- Биоактивните молекули на растенията вредят на човека
- Подозирали ли сте някога, че има здравословни храни, които могат да допринесат за развитието на карцином?
Известен специалист по генетика е категоричен, че портокаловият сок и целината могат да увеличат риска от появата на кожен рак. Ето и любопитните подробности по темата.
Здравословното хранене се счита за един от основните фактори за предотвратяване на хронични заболявания, включително и рак. Но някои продукти, които традиционно се позиционират като здравословни, се оказват опасни и дори могат да провокират развитието на злокачествени новообразувания. Откритията през последните години показват, че редица цитрусови и сенникоцветни култури имат канцерогенен ефект. Такива са например портокалите и целината.
През последните години има все повече доказателства в подкрепа на тезата, че здравословните растителни храни увеличават риска от рак, защото съдържат отровни вещества, наречени фурокумарини известни още като псоралени. Известният генетик д-р Дмитрий Прус обяснява: „Растенията нямат имунитет за борба с инфекциите.
Вместо това използват биоактивни молекули, които убиват патогените, но понякога вредят и на хората. През 2015 г.
Списание по клинична онкология (Journal of Clinical Oncology) публикува резултатите от наблюдението на диетата и здравето на 100 000 души в продължение на 25 години. Установена е ясна връзка между използването на естествени цитрусови фунгициди и рака на кожата. Вероятно е и други растения, като целината, също да носят подобни рискове.
Според проучването рискът от меланом постепенно нараства с увеличаване на консумацията на сок от портокали и грейпфрути. Освен това връзката е по-силна при хора с по-голяма история на слънчеви изгаряния с мехури, както и при тези, чиито открити части на тялото са излагани на силно слънце за по-дълъг период от време.
Причината за това са фурокумарините (псоралени), клас съединения, произвеждани от растенията за защита срещу инфекции и причиняващи кръстосани връзки между нишките на ДНК, когато са изложени на UV радиация. Преди това псоралените се използваха в кремове за тен, но бяха забранени преди около 30 години поради връзката им с меланома“, припомня д-р Прус.
В цитрусовите плодове псоралените се съдържат предимно в кората, където се намират в стотици микрограма на грам (за разлика от няколко микрограма на грам в пулпата). Етеричните масла допълнително концентрират псоралените в кората. Най-яркият пример е етеричното масло от бергамот, което съдържа няколко процента псоралени.
- Парфюмите, съдържащи масло от бергамот, причиняват слънчево изгаряне. Маслото от лайм има същите свойства и често се използва за ароматизиране на напитки.
Грейпфрутът съдържа много фурокумарини не само в кората, но и в белия слой между сегментите, а дори и в пресния сок има до 90 мкг/г. Портокалите изглежда са изключение: кората им не е толкова богата на псоралени (а пулпата съдържа между 2 и 33 μg/g).
Но понякога за ароматизиране в пакетирания портокалов сок се влагат опасните смеси от есенция и етерични масла от кората и по този начин се обогатява с псоралени.
Портокаловият сок започна да се ароматизира по този начин едва преди няколко години, а след това този метод започна да се използва за промишленото производство на сок от грейпфрут.
Тъй като сокът от грейпфрут не е много популярен по света, учените не са успели да намерят връзка между консумацията му и риска от меланом, но като цяло броят на проучванията за ефекта на диетата върху риска от рак нараства през последните години.
Така проучването AARP Diet and Health Study, което обхваща 400 хиляди възрастни американци, показва повишен риск от рак при прием на цитрусови плодове, но само при хора, които активно се излагат на слънце.
В проучване сред 50 000 жени (Инициатива за здравето на жените, 2021 г.) консумацията на цитруси се свързва с повишен риск от всички видове рак на кожата.
В европейския проект EPIC (500 000 участници) е установено, че опасността от развитието на различни типове туморни образувания скача, когато приемът на такива продукти се увеличава. А проучване сред 200 000 души в British Biobank (Brit J Dermatol, 2021) показа най-силен ефект при тези, които влагат в диетата си цитруси поне два пъти на ден
Този ефект е установен по-специално за портокаловия сок, при който рискът от меланом се увеличава с 63,95%, като сред участниците с най-светла кожа рискът почти се удвоява спрямо останалите.
