Начало Акценти Западът срещу Китай: битка на две системи

Западът срещу Китай: битка на две системи

567
usa x china - boxing fists

Европейската подкрепа за търговската война на президента Доналд Тръмп срещу Китай и натиска върху компанията Huawei е последица от рязката промяна на отношението към китайския лидер Си Цзинпин и неговата политика.

 

Кой днес представлява най-голяма заплаха за либералния Запад? Си Цзинпин. Във всеки случай така смята Джордж Сорос.

В края на януари на Световния икономически форум в Давос, той нарече генералния секретар на Китайската комунистическа партия и президент на КНР „най-опасния враг на отвореното общество“. Това нашумяло изявление на известния американски инвеститор и меценат е много показателно, то е преди всичко много симптоматично. В деловите, експертните и журналистически кръгове на западните страни рязко се промени отношението не само и дори не толкова към китайския лидер, колкото към Китай като цяло.

 

Отношението към Си Цзинпин се промени рязко за 2 години

 

„Ако Западът не иска само да наблюдава, как Си Цзинпин прекроява света както му е удобно, то той трябва да му даде отпор“, написа влиятелният германски вестник „Нойе Цюрихер Цайтунг“, коментирайки давоската реч на Сорос. В САЩ подобни призиви са се превърнали вече в нещо нормално. Сега те все по-често звучат и в Европа. В началото на януари със същото искане „да се даде отпор на Китай“ – официално се обърна към политиците на Германия и целия Европейски съюз водещата асоциация на германския бизнес BDI.

Радикалната промяна на настроенията настъпи само за две години. А през януари 2017 г. много представители на Запада с одобрение и едва ли не с възторг реагираха на едночасовата реч на Си Цзинпин в същия този Давос. В нея гостът от Пекин позиционира съвременен Китай като борец за свободната търговия и против протекционизма. С други думи, китайският лидер всячески убеждаваше западния бизнеселит, че той е алтернатива на новия току-що влязъл в Белия дом президент Тръмп, който на висок глас обещаваше да защити Америка с мита и заплашваше целия свят с търговски войни.

 

“Анти-Тръмп“ – така консервативният германски икономически вестник „Ханделсблат“ озаглави тогава своя репортаж за речта на Си Цзинпин. А левият либерален седмичник „Дер Шпигел“ отбелязваше, макар и с голяма доза скептицизъм, че „лидерът на комунистическата планова икономика се е обявил за адвокат на либералния икономически ред“.

 

„Тръмп е прав в нещо“

 

Тогава имаше доста скептицизъм, но имаше едновременно с това, особено в Германия, голяма надежда, че бързо развиващият се Китай, зависещ от износа не по-малко, отколкото ФРГ, е искрено заинтересуван от либералните правила на световната търговия, закрепени в договорите под егидата на Световната търговска организация. Тази надежда вече не съществува. И ето, че „Дер Шпигел“ публикува в края на декември коментар със заглавието „Тръмп е прав в нещо“, в който известният наблюдател на изданието Ян Флейшхауер хвали Тръмп, че той е първият американски президент от 20 години, който е отказал и занапред да търпи „пренебрежението на Китай към общите правила“ и по този начин забавя превръщането на КНР в нова свръхсила.

 

А „Ханделсблат“ в срядата на януари публикува интервю с австрийския професор Габриел Фелбермайер, който скоро ще оглави Института за световна икономика в германския град Кил. Той се обявява за засилване на натиска върху КНР и отбелязва, че „мнозина европейци и азиатци тайно се радват на твърдия курс на Тръмп спрямо Китай“. Джордж Сорос, на свой ред, от Давос препоръчва: „Вместо за влиза в търговска война с целия свят, президентът Тръмп трябва да се концентрира върху Китай“.

 

Земята, притисната между две китайски палки за хранене

 

Защо либералните западни бизнесмени, професори икономисти и публицисти, като цяло доста критично отнасящи се към работата и възгледите на Доналд Тръмп, изведнъж започнаха да хвалят неговата политика спрямо Китай? Може би това е резултат от загрижеността, от страха, който, изглежда, все повече обхваща Америка и е Европа пред лицето на новия глобален конкурент? Простият, но много ярък нагледен образ на този страх откри художникът от германския дясно либерален седмичник „Фокус“. Главна тема на неговия неотдавнашен брой бяха отношенията с Китай. На обложката на списанието на червен фон, подобен на китайското знаме, е изобразена планетата Земя, която е притисната между две китайски палки за ядене. Заглавието гласи: „Китай и ние“. Подзаглавието уточнява темата: „Шанс и опасност. Какво означава експанзията на тази държава за нашето благосъстояние“. „Фокус“ пише за „огромните амбиции“ на Си Цзинпин: „Китай отново трябва да стане център на света – икономически, технологически, политически и военен“. На много страници с фотографии, карти и диаграми списанието подробно описва, как Китай върви към тази стратегическа цел. Включително и с помощта на „вносни западни експерти“.

