© |
Доц. Иво Инджов, политолог и преподавател по политически комуникации във Великотърновския университет, в интервю за предаването „България, Европа и светът на фокус“ на Радио „Фокус“ (бел. ред. интервюто е проведено на 11.04.2023 г.)
Новоизбраното 49-ото Народно събрание ще проведе първото си заседание на 12 април от 10.00 часа. Събранието се свиква с указ от 10 април тази година на президента на Република България Румен Радев. Документът беше обнародван днес в Държавен вестник. Първото заседание на Народното събрание ще бъде открито от най-възрастния присъстващ народен представител. В 49-ото Народно събрание това отново е г-н Вежди Рашидов. По традиция на първото заседание на новоизбрания парламент изявление правят представители на представените в Народното събрание партии и коалиции, след това се предвижда да бъде избран председател на 49-ото Народно събрание. Председателят ще поеме ръководството на заседанието и ще произнесе слово, а след това депутатите ще изберат и зам.-председатели на парламента. На първото заседание на Народното събрание ще присъстват президентът Румен Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова, както и служебният премиер Гълъб Донев и членове на служебното правителство. Поканени са още представители на Конституционния съд, на съдебната власт, на различни държавни институции, на дипломатическия корпус и на регистрираните в страната вероизповедания. Към предишните президенти и председателя на Народно събрание също се отправени покани да бъдат гости на първото заседание. Ден преди да се случи всичко това обаче разговаряме с политолога доц. Иво Инджов. Здравейте, г-н Инджов.
Здравейте.
Г-н Инджов, бързо се случват нещата след изборите, а ден преди старта на Народното събрание кои са известните и неизвестните според вас?
Действително сега процедурата ще потече по-бързо, имам предвид процедурата по конституиране на Народното събрание. Очевидно президентът Радев дава знаци, че този път няма да бави връчването на мандатите, за да има повече време за консултации между политическите сили. Може би това се прави с посланието, че той не желае чрез служебните правителства да упражнява по-дълго властта, знаете, че имаше обвинение към него за един вид за узурпиране на власт, за власт на ръба на Конституцията и т.н. На ход са политическите сили. Това, което се знае, е, че според мен, то няма как да знаем всичко в аванс, но можем да предполагаме, че сравнително бързо ще бъде избран председател на парламента. Този път няма да има…
Да се нажежат страстите отново в пленарната зала.
Да, в самото начало няма.
Защо според вас, защо?
Защото партиите, които подкрепиха Вежди Рашидов предишния път отново доминира по-ясно в това Народност събрание. „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ се очертават като един вид опозиция и няма да могат този път да противопоставят контракандидатура, за да се стигне до предишната ситуация. А по-важно е какво ще кажат в изявлението си политическите лидери при откриването на Народното събрание, и дали в първите дни на по-активната му работа, а това най-вероятно ще бъде след Великден, ще се дадат ясни знаци и сигнали за формиране на правителство, например експертно правителство в рамките на този парламент, или отново ще отиваме на избори през юли например, с тенденция за още едни избори наесен. Но всичко това ще проличи след откриване на Народното събрание.
Доц. Инджов, повече затова специално вие какви очаквате да бъдат политическите ходове на формациите в опита да се състави все пак някакво правителство. Колко според вас е вероятен сценарият основни политически играчи да намерят път един към друг, и кои са възможните коалиции в рамките на настоящия парламент?
Това, което стана ясно през предишните дни, е, че не може да очакваме коалиция между ГЕРБ от една страна, и „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ от друга. Ясни заявки от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, че те няма да направят правителство с ГЕРБ или да участват в правителство на ГЕРБ. При това положение, след като получат мандат ГЕРБ имат две възможности: да направят една по-широка коалиция без „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, като поканят ДПС, „Има такъв народ“ и БСП, но тук това би било равносилна на мисията невъзможно, защото и ГЕРБ, и БСП имат политически решения да не се коалират една с друга двете парти. Така че шансът да има правителство с мандата на ГЕРБ, а Бойко Борисов даде заявка, че ще направи опит за формиране на правителство, този шанс е да има предложение за експертен кабинет с мандата на ГЕРБ, който би бил подкрепен според мен от ДПС, „Има такъв народно“, но също така и от БСП. Това е едната работеща възможност, стига разбира се ГЕРБ да имат искрено желание да управляват без да бъдат легитимирани и да търсят някаква индулгенция за своя лидер в коалиция с „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“.
Да, защото знам, че това е характерът всъщност на едно такова експертно правителство.
Така. Другата възможност почти не може да бъде реализирана: правителство на малцинство на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Ако се стигне до трети мандат, то би бил равносилен на кабинет тип „Беров 2“, няма да има легитимност и сега го обсъждам само в чисто теоретичен план. Т.е. или експертно правителство на ГЕРБ, подкрепено от политическите сили, които изброих, или отиваме бързо на нови предсрочни избори през месеци юли. Не допускам да има някакво споразумение за подкрепа на правителството на ГЕРБ от страна на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Те заявиха, че биха подкрепили само политики, които са в интерес на обществото и страната.
