Към лятното часово време с един час напред ще преминем 3 часа след полунощ на 31 март (неделя). Тогава в 3:00 часа стрелките на часовника ще се преместят час напред и ще показват 4:00 часа. Към зимното часово време ще преминем на 27 октомври, неделя. Тогава в 04:00 часа стрелките ще се върнат с 1 час назад и ще стане 03:00 часа.
Нямаше ли да спираме със смяната на времето
През септември 2018 г. Европейската комисия предложи ЕС да сложи край на смяната на времето още през март 2019 г., но заради очаквани сътресения в някои сектори като транспорт и въздухоплаване, то беше отложено. След това дойде и пандемията с корона вирисуа. Прибързаното решение щеше да доведе до хаос в комуникациите и много различни часови зони в ЕС. Според евродепутатите най-реалистично и гладко би било смяната на часовото време да престане през 2020 година. България все още не е взела окончателно решение дали оставаме на лятно часово време (daylight savings time) или на астрономическо часово време (зимно). Според проведените до момента анкети повечето българи искат да останем на лятно часово време.
По-голямата част от българите искат да се преустановят сезонните промени на часовото време и да се установи за постоянно лятното часово… Но дали е така?… Всяко проучване, според мнозина, е манипулирано. Мнозина не искат смяна на часовото време и настояват за естествени ход на времето, т.е. зимното часово време.
Защо сменяме часа два пъти годишно и какво представлява лятното часово време
Астрономическото часово време е това, което използваме от октомври до март, тоест зимното. Лятното часово време е система, въведена за спестяване на разходи за осветление чрез увеличаване на използването на дневната светлина. Първоначално е въведено в началото на 20 век в Германия. В България се прилага от 1979 година. При нея официално прилаганото време се измества обикновено с 1 час по-напред от астрономическото време, като остава така през пролетните, летните и ранните есенни месеци (септември и октомври). С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа или учене.
Лятното часово време е най-често използвано в районите с умерен климат, поради значителните изменения в съотношението светла-тъмна част на денонощието и в зависимост от сезона.
Историческа обосновка и любопитни факти
Често се твърди, че първият, предложил лятното часово време, е Бенджамин Франклин със свое писмо до редактор на вестник „Парижки журнал“ през 1784 година. Това предложение обаче било по-скоро с хумористичен нюанс и всъщност предлагало парижани да стават и да си лягат по-рано. За пръв път сериозно е предложено от английския строител Уилям Уилет в памфлета „Пилеене на дневна светлина“, публикуван през 1907 година. Той не успява да убеди британския парламент да го приеме, въпреки наличието на значително лоби.
Идеята за лятно часово време за пръв път се осъществява на практика от правителството на Германия по време на Първата световна война в периода 30 април – 1 октомври 1916 година. Скоро след това Великобритания последва примера, като отначало въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 година. На 10 март 1918 година Конгресът на САЩ установява няколко часови зони и официално въвежда лятното часово време, но законът не намира отзвук и скоро е отменен.
В кои държави има смяна на часа
Държавите в синьо в северното полукълбо и държавите в оранжево в южното полукълбо сменят времето към лятно и зимно. Държавите в светло сиво са използвали смяната на времето, но в даден момент са се отказали, а държавите в тъмно сиво никога не са сменяли времето.
