Кои мъже били омагьосани от красивата поетеса
“Когато се случи семейната му катастрофа, когато ослепя, пак идваше често у нас. По едно време бях решила да се разделя с Боян Пенев и да свържа живота си с Яворов. Това може би щеше да предотврати самоубийството му, да го върне към творчеството. Бях решила да направя това, но той ме изпревари – самоуби се.“
Това признание Дора Габе прави пред литературния критик проф. Пенчо Данчев в началото на април 1960 г. Той го записва в дневника си с дата 16 април, но този факт никога не придобива публичност. Сега вече можем да го прочетем в книгата на Пенчо Данчев “Полемични записки. Из литературния живот преди 1989 г.” на издателство “Захарий Стоянов”.
Пейо Яворов се запознава с Дора Габе през 1905 г. Тя е дъщеря на богатия чифликчия от Добруджа Петър Габе, истинското ѝ име е Изидора.
“През този ден, когато се видяхме с Яворов – разказва поетесата на проф. Пенчо Данчев, – бяхме решили да ходим на баня. Отидохме в Народната библиотека, където той беше библиотекар. Екатерина Ненчева ме запозна.
Видях един мургав човек с
едни възпалени зачервени очи
После се оказа, че тогава Яворов по това време боледувал от очи. Той ни посрещна любезно, попита ни къде отиваме.
Ние, разбира се, не казахме, че отиваме на баня. Тогава нравите бяха особени. Беше просто неприлично да се каже, особено от млади момичета, че отиват на баня. Казахме, че сме излезли да се поразходим до Павлово…”
Яворов тръгва с тях. Разхождат се, после сядат в една бирария. Поетът купува голям букет и го подарява на Дора Габе. На връщане вървят покрай Перловската река, която по онова време е доста по-пълноводна, Дора къса цветята и ги хвърля във водата.
На другия ден Яворов отива в квартирата на двете момичета и пак носи голям букет цветя за красивата добруджанка. На въпроса ѝ защо пак ѝ носи цветя, Яворов вкарва в действие поетичната си фантазия: “Вие вчера хвърляхте цветята едно по едно в реката. Аз мислех, че вие ги изпратихте до мен. Ето, аз ги получих, събрах букета отново и ви ги поднасям пак.”
Яворов редактира първите стихове на Дора Габе, а някои дори дописва. Тя приема намесата на опитния колега и по-късно тези творби са включени в първата ѝ книга – “Теменуги” (1908).
По онова време Дора Габе е 17-годишна и много красива. Има автори, които твърдят, че не Мина или Лора, а Дора е голямата изпепеляваща любов на поета.
Литературният историк Стефан Памуков преди време открива неизвестни писма, които доказват, че взаимоотношенията между двамата не са били само платонически. Въпреки твърдението на Дора Габе, че Яворов никога дори не я е целунал.
В едно от първите си писма до Дора Яворов ѝ задава многозначителния въпрос: “Вие знаете ли цената на душата си?”. Към текста са прикрепени и следните стихове:
Под нежната омая
на вечер замечтана
и двамата ний горим!
– не идвай чак при мен…
В друго писмо от 12 юни 1905 г. Яворов пише: “Но вие знаете – моите чувства към нищо не трябва да ви задължават. Онуй, което ще бъде угодно и приятно вам, ще е приятно и угодно и за мене – даже ако ми кажете да се обеся”.
Пейо Яворов
преживява тежко
решението на
Дора Габе да замине
да учи в чужбина
Пред приятели споделя, че изкарал мъчителна безсънна нощ, след като тя му съобщила за заминаването си.
Чувствал се не само предаден и изоставен, но и с до кръв наранено сърце. На сутринта отишъл да се сбогува с Дора в хотела ѝ. Подарил ѝ книга на Хайне с посвещението: “На първата българска поетеса Дора Габе”.
Кореспонденцията между двамата продължава и след като Дора отива да учи в Швейцария.
