Правилата за кандидатстване по проекти са такива, че пари не стигат до кооперативите, казва съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация
Още акценти:
- Трябва да ядем качествени наши продукти тук, а не да ги изнасяме в чужбина
- Бюрокрацията е огромна – от изисквания на фермера не му остава време да гледа животни
- Липсва ни национална цел. В момента секторът се феодализира чрез окрупняване
– Г-н Караколев, наскоро заявихте, че животновъдите имат спешна нужда от ликвидност. Колко критична е ситуацията в момента?
– Животновъдите в момента са подложени на силен натиск по няколко линии. От една страна, изкупните цени на млякото са ниски, а от друга – разходите по цялата верига на доставки са се увеличили средно с около 30%.
По икономическа логика тези разходи трябва да се калкулират в крайния продукт, но тогава той би станал непродаваем. Това води до остър дефицит на ликвидност и секторът има спешна нужда от доплащания, които да компенсират високата себестойност на продукцията.
– За какви доплащания говорите и откъде предлагате да дойдат?
– Предлагаме да се използват инструменти на ЕК като “де минимис”. Вторият такъв инструмент, който се предлага, е т.нар. иранска помощ, която позволява на държавите членки да компенсират фермерите заради поскъпналите горива и торове.
– Говорите за ниски изкупни цени на млякото, които са сред основните проблеми на животновъдите. Можем ли да говорим за ферми, които реално са на ръба на фалита?
– За съжаление, да. Когато няма правилни инструменти за подкрепа, фермерите са принудени да съкращават разходи, което означава по-малко и непълноценно хранене на животните. Това води до спад в обемите на добитото мляко. Много стопани буквално спират да доят, защото разходите за храна са непосилни.
Министерството на земеделието знае за този проблем, защото още по времето на служебното правителство се постави темата на масата и за нуждата от подпомагане. Имаме предварителна информация, че новото ръководство на министерството работи по осигуряване на средства за подпомагане по иранската помощ, за която вече споменах.
– В магазините виждаме сирене и кашкавал на високи цени, а в същото време фермерите казват, че продават млякото си под себестойност. Къде се получава разминаването?
– Това е сериозен пазарен дефект, който се наблюдава най-отчетливо в България – цените на суровините са ниски, а крайният продукт е силно завишен. Тази асиметрия се дължи на липсата на развити къси вериги на доставки. Когато фермерите са обединени в кооператив, който преработва собствената им продукция, те могат да плащат по-висока изкупна цена на членовете си и същевременно да продават на потребителите с до 40% по-ниска цена.
У нас вече е факт първият млечен продукт от кооперативи – “Сиренето на фермер”. Обединихме 450 колеги, водихме ги в Европа да видят как се прави и пробихме път с първите одобрени проекти. Нашият кооператив тества продажба на овче сирене на фермерски пазари на цена от 8 евро за килограм, а краве сиренето се продава за 6 евро за килограм.
Миналата година продадохме над 100 тона овче сирене от кооператива за износ, но считаме, че това не е разумно, защото трябва да ядем нашето си качествено сирене тук, а не в чужбина. Затова сега сме се насочили към вътрешния пазар.
– Вие настойчиво говорите за темата за кооперирането. Защо българският фермер все още трудно се доверява на кооперативния модел и нещата не се случват или това е въпрос на липса на национална политика?
– Причините са комплексни. Голяма част от фермерите са отраженение на обществото, има едно силно недоверие в общия модел на работа, в общия подход. Ако това някак си се преодолее, идва следващото – стимулите на държавата, политиката. Оказва се, че тези политики са само на хартия. Министри често обясняват по медиите, че подкрепят сдружаването, но правилата за кандидатстване по проектите са направени така, че кооперативите остават на заден план.
И последната стъпка е ликвидността. Имаме държавна банка, която трябва да следва политиките на държавата, тя е този инструмент, който да финансира инициативите на кооперативите. Но когато фермерите видят, че обещанията остават само на хартия, те се отчайват. На Запад кооперирането е най-могъщата структура в земеделието.
– А очаквате ли правителството да предприеме реални стъпки в тази посока? От “Прогресивна България” обявиха, че създаването на Закон за кооперирането е част от амбициозната им програма в земеделието.
– Ако политическите намерения за нов закон са искрени, те трябва да резонират с действията на изпълнителната власт. По последната интервенция за инвестиции нито един кооператив в животновъдството няма да бъде финансиран.
