Поезия, проза, есета, разкази и някои преводи. Това е съдържанието на първата книга на нашата съгражданка Румяна Янкова. Познаваме я като преподавател по немски език с над 30-госишн стаж, като преводач, като създател на помагала и учебници по немски. Много от децата на Езикова гимназия и техните родителя я познават и като човека, който създава и представя постановки на немски език. Сега ни предстои да се запознаем с Румяна Янкова и като с много интересен творец. Нещо повече – предстои ни да се потопим в душата й. И не просто, защото авторката е озаглавила книгата си „Душа на кръстопът“, а защото – самата тя в предговора на книгата си ни кани „да се потопим в кръстопътя на душата й, за да намерим и поемем по своя път – верния.“ И защото –пак както казва авторката: „Кръстопътищата на живота са безбройни и различни. Всеки е заставал неведнъж на тях и се е чудил накъде да поеме… А душата на всеки един от нас е разпъвана на кръст…“
За книгата нейната редакторка Гинка Димова казва: Това е хроника на богата събитийност- и във външния, и във вътрешния свят на човешкото битие. Двете пространства, които авторката разкрива в своите творби, са любопитни, динамични, вълнуващи. Тя умее да разказва истории, които докосват читателя със своята откровеност и интимност. В поезията и прозата на Румяна Янкова има топлота, любов, болка, но и надежда за щастие….“
„Душа на кръстопът“ е издание на добричкото издателство „Мартине“.Представянето на книгата ще бъде на 25 март, тъй като авторката смята, че Благовещение е именно стойностния за всекиго ден, в който тя би искала да ни направи съпричастни на своята душа и своя път, избран от кръстопътя на живота.
ЗАВИСТ
На В.
Завиждам ти, за другия ти свят,
за който вероятно няма да съм подходяща.
За тихата и подредена къща,
в която винаги цари любов и отношение.
За сладките вечери, утрини с кафе и още някой.
За топлата ръка, когато си неразположен.
За близките, дори за фалша сътворен.
За многото моменти помежду ви .
Завиждам ти, че ми спестяваш със усмивка,
с лъжи и смях през сълзи този свят.
Защото знаеш, че едва ли ще успея
дори емоциите ми да те взривят.
Защото точно затова избяга от този свят
прекрачвайки и хаоса и неподреността.
За да се скриеш в моя свят и в твойта есен,
опитвайки се да си някак си разбран.
За да изпиташ себе си накрая,
за да се луташ между двата свята
а после тихичко и някак си уместно
да се завърнеш в своя свят тъй лесно.
Благодаря ти, че спести ми време,
за свят със завист и фалшивост.
Останах си сама в света си
обляна в обич, преданост и самота.
Завиждам ти, за моя свят,
във който винаги ще си поканен,
а аз към твоя няма да посегна
за да крадем взаимни мигове на обичта си.
Ще идваш тихо по пантофи, все набързо
и ще излизаш , без дори да се обръщаш.
От страх ще си объркан, да не би да ме загубиш.
в тез два различни свята, да не се погубим.
Румяна ЯНКОВА
