„Птичката долетя“ – с тази фраза отскоро започва и приключва работните си седмици министърът на отбраната на Украйна Алексий Резников . Само от 22 до 28 януари той съобщи за пристигането на четири такива „птички“, както той нарича американските военнотранспортни самолети, натоварени „до дупка“ със смъртоносни оръжия и боеприпаси за тях. Всеки от тях съдържа над 80 тона военен товар, чиято цел е да убива.
В допълнение към Съединените щати, Великобритания, Турция , Полша , Литва и други страни от НАТО все повече изпращат оръжия в Украйна . Формалната причина: „за възпиране на руската агресия“, която измисли самият Запад.
От друга страна, Украйна, която непрекъснато благодари на покровителите на НАТО за тяхната смъртоносна помощ, все повече осъзнава опасността от отприщване на тази митична „заплаха“. Както уместно каза Сергей Лавров , „сега американците започнаха да използват Украйна толкова открито и цинично срещу Русия , че самият режим в Киев се уплаши“.
В същото време всички разбират, че тези оръжия ще бъдат използвани в Донбас , където украинските въоръжени сили продължават и провокациите, и обстрелването на цивилното население. Тази фраза обикновено е последвана от гневни викове на западни журналисти и експерти: „Всичко това е руска дезинформация!“
Вестник Times, например, в редакционна колона под характерното заглавие „Накажете Путин“ пише : „Всъщност оръжието е отбранително. Противотанковите ракети Javelin , доставени от Съединените щати, няма да бъдат използвани, ако руските танкове се съхраняват извън Украйна „
Бихме искали да попитаме авторите на тази рубрика: срещу кого Украйна вече използва този вид оръжие в Донбас през ноември миналата година? В същото време бих искал да припомня как американците се заклеха, че Javelins изобщо няма да се озоват в този регион, а ще бъдат съхранявани в Западна Украйна, далеч от зоната на бойни действия.
Когато само първата партида от тези ракети пристигна от Съединените щати, специалният представител на Държавния департамент на САЩ в Украйна Кърт Волкър многократно увери, че „това са точно отбранителни оръжия, а не за атака и не за използване на линията на конфликта“. И ето ви – украинската телевизия с радост демонстрира кадри от използването на „Джавелини“ в Донбас.
Много показателна история, която още веднъж обяснява защо на думата на американците не може да се вярва. Сега ще ни възразят: „Ама кой е този Волкър? Все пак никой не е давал писмени гаранции, че американските ракети няма да бъдат използвани в Донбас.“
Говорейки за „изключително отбранителни оръжия“, с които сега НАТО буквално тъпче Украйна, западните политици са откровено неискрени. Атакуващи дронове, които вече активно се използват от Украйна в зоната на конфликта, или снайперските пушки, няма как да бъдат класифицирани като „отбранителни“ оръжия, но те също се доставят.
Освен това никой на Запад не се смущава от факта, че лъвският дял от тези оръжия е забранен от Минските споразумения за разполагане и още повече за използване в зоната на военни действия в Донбас. В крайна сметка само Русия трябва да се съобразява с този документ. Съдейки по логиката на изявленията на американците, Киев изобщо не трябва да прави това. Както и страните от НАТО, които държат постоянни контингенти от военни инструктори на територията на Украйна, въпреки изричната забрана на Минск-2.
Но ние знаем, че „пушка, висяща на стената“ (а в този случай хиляди и хиляди пушки) рано или късно трябва да стреля. Украйна натрупва ударните си сили в зоната на конфликта, в непосредствена близост не само до фронтовата линия, но и до руската граница и може да ги използва във всеки един момент. Напомпването й със западни оръжия увеличава изкушението за решаване на „донецкия проблем“ с въоръжена сила. И това, разбира се, не може да не тревожи Русия, която е гарант за мирното разрешаване на спора.
Оттук и предложението на Андрей Турчак, секретар на Генералния съвет на партия „ Единна Русия “ , да започнат официални „доставки на определени видове оръжия“ за Донецката и Луганската народни републики . Ясно е, че това предложение не е направено с цел изостряне на конфликта в Донбас. Това е контрамярка в отговор на увеличаването на доставките на оръжие за Украйна, просто опит да се възпира Западът от увеличаването на този смъртоносен поток.
Но колко възмутени бяха западните анализатори и техните украински подопечни! „Предложенията за доставяне на оръжие в така наречените народни републики са изключително опасна стъпка и в момента последното нещо, от което се нуждаем“, каза Елизабет Броу, експерт от Американския институт за предприемачество. „Мисля, че това са политически изявления, защото докато не бъдат признати така наречените републики, Руската федерация не може официално да доставя оръжие там“, каза Сергей Гармаш, член на украинската делегация в Тристранната група на преговорите в Минск.
Бившият посланик на САЩ в Русия Майкъл Макфол беше особено възмутен . Той порази дори водещите на радиостанцията „Eхо Москвы“, които обикновено напълно споделят мнението на американските си събеседници. Слушайки разсъжденията на дипломата, те попитаха в недоумение: „Майкъл, съжалявам, тоест излиза, че всеки може да доставя оръжие на Киев на територията на Украйна, но за да доставя оръжие на ДНР и ЛНР, Русия се нуждае да отиде за санкция в Съвета за сигурност на ООН , да?“
Отговорът на Макфол е обезоръжаващ в своята „свещена простота“ (която, както знаете, е по-лоша от кражбата): „Точно така! Извинете, моля, но Донбас не са руски провинции, това не са ваши земи“. Което ме навежда на мисълта, че американецът смята Украйна за своя провинция – въпросът засягаше не само Донбас.
