Вместо да продължи събитията от първия сезон, сериалът на Netflix – Beef (от английския жаргон – вражда, кавга, сблъсък, противопоставяне – б.р.), се превръща в антология на капиталистическия свят, където всички са готови да се унищожат взаимно за тривиални неща.
Явно всяка нова част ще разказва историята за това как героите полудяват и се съсипват взаимно. Този път главните звезди на сериала са Оскар Айзък и Кери Мълиган, играещи двойка на ръба на фалита, която се преструва на успешна. Вторият сезон на Beef първоначално е завладяващ, но до края голяма част от него се обърква.
Джош и съпругата му Линдзи управляват заедно луксозния кънтри клуб „Монте Виста“. Двойката изглежда щастлива и просперираща, но една вечер, останали сами след благотворителна среща, те се скарват. Оказва се, че са дълбоко задлъжнели, напълно разочаровани от брака си и дори не помнят последния път, когато са спали заедно. Чинии и музикални инструменти са счупени, а стик за голф е хвърлен. По време на спора двойката забелязва младите си служители Ашли (Кайли Спейни) и нейния годеник Остин (Чарлз Мелтън) да наблюдават от улицата. Те са донесли на Джош портфейла, който е забравил на парти.
Изведнъж станали свидетели на спора между шефовете, подчинените инстинктивно го заснемат с телефоните си. Видеото, което показва Джош, облян с кървавочервено вино и държащ стик за голф, да крещи на жена си, моментално се превръща в инструмент за изнудване. Ашли и Остин бързо получават повишение в „Монте Виста“ без никакво образование или опит, но конфликтът не свършва дотук.
Враждата между двойката ескалира в катастрофа, когато клубът е закупен от корейски милиардер (Юн Йо-джонг), който планира да го използва за пране на пари.
През 2023 г. всички харесаха Beef, един от първите телевизионни проекти на пробивното студио A24.
Шоурънърът Лий Сун-джин създаде завладяваща тръпка, която изследва отмъщението и несигурността, умело смесвайки жанрове и подкопавайки очакванията на публиката. Сериалът спечели осем награди „Еми“ и три „Златни глобуса“ и не е изненадващо, че сега се е превърнал в пълноценна антология за съвременни невротици, които се карат до смърт за тривиални неща.
Бюджетът и обхватът на втория сезон нараснаха значително, а главните и поддържащите роли (включително многобройните епизодични) са избрани не от независими актьори, както в предишния сезон, а от големи холивудски звезди. Новият Beef, уви, обаче е по-слаб от предишния.
Историята на кънтри клуба „Монте Виста“ първоначално силно прилича на „Белият лотос“. Сценаристите веднага въвеждат конфликт между богатите и тези, които им служат. Младата двойка мечтае да има дете, но Ашли има проблеми с яйчниците и шансовете им са малки до никакви. Това е поправимо само ако имаха здравна осигуровка, но те не могат да си позволят операцията. Естествено, в тази ситуация мразят онези, които хвърлят пари безразборно.
Компрометиращото генералния мениджър видео им дава шанс. Всичко е честно, казва Остин, бивш футболист и сега не толкова успешен физиотерапевт – богатите трябва да споделят. Вярно е, че шефовете, въпреки че се преструват, че живеят разточително, са на ръба на фалита и са готови на всичко, за да се присъединят към истинския елит – тоест да откраднат още пари. Изнудване след изнудване и всички герои в Beef се оказват дълбоко заплетени, включително в романтични връзки.
Вторият сезон поставя въпрос, който може да се формулира по следния начин: Възможна ли е любовта при капитализма? И двете двойки принадлежат към различни поколения и са на различни етапи от връзките си.
Четиридесетгодишните Джош и Линдзи са видели всичко и сега, изправени пред криза на средната възраст, са се отдалечили: той е пристрастен към гледането на OnlyFans, а тя безуспешно търси потенциален любовник във всеки човек, когото среща, и мечтае за пластична операция. Ашли и Остин са в привидно огледален образ на ситуацията си – чувствата им в момента са в разгара си след година и половина връзка. Те обаче са като цяло огорчени от света, вярват, че възрастните им дължат услуги, и черпят знания предимно от ChatGPT.
Двете двойки също реагират различно на проблеми (често самопричинени). Например младата двойка възприема съдбовния спор като акт на домашно насилие, докато за Джош и Линдзи това е съвсем обикновена вечер – просто са изпили няколко питиета в повече.
В Beef има и трета двойка: властната милиардерка Пак и нейният съпруг, д-р Ким, известен корейски пластичен хирург (игран от Сонг Канг Хо, звезда от „Паразит“ – носител на „Оскар“). Отдавна няма интимност между тях и тяхната практически неограничена власт е убедила героинята, че най-важното нещо в живота е да се бори за собственото си благополучие.
Сериалът постоянно синхронизира думите и действията на трите двойки, разкривайки сходни модели и мотивации. Всяка от тях, в преследване на илюзорна мечта за богатство, се отказва от цялата си човечност слой след слой. Героите се заравят все по-дълбоко и по-дълбоко в дупка – доста трудно е да съчувстваш на двойките предвид всичките им неособено нормални действия. Но в началото наистина е невъзможно да се откъснеш от сериала.
Преди всичко това е благодарение на актьорите – по-специално на квартета Айзък, Мълиган, Спейни и Мелтън. Те играят прекрасно заедно и предават напълно различни чувства един към друг: от свирепа омраза до привързаност и дори дълбока емпатия. Тази динамика е толкова завладяваща, че в началото е лесно да се пренебрегнат някои от недостатъците и условностите на сценария. Всичко се променя в последните два епизода, което значително подкопава цялостното въздействие на сезона.
По някаква причина създателите, неспособни да измислят нещо по-добро, стрелят с всичките си оръжия наведнъж, което разрушава всеки елемент на изненада. Сюжетните нишки са прекъснати и всичко се превръща в хаос – не само наративно, но и стилистично. Например има една екшън сцена с битки в стил „Джон Уик“, която е напълно ненужна. И изникват толкова много „богове от машината“, че е трудно да се повярва какво се случва. Жалко е, че създателите не са имали време или енергия да измислят достоен финал.
Въпреки че вторият сезон не е толкова добър, колкото първия, Beef все пак затвърждава мястото си сред другите популярни антологии. Централната тема и на двата сезона – самотата в жесток капиталистически свят, остава завладяваща и ще продължи да бъде, особено ако първокласните актьори продължат да се справят отлично. Не е случайно, че колелото на Самсара се появява в последния епизод: всичко в света се движи по едни и същи релси и телевизионната продукция също не е изключение.