“Заминах най-напред за Женева – разказва поетесата. – Яворов продължаваше да ми пише. И в Женева се намери един П. Р., един клюкарин, който ходеше като сянка подире ми. И аз го изпъдих. Тогава той направи интриги, такива мръсни интриги, че Яворов беше принуден да ми напише много грубо писмо. Когато получих това писмо, то ме разтърси цялата.”
В инициалите П. Р. Стефан Памуков разшифрова името на Петко Росен. Като близък другар на Яворов по македонска линия Петко не можел да приеме, че скъпата на сърцето на поета Дора Габе общува и с други мъже.
Когато я пита какво липсва на Яворов, тя отговаря: “Такъв мъж аз не искам!“. След години в спомените си Дора Габе пише: “Не ми хареса от пръв поглед: сух, чер, с коса над веждите, очите му нямаха израз, защото го боляха. Само гласът му беше хубав. Не само хубав – топъл, мек глас, който издава вътрешния чар на поета.”
Петко Росен разказва всичко на приятеля си Яворов. Освен това Петър Габе му дава две писма на дъщеря си до него, в които тя не се изразява особено ласкаво за Пейо.
“И така се свърши. Човекът повече не ми писа”, слага точка Дора Габе. Става дума за декември 1905 г.
Стефан Памуков обаче открива една илюстрована картичка, която Яворов изпраща на Дора за новата 1906 г. На картичката пише: “Днес е първият ден на новата година. Мене ме е страх да почна в лошо настроение против лице, на което тъй много доброжелателствувам. Като забравям миналото, прав или крив, аз го прощавам изцяло”.
Пред проф. Пенчо Данчев Дора Габе казва: “Пейо беше страшно ревнив и честолюбив. Връщам се аз от Женева, а той при срещата си с мене любезен, но официален и хладен: “Да, госпожице”, “Моля, госпожице”. И отношенията ни бяха скъсани.”
През 1907 г. Дора продължава обучението си в Италия. Преди да замине, тя идва от чифлика на баща си в София, за да си извади паспорт.
Уговаря среща с Яворов в ресторант на ул. “Алабин”. Преди той да дойде, в ресторанта влиза висок, строен младеж с брада. Подава ръка на Дора: “Аз се казвам Боян Пенев. Много исках да се запозная с вас, молих Яворов, но той не иска да ни запознае”. После сяда до нея на масата. Така
започва техният роман,
за който Яворов
няма да им прости
до края на дните си.
Яворовото стихотворение “Недей се връща” е горестен вопъл по една изгубена любов:
Ти грееш в споменът
на миналите дни,
мъртва навсегда!
Мъртва навсегда.
Дора Габе отговаря с “Женска кръв“. Тази творба е посветена на Яворов и по изричното желание на поетесата е публикувана след смъртта ѝ:
Женска кръв…
Кръвта, която съзидава
светове от нежност,
скръб и слава,
мисли за нощта,
болката от всичко,
ревността до смърт,
любовта езическа.
Езически да вярваш
и да криеш по езически
от всичко,
че обичаш…
А твойта сянка
идва и ме пита
нося ли от “болката”
в очите си.
Нали ти
на нея ме разпъна пръв!
Свещена и греховна
женска кръв.
Според много изследователи на Яворов от тази творба става ясно, че той е бил не просто нейният учител по поезия – дълбоко влюбен в нея и амбициран тя да бъде първата българска поетеса, но е бил и първият мъж в живота ѝ.
Бог и природата са изключително щедри към Теодора (Дора) и я даряват не само с талант, но и с вътрешна красота и физическа хубост. Няма мъж по света, който може да устои на такава комбинация. През целия си живот тя се къпе в мъжка любов. Тримата мъже, на които се отдава най-истински, са Пейо Яворов, проф. Боян Пенев, чиято съпруга е от 7 януари 1909 г. до 25 юни 1927 г., когато той умира, и младият поет Йордан Стубел.