 

Не конкуренция между страни и блокове, а противопоставяне на две системи

 

Може би, американците и европейците просто са се изплашили от китайските конкуренти? Въпросът не е в това или само в това. Та нали САЩ и ЕС също са конкуренти помежду си в редица области. Но те правят това в рамките на обща система от правила и ценности. А Китай с удоволствие използва възможностите на тази система, на целенасочено върви в съвършено друга посока. Просто Западът осъзна това едва сега. „Дълго време изглеждаше, че Китай в хода на интеграцията на световната икономика при формирането на своята икономическа система постепенно ще се развива в посока на либерална, отворена пазарна икономика от западен образец“, призна в началото на януари Федералното обединение на германската промишленост (BDI). Но това не се случи. Точно обратното Китай усилено създаваше собствен модел на икономика, контролирана от партията и държавата. По тази причина главният извод на споменатия вече програмен документ на BDI за бъдещите отношение с Китай се състои в това, че днес за лидерство на планетата и международно влияние се борят не просто различни страни или икономически съюзи, а две системи: западната либерална пазарна икономика и китайския комунистически държавен капитализъм.

 

„Фокус“ също пише, че търговската война между САЩ и КНР отдавна вече е прераснала в противопоставяне на системи. Пожизненото управление на Си Цзинпин окончателно отрезви Запада Но защо на Запад, и по-конкретно, в Германия, истинската природа на китайския модел и нейните истински цели бяха осъзнати напълно едва сега?

 

Изглежда, че тук съвпадната няколко фактора наведнъж. Ключова роля без съмнение изигра започната точно преди година от Тръмп търговска война против Китай: на западния свят му се наложи да се замисли в аргументите на вашингтонската администрация. Освен това, недоволството на западните инвеститори от дългогодишната дискриминация на китайския пазар, принудителния трансфер на технологии и редовното нарушаване на авторските права достигна критична точка. А това недоволство можеше да се изостри заради темповете на растеж на БВП на КНР, което влоши цялостните условия за правене на бизнес в тази страна.

 

Но един от решаващите фактори, съдейки по публикациите в медиите, е отмяната на механизма за смяна на властта в Китай, които бяха внесени през март 2018 г. в Китай с поправка в Конституцията. Тя дава право на Си Цзинпин да управлява пожизнено. Лед това приятните спомени за неговата давоска реч окончателно се разсеяха, китайската комунистическа система и нейният отново всевластен, както Мао Цзедун, лидер показаха истинското си лице. В тази ситуация Западът започна по-внимателно да се вглежда в това, как китайската комунистическа партия използва огромните постижения на своята в страна в области като цифровизацията и изкуствения интелект за контрол над населението и укрепване на своята еднолична власт.

 

Много показателно е названието на излязлата през октомври 2018 г. в Германия книга на дългогодишния кореспондент в Пекин на левия либерален вестник „Зюддойче Цайтунг“ Кай Щритматер: „Повторното изобретяване на диктатурата. Как Китай създава държава на тотален цифров контрол и ни предизвиква“.

 

Джордж Сорос предупреждаваше в Давос за „смъртоносната опасност“ за отворените общества, идваща от използването на новите информационни технологии от авторитарните държави. Какво да прави либералният Запад в условията на нарастваща глобална експанзия на враждебния му китайски модел?

 

Настоящият американски президент има малко по-друг поглед, отколкото обединението на германските индустриалци, но в крайна сметка те се намират от едната страна на барикадата и са единни в най-важното: не си струва да се отказваш от сътрудничеството с КНР, но трябва ефективно да защитаваш своята система и да повишаваш нейната конкурентоспособност. И в никакъв случай не трябва да бъдеш наивен.

 

Да се напипа златната среда и да не се допуснат изкривявания няма да бъде никак лесно, но представителите на либералния модел вече работят по въпроса. За това свидетелства твърдата позиция на САЩ в търговските преговори с Китай, и неотдавнашните откази на китайски инвеститори в Германия, и растящия в много западни страни натиск върху китайския производител на телекомуникационно оборудване Huawei.

Източник БГНЕС  http://epicenter.bg

Коментирай