В политиките ли е проблемът, доц. Инджов, според вас? В комуникацията между политическите лидери ли е проблемът или в нещо друго?
Основният проблем е ценностен. Двете формации заявиха много ясно и по време на предизборната кампания, и след изборите, че те искат да продължат борбата срещу стария корупционен модел, от който ГЕРБ не се е дистанцирал достатъчно ясно. От там вече идват някои различни тълкувания по отношение на политиките: И ГЕРБ заявяват, че искат съдебна реформа, и „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ искат съдебна реформа, но ние видяхме в рамките на предишния парламент, че когато имаха възможност да ускорят хода на съдебната реформа чрез приемане на промени в Изборния кодекс и в Закона за съдебната власт, ако не се лъжа, ГЕРБ забавиха доста процедурата. Така че има и различно разбиране как да се действа по определени политики, макар че в цялостната рамка на дадени политики има съвпадение. И разбира се, има и проблеми с комуникацията, защото има оправдание на този етап червени линии между тези формации.
Да ви разбирам ли, че очаквате от 49-ото Народно събрание да затвърди политическата криза? Защото вариантите и сценариите, които казахте, не са много оптимистични.
Според мен, да. Защото има възможност за съставяне на експертно правителство под егидата на Бойко Борисов и ГЕРБ, разбира се не си го представям Борисов като премиер, но той даде заявка, че ще работят за съставяне на такова правителство. И първата политическа сила е длъжна да направи този ход сега. Вероятността да има правителство експертно или да се върви към избори на този етап според мене е 55 на 45%, но всичко ще проличи от първите дни на работата в парламента.
Каква очакваме да бъда в развръзката, можем само да предполагаме, както и вие казвате, но основно се чуват отново избори, нови избори, и то даже с така конкретика: през юли това е лято. Анализи и коментари, но сценарият нови избори не е изключен, още повече че се споменава все по-често, но защо, нови избори – нов късмет ли? Може би, но може и да става все по-объркано. Ето, и днес Лена Бориславова обяви, че няма да бъде депутат в 49-ото Народно събрание, а ще се съсредоточи върху местните избори на есен. Доц. Инджов, защо буксуваме на едно място?
Това е доста труден отговор. Във всеки случай вината не трябва да се прехвърля само на политиците и партиите. Да, те не предлагат убедителни алтернативи за излизане от кризата, или ако го правят, го правят доста немощно, без достатъчно творчество и емоции, така че да привлекат повече избиратели към своите програми и послания. Но същевременно да ме забравяме, че едва 40% от българите гласуват, но прекалено много се възмущават у дома…
На масата.
… сред приятели, във „Фейсбук“, на масата, това е много известно. Българският битов критицизъм е много известен, но не излизат да гласуват. И тук сега има едно противоречие: много политици казват: „Народът ми каза че трябва да се разберем, 80% според социологически проучване искали да има редовно правителство“, но същото време реално излизат половината да гласуват, 40%.
Като над 108 000 не подкрепят никого.
А това е отделен вариант, това е отделен проблем. Първо, имаме хората, които не излизат да гласуват в така достатъчно мобилизирани, за да овластят, да направят една партия хегемон в политическия процес, за да може по-лесно да се конституира управляващо мнозинство, поне за известно време. Това е единият проблем. Другият проблем е, че има активни хора, които излизат, гласуват, но не намират свое политическо представителство, и затова расте с десетки хиляди броят на тези, които заявяват, че не подкрепят никого. Те дават много ясен знак на политическа система, те не гласуват нито за старите партии, те не гласуват нито за новите парти, не гласуват нито конформистки, не гласуват нито антисистемно, те са недоволни въобще от политическия елит и от политическия продукт. И с тези хора фактически трябва да работят партиите.
Да не говорим, че има и ръст на фалшиви бюлетини, на недействителните бюлетини, което пък показва, че започваме да се връщаме към едни стари пороци на българските избори, върху което пък трябва да работи МВР, прокуратурата и Централната избирателна комисия, и разбира се политиците трябва да доизпитат Изборния кодекс, за да няма такива препятствия. Но вината е взаимна: и на политиците, и на избирателите. Това искам да кажа.
Да, така е. И гражданите трябва да излязат да гласуват, но и трябва да се намери някакъв вариант да се разреши тази патова ситуация между политическите сили, да за да могат да общуват по-лесно помежду си и да се върнат там, където им е мястото: в Народното събрание.
Ами да, те сега са там и имат много важни задачи: бюджет да се приема, законите по Плана за възстановяване и устойчивост, за да бъдат усвоени едни не малко пари, съдебна реформа, включително механизъм за контрол над главния прокурор, антикорупционно законодателство. Има много работа, но в крайна сметка не трябва да има безпринципни договорки и раздаване на индулгенции. Затова лично според мен е по-добре ако не се постигнат споразумения за работещи политики, за подкрепа на работещи политики, а не само кухи фрази и отново да се отива на избори.
https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34
Източник