Държавата трябва незабавно да насрочи целеви прием само за кооперативи в животновъдството, за да покаже, че подкрепата не е само на думи. В противен случай нито един от създадените кооперативи у нас няма да може да модернизира базите си и тези групи след една-две години ще се разпаднат.
Ние показахме, че моделът работи. Преди три години частично бяхме одобрени по такива проекти, с големи усилия ги финансирахме чрез Българската банка за развитие и този модел трябва да бъде разширен. Защото го направихме само с три кооператива, а има регистрирани 60.
– Настоявате за по-малко администрация и отпадане на част от изискванията към фермерите. Кои са бюрократичните процедури, които отнемат време на стопаните без реална полза?
– Бюрокрацията е огромна. Само структурите на Министерството на земеделието имат девет страници с изисквания към един животновъд, без значение дали има 50, или 700 овце. И се оказва, че повечето от тях са презастраховане на администрацията. Като добавим изискванията на министерствата на финансите, на труда, на вътрешните работи и на околната среда, на фермера не му остава време да гледа животни, това отблъсква хората.
Един от най-абсурдните примери бе ежегодната пререгистрация на фермерите, когато вече веднъж са се регистрирали като такива. Доколкото знам, вече са предприети законови стъпки тази пречка да отпадне.
– Твърдите, че субсидиите сами по себе си не решават проблемите на сектора. Какво още е нужно?
– Трябва ясна национална цел. Да се посочи какво искаме – повече животни, концентрирани в няколко огромни обекта, или повече хора, заети в сектора в селските райони. Според мен фокусът трябва да е върху малките и средните семейни стопанства, защото те създават заетост там, където селата угасват.
В момента секторът се феодализира чрез окрупняване. Затова трябва ясно формулирана национална цел. Не може да се подкрепя всеки с каквото имаш. В Румъния има таван на подпомагане и държавата подкрепя например ферми с до 200 крави. Другите също ще бъдат подпомогнати, но с по-различни стимули, защото големият производител ще има нужда например от оптимизация на производството, има друг пазарен механизъм там. Затова ни трябва предвидимост и анализ.
Такива са правени, но няма кой да ги чете и изпълнява. Всеки кабинет си е с неговите си приоритети и се надявам новото политическо ръководство да обърне внимание на това. Защото лека – полека тези производители, които не могат да модернизират своите стопанства с европейски средства, защото те традиционно отиват до едни и същи 1500 фирми, тези, които не могат да достигнат адекватно до пазара, си заминават, а на тяхно място няма да дойдат други.
– Наскоро стартира инициативата “Кошница с грижа”, която цели по-достъпни цени на основни храни и по-голямо присъствие на български продукти в търговските вериги. Много от производителите на плодове и зеленчуци обаче казаха, че търговци им оказват натиск да намалят доставните си цени с 15%. Има ли такъв проблем при животновъдите?
– Върху кооператива ни не е оказван натиск, но виждаме, че надценките върху продукта ни са същите като за всички останали. Търговци продават с голям марж, защото нямат реална конкуренция. Затова се стремим да изградим собствени магазини по модела на големите европейски кооперативи.
– Животновъдите отдавна твърдят, че мандрите предпочитат по-евтино вносно мляко вместо българско. Доколко този проблем продължава да съществува?
– Продължава да съществува, и то в пълна сила, защото преработвателите се сещат за българските животновъди едва когато усетят дефицит на мляко отвън. За тях е по-лесно да купуват суровината от чужбина, защото там няма животновъди, които си искат парите, които търсят съдействие от мандрата.
Но когато веригата на доставки закъса, както стана преди дни на границата, когато бяха задържани цистерни с мляко с дни, се сетиха, че ние съществуваме. И когато положението започне да става нетърпимо, казват, че искат да купуват българско мляко, но нямало. А това не е вярно, защото фермерите непрекъснато повтарят, че фалират, защото няма кой да им изкупува млякото, а ако има, то цените са ниски.
– През последните месеци се появиха и опасения, свързани със заболявания по дребните преживни животни. Подготвени ли са фермерите и има ли риск от нови сериозни загуби за сектора?
– Риск съществува винаги, докато не изминат шест месеца от последното огнище. Новото в Пловдивска област отпреди дни показва, че вирусът е жив и опасен, което налага повторно прилагане на строги мерки.
