* Нашият колега, приятел и земляк Енчо ГОСПОДИНОВ, журналист, дипломат и световен пътешественик, разказва за необикновения си живот в новата си книга “СЯНКАТА НА ПЕТНИСТИЯ КОН”. Премиерата в Добрич ще е на 23 септември в Окръжната библиотека от 18:00 ч. Цяла Добруджа е поканена. Автографи? Да, с удоволствие.

* Енчо, познаваме се май от половин век, но едва напоследък взехме да се виждаме по-често. Да не би случайно да си спрял скитосването си по широкия свят?

– Има нещо такова. Започнах да мирясвам. А и станах на 70 преди няколко месеца. От тях повече от половината са прекарани по четири континента в стотина държави, било като репортер от някогашния вестник “ПОГЛЕД” или като дипломат по хуманитарни въпроси в Международния Червен кръст. Войни, въстания, земетресения, наводнения, тайфуни, епидемии, дипломатически совалки и конференции – май горе-долу почти всички световни бъркотии са минали пред очите ми и през сърцето ми от 1976 досега. А днес, когато ме изпитваш с въпросите си, е 11 септември, което ми напомня за оня трагичен ден в Ню Йорк на 11 септември 2001, когато кулите-близнаци рухнаха пред очите на целия свят. Аз бях там, на мястото на събитието, и всички дипломати се питахме дали ще има още експлозии, дали да се крием някъде, да евакуираме екипите си или да търся децата си, които бяха в онази зловеща сутрин в училищата си в Ню Йорк и нямах връзка с тях цял ден след като самолетите се забиха в кулите и градът сякаш потъна….

* Как стана така, че реши да пишеш книга за живота си и за съвременния объркан свят? И какъв е този “Петнист кон” в заглавието, подир чиято сянка тичаш вече 70 години?

– Аз дълго време оправдавах мързела си да напиша книга с аргумента, че днес (като в оня виц за чукчата) има повече писатели, отколкото читатели. Но двама мои приятели – Драго Драганов и Костадин Филипов – непрекъснато се шегуваха, че съм първият добруджанец, който може да се прочуе с нежеланието да сподели видяното и преживяното и да стане символ на “разказваческа инертност”. В край, който е дал на света Йовков, Дора Габе и Ивайло Петров, това не е голям комплимент. И когато вирусът нападна планетата и ни затвори по къщите си, аз седнах и написах това, което читателите ще видят с моите очи, напъхах вътре репортажи и есета, които съм писал от Ню Йорк, Женева, Африка, Азия, горяща Югославия и все такива огнени места… И най сетне излезе книга, която поетът, критикът и издателят Иван Гранитски и дизайнерът Пламен Трампов оформиха в едно хубаво томче, на което много добруджанци може и да се зарадват. Истината е, че освен Драго и Коста, Иван Бакалов и Иван Гранитски, стари медийни кримки, години наред също ме кандърдисваха да седна и да си свърша “писателската работа”. А колкото до Петнистия кон в заглавието, това е една алегория от детството ми в Смолница, когато баща ми си идваше на обяд в нашата красива и удобна къща, препускайки на своя също тъй красив кон, с който отлиташе към нивите след обяда. Тази шеметна картина на бързо отдалечаващия се конник запали завинаги в мен желанието да тръгна и аз по широкия свят да диря красота, смисъл на живота и евентуално да опозная самия себе си….

* Виждам, че почти една трета от книгата е за нашия край: тогава и сега, Добруджа през 60-те и 70-те години на миналия век, коне и комбайни, поля и жътвари, “Бийтълс” и китари, истории за Танас Топалов от Смолница как възпитава циганите край тухларницата, как персонажите ти Данко Трактора, Вичо Тихата стъпка, пощаджията бай Андон Бразилията и други типове, се смесват с истории от Ню Йорк и Женева, от Виетнам и Кампучия, от Албена до Калифорния, от Белград и Сараево, Москва и Брюксел… странно тесто от събития, хора и географски ширини. Как така си омесил питката за петнистия кон…

