- Екстремните лета местят мачовете през нощта, „Уимбълдън“ крие тревата под покрив
Политиците от ЕС платиха твърде солена цена в преследването на благородната мечта – Европа да стане кристално чист и добре ухаещ континент. И днес алчни за рубли крайни националисти сипят огън и жупел срещу Зелената сделка, привличайки на своя страна милиони гласоподаватели. Тези дни шумните популисти имат повод да отворят шампанското. Амбициозният план с намаляването на вредните емисии не само че глътна милиарди евро, но и произведе опасен ефект върху климата на Стария континент.
Учените са убедени, че една от причините за екстремните горещини в някои части на Европа са следствие именно от опитите ние, европейците,
да сме най-чисти и най-примерни в света. Климатолозите нарекоха проблема – парадокса на чистия въздух. В миналото тежката индустрия и автомобилният трафик бълваха огромни количества серни диоксиди и фини прахови частици. Макар и опасни за белите дробове, тези микрочастици отразяваха слънчевата светлина обратно в Космоса и блокираха част от топлината (т.нар. глобално затъмняване). После комините спряха да бълват черни кълбета, а платежоспособните европейци се качиха на електрически автомобили. Сега небето е по-синьо и чисто, но слънчевата радиация удря земната повърхност.
В пълна сила, нагрявайки континента два пъти по-бързо от средното за планетата.
Горещо е и ще става още по-горещо! В такива екстремни условия човек трябва да се крие на сянка и да се пази от излишни движения. За професионален спорт и дума не може да става. Как да тичаш, да скачаш и да удряш, при положение че потта по кожата ти пуши, а течностите в тялото всеки момент ще заврат. Шефовете на лека атлетика, футбол, тенис и всички други спортове на открито съвсем скоро ще трябва да решат как да настроят системата, съобразявайки се с новите предизвикателства.
В УЕФА например работят хора, които все по-смело говорят за провеждането на мачове през нощта. Повечето от срещите от европейските клубни турнири и сега се провеждат след залез – слънце, но в клубните първенства е различно. Изглежда като научна фантастика сблъсъците на национално ниво да се играят вечер, тъй като това означава значително модернизиране на вече съществуващата инфраструктура.
Това, разбира се, няма да се случи скоро, но на много места в Европа влагат пари за оборудването на стадионите с подвижни покриви и климатични инсталации. Шейховете първи надуха климатиците до дупка на световното в Катар и доказаха, че има начин да се играе футбол и при 40 градуса на сянка. Само че понякога дори
най-модерните технологии се оказват вредни за
спортове, които от памтивека се практикуват на открито.
Такъв е примерът с голямото тенис шоу „Уимбълдън“, което привлича погледите на стотици милиони по целия свят. Сигурно сте срещали шаблонния израз за „свещената трева“ на кортовете в югозападен Лондон и ще влезете в положението на домакините, които са в паника, че няма да опазят тревната настилка. Почвата, върху която се играят мачовете, е изключително чувствителна към слънчевите лъчи и податлива на изсушаване. Това прави повърхността по-твърда, а
отскокът на топката става по-висок и много по-бърз. Изсъхналата трева се износва по-бързо около пресечната линия. Това създава хлъзгави прашни петна, които увеличават риска от контузии на глезените и колената.
Шефовете на турнира инвестираха милиони в подвижни покриви, но това доведе до други проблеми. Затварянето на покрива създава съвсем друг микроклимат под купола. Въздухът става по-тежък, състезателите се оплакват от задуха, а елиминирането на вятъра облагодетелства тенисистите с мощни сервиси. Заради по-високата влажност пък се кондензира влага върху тревата и я прави опасно хлъзгава. Това принуди англичаните да оборудват кортовете с мощни климатични системи, които да регулират влажността на въздуха.
Нуждата от духащи студено машини ще става все по-неотложна, а някои състезатели вече се оборудват с по-малки инсталации, които да охлаждат тялото им. Т.нар. ледени жилетки са направени от специални гелове и биоматериали, които абсорбират телесната топлина изключително ефективно и
поддържат приятна за тялото хладина в продължение на 1 до 3 часа. Все повече тенисисти и футболисти ги слагат непосредствено преди началото на мача, за да отложат максимално момента на прегряване по време на самото натоварване.
Дори и облечени в най-високотехнологична екипировка, водещите спортисти в Европа може и да не се появят пред публика, ако времето е твърде екстремно. В този момент на сцената излизат застрахователите, които трябва да покрият финансовите загуби на организаторите. Точно заради това и застраховките на събития срещу анулирани поради климатични аномалии са скочили главоломно. Към това трябва да прибавим и финансовите загуби за телевизиите, които губят праймтайм слотовете в ранния горещ следобед и съответно се лишават от рекламни приходи. Да не забравяме и опасността от туристически отлив – в топлото време все повече запалянковци ще предпочетат да гледат по телевизията изявите на своите любимци.
Паричните загуби са нищо пред рисковете за здравето на спортистите, разбира се. Техните шефове са принудени от два еднакво неприятни варианта – или тотална дигитализация и превръщане на спорта в среднощно телевизионно шоу на затворени врати, или превръщане на стадионите в опасни капани, в които човешкото тяло е изоставено на произвола на съдбата.