По красивата добруджанка горестно въздиша и Йордан Йовков, и кой ли още не. После, вече на достойна възраст, Дора Габе признава, че
най-голямата ѝ любов е
бил Яворов, а най-дългата
– с Йордан Стубел
В разговор с Лиляна Стефанова в Хисаря тя сякаш се изповядва: “Той (Стубел – б.а.) беше женен. През всичките тези безумни години той не се раздели с нея. Десетилетия така – той женен, аз – свободна. Любов, страст, мъка сладка и горчива – няколко десетилетия.
А започна като на шега. Бях замаяна. През 1925-а издаде най-хубавата си книга – “Съдба”. Да знаеш колко бях щастлива! Повечето стихове бяха посветени на мен. Но не се раздели с жена си. Остана при нея. Колко плаках… Нямах сили да си тръгна, да го зарежа, да си тръгна, да хукна в чужбина…”
И точно в чужбина Дора Габе изживява още една голяма и страстна любов – с Витезслав Незвал, един от най-големите чешки поети.
През 1931 г. Дора присъства на премиерата на поемата му “Едисон”, която той прави във Винохрадския театър в Прага. Тогава тя е на 55 г., а Незвал на 31.
Има и друга версия за запознанството на Дора Габе и чешкия поет. През юни 1932 г. две красиви дами седят в пражкото кафене “Славия”. По някое време там нахлува темпераментният Незвал. По-късно Незвал лудо ревнува Дора Габе от кавалера им в кафенето – Ярослав Сайферт, а Дора Габе ревниво изключва от спомените си Елисавета Багряна.
Животът понякога си прави такива експерименти:
Дора, някогашната съпруга
на проф. Боян Пенев, и
Багряна – негова любовница,
отново кръстосват шпаги за един и същи мъж. След години пред поета Вътьо Раковски Дора Габе казва, че когато с Витезслав пътуват към Братислава, Багряна не е с тях: “Помня хотела. Моята стая. Неговата стая. Лиза я нямаше”.
През 1932 г. Дора Габе наистина е в Прага и двамата с Незвал започват да превеждат на чешки романа ѝ “Някога”. Тогава между тях пламват не само поетични, но и сърдечни чувства. Какво са някакви си 24 години разлика пред една страстна любов?!
Двамата се срещат и през следващите години, а епистоларната им връзка трае до окупацията на Чехия от Хитлерова Германия през март 1939 г., когато Незвал е хвърлен в затвора.
Помежду им пламва огнена епистоларна любов. Ето част от писмата:
Дора Габе:
“Твоето писмо е до възглавницата ми – препрочетох го много пъти, нищо не мога да върша, само мога да чета твоите писма и твоите поеми, имам желанието да изкрещя твоето име на всяко същество, което може да ме чуе!”
Незвал:
“Целувам те, Дорушка, по всички места, които са били мои… Моля те да си спомняш понякога за мене и вярвай, вярвай ми, че те обичам все така, както в най-хубавите часове, че ми липсва твоето сърце, което ме разбира така добре и което аз разбирам, сякаш е мое.”
Габе: “Планинският въздух не ме оставя да спя и тази същата луна, която е и при вас, ме гледаше цяла нощ през прозореца.”
Незвал: “Това е единственото нещо, без което можем да виждаме заедно в този момент. Така откривам след толкова много години отново луната. Иска ми се нашите погледи да се срещнат там на нея. Луд съм като шестнайсетгодишно момче!”
Всичко това могат да напишат само истински влюбени поети. Но след години Незвал ще признае пред приятеля си, поета Бранислав Франтишек, че цял живот копнеел и по Елисавета Багряна.
В наши дни в разговор с редакторка от БНТ Радой Ралин казва, че от интимните и еротичните преживявания на българските писатели може да се направи поредица от документални филми.
– О, това е чудесна идея – казва редакторката. – Мога ли да приема това като заявка за сценарий?
– Да, може – отговаря Радой. – Ама за Дора Габе филмът трябва да е многосериен…
