Вестник „Стършел“ се чете на пет континента. Много българи в чужбина твърдят, че предпочитат от него да научават какво се случва в родината. Това каза пред БТА главният редактор на изданието Михаил Вешим по повод 80-годишнината на вестника, който се отбелязва днес, 15 февруари.
Според него има две причини за дълголетието на изданието за хумор и сатира. Първата е нашата вярна читателска публика не само в България, а и по света, каза той. Втората причина е инатът ни. Аз и колегите ми преди 30 години си дадохме дума, че ще продължим традицията на българския хумористичен печат.
„Стършел“ е продължител на тази традиция, започнала още от времето на Петко Славейков с вестник „Гайда“, издаван в Цариград преди Освобождението. Още тогава българите са имали чувство за хумор и са се присмивали на поробителя, като са издали първия хумористичен вестник в Истанбул. След Освобождението хумористичните издания стават многобройни, за да се стигне до 1946 г., когато е основан „Стършел“ като издание на ЦК на БКП. Оттогава изминаха 80 години, разказа Вешим.
ИСТОРИЯТА
След промените вестникът сменя издателя си – скъсахме с Българската комунистическа, по-късно Социалистическа партия, и станахме независими. Вече 36 години „Стършел“ е свободен вестник, отбеляза той.
Постъпих в редакцията през 1982 г. и до 1989 г. работих при наличието на цензура. За да излезе един текст, трябваше да се подпишат петима души – редактор, завеждащ отдел, заместник главен редактор, отговорен секретар и главният редактор. Същото важеше и за карикатурите. Имаше и неписано правило – не се рисуваха карикатури на действащите български държавници и политици. Художниците можеха да изобразяват Роналд Рейгън и Маргарет Тачър, но не и Пенчо Кубадински или Тодор Живков. Така беше до 10 ноември 1989 г. След това усетихме какво означава свободата – да пишеш и рисуваш свободно, без някой да стои над главата ти и да не те заплашва уволнение, спомня си главният редактор на „Стършел“.
Михаил Вешим припомни, че сред основателите и сътрудниците на „Стършел“ са едни от най-големите български писатели – Павел Вежинов, Богомил Райнов, Валери Петров, Христо Ганев и много други. „През вестника са преминали над сто от най-добрите сатирици и карикатуристи. Ама, то е, защото няма друг хумористичен вестник“, каза той.
Разбира се, историята ни има и по-мрачни периоди, особено в първите години след създаването. Важното е, че след 1989 г. „Стършел“ продължи една демократична традиция и мога да кажа, без да залитаме в крайности, че вестникът е проевропейски и демократичен.
ХУМОРЪТ СЕ ПРОМЕНИ
Винаги сме търсили нови автори и сме подкрепяли млади автори. Но хуморът се промени през последните 20–30 години, казва главният редактор на „Стършел“. Първо писаният хумор отиде в телевизията и се превърна в шоу. И тази метаморфоза не е никак хубава, особено като виждаме какъв е резултатът на екрана. После тези, които правеха този хумор на екрана, отидоха да го правят в парламента. През последните десетина години пък хуморът се премести в социалните мрежи, добави той. Според Вешим там се вижда, че много хора имат чувство за хумор, но често е трудно да се проследи авторството. Затова ние избягваме да печатаме хумор от фейсбук, например. И искаме оригинални текстове и да познаваме своите автори, каза още Михаил Вешим.
Продължаваме да съорганизираме конкурса „Чудомир“, който поддържаме повече от 50 години, както и международния конкурс за разказ „Алеко“, отбеляза той. Според Вешим разказите от типа нна Чудомир изчезват. Изчезва и тази традиция на хумористичния разказ. Все по-трудно е да се запази традицията на класическия хумористичен разказ, но това е част от естествената промяна на времето, смята той.
БЪДЕЩЕТО НА ВЕСТНИКА В ДИГИТАЛНАТА ЕРА
Относно бъдещето на вестника, главният редактор на „Стършел“ каза, че редакционният екип гледа напред и играе „мач за мач“, цитирайки Христо Стоичков.
„В световен мащаб печатните издания постепенно се превръщат в сайтове. Вероятно и „Стършел“ някой ден ще спре хартиеното си издание. Аз обаче съм привърженик на вестника на хартия, защото от него можеш да си направиш шапка, от сайта – не може. Освен това, докато четеш хартиения вестник, можеш да си гониш и мухите. Как ще го направите това с таблет или лаптоп? И с телефон не става“, казва през смях Михаил Вешим.
На 15 февруари 1946 г. излиза от печат бр. 1 на „Стършел“, седмичен вестник за хумор и сатира. Изданието е единственият български вестник, който излизал толкова години без прекъсване и без да променя името и нрава си. Като автори и карикатуристи през годините в него участват едни от най-значимите имена в българската литература и сатира, като сред ранните сътрудници са Павел Вежинов, Богомил Райнов и Валери Петров. През годините към изданието се присъединяват автори като Радой Ралин, Станислав Стратиев и карикатуристът Борис Димовски. В определен период вестникът се издава от Централния комитет на БКП. Редакцията е съорганизатор на Националната награда „Чудомир“ за хумористичен разказ (от 1969 г., съвместно с Община Казанлък) и на Международния литературен конкурс „Алеко“ (от 1966 г., съвместно с Община Свищов).
