• Деница Сачева е водач на листата с кандидати за народни представители на ГЕРБ-СДС за област Добрич и областен координатор на ГЕРБ.

– Г-жо Сачева, какво успяхте да свършите за краткия живот на 50-ия парламент?

В рамките на 50-ото народно събрание, колкото и наистина кратък да беше неговият живот, все пак успяхме да приемем някои добри законодателни промени, които имат отношение към живота на хората. В социалната сфера на първо място бяха приети промени в Кодекса за социално осигуряване, които касаеха помощите за безработица. Става въпрос за това, че хората които работят в чужбина на временна заетост, дори да работят само няколко дни, получаваха права да се върнат и в продължение на една година да получават в България най-високите възможни обезщетения. И това създаваше изключителна неравнопоставеност, защото ако един човек, висшист, с високи доходи, остане без работа, може да получава това обезщетение, а човек, който е работил буквално 3-4 дни като берач на малини, можеше да се върне в България и да има същите права, със също толкова високо обезщетение. По данни на НОИ над 130 милиона лева годишно са били източвани по този начин. И всъщност с промените които предложихме, тази практика беше преустановена. Сега независимо дали си работил в чужбина или в България, се вземат под внимание доходите за последните 24 месеца и така се изчислява размерът на обезщетението.

Другото важно нещо бяха промените, касаещи бащинството и макар да са много малко бащите, които отглеждат децата си, защото родителските права са присъдени на тях, те нямаха същите права като майките. Те не можеха да ползват съответните отпуски, които се полагат по Кодекса на труда на майките. Това беше една промяна, която направи така, че тези бащи вече да имат същите права. Това беше и начин да преобърнем малко предразсъдъците за това, че само майката е добър родител, а в съвременния свят не винаги е така.

Друга важна промяна беше тази, свързана със земеделските производители. Те вече могат да наемат хора на еднодневен трудов договор в рамките на 120 вместо 90 дни.

В последните дни на парламента аз и колегата Александър Ненков бяхме съвносители на промени в Закона за гражданската регистрация и въведохме понятието служебен адрес. 64 000 души в България са хората, които нямат лични карти. Благодарение на тези промени те ще могат вече да получат лични карти и да бъдат пълноправни граждани. По този начин те вече ще могат да упражняват правата си, както и да носят отговорностите си като граждани.

Заедно с колегата Жечо Станков намалихме административната тежест на бизнеса, който наема сезонни работници от трети страни и техните заплати вече могат да се плащат в брой. Това беше много важно за сектора на туризма, защото и в област Добрич има много хора от трети страни, които идват в страната за кратък период от време и разкриване на банкови сметки за тях беше почти невъзможно. Оттам и законното изплащане на техните заплати също беше затруднено. Сега това е решено, то има значение и за борбата със сивата икономика.

– ГЕРБ предлага много сериозни промени в системата на образованието, като нови учебни програми, преход от заучаване към умения, по-дълбока връзка между образованието и пазара на труда, ново отношение към професионалното образование и т.н. Какво изисква една такава голяма реформа?

– Всяка реформа на първо място изисква да има стабилност и сигурност на управлението, защото реформа не може да се направи от днес за утре. Тя изисква време, в което да може да се развие и да бъдат обсъдени съответните законодателни и нормативни промени. И след това да бъдат приложени. Каквато и да било реформа не може да бъде стартирана в условия на непрекъснати предизборни кампании. Това, което е изключително важно, е да обърнем внимание на факта, че образованието на практика създава бъдещето на държавата за следващите 15-20 години напред. В този смисъл ние трябва да правим нашите стъпки още сега, ако искаме например през 2040 г. да имаме хора, които да са конкурентноспособни на пазара на труда, които да изграждат едно хармонично и справедливо общество и да допринасят за общото благосъстояние. Ако сега не инвестираме в учителите, ако сега не променим учебните планове, в един момент ще се окажем на практика извън реалността.

В тази предизборна кампания ние акцентираме върху няколко дискусии, с които искаме да фокусираме обществената енергия. На първо място това е темата „Образование и ценности“, на второ място – „Образование и умения“, и на трето – „Образование и пазар на труда“. Всичко започва от това какви са хората – с каква ценностна система влизат в пазара на труда, в обществения живот и участват в изграждането на обществото. Някак винаги изчерпваме тези ценности със семейството, с патриотизма. Това, разбира се, са важни неща, но трябва да залагаме и на такива ценности, като да даваш най-доброто от себе си, когато правиш нещо, да говориш открито и честно, да си отговорен към себе си и останалите, да проявяваш състрадание и емпатия. Това са изключително важни за всяко общество ценности. А за бъдещето, особено в контекста на изкуствения интелект, може да се окаже, че дори са животоспасяващи.

– Можете ли да направите сравнение между годините, когато сте били ученичка в добричката Езикова гимназия, сегашната система на образование и реформата, която ГЕРБ предлага?

– Когато аз бях ученичка, ние имахме много повече практически занимания. Още след подготвителен клас в ЕГ аз започнах да работя в курорта Албена. Всъщност практиките, които сме правили почти всяко лято, са били изключително ценни. Именно тези умения ти дават една хоризонтална основа, след което ти можеш да се реализираш в каквато и да било професия. Т.е. да си креативен, бързо да мислиш, да можеш да комбинираш различни решения, за да постигнеш най-добрия резултат, да работиш в екип, да импровизираш, когато се налага, да можеш да експериментираш, да си добър психолог, да имаш комуникативни умения. Всичко това се учеше в хода на работа. Ние бяхме екскурзоводи, сервитьори, администратори. Аз самата съм преминала през такива професии, това ме е научило и на труд, и на дисциплина, да спазвам график, работно време. Мисля, че точно този практически момент сега липсва в много училища. И родители, и ученици, и бизнеса и НПО коментират, че образованието е станало много академично – то залита много повече към знания, а не към изграждане на умения и на отношение. Знанията са важни безспорно, но в днешно време, в този информационен Вавилон, реално познанието за това къде да намериш точната информация е напълно достатъчно, не е непременно задължително да знаеш всички факти. Ние на това залагаме.