Има и други храни, богати на псоралени. На първо място, растения от семейство Сенникоцветни, като целина, магданоз, копър и дори моркови. Според д-р Дмитрий Прус повърхността им също съдържа псоралени (и редица други биоактивни молекули) за борба с гъбичните инфекции, а концентрацията на псорален силно зависи от ситуацията с гъбичните патогени.
Върху корените псоралените не са специално необходими на растението, тъй като задачата на тези вещества е да увредят ДНК на гъбата на повърхността, осветена от слънцето. И въпреки че те присъстват и в кората на кореноплодните, има много повече от тях в зелените зеленчуци.
Огнища на фотодерматит са регистрирани сред работници във ферми за целина и дори и сред работници в магазин за зеленчуци, където се продаваше целина, поради директния контакт с кожата.
Свързаният с растенията фотодерматит е докладван също и сред обработващи моркови. Целина, която е била оставена на полето по-дълго от обикновено или е била изложена на гъбички, има значително по-високи нива на псорален.
Но интересното е, че тези нива се увеличават драстично при продължително охлаждане, вероятно поради студа и влажността, които благоприятстват гъбичките (младата, прясна целина може да има нива на псорален до няколко микрограма на грам, докато при по-старите, дълго съхранявани растения тези нива могат да достигнат до 300 микрограма на грам.
Подобна връзка с гъбични заболявания е установена при пащърнака, където общите нива на псорален се повишават от 40 до 1740 μg/g.
Морковите обикновено съдържат следи от псоралени, но гъбичните инфекции повишават нивата им до няколко микрограма на грам. Затова трябва да белим морковите, така отровите се губят до голяма степен. Ашитаба (аналог на японския магданоз, който се рекламира като „здравословна храна“, уж за дълголетие), има още по-високо съдържание на псорален, до 6000 mcg/g.
Но това все още е нищожно количество в сравнение с 12 000 mcg/g, които се съдържат в листата на гигантския девисил /Heracleum/.
Тези огромни чадъри са били засаждани за силаж, но са причинили заболявания, свързани със слънцето при петнистите и светлокожите говеда и обичайно слънчево изгаряне при нищо неподозиращи хора, които ги докосват.
За първи път е представен като ботаническа екзотика в градините Кю в Лондон през 1817 г. От десетилетия отглеждането му за силаж е спряно, но в последно време този девисил нахлува и в САЩ и Канада“, разказва д-р Дмитрий Прус.
Остава да добавим, че използването на жълт кантарион също повишава чувствителността на кожата към слънчева светлина.
Но не заради фурокумарините, а поради фотоактивното вещество, наречено хиперицин, което също предизвиква фоточувствителност.
Но преди да се откажете от цитрусовите или сенниковидните плодове, имайте предвид, че употребата им е опасна за кожата само когато се излага на слънце тоест за България – само през лятото и в зимните дни, когато има много слънце, а вие сте в планината на отркито.
„Не бих нарекъл сока наистина опасен за повечето хора, въпреки че за тези, които консумират много от него и прекарват много време на слънце без защита, може да е сериозен проблем“, подчертава д-р Прус.
В интервю бившият директор на Националния институт по рака на Франция, професор в университета „Пиер и Мария Кюри“ в Париж д-р Дейвид Хаят отбелязва, че нашите баби и дядовци са пили портокалов сок само през зимния сезон, но сега той е достъпен по всяко време на годината и именно поради тази причина тенденцията става опасна.
Препоръчва следния коктейл: 10% джинджифил, 40% концентриран сок от нар, а останалото да е портокал.
Друг здравословен коктейл също е много подходящ: 60% сок от нар, 30% зелена ябълка, 10% джинджифил плюс куркума и черен пипер. Проф. д-р Дейвид Хаят предупреждава, че меланомът е много агресивен вид рак на кожата.
Милена ВАСИЛЕВА
https://zdrave.to