Някои руски анализатори споделят принципното мнение на бившия посланик. Така Алексей Наумов , експерт от Съвета по международни отношения на Русия, каза : „Ще обясня защо г-н Макфол казва така. Защото ние официално считаме ДНР и ЛНР за част от Украйна… Вие или си свалете кръстчето от врата, или признайте Донбас“.
На пръв поглед тези думи имат своя собствен резон. Русия засега (припомнете си, думата „засега“ беше подчертана не толкова отдавна от Владимир Путин ) не признава ДНР и ЛНР. Сергей Лавров на неотдавнашната си пресконференция даде да се разбере , че не губи надежда за споразуменията от Минск и не иска да „свали вината от Киев за саботажа, който те продължават вече осем години срещу утвърдения от Съвета за сигурност на ООН документ „ чрез признаване на републиките на Донбас.
Ето защо е разумно да се предположи, че Русия може официално да признае Донбас само в случай на окончателното сриване от Украйна на Минския процес или провокация, сравнима с нападението на Грузия срещу Южна Осетия през 2008 г.
Но когато говорим за доставка на оръжие, трябва да помним световната практика. Америка и редица нейни съюзници в НАТО никога не са били спирани от въпроса за признаване или непризнаване на какъвто и да е вид държавни образувания, когато става дума за борба срещу режими, които са нежелателни за тях, макар и легитимни. Достатъчно е да си припомним оръжията на сирийските ислямистки бойци, които Западът нарече „демократична опозиция“ или кюрдите в Ирак .
Има и по-скорошен пример. Администрацията на Байдън наскоро одобри оръжейна сделка на стойност 750 милиона долара с Тайван . Тук някой би попитал Макфол къде е решението на Съвета за сигурност на ООН по този въпрос. В крайна сметка САЩ не смятат Тайван за своя собствена „провинция“. И Вашингтон не признава независимостта на тази формация.
Всичко, от което се ръководят Съединените щати по отношение на острова, който американците официално смятат за част от Китай , е законът за отношенията с Тайван, приет през април 1979 г. И никакви международни актове не пречат на Вашингтон да прави успешен бизнес с тази непризната държава (през 2020 г. Тайван стана деветият партньор на Съединените щати по отношение на търговията) и официално да й доставя оръжие.
Къде са жалбите и вайканията на Макфол и колегите му за „международните принципи“, „зачитането на териториалната цялост на признатите от ООН суверенни държави“ и т.н.? Оказва се, че в случая с Китай и Тайван тези „принципи“ работят точно по обратния начин.
Още по-изненадващо е, че западните експерти непрекъснато правят паралели между Украйна и Тайван. Повечето от тях дори не разбират, че в тези случаи си противоречат, защото Тайван е по-скоро пример за това как е възможно (поне от гледна точка на Запада) да се изгради политика по отношения на де юре непризната, но де факто съществуваща република.
Същият Макфол многократно е заявявал: „Ако САЩ не успеят да възпрат Путин от повторното нахлуване в Украйна, това ще има отрицателни последици за целта на САЩ за възпиране на Китай от нахлуването в Тайван“. Ето как! И къде, пита се, отидоха препратките на дипломата към международните норми за зачитане на териториалната цялост?
Само някои експерти постепенно започнаха да осъзнават, че посочвайки Тайван като пример, те напълно разбиват собствените си аргументи относно непризнатите републики на Донбас. Например, Харис Темпълман, анализатор в института Хувър, наскоро публикува статия с повече от красноречиво заглавие: „Тайван не е Украйна. Спрете да обвързвате съдбите им.“
В нея той открито казва, че въпросът за защитата на тези територии от гледна точка на САЩ е въпрос на изграждане на приоритети във външната политика, а не на репутация изобщо. И между другото той пише: „Америка няма нужда да се бие с Русия в Украйна, за да спаси Тайван от Китай“.
Постоянно се опитват да ни накарат да играем по някакви „международни правила“. В същото време за самите Съединени щати тези правила варират в зависимост от региона и обстоятелствата и преди всичко – от интересите им. Това, което сега се прави с усилията на руската дипломация (в частност преговорите на много нива със САЩ и НАТО) е нашият опит да разработим единен набор от правила за всички сили. Неслучайно руският заместник-министър на външните работи Александър Грушко припомни „Чугуевската филхармония“, изказвайки се против принципа „тук свирим, тук не свирим, тук сельодка завиваме“.
Ако Западът вярва, че доставките на оръжие за непризнатия Тайван отговарят на международните стандарти, тогава той няма право да отказва на Русия същия подход към „все още непризнатите“ републики на Донбас. Ако Западът смята, че натъпкването на Украйна с оръжия, забранени от споразуменията от Минск, не е нарушение, то със сигурност няма право да отказва на Русия симетрични контрамерки. Ако поредната „птичка“ от Америка долети до Киев, тогава не се изненадвайте от появата на „Черните лебеди“ там, където никой не ги очаква. https://pogled.info/