– ГЕРБ направи много за издигане имиджа на българските учители. Как промените, които предлагате в образованието, ще допринесат за преодоляване на  демографската криза и кризата с кадрите в някои бизнеси, имайки предвид и икономическата специфика на района?

– Промените, които предлагаме, са свързани основно с насърчаване на професионалното образование, на дуалното образование – т.е. образование чрез работа, защото в момента имаме много остър недостиг на хора с конкретни умения. Липсват хора, които имат съответните меки умения, свързани с това да можеш да си по-гъвкав, по адаптивен, по-устойчив на промени, да можеш да комбинираш, защото това са съвременните изисквания на бизнеса. Образованието не може да е насочено така, че да произвежда единствено и само ученици, които в момента да обслужат интереса на бизнеса. Ние трябва да конструираме образованието през призмата на това, което ще бъде полезно за самите деца. Защото уменията, които тези деца трябва да притежават, трябва да им вършат работа 40 години след като те завършат училище. Защото те ще сменят вероятно много професии и работни места, вероятно в различни държави, и те трябва да имат точно този тип универсални умения и знания, които да им дават възможност да бъдат адаптивни. За целите на сегашната картина на пазара на труда в България, ние трябва да обърнем внимание именно на тази комбинация между образованието, което осигурява базови умения, и дуалното образование, което вече ще осигури конкретните практически умения и знания.

Земеделските гимназии в района трябва да получат повече подкрепа, включително и от местните власти, за да могат да се развиват още по-добре и да имат възможности да отговарят на съвременните реалности в земеделието. То вече става технологично и ще става все по-модерно, в контекста на теми, като продоволствена сигурност, качество на храните. Така че по-големи инвестиции в земеделските гимназии в региона са задължителни, както и насърчаване на всякакви форми на практически занимания между големите производители тук и учениците в тези специалности.

За туризма е малко по-различно. За да имаме интерес към професионални училища в тази сфера, туризмът в областта трябва да стане целогодишен. Тук инвестициите са различни, те трябва да минат през един сериозен преглед на възможностите за балнеолечение, създаване на рехабилитационни и спа центрове, които биха могли да работят целогодишно. Трябва да се види и каква е точно картата на минералните води в областта, защото това е сериозен ресурс, който не е добре изследван. Област Добрич има сериозен хидротермален, балнеоложки, калолечебен и биоклиматичен потенциал и това би могло да бъде разработено, за да се развият центрове с целогодишен туризъм. Оттам ще има и по-голям интерес към такива професионални училища.

– Много хора напускат област Добрич в търсене на по-добър живот другаде, обезлюдяването става все по-видимо. Какво трябва да се направи хората да предпочетат да останат в Добрич? Какви са  идеите на ГЕРБ за младите хора и младите семейства?

– Ние имаме много мерки по отношение на младите семейства, върху които дискутираме непрекъснато и които трябва да получат широк консенсус, за да могат да бъдат приложени. Конкретно когато говорим за населени места, като Добрич, политиките трябва да бъдат както централни, така и местни. В Добрич са родени много креативни хора с предприемачески потенциал. Мога смело да кажа, че едни от най-интересните хора, които познавам, са от Добрич. Обаче това, което ги обединява, е, че никой не живее в Добрич. Питала съм се защо целият този креативен потенциал не се развива тук. Затова трябват мерки. Аз например бих освободила от определени данъци и определени административни такси семеен бизнес, който започва да се развива тук. Бих насърчила конкретни предприемачески дейности, например чрез нисколихвени кредити, чрез Банката за възстановяване и развитие. Тук не говорим непременно само за даване на пари, защото говорим за демография. Някак всички си мислят, че просто трябва да се дадат едни пари и нещата ще тръгнат. Би трябвало да се намери начин майките да бъдат стимулирани да се връщат на пазара на труда. Защото една майка има нужда и от социални услуги, от това детето й да има една добра занималня например, където да го остави, да има възможности за съчетаване на личния и професионалния живот. Това вече е много различно от раздаването на пари.

– На какви експерти залагате ГЕРБ-СДС в листата си за Добрич на тези избори?

– Ние традиционно слагаме винаги голям акцент върху образованието и учителите, така че не е изненада, че педагозите са повече – те са четирима. В листата имаме и икономисти, и юристи, имаме хора с управленски опит в местната власт.

– Кажете, според Вас, защо хората трябва да гласуват?

– Защото трябва да сложат край на тази спирала от избори. Този край не може да бъде сложен от едно правителство в стил орел, рак и щука. Напротив, едно такова правителство би задълбочило кризата. Трябва да има колкото се може по-висока избирателна активност, която да определи ясен и категоричен победител на тези избори. Той трябва да има възможността в голяма степен да реализира своята програма, с която се явява пред избирателите. По-голямата избирателна активност е единственото лекарство срещу купения вот, срещу корпоративния вот, срещу всички практики, за които недоволстваме. Човек трябва да си дава сметка неговото действие към какво води. Бездействието не е гледна точка, не е активна гражданска позиция. Знам, че хората са уморени и възмутени, обезверени, не харесват политиците. Но няма измислен друг механизъм извън този да има избори, за да бъдат определени хора, които да се занимават с обществено-политическа работа. Достатъчно голяма е конкуренцията, има много политически сили. Сигурна съм, че всеки ще намери причина да излезе и да гласува.

 

Купуването и продаването на гласове е престъпление