненията и тревогите, в радостите и разочарованията в съвременната душа, която дълго и след много изпитания и препятствия стига до царството на любовта.

Колоритните, предпочитаните герои на писателя са хората на делата, на мъжете, които са свързани с техниката – машинисти, шофьори, механици, които обичат да стягат превозните средства и да тръгват в другата, в истинската посока. Такъв е младоликият старец на седемдесет и девет години Ачо от новелата „Няколко крачки повече”. Сюжетът ни дава знаците от живота му- с три брака, пет деца, построил е три апартамента, но отива при приятели си, боцмана Ганчо, за да се грижи за него на село. Ето  отзвука, културния мост от хуманизма на Йордан-Йовковата традиция-да търсиш и да откриваш, да създадеш желани и красиви герои, истории и светове. Българският „пенкилер”(Ивайло Петров )прави чудеса – купува трактор, готви се сериозно да започне обработването на земята. Голямото чудо в живота му е в откриването на голямата, на истинската любов- Данчето. Идват годините на щастието- има син, прави важните за достойната личност стъпки, които го превръщат в истински баща, съпруг и щастлив човек.

Красимир Бачков е утвърден майстор в националната ни проза със своите разкази, новели, повести и романи. В неговата стилистика  темите и героите са водещата му страна, при него професионално са овладени сюжетостроенето, композицията, богатствата на езика и диалога. Най-често той предпочита класическата композиция-с въведение, завръзка, развитие на действието, за да се стигне до финалната поанта, която може да бъде с ролята на послепис или на нравствено обобщение, така е в „Пътят обратно”, „ Откачена история”, „Открадната ваканция” и други. Свежи са при него описанията на мястото на действието, а героите са представени най-често бързо и в движение, за да има по-голямо пространство за постъпките, за емоциите и преживяванията на героите. Откриваме тези подходи при представянето на образите на Чани, Валя, Зорница, Данева в „Нажежен до замръзване”, Пламен, Ивайло, Ели, Кирил в „Странните шеги на съдбата”. Диалозите в неговите текстове са сгъстени, енергични и характеризиращи мисленето и културата на действащите лица, такива ги срещаме във „Веселбата”, „Не се обръщай назад”, „Таванската стая” и други.  В предложения сборник с новели естетически успех са драматичните сцени, които са натоварени с емоции и преживявания, които водят до съпреживявания в процеса на четенето, на общуването. Добре е да откроим  успехите в  творбите „ Беля на борда”, „ Море за всички”, „Странните шеги на съдбата.” Сигурен съм, че емоционалният читател ще почувствате влага в очите си, може да пророните и сълзи на пречистването, на извисяването на душата след приемането на съдбата на много от героите за част от своята, от личната. Посланието  „Запомни, че никога не бива да се отчайваш или да се предаваш! Трябва да се бориш до последно, дори на пръв поглед да няма надежда за успех! Успехът идва при тези, които го заслужават, Викторе! Може да не дойде първия път, третия, десетия, но накрая все пак идва! Чувството, че си успял е прекрасно! Аз бях щастлив  и в болката, и в радостта си, синко! Сега вече знам, че горе  ще  срещна….” ще ни развълнува и вдъхнови, а това е красотата и богатата възможност за духовно извисяване чрез литературата като изкуство на словото.

Срещата с героите и историите в текстовете на Красимир Бачков променя душата на читателя, извисява го и го зарежда с желание да живее достойно, честно, истински и пълноценно. Това се постига, когато опознаеш и срещнеш любовта на живота и победиш в себе си егоизма, злобата, омраза, гнева и станеш добър, истински човек.

Интересното със сборника Новели на Краси Бачков е, че подобна книга само от един автор не е издавана у нас повече от двадесет години! Това, което е особено респектиращо е, че през последните шест години Красимир Бачков е отличаван в международни и национални конкурси за проза, по четири – пет пъти в година! Разпространението се осъществява в книжарници в Стара Загора, Велико Търново, Русе, Габрово и Горна Оряховица. Другият начин да се сдобие човек с книгата, е с пряк контакт с автора във Фейсбук. Историите на добруджанският разказвач са завладяващи и всеки, взел книгата в ръцете си ще преживее истинско удоволствие при четене!

loading...