Добруша е селото на дълголетниците, каза уредникът в отдел „Етнография“ към Регионален исторически музей (РИМ) – Враца Силвия Гарванска. Тя заедно с колегите си Александра Тодорова и Йоана Нанкова представиха етнографски теренни проучвания, проведени в село Добруша, община Криводол. Темата им бе част от традиционните зимни четения.
Силвия Гарванска каза, че почти на 111 години е бил най-възрастният жител на селото, когато е починал. Нас не ни изненадва дълголетието на хората, които живеят там, защото видяхме каква чиста природа има в района на селото, добави Гарванска. По думите ѝ в последните години, пътувайки за теренни проучвания, екипът на РИМ – Враца се натъква на все по–задълбочаващи се проблеми – липсата на транспорт и откъснатост на малките населени места, липсата на достъп до медицинска помощ. А в тези села живеят основно възрастни хора и когато няма автобус или влак, те не могат да стигнат до близкия общински център, а камо ли до областния град, каза Гарванска. Тя разказа, че за етнографското проучване са получили съдействие от местното читалище. В село, в което има читалищен живот, има и български дух, добави Гарванска.
В теренно изследване на традициите на Добруша бяха представени данни за документирано знание за обичаите, поминъка и устните разкази на местните жители. Историческите сведения сочат, че Добруша съществува още от периода IX–XI век и се споменава в османски документи от XVI век. Името на селото се свързва с личното име Добруш – от „доброта“.
Основните поминъци в миналото са били земеделието и животновъдството, които са осигурявали препитание на местните семейства. Жителите са обработвали земята с примитивни оръдия, а по-късно с модерни плугове и сеялки. Търговията с вълна и животински продукти е била важна част от икономиката.
Традиционните празници като Трифон Зарезан, Лазаруване и Гергьовден са обединявали цялата общност. Обичаите са били свързани с плодородие, здраве и взаимопомощ, а жените все по-активно са участвали в селскостопанските дейности. Седенките, тлаките и общите трудови практики са изграждали силни социални връзки в селото. Днес тези форми на общуване са почти изчезнали поради намаляването на населението. Въпреки това спомените за тях продължават да съхраняват духа на общността, споделиха музейните работници от РИМ – Враца.
Венета Макавеева – секретар на Народно читалище „Съзнание – 1921“ в село Добруша, каза за БТА, че работата с музейните работници е била много интересна. На бабите много им хареса. Видяхме се с над десет души в читалището и имаха възможност да разказват за селото, за спомените си, за това какво са им говорили техните баби и дядовци, показаха снимки, носеха ястия, разказа Венета Макавеева. По думите ѝ в селото живеят 125 души.
БТА припомня, че зимните четения в РИМ – Враца започнаха в началото на февруари и ще приключат на 8 април.
