Да оживиш отново една дума е най-лесният начин да покажеш на някого, че тя е там и че може да работи и за него. Това каза писателката Виктория Бешлийска по време на среща-разговор с читатели в Разград. Дискусията беше организирана от Регионална библиотека „Проф. Боян Пенев“ в рамките на фестивала „Белите нощи на Разград“.
Пространството на къща музей „Анание Явашов“ се оказа тясно, за да побере всички желаещи да се срещнат с авторката, чиито романи „Глина“, „Сърце“ и „Нишка“ са сред най-четените съвременни български литературни произведения.
В началото на срещата директорът на библиотеката Иван Иванов представи писателката и подчерта, че нейното творчество е посветено на българските корени, родовата памет, силата на словото и връзката между поколенията.
Бешлийска заяви, че не се стреми да убеждава хората да използват забравени български думи, а по-скоро ги прави видими чрез своя блог и литературните си произведения. По думите ѝ езикът е част от културната памет на всеки човек и думите лесно намират път към спомените и емоциите на хората.
Писателката отбеляза, че съвременната технологична среда и социалните мрежи оказват силно влияние върху речта на младите хора. Според нея предизвикателството е да бъде съхранена „аурата“ на българския език, която се губи, когато той започне да следва чужди езикови модели. Тя подчерта значението на личния пример на родителите, учителите и медиите за съхраняването на богатството на родния език. Бешлийска посочи, че децата възприемат не само думите, но и интонацията и отношението към езика чрез живото общуване.
По време на разговора Виктория Бешлийска разказа за творческия си път, за литературата, езика, историята и историите, които продължават да свързват хората и днес. Тя говори и за работата си върху романите „Глина“, „Сърце“ и „Нишка“, както и за проучванията, които извършва преди написването им.
Авторката сподели впечатленията си от Русенското Поломие, където е събирала материал за романа „Сърце“. Тя подчерта значението на българските занаяти като израз на творческия дух и културната памет на народа.
Срещата даде възможност на читателите за непосредствен диалог с авторката, която отговори на въпроси от публиката и разказа повече за вдъхновението зад своите книги и посланията, отправени чрез тях.
Събитията в къща музей „Анание Явашов“ преминаха под надслов „Природата разказва. Словото помни“. Посетителите имаха възможност да разгледат и изложбата „Зеленото наследство от сърцето на Балкана“, предоставена от Природонаучния музей в село Черни Осъм.
Началото на фестивала „Белите нощи на Разград“ беше поставено със спектакъл на младите театрали от Центъра за работа с деца. Къща музей „Станка Николица“ се превърна в сцена за възпитаниците на извънучилищното звено, които представиха постановката „Страшни смешки“ по текст на Недялко Йорданов.
