Идеята на „Небесно войнство“ е като влезеш, да влезеш в обособена среда – някаква малка вселена или някакъв малък свят, от който ставаш част. Това каза пред БТА артистът Юлиян Табаков по повод инсталацията, която посреща гостите на галерия „Топлоцентрала – Куб“ до 1 декември.
Експозицията е част от проекта „Виждам те“, който се състои от инсталацията „Водна кула“, серия рисунки „Виждам те“ и серия обекти „Небесно войнство“.
В КЛЕТКАТА НА ОРЛИТЕ
Историята с птичите пера, изграждащи „Небесно войнство“, започва преди години. „Всичко в инсталацията „Небесно войнство“ е истинско. Някои пера съм ги събирал аз“, казва той.
Един ден Табаков помолил чистачката в зоопарка да му събере пера на лешояди и орли за костюм. „И тя ми казва: „Събери си сам!“ – Аз я питам: Къде, в боклука ли сте ги изхвърлили, къде да ги събера. Тя ми казва: „Не, влез в клетката и си ги събери. Само внимавай като влезеш при орлите, че налитат, иначе при лешоядите няма проблем“. – И ме пусна, по един час се рових. Орлите стоят в едни дълги треви и гледат, следят те с поглед и не помръдват. И там е леко страшничко“, разказва Табаков.
Когато излязъл, казал, че му трябват още от перата на лешояд, а чистачката обяснила, че в момента нямат, но той може да резервира. След кратък разговор артистът разбрал, че гвардейците на президента носят на шапките си лешоядови пера. „Като цяло, да носиш пера от мършояд като знак на някаква идентичност, национална гордост, е някаква метафора на много неща в България. Това е тъжната част на историята“, казва Табаков.
„Та от това цялото нещо, събирано преди 20 години, се роди „Небесно войнство“, което е много асоциативно и се роди това усещане за живот, за птици, за летеж, което в крайна сметка се редуцира до едно смачкано перо. Или само до иглите, които държат перата“, казва Юлиян Табаков.
КОЛИБРИ ОТ ПАЗАРА НА МАГИЯТА
Основен образ в изложбата е птицата колибри като символ на вечния дух и безсмъртната човешка душа. Авторът разказва, че изложените птички са взети на пазара на магията в Мексико сити, където се продават на гроздове – десетки. В Южна Америка някои племена ги мислят за божества, обяснява той.
„Те са мъртви, но има някакъв живот в тях. Има усещане за живот в тях, има вибрация на живо същество. Някакъв живот, който, макар и да го няма вече, по някакъв начин го и има. Нещо, което в прекалената материализация на нещата и превръщането на духа в инертна маса, изчезва вибрацията на живота по някакъв начин. И това нещо създава вътрешна празнота у нас. Като „притежатели“ на вече инертната маса. Но никога не знаеш дали ти притежаваш обекта, или той притежава теб и си сменя притежанията с поколенията“, казва Юлиян Табаков.
Артистът подчертава, че проектът „Виждам те“ е подкрепен от Министерството на културата, Столична община, Фондация Таляна и Rebonkers, Художествена галерия Русе, Градска художествена галерия Варна, Галерия +359, „Топлоцентрала“ и Duo Contradiction, в Стокхолм.