– Получи се естествено. Един мой приятел, Данчо, родом от Козлодуйци, ми каза като я прочел, че книгата е много динамична и че се чете на един дъх. Макар и инженер, Данчо има вкус към писането и ме изненада с констатацията, че има някаква скрита скорост в повествованието. Дано е така, че читателите да не задремят на третата страница… Но тази амалгама от събития и калейдоскоп от световни личности в края на краищата оформиха нещо многопластово, с различни жанрове и типаж. Книгата е населена със супер политици и дипломати като Кофи Анан и Сергей Лавров, Бил Клинтън и Ричард Холбрук, Джон Болтън и Ян Егеланд, има симпатични разбойници като Танас Топалов и гаргантюански кулинари като Данко Трактора, както и странни добруджански птици като нашия покоен пощаджия в Смолница бай Андон Бразилията и добрия дядо Али Аптарман от детството ми – все реални герои, които срещах всеки ден по интересния ми житейски път. И все си казвам – дай боже всекиму такъв живот кято моя. Наистина голям късмет извадих дотук…

* Е, хайде сега – само с късмет не става. Сигурно и много работа е паднало – от мотиката в Смолница, до пишещата машина в “Поглед” и до компютъра от Белград, Москва, Ню Йорк, Женева и Брюксел…

– В такива случаи се сещам за една фраза, която баща ми често употребяваше:”Като се обърна назад и видя какво е минало през главата ми, се чудя как съм още жив….” И аз така се чудя още – след десетки войни, природни бедствия, мизерии и какво ли още не – как съм още жив, но да не дърпаме дявола за опашката, както казваше Ивайло Петров. Даже обратно, берекет версин, както казваше дядо Али Аптарман, животът още ме радва. А работа наистина имаше много, работил съм какво ли не, сменил съм няколко професии – журналист, дипломат, хуманитарен администратор и началник, половин музикант, малко нещо градинар като всеки добруджанец, 3-4 години университетски преподавател по журналистика…. Не мога да се оплача от разнообразие.

* И накрая, като теглиш чертата какво остава у читателя като свърши четенето на “Петнистия кон?”

– Надявам се, че остава много… Моето детство мина в Смолница, юношеството – в Добрич, а останалата част – където можете да си представите в Европа, Америка (Северна и Южна), Азия и Африка. Някои от писанията ми са посветени на моите ранни учители – великолепните Марин и Мария Попови, Василка Владимирова, очарователните Йорданка Мишева и Мария Тотева, които ме запалиха за могъществото на литературата, вълшебната, макар и спартанска атмосфера в елитния тогава Техникум по Механотехника в Добрич, кръстен на Ломоносов, един от титаните в световната наука.

Остават моето семейство, брат ми, който със семейството си още живее в Добрич и прави най-добрия “Кaстел” между Варна, Букурещ и Русе, моите роднини и особено съучениците ми от Механотехникума, великолепни момчета и момичета, почти всички инженери, юристи, икономисти, университетски преподаватели, един доскорошен зам-кмет на Добрич, маса директори на бивши заводи, които нашата днешна нескопосана демокрация изтри от картата на града, един полковник и специалисти от всички сортове. Бяхме супер група.

И накрая моите учители от старата “Добруджанска трибуна”, където бях на стаж през далечната 1972 г., като студент по журналистика и международни отношения. Те ме гледaха като писано яйце и много ми помагаха, когато прохождах като бъдещ техен колега. Донякъде и заради тях написах тази книга, в знак на искрена благодарност. Както и да знаят нашите деца и внуци малко повече за света и за една Добруджа, която те никога не видяха.

Димитър ДУКОВ

Регионална Библиотека Добрич

Национални културни празници Албена 2020 в Добрич

На 23 септември 2020 г. /сряда/, от 18.00 ч. в Регионална библиотека „Дора Габе“ ще се проведе литературна среща с участието на акад. Георги Марков, Стоян Райчевски, Боян Ангелов, Иван Гранитски, Петър Андасаров, Атанас Звездинов, Панко Анчев, Любомир Котев.

Специален акцент в срещата ще бъде представянето на новата книга на дългогодишния журналист и публицист, нашия съгражданин Енчо Господинов – “Подир сянката на петнистия кон”, издателство “Захарий Стоянов”.

Литературното четене е част от 17-те Национални културни празници Албена 2020, които се провеждат тази година в градовете: Разград, Шумен, Каварна, Варна, Генерал Тошево, Смядово и Добрич.

loading...