Скандалът разтърси Европа през 1897 година

Упоена и с камък на кръста, жертвата е хвърлена в Марица

Рядко красива куртизанка стана жертва на софийския дворец през 1897 година. Минала през шантаните на Белград, София и Пловдив, унгарката Ана Симон трагично завърши живота си във водите на Марица. Хетерата тайно е осъдена на смърт и екзекутирана по особено жесток начин.

Вече на преклонна възраст, абдикиралият цар Фердинанд откровеничи в своите „Съвети към сина“: „Една истина ще ти призная, че нашият Кобургски род е род на развратници и заради това европейските престоли се падат повече на нас, гладни и ловки авантюристи.“

Ана Симон е родена през 1874 г. в Будапеща. Баща й, средна ръка търговец, остава вдовец и се жени повторно. Злата мащеха принуждава Ана да напусне дома. Девойката отива в Белград, където започва да пее по локалите.

В края на 1893 г. сръбски сводник я прехвърля в София. Първо работи в шантана „Сливница“, после е наета в „Неапол“. Тук интимните далавери върти полякинята Розалия Редицка, известна като Мадам Цора.

Редовен посетител на бардака е ротмистър Дечко Бойчев. Адютант на Фердинанд, аташиран към княгиня Мария-Луиза. Дечко е пленен от певачката Ана – гъвкава снага, миловидно лице, светли коси и дълбоки сини очи.

Унгарката пада в обятията на офицера, който горещо обещава да я измъкне от вертепа. На 12 март 1895 г. се появява и дете, кръщават го Евгения. Бойчев обаче далеч не мисли да създава семейство с куртизанката. Той крои планове за брак по сметка и през февруари 1897 г. се венчава за щерката на софийския поп Георги Забунов. Легенди се носели за неговото богатство.

Ана Симон става неудобна. През март Бойчев й пише от Пловдив да дойде, ще се погрижи за нея и детето. На 26-ти Ана заминава в компанията на брат му Никола. Отсядат в хотел „Фелер“, но братът искал да опита от прелестите на хетерата и тя се мести в хотел „Родопи“.

Междувременно Дечко Бойчев се среща с пловдивския градоначалник Карл Новелич. Авантюрист с тъмно минало, той уж бил италианец от Пиемонт. Хвалил се, че е Гарибалдиец – показвал барутна татуировка на череп и кости върху десницата.

„Тук имало една жена, която безпокои двореца, прави скандали, трябва да се махне“, казва Бойчев на градоначалника. „Добре, да я екстернирам“, предлага Новелич. „Не, не! Съвсем да се махне! Да се убие“, уточнява адютантът.

Мнимият италианец първо се дърпа, но Бойчев натъртва, че князът е заповядал куртизанката да бъде затрита. Офицерът бил избрал сгодно място за екзекуцията като ходил на разходка с княгинята в околностите на Пловдив.

Дечко праща вест на Ана, че на 9 април вечерта от хотела ще я вземе файтон. Да се приготви, ще се срещнат извън града да я отведе в някакъв чифлик. Возилото е поръчано от Новелич. Файтонджията е освободен и на капрата сяда стражарят Богдан Василев, доверен човек на градоначалника. По конспиративни съображения сега е цивилен. Около 8 и 30 часа файтонът взема Ана от „Родопи“ и излиза на Чирпанско шосе. Там се качват Дечко и Карл.

Към 6-ти километър адютантът поднася пред лицето на жената шише с някаква течност. Тя разбира какво й кроят, скача от колата и хуква в тъмнината. Мъжете се спускат подире й. Тикната отново във файтона, Ана е упоена, като за по-сигурно Бойчев я стиска за гърлото.

На 11-ти километър офицерът поема юздите и насочва впряга към острова при село Рогош. Имот на Фердинанд, до него води елегантен мост, известен като Княжеския. Отдолу Марица е дълбока. Дечко, Карл и Богдан снемат полу­мъртвата Ана. Не могат да се разберат обаче кой да я довърши.

„Дай заповед на Богдан да я убие!“, казва адютантът на градоначалника. „Не, дай ти заповед!“, отвръща Новелич. Най-сетне връзват на кръста й един голям камък и полужива я хвърлят от моста в реката.

„Слухове се пръскат за безследното изчезване в Пловдив на една бивша певачка по име Ана Симон, тръгнала оттук за там преди няколко деня“, алармира софийският вестник „Отзив“ на 4 май.

Журналистическата тревога кара австро-унгарският консул да се заинтересува за своята поданичка. Нашите власти, които подозрително мълчат, са принудени да започнат разследване. Оказва се, че гарсонът на хотел „Родопи“ е запомнил номера на файтона. Собственикът е намерен, криминалният чорап се разплита.

На 29 май при село Юртчий изплува женски труп. Певачки от пловдивския шантан „Люксембург“ разпознават в мъртвата Ана Симон. При аутопсията д-р Георги Янкулов се мъчи да изкара случая самоубийство.

Според свидетеля по делото Петър Алексиев, Бойчев му казал: „Петре, тук има една курва. Завчера срещнала княза до „Орозди-Бак“ и му викала безобразни думи. Князът се разсърдил и искал да я застреля с револвера си, но за да не става шум, упълномощи мене да свърша тая работа.“

Какви са били отношенията на Ана Симон с Фердинанд? Защо докторът твърди, че жертвата сама е сложила край на живота си? Кой в крайна сметка е баща на детето? „Прието е въобще царете да имат любовници“, сочи в своите „Съвети към сина“ Кобургът. Този откровен цинизъм е ключ към многобройните въпросителни.

Вече арестуван, Дечко Бойчев пише на Фердинанд: „Уповавам се, Ваше Царско Височество, на Вашето благоволение и на обещанието, което Ваше Царско Височество ми дадохте чрез г. полковник Марков.“

Ясно е, че присъдата над Ана Симон е издадена от най-високо място. Офицерът е само оръдие в ръцете на монарха. Фердинанд му обещава избавление, но скандалът надхвърля очакванията. Големите вестници в Будапеща, Виена, Париж и Лондон публикуват потресаващи подробности. „Пестер Лойд“ изнася дори част от кореспонденцията на Бойчев.

Нужно е възмездие, за да се успокоят духовете. Дечко Бойчев и Карл Новелич са осъдени на смърт. Присъдата е обжалвана, потвърдена и двамата са обесени в двора на Пловдивския затвор. Богдан Василев отнася 15 години тъмница.

За епилог аферата взема още една жертва – съпругата на адютанта не може да преживее позора и се самоубива.

https://trud.bg/

loading...